Как се разпределят гласовете от чужбина и защо може да се окажат ключови?

На парламентарните избори през 2021 г. се очаква рекордно висока избирателна активност сред българите в чужбина, която може да окаже сериозно влияние върху крайните резултати от гласуването. Дълги опашки от избиратели се струпаха пред секциите в Лондон, Париж, Берлин, Мадрид и други големи градове в Европа и света, като тази година зад граница са разкрити рекордните 465 секции, пише “Булевард България”.

Над 87 хиляди българи в чужбина подадоха заявления за гласуване на изборите на 4 април, но се очаква повече да упражнят правото си на глас. На изборите през 2017 г. гласуваха почти 118 хиляди български граждани извън страната, като действителните гласове бяха над 112 хиляди. Тази година постижението може да бъде подобрено.

Огромна опашка от желаещи да гласуват се изви в Източен Лондон (видео)

Гласовете от чужбина играят важна роля в определяне на 4-процентовата бариера, която партиите и коалициите трябва да преминат, за да влязат в парламента.

Освен това вотът на избирателите зад граница участва във формирането на така наречената „квота на Хеър“ – метод, при който се определя броят мандати, получени от всяка партия. 

Независимо от високата избирателна активност сред българските емигранти, „Чужбина“ не е напълно равнопоставен на останалите 31 МИР на територията на страната.

Всеки от тези 31 избирателни райони в България излъчва между 4 и 16 депутати за Народното събрание, в зависимост от броя на населението си. Въпреки че зад граница на миналите избори са гласували над 100 хиляди души, а в области като Видин и Враца например правото си на глас са упражнили много по-малко хора, „Чужбина“ не може да избере свои представители по отделна листа.

Гласовете от българите зад граница обаче се разпределят на национално ниво.

Броят им се добавя към общата сума за цялата страна и има значение за двата най-важни въпроса – колко партии влизат в парламента и с колко депутати ще разполагат. 

На изборите през 2017 г. у нас и зад граница са отчетени над 3,42 млн. действителни гласове (гласовете без „Не подкрепям никого“). Това число се умножава по 4 процента и се получава бариерата за влизане в Народното събрание (136820.96).

За да бъде парламентарно представена, всяка листа трябва да е събрала не по-малко от този брой действителни гласове. 

Бюлетините от чужбина имат значение, за да се установи колко партии или коалиции ще имат свои народни представители.  

Българи в чужбина се редят на опашки, за да гласуват (снимки)

През 2017 г. бариерата беше премината от пет партии/коалиции – ГЕРБ, БСП, ДПС, ОП и „Воля“. Подкрепата за тях от чужбина се взема предвид и в следващата стъпка – определянето на точния брой на мандатите на всяка група в Народното събрание. 

Общата сума на действителните гласове (както от България, така и от чужбина) за тях е 2 882 908 гласа. Тук идва преразпределението по метода на Хеър – числото се разделя на 240 (мандатите в НС), за да се получи т.нар. „квота на Хеър“. Броят на гласовете за всяка от парламентарно представените листи се разделя на квотата, за да се определи конкретният брой мандати за всяка от тях. 

През 2017 г. българите в чужбина гласуваха преимуществено за ГЕРБ с 24,55%, а на второ място се подреди коалицията около току-що създадената към онова време партия на Лютви Местан “ДОСТ” (17,27%), изпреварваща “БСП за България” и ДПС. 

Подредбата на тези избори може да бъде по-различна както заради консолидацията на вота на “Демократична България” (чиито основни партии се явиха отделно през 2017) и отпадането на ДОСТ от конкуренцията с ДПС, така и заради появата на нови политически сили като “Има такъв народ” на Слави Трифонов и “Републиканци за България” на Цветан Цветанов.

Кадрите по-горе са на желаещи да гласуват българи в Лондон.

Източник: “Булевард България”

Видео: Фейсбук

Read more

Кое е вярното: Брюксел разпределя ваксините или България сама си ги поръчва?

Представители на властите в България в последните дни често обясняват количествата пристигащи ваксини срещу Covid-19 с решения на Европейската комисия, а не на българското правителство. Темата е актуална, защото България изостава от всички останали страни в Европейския съюз (ЕС) с темповете на ваксиниране, а причина за това е малкото количество ваксини, пише Елица Симеонова за Свободна Европа.

От думите на официалните лица човек остава с впечатлението, че България не решава сама колко ваксини от различните производители да поръча, а получава каквото ѝ е отредено в Брюксел.

Колко ваксини срещу Covid-19 е поръчала България и защо няма скоро да има за всички

Това обаче се разминава с обяснението на самата Европейска комисия (ЕК), която казва, че държавите членки на ЕС могат да се откажат от полагащите им се ваксини или да се договорят да ги преразпределят. Твърденията на българските власти не се потвърждават и от броя на поръчаните ваксини, съобщен от самите тях. Тези числа се разминават с полагащото се на България по квотата в ЕС, а тази квота също е съобщена от тях.

Какво казват в София

Изказванията на представители на властите са по повод критики, че не са поръчани достатъчно ваксини, така че всички желаещи в България да могат да се ваксинират бързо. Тези критики са предизвикани и от въпроса дали България е предпочела ваксината на конкретен производител пред другите и защо. Този въпрос е актуален, защото предпочетената ваксина все още не е одобрена за употреба в ЕС.

