Сенатът на Чехия обяви руските военни престъпления в Украйна за геноцид

Сенатът на Чехия обяви руските военни престъпления в Украйна за геноцид, пише Булевард България.

Правителството на Чехия да признае за геноцид военните престъпления, в които е обвинена Русия в Украйна – резолюция с този призив прие горната камара на чешкия парламент.

Без лекарства, гориво и пари. Как живеят хората в окупираните градове

Премиерите на Полша, Чехия и Словения отиват в обсадения Киев

“Критикуваме престъпленията, които руските войски извършват в тази операция. Това са военни престъпления. Тъй като те се основават на етническа принадлежност, език, място на пребиваване, по същество носят белезите на геноцид”, каза депутатът Павел Фишер пред Сената.

Предложението бе прието с 55 гласа “за” и 1 “против”.

Два дни по-рано законодателите на Литва също единодушно определиха действията на Русия в Украйна като “геноцид” и “тероризъм”.

В края на април и парламентът на Естония обяви руската инвазия за “геноцид срещу украинския народ”.

Байдън: Путин е диктатор, който извършва геноцид

Извън Европа само канадският парламент до момента е приел подобно решение. Много страни, включително САЩ, досега не са го направили, вероятно за да избегнат допълнителна ескалация на конфликта, припомня “Политико”.

Посланикът на Украйна в Прага Евхен Перебийнис благодари на Сената за признанието, че руските сили в Украйна вършат геноцид.

Резолюцията призовава чешкото правителство да „ускори“ военната подкрепа за Киев, да подкрепи Украйна за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС и да подкрепи жалбите на страната срещу Русия пред Международния съд.

Мирно шествие в София в подкрепа на Украйна

Президентът на Чехия Милош Земан одобри исканията на 103 чехи да се присъединят към въоръжените сили на Украйна, за да помогнат в борбата срещу руската агресия.

Гражданите на Чехия имат забрана да служат в чуждестранни армии и съгласно закона това е престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до пет години. Около 400 души обаче са кандидатствали за освобождаване на забраната.

Решението на  президента трябва да бъде съгласувано и с премиера на Чехия Петр Фиала. Той вече заяви, че ще подпише всички искания, които са одобрени в хода на процедурите преди неговия подпис.

Разрешението на президента на Чехия граждани на страната да се присъединят към въоръжените сили на Украйна идва на фона на визитата на българския президент Румен Радев в Прага.

„Призивите за прекратяването на сраженията и насърчаването на преговорите отстъпват пред войнствената реторика, а това означава дълга война с тежки последици”, отбеляза българският държавен глава след срещата си с Милош Земан преди ден. “И България, и Чехия са съпричастни с украинския народ, ангажирани сме с оказването на хуманитарна помощ. Но трябва да се ангажираме повече с енергийната независимост на нашите страни“, добави Радев.

Новините от Чехия идват в момент, в който Украйна се готви да започне първия си процес за военни престъпления, а трима руски военнопленници, обвинени в изнасилвания и убийства на цивилни, ще бъдат изправени пред съда.

Главният прокурор на Киев Ирина Венедиктова заяви, че разследва над 10 700 предполагаеми военни престъпления, извършени от руски сили. Вече са идентифицирани над 600 заподозрени.

Започва първото дело срещу руски войник, обвинен в убийството на цивилен в Украйна

Прокуратурата вече предяви първото обвинение във военно престъпление срещу пленен руски войник от началото на конфликта. 21-годишният сержант Вадин Шишимарин ще бъде изправен пред съд заради убийството на невъоръжен 62-годишен цивилен, застрелян, докато карал колело. Убийството е било извършено четири дни след началото на военните действия, а руският войник може да получи затвор до 15 години.

Източник: Булевард България

Снимки: БулФото, iStock

Read more

ООН за първи път с резолюция за случващото се в Украйна, но без дa включва думата „война“ (видео)

ООН за първи път с резолюция за случващото се в Украйна, но без дa включва думата „война“, съобщава bTV.

Съветът за сигурност на ООН излезе за първи път с официална позиция от началото на руската агресия срещу Украйна. 15-те страни членки изразяват “дълбока загриженост за мира и сигурността в Украйна”.

В документа не се споменава думата “война” и приемането му не беше блокирано от Русия.

Проекторезолюцията беше внесена от Норвегия и Мексико. Освен че липсва терминът “война”, в текста не се споменават и думите “агресия” или дори “конфликт”.

„Войната в Украйна подлага цялото население на страната на страдания, които човек не може и да си представи“, заяви постоянният представител на Норвегия в ООН Мона Юл.

ООН представи статистика на жертвите и ранените от началото на инвазията в Украйна

Съветът за сигурност призовава и двете страни да прекратят огъня.

