Защо Донбас е толкова важен за Русия?

Защо Донбас е толкова важен за Русия?

“Изходът от войната в Донбас ще определи какво ще остане от Украйна”, казва германски експерт. Защо регионът е толкова важен?

Русия е отхвърлила предложението на Украйна за мир по Великден (видео)

Защо Донбас е толкова важен за Русия?

Президентът Володимир Зеленски обяви, че “битката за Донбас” е започнала. В началото на април Русия внезапно изтегли частите си от района на Киев в Северна Украйна. Целта ѝ очевидно беше да съсредоточи армията в региона Донбас, разположен в източната част на страната. Но защо точно там? И защо Донбас е толков важен за руснаците?

Какво отличава този регион от останалата част на Украйна?

Административните области Луганск и Донецк, както и Кримският полуостров, принадлежат към украинските територии, в които много голям брой хора припознават руския като свой майчин език. Делът на етническите руснаци тук също е сравнително висок. Подобна е ситуацията и в съседните области Запорожие и Харков, както и в Одеса. Но единствено в Крим етническите руснаци са мнозинство.

След “Оранжевата революция” в Украйна и “Евромайдана” от 2014 г., съпротивата срещу западната ориентация на Украйна тук бе особено силна, но мнозинството по-скоро не я подкрепяше. Въоръжени руски сепаратисти – вероятно с помощта на Москва – започнаха да се борят за контрол над части от региона.

В същото време Кремъл използва вакуума във властта в Киев, за да анексира Кримския полуостров. “Това са два от многото примери, в които руснаците се възползваха от ситуацията”, казва Андреас Хайнеман-Грюдер от Международния център за конверсия в Бон.

Употребата на украински е потискана десетилетия наред

Като граничен регион на Царска Русия, а по-късно и на Съветския съюз, южната част на днешна Украйна е по-силно повлияна от Русия от другите региони. До средата на XIX в. Донбас почти не е бил населен. След това той се превръща в най-важния център на руската индустриализация заради залежите от въглища.

“По това време откритата употреба на украинския език в Руската империя е потискана, а руският все повече преобладава като образователен език”, обяснява историкът Гидо Хаусман от Института за изследвания на Източна и Югоизточна Европа “Лайбниц” в Регенсбург. 

По време на краткия период на независимост на Украйна през 1918 г. Донбас не е част от страната. След това, по съветско време, тук се заселват все повече руснаци, обяснява Хаусман. Заради това сравнително голям брой хора там всъщност се чувстват свързани с Русия и дори със Съветския съюз. “Въпреки това жителите на Донбас винаги са говорили и украински, а мнозинството от тях и днес имат силна връзка с Украйна”, казва Хаусман.

Политологът Хайнеман-Грюдер смята за подвеждащо обвързването на етническата принадлежност и майчиния език с националната идентичност. “Дори в някои батальони на украинската армия, които се сражаваха срещу сепаратистите през 2014 г. и 2015 г., се говореше руски.”

Използването на руски език обаче през последните години е намаляло. “Ако може да кажем, че нещо има принос към формирането на украинската нация, то това определено е руската агресия в последните осем години”, отбелязва Хайнеман-Грюдер. “Руските бомби наистина сплотиха Украйна”, допълва той.

Икономически интереси ли стоят зад апетитите към Източна Украйна?

След Втората световна война сибирските индустриални райони стават по-значими за Съветския съюз от Донбас. Но за Украйна това е най-важният ѝ индустриален регион чак до 2014 година. С началото на конфликта неговото значение намалява. Много мини – особено в сепаратистките райони – са изоставени или се намират в лошо състояние. По време на войната бяха унищожени още повече промишлени предприятия и инфраструктура.

За Русия икономическата мощ на региона не е решаваща, казва историкът Хаусман, но за Украйна и нейната независимост тя е. “Една от основните цели, които Русия преследва с войната, е да направи Украйна трайно зависима от себе си – политически, културно, а също и икономически.”