„Спекулациите в публичното пространство за това, че сме избрали или заложили на определена фирма за ваксини, категорично не отговарят на истината. Сключените договори за доставката на ваксините са между Европейската комисия и производителите“, написа премиерът Бойко Борисов във Фейсбук на 19 януари.

На 18 януари по време на брифинг министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов каза:

„Ние не сме поръчали най-много ваксини от Astra Zeneca. Броят на ваксините се договаря от Европейската комисия, не от българската държава.“

Защо България предпочете ваксината на AstraZeneca пред останалите

Ден по-късно, на заседание при премиера, здравният министър каза, че единственото политическо решение, което е взела България, е решението на Народното събрание да упълномощи Европейската комисия да договаря от името на България количества и вид ваксини.

„В тази връзка ние под никаква форма не сме имали възможност да договаряме количества на дадени производители или да определяме цена на ваксини“, допълни Ангелов.Ние под никаква форма не сме имали възможност да договаряме количества на дадени производители.Костадин Ангелов

След това уточни, че здравните власти са се „ръководили единствено от медицински цели“ и са искали да осигурят ваксини, произвеждани с всяка от трите технологии – РНК, антигенни и векторни – за по 3 милиона души.

„Нашето население е 1,55% от населението на ЕС. Точно толкова ваксини получаваме от всяка пратка, която влиза в ЕС“, каза председателят на Националния оперативен щаб за борба с епидемията в България проф. Венцислав Мутафчийски в интервю пред БНТ.

„Ние сме поръчали толкова, колкото е регламентът на Европейската комисия. Ние ще се сдобием с над 12 милиона ваксини“, каза той.

Какво показват числата

Държавите от Европейския съюз решиха да възложат на Европейската комисия да преговаря от тяхно име с фирмите, разработващи ваксини, с цел всички европейски граждани да имат равнопоставен достъп до имунизация.

Комисията договори цени и сключи договори за поръчки на ваксини за целия ЕС с шест производителя – Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca, Johnson and Johnson, CureVac и Sanofi – за общо близо 2,3 милиарда дози. От шестте препарата два вече са разрешени за употреба в ЕС (на Pfizer/BioNTech и на Moderna), а трети кандидатства за одобрение (на AstraZeneca).

На всяка държава се полага квота от общите поръчки в съответствие с населението ѝ. Министерството на здравеопазването посочи в отговори до Свободна Европа, че квотата за България е 1,55%. В съответствие с нея на България са се полагали над 35 милиона дози от ваксините срещу Covid-19 на шестте фирми.

България обаче е договорила три пъти по-малко и ще получи около 12 милиона дози ваксини от пет фирми производители (Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca, Johnson and Johnson и CureVac), сочат данните, предоставени от здравното министерство на Свободна Европа. Това е около една трета от полагащото се на държавата в съответствие с квотата ѝ от 1,55% от всяка поръчка.

Какво казва Европейската комисия

Държавите от ЕС имат право да се откажат от полагащите им се ваксини или да се договорят помежду си да ги преразпределят, каза пред Свободна Европа говорителят на Европейската комисия по въпросите на общественото здраве Стефан де Керсмекер.

„Винаги е възможно държавите членки да се разберат помежду си да направят промени, ако някоя държава иска по-малко ваксини, а друга иска повече. Съществува такава гъвкавост”, каза говорителят на ЕК в разговор, проведен на 11 януари.

Той обясни, че има рамкови договори между Комисията и производителите, в които е определена цената, общите условия за доставка, клаузите за отговорността.Всяка държава членка сама трябва да завърши поръчката за покупка и да сключи конкретен договор.Говорител на ЕК

“Но всяка държава членка сама трябва да завърши поръчката за покупка и да сключи конкретен договор с разработчика на ваксините, въз основа на който се уреждат доставките“.

В отговори до Свободна Европа българското здравно министерство потвърди това. „На държавите членки бе дадена възможността за адаптиране на количествата съобразно нагласите на населението за ваксиниране, на база опита от другите ваксинационни дейности“, посочиха от там.

Това обяснява разликата между броя на поръчаните дози и броя на дозите, на които България има право. А той е 1,55% от общото количество за ЕС от всяка ваксина.

От ваксината на Pfizer/BioNTech България е поръчала 3,9 млн. дози (0,65% от общата европейска поръчка), от ваксината на Moderna е поръчала 0,5 млн. дози (0,31%), от Astra Zeneca е поръчала 4,5 млн. дози (1,13%), от Johnson and Johnson е поръчала 2 млн. дози (0,5%), а от CureVac – 1 млн. дози (0,25%). Поръчката от Sanofi не е завършена, защото компанията е на твърде ранен етап в клиничните тестове на препарата, който разработва.

Тези ваксини ще стигнат за имунизирането на 6 или 7 милиона души в зависимост от това дали ваксината на Johnson and Johnson ще се прилага в две или една дози.

Всичко това значи, че България е взела решение да се откаже от част от дозите, които са ѝ се полагали и това решение е взето от властите в София, не от Брюксел.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Read more