„На заседанието конкретизирахме всички сфери за превантивна дипломация, включително и с участието на Съвета за сигурност. И сме доволни, че вече виждаме първите резултати от нашата работа“, заяви постоянният представител на Мексико в ООН Хуан Рамон де ла Фуенте.

Снощи от обсадения металургичен комбинат „Азовстал“ в Мариупол бяха изведени още 50 цивилни. Украйна и Русия размениха и военнопленници.

ООН за първи път с резолюция за случващото се в Украйна, но без дa включва думата „война“

Read more

US конгресмени: В Америка има македонци от 1492 година

Небивал исторически парадокс прозвуча в Конгреса на САЩ – македонците са стъпили на американска земя още през 1492 г.

Не се уточнява датата, но е възможно да са изпреварили Христофор Колумб, който е документирал, че е достигнал острови в западната част на Атлантическия океан на 12 октомври 1492 г. Но какво още пише в текста на група американски конгресмени, разказва “Сега”.

“Месец на македоно-американското културно наследство”

“Има следи за това, че най-ранното македонско присъствие на континенталната територия на САЩ е от около 1492 г.”, започва резолюцията на конгресмените. Те настояват за обявяването на септември 2022 г. за “Месец на македоно-американското културно наследство”.

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ поиска извинение от България

В текста се посочва, че според собствените изчисления на македонската диаспора, в Щатите има “половин милион американци с македонски произход”. А също и, че големи преселения към САЩ е имало след Илинденско-Преображенското въстание, двете балкански, двете световни войни, гражданската война в Гърция и политиките на комунистическа Югославия.

US конгресмени: В Америка има македонци от 1492 година

След това се изреждат конкретни личности като пример за ценни членове на американското общество от македонски произход. Сред тях е големият журналист, публицист и политик Стоян Христов, пише bTV. В резолюцията се напомня, че е бил сенатор. А също и, че книгата му „Това е моята страна“ е била любима на президента Рузвелт.

Не е отбелязано, обаче, че в нея Христов определя себе си и близките си като българи от Македония – текстът е писан преди по време на Втората световна война авторът да започне да симпатизира на Тито и на левичарски организации, под влиянието на които до смъртта си защитава македонистки позиции. Все още резолюцията за Месеца на македоно-американското културно наследство не е гласувана.

Македонците са открили Америка преди Колумб ?

Източник: “Сега”

Read more

Колко струва хомофобията? В Полша формално се отказаха от нея, за да получат пари

Дали хомофобията се купува с пари? Този въпрос възникна след едно решение на властите в Полша от началото на седмицата.

Тогава три региона в Полша гласуваха за отмяна на резолюциите, с които се определяха като свободни от „ЛГБТ идеологията“, пише Свободна Европа.

От години властите в католическата страна отказват да зачитат правата на хората от ЛГБТ общността. Затова тази крачка на пръв поглед изглежда като жест към малцинството. Причината обаче не е в това, че три региона внезапно са се отрекли от хомофобията. Причината са стотици милиони евро.

Брюксел замразява еврофондове за Полша заради дискриминация срещу ЛГБТИ (видео)

От стикери до „изнудване“

По-рано през септември Европейската комисия предупреди 5 региона, че ако не се откажат от хомофобските си декларации, ще блокира достъпа им до средствата. Швентокшиското воеводство беше първото, което анулира своя резолюция срещу ЛГБТ, в понеделник го последваха Подкарпатския, Малополския и Любелския регион.

Районите, които по-рано са били или в момента са „зони, свободни от ЛГБТ“, образуват близо една трета от територията на Полша. И повечето от тях са под ръководството на „Право и Справедливост“. Или управляващата партия, която от край време използва хомофобията като политически инструмент.

Тези “зони” се появиха, след като през 2019 в няколко техни градове започнаха да се разпространяват стикери със задраскано знаме на дъгата и надпис „зона, свободна от ЛГБТ“ заедно с местен консервативен вестник.

Тенденцията беше в отговор на кмета на Варшава Рафал Тжасковски. Той подписа декларация в подкрепа на уязвимите сексуални малцинства и на борбата с дискриминацията.

През 2020 г. председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи зоните, “свободни от ЛГБТ”, като “зони без човечност” и се зарече, че Комисията ще вземе правни мерки.

Година по-късно 5 полски региона получиха известия, че може да бъдат замразени до 126 милиона евро, отредени за местното управление.

Става дума за програмата REACT-EU, пакет от допълнителни средства от кохезионните фондове, от който за цялата страна са предвидени общо над 1,5 млрд. евро.

Колко струва хомофобията? В Полша формално се отказаха от нея, за да получат пари

Новите резолюции и старите политики

Пред перспективата да се лишат от тези средства, зоните, “свободни от ЛГБТ” се превърнаха в “региони на утвърдена толерантност”. Така поне гласи новата резолюция в Подкарпатския регион.