Какво е символичното и идеологическо значение на Донбас?

В Донбас вече осем години се води война. През 2014 г. проруските сепаратисти провъзгласиха Луганска и Донецка област за независими “народни републики”. След откритите боеве между сепаратистите и украинската армия, през 2015 г. във Второто споразумение от Минск бе договорено крехко прекратяване на огъня, както и “контактна линия”. Тя разделяше контролираните от Украйна части от сепаратистките области в пограничния регион.

На 21 февруари 2022 г., само три дни преди нахлуването в Украйна, Русия официално призна т.нар. народни републики. “Под това руското правителство имаше предвид целия Донбас”, уточнява експертът Хайнеман-Грюдер. Така че сега Русия ще трябва да завладее цялата територия, за да осъществи анексирането, което е било подготвила, заедно с признаването им, твърди политологът. “С това те ще могат да обявят победа пред родна публика и евентуално прекратяване на войната.”

Допълнително, в тези райони се сражават украински бойни части с десни националистически възгледи. Например батальонът “Азов”, който вече помогна за предотвратяване на превземането на Мариупол от сепаратистите през 2014 година. “С победа над тези войски Путин може да обяви приключването на т.нар. мисия по денацификация – поне в Донбас”, казва Хайнеман-Грюдер.

Кремъл твърди, че едно от нещата, с които трябва да се бори в Украйна, е нациският режим. Превземането на индустриалния и пристанищен град Мариупол, който се превърна в символ на украинската устойчивост след седмици на обсада и обстрел, също би представлявало символичен успех.

Какво е стратегическото значение на региона?

“Изходът от войната в Донбас ще определи какво ще остане от Украйна.”

Това казва Хайнеман-Грюдер. С анексирането на Крим, Русия не само овладя основното пристанище от миналото си. За пръв път след края на Съветския съюз, тя разполага и с целогодишно незамръзващо морско пристанище. То гледа към европейска територия.

Въпреки това, Крим и досега продължава да бъде ексклав. Свързан е с руската суша само чрез Кримския мост през Керченския проток между Азовско и Черно море, който беше открит през 2018 г. Със завладяването на целия Донбас Русия би отнела от Украйна още едно важно пристанище. Това в Мариупол, което предоставя връзка с Крим и със Средиземно море.

В зависимост от състоянието на армията, Русия може да се насочи към следващи цели и особено към сухоземната връзка по крайбрежието до Крим, смята Хайман-Грюдер. “Ако Путин види възможност да приключи с Украйна като независима държава, той ще се възползва от нея”, подозира политологът. Затова според него въпросът, който стои пред украинското правителство, сега е: “Трябва ли да се откажем от Донбас, за да спасим Киев?”

Защо Донбас е толкова важен за Русия? Защо Донбас е толкова важен за Русия?

Източник: “Дойче Веле”

Read more

Шамар за нас ли е изборът на “Майкрософт” да отиде в Гърция? (коментар)

Добромир Иванов, председател на BESCO – Българската стартъп асоциация публикува коментар в личния си профил във Facebook относно избора на Microsoft да разположи своя регионален център за данни в Гърция.

Става дума за инициативата GR for GRowth с изграждане на центрове за данни и регионален Microsoft Cloud плюс обучаване на около 100 хил. души за работа с дигитални технологии до 2025 г. Това се прави в помощ на граждани, бизнес и правителството.

“Защо изборът на Microsoft да отиде в Гърция е важен за нас? Важен е, защото това е шамар, който ни показва къде всъщност е проблемът в България”, пише в коментара си Добромир Иванов. Вижте пълният текст на публикацията му:

❌

Гърция има по-лоши IT кадри от България!

❌

Гърция има по-високи данъци от България!

❌

Гърция има по-скъп ток от България!

❌

Гърция има по-топъл климат и съответно лятото подръжката на data център е по-скъпо!