И това не е единичен случай. Малополският регион, където се намира Краков, също прие нова резолюция. С нея “се противопостави на дискриминацията против всеки по какъвто и да е признак”.

Не всички представители на местните власти обаче са на едно мнение за промените.

“Не можем просто да отречем онова, което беше казано през 2019”. Това каза през август лидерът на общинския съвет Ян Дуда, баща на президента Анджей Дуда, цитиран от Ройтерс. Той се опита да защити декларацията от 2019, като добави, че според него тя е била „погрешно разбрана“.

Затова много от местните представители на ЛГБТ общността се опасяват, че властта само формално променя резолюциите, а не възнамерява реално да промени хомофобската среда.

„Политиците си играят с нас. Те не искат да отменят цялата резолюция, а просто да я заменят с друга“, казва Барт Сташевски, активист за правата на ЛГБТ, пред Би Би Си.

Колко струва хомофобията? В Полша формално се отказаха от нея, за да получат пари

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Read more

Чужди медии: “ЕП отправи остра критика срещу България”

Протестиращите в България недоволстват от фасадната демокрация. Те смятат, че ЕС ги е изоставил в беда, но в четвъртък ЕП отправи към тях знак на солидарност. Дойче веле подбра някои публикации на западни медии по темата. Ето какво още пишат чуждите издания за България:

“Европейският парламент отправи остра критика срещу България заради корупцията и липсата на независимо правосъдие,” пише днес авторитетният германски вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ по повод приетата вчера резолюция. Това изречение добре обобщава многобройните други публикации по темата.

Видео от изказванията на председартелят на Европейската комисия Вера Йоурова и членът на комисията по правосъдие Дидие Рейндерс от 5 октомври.

Към корупцията и липсата на отчетност в системата на правосъдието агенция Франс Прес добавя още редица български дефицити: злоупотреба със средства на ЕС, обвързаности между държавата и мафията, полицейско насилие, реч на омразата срещу журналисти, жени, сексуални и етнически малцинства. Агенцията цитира германската евродепутатка Катарина Барли от ГСДП с думите: „Европейският парламент подкрепя настояванията за прозрачност, върховенство на закона и медийна свобода.“

“ЕНП прекалено дълго си затваряше очите”

Катарина Барли: “ЕП застана на страната на гражданското общество в България”

Агенция ДПА също цитира Барли с думите, че Европарламентът е застанал на страната на гражданското общество в България. Евродепутатката казва още, че ЕНП прекалено дълго си е затваряла очите поради криворазбрана партийно-политическа солидарност с българското правителство

„Франс Прес“ информира още, че фракцията на ЕНП се опитала да внесе редица промени в резолюцията, за да смекчи значително критиката, но тези промени не са били подкрепени. Голяма част от консерваторите в крайна сметка гласуваха срещу резолюцията, но фракционният лидер на ЕНП, германецът Манфред Вебер, защити българския премиер Борисов с думите, че сегашното правителство има мнозинство в парламента и не вижда никаква  причина то да подава оставка.

Ето какво каза Вебер още: “Специално искам да подчертая, че Бойко Борисов е начело на едно проевропейско правителство. Той се застъпва за въвеждане на еврото и по всички проблеми винаги е поддържал механизма за върховенство на закона. Правителствата не бива да се сменят чрез демонстрации, а чрез избори.“

Агенция Ройтерс цитира българския вицепремиер Томислав Дончев, според когото, резолюцията на Европарламента няма обвързваща сила. Ето какво още четем в коментара на агенцията: „От тази резолюция няма други практически последствия освен политическото злепоставяне на Борисов. Но тя може да подсили позициите на Европейския парламент в преговорите с европейските правителства за дългосрочния бюджет и плана за възстановяване. Парламентаристите настояват да се въведе правило, според което, достъп до парите на ЕС ще имат само онези правителства, които зачитат върховенството на закона.“

В своята информация АФП цитира германската евродепутатка Ска Келер, която е съпредседателка на Зелените, с думите: „Ние заставаме на страната на демонстрантите по улиците на България.“

“Протестиращите смятат, че ЕС ги е изоставил в беда”

За протестите в България днес отново пишат редица международни медии. Германският вестник „Хайлбронер Щиме“ припомня: „От три месеца в България всекидневно протестират преди всичко млади хора, които са срещу „фасадната демокрация”, зад която се крият корупция и злоупотреби с европейски пари. Те смятат, че ЕС ги е изоставил в беда. Вестникът също цитира Ска Келер, която заяви, че хората в България заслужават да живеят в европейска правова държава без корупция.

В кореспонденция на „Ройтерс“ от България се казва, че според протестиращите в София, резолюцията е „политически шамар за правителството“. Агенцията цитира Христо Иванов с думите, че резолюцията е победа за демокрацията.

Източник: Дойче веле

Видео: YouTube/EU Reporter

Read more

Румен Радев: Резолюцията на ЕП развенча пропагандните тези на управляващите (видео)

“Резолюцията на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България развенча пропагандната риторика на управляващите”. Това заяви във Варна президентът Румен Радев по повод гласувания вчера от Европарламента документ, цитиран от БНТ.

“Дебатът, който се случи в Европейския парламент, както и гласуването показа и развенча още една пропагандна теория, а именно, че управляващите са лицето на България пред Европа, което среща всеобхватно одобрение. Явно се видя, че това не е така. Дори партията от това европейско семейство – Европейската народна партия не подкрепи в цялост управляващите в България. Това е много показателно“, коментира държавният глава.

„Аз наложих вето на този Изборен кодекс, но за съжаление българския парламент не отчете тази възможност – подадената от мен ръка, да коригира своите решения, така че да няма съмнения за изборни манипулации, да бъде избегнат хаоса, да бъде решен въпросът с недействителните бюлетини, с ръчното броене, с ръчното оформяне на протоколи и т.н. За съжаление, от тук нататък се отваря вратата за всевъзможни манипулации по време на изборите и за тяхното оспорване, което не е добре“

Според Радев от тази ситуация може да се излезе с бързи, честни избори, които да сформират веднага нов парламент с необходимото доверие и този парламент да излъчи управление, което да отговаря на европейските принципи за прозрачност, за отчетност и за отговорност.

Резолюцията на ЕП за България разбуни духовете в Народното събрание (видео)

Така може да се върне европейския демократичен облик на България и да се върне доверието на инвеститорите, посочи още президентът.

Видео: БНТ

Снимки: БулФото

Read more

Резолюцията на ЕП за България разбуни духовете в Народното събрание (видео)

В пленарната зала на българския парламент се разрази яростен спор между представители на различните групи по повод гласуваната вчера от Европейския парламент резолюция за България, предаде bTV.

„Европа с пръст показа кои са виновниците, това са от ГЕРБ и ОП. Хората не вярват в правосъдието трябва незабавно оставка на правителството и този парламент“, каза Драгомир Стойнев, депутат от БСП за България.

Тома Биков от парламентарната група на ГЕРБ реагира, че няма да приемат България да бъде черната овца на Европа, а някои партии използват случая.да прехвърлят вътрешни битки на европейската сцена.

“Вие имате подкрепа на загубилата Европа, ние имаме подкрепата на печелеща Европа. Вие имате подкрепата на няколко идеологически течения, които си отиват. Вие имате подкрепата на откъснали се хора от света на хайверна левица и на Радан Кънев“, заяви той от трибуната.

От Обединените патриоти пък изразиха притеснения, че в резолюцията влизат и теми, които нямат нищо общо с върховенството на закона като отхвърлянето на Истанбулска на конвенция, например.

„За нас Европа има бъдеще само като Европа на отечеството и нациите, всичко друго е насилие и подмяна не само на нашите ценности, а и на европейските“, коментира Александър Сиди, депутат от ОП.

Вижте целия текст на резолюцията за България и с гласовете на кои парламентарни групи беше приета (видео)

В резолюцията не се споменава никъде за македонско малцинство, както и за турски и майчин език, уточняват евродепутатите, участвали в дебатите.

Източник: bTV

Заглавна снимка: БулФото

Read more

Огледалото, в което Борисов не иска да се огледа

Резолюцията, приета от ЕП, е като огледало. България се огледа и не се хареса. Образът е грозен, но правдив. Има и нещо положително: българската политика вече е част от европейската. И не, резолюцията не е ляв заговор, пише в анализа си за Дойче веле Даниел Смилов.

Във видеото горе може да си припомните как Европарламентът гласува резолюцията за върховенството на закона в България.

Европейският парламент със своята резолюция за състоянието на правовата държава и основните права в България, приета днес, ни услужи с огледало. България – и особено нейното управление – се погледна в него и не се хареса. Но снимката на огледалния ни образ ще бъде сложена в рамка и ще виси навсякъде по коридорите на властта в ЕС. Някои наричат този ефект просто “политически”, като по този начин се опитват да го омаловажат. Всъщност точно политическото значение на резолюцията е най-съществено и ще има най-дълготраен ефект. Едно временно спиране на еврофондове ще се преживее. Когато портретът ти трайно се настани на стената на нарушителите – тези, от които идват “притеснения” и “проблеми” – репутационната щета за страната е голяма и неизмерима.