❌

Гърция има по-лоша Интернет свързаност от България!И въпреки това Майкрософт избра Гърция.

✅

Защото институциите на Гърция работят по-добре.

✅

Защото правната рамка на Гърция е по-добра.

✅

Защото в Гърция може да нямаш толкова добри кадри, но те имат работещи Сини карти и можеш да привлечеш бързо такива от целия свят, а тук не е така.

✅

Защото Гърция може да има много проблеми, но Осемте джуджета трудно ще се случат там по този начин.Изборът на Майкрософт показва, че “IT Хъб на Балканите”, “Силициева долина на Европа”, “Стартъп инкубатор” и т.н не се става с евтина работна ръка. Ще споделя няколко истории, които според мен показват ефекта от проблемите в институциите в България:

⚫️

История 1: Когато някоя компания започва преговори за такава сделка най-често тя минава през Агенцията по инвестиции. В BESCO имаме опит с компании минаващи от там. Процес, който трае понякога 2+ години. Хората губят пари и спешно имат нужда да им се оправят документите, нашите не отговарят с месеци на мейли, а по телефона отговарят неща от сорта на “Звъннете другия месец, защото този имаме едно събитие!”. “Звъннете другия месец, защото отпуски…”

⚫️

История 2: Имахме среща на ниво членове на Министерски съвет и ни питат:- Можете ли да помогнете Google да отворят Google campus в България – Google трудно ще отвори такъв, защото за Източна Европа имат в Полша. Дали може да се говори за подобно нещо, но от друга компания?- Борисов знае Google!

⚫️

История 3: Това не е история, а просто гледах лайф на премиера от преди няколко дни. В него той беше много горд как не сме тръгнали да правим двигатели за коли и те сега като стават електрически старите двигатели не им трябват. А ние си правим стъкла, врати, фарове…все неща, които ще им трябват!?

🤦‍♂️

Това, че на най-високо ниво в правителството не се разбира разликата в добавената стойност на различните производства е фундаментален проблем!

🤦‍♂️

Това, че институциите ни не разбират своята роля и отговорност в привличането на инвестиции и създаването на средата, в която живеем и правим бизнес е фундаментален проблем!

🤦‍♂️

Това, че на най-базовите нива в обществото ни не се разбира, че по-високи пенсии/заплати е свързано с производството и износа на по-успешни продукти и компании е фундаментален проблем!

🚀

Производството в 21 век не са домати, не са и стъкла или врати. В 21 век производството е свързано с високите технологии на първо място. Те не са отделна индустрия, те променят всяка една индустрия. Състезанието в това, коя страна ще привлече големите играчи и ще създава среда за създаване на свои такива определя след това и стандарта на живот в съответната страна. Не асфалта…не фаровете…не кравите, не доматите, не популизъм “да вземем парите от средната класа и да ги дадем на по-бедните”.А за нашите институции и управляващи все още технологиите, стартъпи, IT…това са като екзотична глезотия, която е хубаво да св показва пред гостите, но реално им е все тая дали я имат или я нямат. 3 години ми е опита в борбата за създаване на по-добра среда и 3 години имаме борба на всяка стъпка…просто защото за тези хора това не е приоритет…не е като асфалта. И докато това не се промени повечето българи ще са обречени да стоят около и под нивото на бедност.

Снимка: AP

Публикацията предизвика разгорещени коментари относно тезите на аврора и изнесените примери. Служител в PR отдела на Българската агенция по инвестициите например твърди, че те винаги са откликвали на направени предложения и данните на автора са “меко казано неверни”.

Отговорът от негова страна бе, че той не атакува лично никоя институция, а припомня нещо, което всеки би трябвало да е забелязал, а именно, че инстиуциите у нас не работят или не са достатъчно активни и гъвкави спрямо изискванията на променящата се пазарна обстановка.

Източник: Facebook/Dobromir Ivanov

Снимки: Pixabay

Read more