Вижте целия текст на резолюцията за България и с гласовете на кои парламентарни групи беше приета (видео)

Резолюцията е доста по-детайлна в изброяването на проблемите на България от доклада на ЕК за върховенството на закона. В нея влизат протестите, съмненията за корупция на самия министър-председател Борисов, скандалите със аудиозаписите, къщите за тъщи, либийският танкер, имението в “Росенец” и много други неща, макар не и всичко. Например, 700-те милиона от Божков и свързаните с тях плащания към телевизия, футболен отбор, а вероятно и висши политици, по някаква причина ги няма в изрично позоваване.

Така или иначе, обаче, картината издава добро познаване на основните черти на българското управление и може да се нарече с неутралния термин “обективна”. Целта на картината е да демонстрира, че България се отклонява от базови ценности на ЕС. Затова, наред с корупционните и медийните проблеми, в нея присъства и отношението на страната към Истанбулската конвенция и неспазването на решения на съда в Страсбург за правата на малцинствата.    

Тъй като картината е достатъчно правдива, реакциите срещу нея в България не са толкова по нейното съдържание, а по-други въпроси:

Тази негативна картина се създаде и гласува с помощта на български депутати и политици. Те са предатели!

Най-наивистичната линия на атака срещу резолюцията е тази. Тя дори може да се нарече “инфантилна”, ако не беше правителствената опозиция срещу този термин, който те смятат за по-обиден дори от “тулуп” и “мисирка”. Цитира се Петко Каравелов, който след гаврите с него в Черната джамия, казал на чуждестранен дипломат: “У нас такива неща не се случват”. Уви, проблемите не изчезват, като казваме пред посланици и в Брюксел, че ги няма. Нещо повече, ЕС не е просто сборище на “чужденци”, пред които не трябва да се излагаме. Ние сме част от този политически съюз и трябва да сме в него с истинското си лице. Не с някаква смехотворна маска, в която дори самите ние не вярваме. И ако това лице стане нелицеприятно, не би трябвало да го маскираме и гримираме до абсурдност, а да го сменим максимално бързо чрез избори. Такъв е редът в демокрациите.

Атаките идват само от леви, зелени и либерали: десните подкрепят Борисов твърдо!

Вярно е, че резолюцията бе приета най-вече с гласовете на левите, зелените и либералите. ЕНП и други десни формации изразиха резерви и дори вкараха предложения за поправки срещу резолюцията. В крайна сметка, като цяло, те гласуваха срещу нея.Твърда подкрепа ли е това за Борисов обаче? Дори Манфред Вебер не си позволи възторжена защита на пострадалия ни премиер. Това, което той каза, е че сериозни проблеми са налице, но може да се почака до изборите напролет, когато българите ще се произнесат. Има проблеми, има и постижения, Борисов сам е предложил оставката си в случай на свикване на ВНС, ерго – да остане още няколко месеца.

Снимка: Reuters

Бойко Борисов в Брюксел: Благодаря на ЕК за обективния доклад (видео)

Същата “подкрепа” туитна и Доналд Туск след среща с премиера. Очевидно е, че ЕНП сложи партийната лоялност в семейството пред защитата на други ценности в ЕС. Това е политически избор, за който тя трябва да си носи отговорност. Но също така е очевидно, че ЕНП не е щастлива от този избор и го прави с едно наум, оставяйки си достатъчно вратички за бързо оттегляне. Самият факт, че множеството от неприетите поправки към резолюцията бяха вкарани от депутат на ЕП от Малта (страна, която не е отличник във върховенството на правото), демонстрира, че големите в ЕНП не искат тясно да се ангажират със защитата на едно правителство, което така или иначе е в графата на политически отписаните. Дали веднага или след пет месеца, за ЕНП със сигурност е все едно;

Вотът ще покаже, че БСП и ДБ са в “коалиция”

Това е по-скоро дружеска закачка, а не аргумент. Не вотът в ЕП, например, показва, че ГЕРБ и ДПС са в реална колиция, а действията на тези две партии-близнаци през годините.

Като цяло, резолюцията на ЕП няма да промени радикално ситуацията в България. Но с нея има и ново развитие. Българската политика вече е много повече част от европейската политика. Това е добре за един съюз, който разчита на тясна интеграция между страните. В него принципът не е да се лъжем един друг какви сме, а да си помагаме, за да преодоляваме проблемите.

Европарламентът прие резолюцията в подкрепа на протестите и законноста в България

ГЕРБ успяха да убедят ЕНП да възприеме тяхната позиция – това е малка победа за партията на Борисов. Проблемът е в двусмислието и слабостта на възприетата позиция по принцип. Всъщност, Борисов признава всички проблеми, отказва (или не може) да изчисти името си по убедителен начин, поема де факто ангажимент да се оттегли – и просто иска отсрочка от няколко месеца. Макар и с неудоволствие, ЕНП му дава тази отсрочка. Въпросът обаче гласи: каква е ползата на България от нея.

А има и по-дълбоко питане, на което вече не само Борисов, но и ЕНП трябва да отговарят. Може ли държава член на ЕС да изкара половин година в незнание дали премиерът и правителството ѝ са корумпирани – само заради партийния хатър на едно европейско политическо семейство? Колко дълго една демокрация може да живее с конкретни съмнения и обвинения за корупция на най-високо равнище, влезли в официални документи и на ЕС?  ЕНП отговаря “шест месеца”, но такъв отговор едва ли е приемлив за избирателите на тези партии в собствените им страни.

Всъщност, проблемът е, че такъв отговор е неприемлив по принцип. 

P.S. Гласуването на резолюцията доказа, че ЕНП се чувства много неудобно в позицията на защитник на ГЕРБ и Борисов. Трийсетина нейни депутати се отклониха от партийната линия, като или подкрепиха решението, или се въздържаха. Това само по себе си е показателно, че мнозина не са склонни да поставят партийната дисциплина над по-висшите ценности на ЕС като почтеността и върховенството на правото.

А така рухна и митът за “левия” характер на резолюцията.

Източник: Дойче веле

Видео: bTV

Read more

Вижте целия текст на резолюцията за България и с гласовете на кои парламентарни групи беше приета (видео)

Вчера в Брюксел 358 евродепутати гласуваха „За“ критичната резолюцията за България. Срещу текста се произнесоха 277, а 56 се въздържаха.

Поправките за президента, внесени от Европейската народна партия, бяха отхвърлени, предаде bTV.

Европарламентът прие резолюцията в подкрепа на протестите и законноста в България

Повечето депутати от Европейската народна партия отхвърлиха резолюцията. На партийните указания обаче се противопоставиха шестима, сред които и Радан Кънев, а 23-ма се въздържаха.

Всички без един от „Алианса на социалистите и демократите“ подкрепиха текста за България, като само един евродепутат се въздържа. Всички от Зелените и почти всички центристи от „Обнови Европа“ подкрепиха резолюцията.

Само 12 от центристите се въздържаха – сред тях и тримата евродепутати, излъчени от ДПС. Повечето членове на Европейските консерватори и реформисти, сред които е и Ангел Джамбазки, гласуваха срещу текста.

9 се въздържаха, а един консерватор подкрепи резолюцията.

Документът няма задължителен, а препоръчителен характер. Във финалния текст Европейският парламент изразява дълбоко съжаление относно влошаването на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система, борбата с корупцията и свободата на медиите.

Евродепутатите споделят и своята солидарност с българския народ заради „неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“.

Вижте и целия текст на резолюцията:

Принципите на правовата държава и основните права в България

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 2, 3, 4, 6, 7, 9 и 10 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–    като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–    като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека,

–    като взе предвид Решение на Комисията от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) на напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, съответните годишни доклади за периода 2007 – 2019 г. и доклада на Комисията от 22 октомври 2019 г. за напредъка на България по МСП.

–    като взе предвид специфичните за България препоръки по линия на европейския семестър, публикувани на 20 май 2020 г.,

–    като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека от 5 ноември 2009 г. по делото „Колеви срещу България“,

–    като взе предвид Годишния отчет на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС за 2019 г.,

–    като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека от 1 юли 2014 г. по делото „Димитров и други срещу България“,

–    като взе предвид доклада на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за 2019 г.,

–    като взе предвид становището на Венецианската комисия от 9 декември 2019 г. относно проектите за изменения на българския Наказателно-процесуален кодекс и българския Закон за съдебната власт, що се отнася до наказателните разследвания срещу висши магистрати,

–    като взе предвид Специален доклад № 06/2019 на Европейската сметна палата, озаглавен „Борба с измамите при разходването на средства на ЕС за сближаване – необходими са подобрения в разкриването, реакцията и координацията от страна на управляващите органи“,

–    като взе предвид становището на Венецианската комисия от 9 октомври 2017 г. относно българския Закон за съдебната власт,

–    като взе предвид съвместното становище на Венецианската комисия и Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) към ОССЕ от 19 юни 2017 г. относно измененията в българския Изборен кодекс,

–    като взе предвид становището на Венецианската комисия от 23 октомври 2015 г. относно проектозакона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (в областта на съдебната система),

–    като взе предвид решението на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 3 септември 2020 г. относно изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела „S.Z. срещу България“ и „Колеви срещу България“,

–    като взе предвид годишния доклад за 2020 г. на партньорските организации, отправен до платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите,

–    като взе предвид Резолюция 2296 (2019) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 27 юни 2019эг. относно диалога с България след мониторинга,

–    като взе предвид действията на Съвета на Европа срещу икономическите престъпления и корупцията,

–    като взе предвид втория доклад за изпълнение относно България от 6 декември 2019эг., представен от Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа,

–    като взе предвид изявлението на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 3 септември 2020 г. относно полицейското насилие над журналисти в България, както и нейния доклад след посещението ѝ в България от 25 до 29 ноември 2019 г.,

–    като взе предвид изявлението на представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите от 18 март 2020 г. относно бруталното нападение над българския журналист Слави Ангелов,

–    като взе предвид изявлението на председателя на Конференцията на международните неправителствени организации (МНПО) на Съвета на Европа от 9 юли 2020 г. относно предлаганите изменения на българския Закон за юридическите лица с нестопанска цел.

–    като взе предвид съвместното изявление на специалните докладчици на ООН относно расизма и въпросите на малцинствата от 13 май 2020 г.,

–    като взе предвид изявлението от 21 октомври 2019эг. на специалния докладчик на ООН относно насилието срещу жените, неговите причини и последици,

–    като взе предвид неотдавнашните заключителни бележки относно България на органите на ООН по договорите,

–    като взе предвид предложението за нова конституция на Република България, внесено на 17 август 2020 г.,

–    като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз,

–    като взе предвид своето разискване относно принципите на правовата държава и основните права в България от 5 октомври 2020 г.,

–    като взе предвид дискусията, проведена в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 10 септември 2020 г. относно настоящото положение във връзка с МСП,

–    като взе предвид размените на мнения, проведени от Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права след нейното създаване от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 5 септември 2019 г., и по-конкретно размяната на мнения, проведена на 28 август 2020 г. относно положението в България,

–    като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“, и придружаващия го документ, озаглавен „Глава, отнасяща се до ситуацията в областта на върховенството на закона в България“,

–    като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността.

• А.    като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете (член 2 от ДЕС);

• Б.    като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава и зачитането на демокрацията, правата на човека и основните свободи, както и на ценностите и принципите, заложени в Договорите на ЕС и в международните инструменти в областта на правата на човека, са задължения на Съюза и на неговите държави членки и трябва да бъдат изпълнявани;

• В.    като има предвид, че член 6, параграф 3 от ДЕС утвърждава, че основните права, гарантирани от ЕКПЧ и произтичащи от конституционните традиции, общи за държавите членки, представляват общи принципи на правото на Съюза;

• Г.    като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз и залегналите в нея принципи са част от първичното право на Съюза;

• Д.    като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и свободата и плурализмът на медиите са заложени в член 11 от Хартата на основните права и в член 10 от ЕКПЧ;

• Е.    като има предвид, че независимостта на съдебната власт е основно изискване на демократичния принцип за разделение на властите и е заложена в член 19, параграф 1 от ДЕС, член 47 от Хартата на основните права и член 6 от ЕКПЧ;

• Ж.    като има предвид, че Съюзът функционира въз основа на презумпцията за взаимното доверие, че държавите членки действат в съответствие с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, залегнали в ЕКПЧ и в Хартата на основните права;

• З.    като има предвид, че принципите на правовата държава са една от общите ценности, на които се основава Съюзът, и предварително условие за ефективното функциониране на целия Съюз, и като има предвид, че съгласно Договорите Комисията, заедно с Парламента и Съвета, носи отговорност за гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава като основна ценност на Съюза, както и на спазването на правото, ценностите и принципите на Съюза;

• И.    като има предвид, че системният отказ на държава членка да спазва основните ценности на Европейския съюз и Договорите, към които свободно се е присъединила, засяга и заплашва Съюза като цяло; като има предвид, че липсата на реакция при подобна ситуация би уронила доверието в Съюза;

• Й.    като има предвид, че Венецианската комисия и БДИПЧ към ОССЕ са установили, че българският Изборен кодекс възпрепятства езиковото многообразие и правото на глас на гражданите, живеещи в чужбина;

• К.    като има предвид, че през изминалите години се съобщава за редица случаи на използване на слово на омразата по адрес на малцинства, включително от страна на министри от правителството; като има предвид, че парламентарният имунитет системно се използва за защита на членове на българското Народно събрание, така че да не носят отговорност за слово на омразата;

• Л.    като има предвид, че през изминалите години има множество сигнали за злоупотреби с фондове на Съюза в България и те следва да бъдат разследвани изчерпателно; като има предвид, че през изминалите месеци българските граждани станаха свидетели на голям брой твърдения за корупция по високите етажи на властта, някои от които пряко засягаха министър-председателя; като има предвид, че също през изминалите месеци международни медии нееднократно отразяваха възможни връзки между престъпни групи и публични органи в България;

• М.    като има предвид, че прокуратурата е повдигнала обвинения срещу бившия министър на околната среда и водите, срещу бившия заместник-министър на околната среда и водите и срещу бившия заместник-министър на икономиката, които бяха незабавно освободени от длъжност от правителството;

• Н.    като има предвид, че тези разкрития доведоха до големи демонстрации и протести на гражданското общество, които продължават без прекъсване повече от три месеца и при които българите призовават за справедливост, спазване на принципите на правовата държава и независима съдебна власт и протестират срещу уронването на демокрацията и срещу ширещата се корупция; като има предвид, че исканията на протестиращите включват оставките на правителството и главния прокурор, както и незабавни парламентарни избори; като има предвид, че се твърди, че тези протести са посрещани с непропорционално насилие от страна на правоприлагащите органи;

• О.    като има предвид, че правото на протест е основно право, което не може да бъде предмет на мерки за забрана или контрол по общ и абсолютен начин и може да бъде ограничавано само от легитимни, пропорционални и необходими полицейски мерки при изключителни обстоятелства; като има предвид, че нито една демонстрация не следва да се счита за незащитена от това право; като има предвид, че правоприлагащите органи трябва да дават приоритет на доброволното разотиване без използването на сила; като има предвид, че свободата на събранията върви ръка за ръка със свободата на изразяване, като заявява, че всеки има право на свобода на изразяване, което включва свободата да се отстоява мнение и да се получават и разпространяват информация и идеи без намеса на публичните органи и независимо от границите;

• П.    като има предвид, че министрите на вътрешните работи, на финансите, на икономиката и на туризма подадоха оставки на 15 юли 2020 г., а министърът на правосъдието подаде оставка на 26 август 2020 г.;

• Р.    като има предвид, че министър-председателят обяви, че ще подаде оставка в момента, в който Народното събрание вземе решение за провеждане на избори за Велико народно събрание;

• С.    като има предвид, че продължават да са налице сериозни поводи за безпокойство във връзка с борбата срещу корупцията в България; като има предвид, че това заплашва да урони доверието на гражданите в публичните институции;

• Т.    като има предвид, че според публикувано през юни 2020 г. специално проучване на Евробарометър за отношението на гражданите на ЕС към корупцията 80% от анкетираните българи считат корупцията за широкоразпространена в тяхната страна, а 51% считат, че корупцията се е увеличила през предходните три години;

• У.    като има предвид, че според индекса за върховенство на закона на World Justice Project за 2020 г. България е класирана на 53-то (и предпоследно за Съюза) място от 128 държави; като има предвид, че според публикувания в началото на тази година индекс на „Трансперънси интернешънъл“ за възприемане на корупцията за 2019 г. България е на дъното на класацията, що се отнася до държавите от Съюза, и се нарежда на 74-то място в света;

• Ф.    като има предвид, че енергичното гражданско общество и плуралистичните медии играят жизненоважна роля за насърчаването на отвореното и плуралистично общество, участието на обществеността в демократичния процес и укрепването на отчетността на правителствата; като има предвид, че свободата на медиите в България се влошава, както е видно от класирането на държавата в докладите, публикувани от „Репортери без граници“; като има предвид, че в публикувания в края на април 2020 г. световен индекс за свобода на печата за 2020 г. България се нарежда на 111-о място в света и на последно място сред държавите – членки на ЕС, за трета поредна година;  като има предвид, че платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите съдържа три предупреждения от първа степен за тежки и увреждащи нарушения на свободата на медиите, по които българските органи все още не са дали отговор; изразява загриженост относно влиянието на трети държави върху медийната среда като част от по-обширна стратегия за разпространение на пропаганда и дезинформация срещу ЕС;

• Х.    като има предвид, че България все още има много институционални пропуски, особено що се отнася до независимостта на съдебната власт – слабости, отчитани от Комисията през годините в нейните доклади по механизма за сътрудничество и проверка (МСП); като има предвид обаче, че в последния доклад по МСП, публикуван на 22 октомври 2019 г., Комисията установи, че напредъкът, показан от България по МСП, е достатъчен, за да бъде на висотата на ангажиментите, поети при присъединяването към Съюза, и следователно препоръча отмяна на надзорния механизъм; като има предвид, че Комисията все още предстои да вземе окончателно решение за отмяна на МСП, след като вземе предвид забележките на Парламента и Съвета; като има предвид, че в писмо на председателя Сасоли се изразява подкрепа за отмяната на МСП, но се подчертава необходимостта от изпълнение и прилагане на ангажиментите и реформите и се изтъква положението с независимостта на съдебната система, корупцията и свободата на медиите;

• Ц.    като има предвид, че новият всеобхватен механизъм за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, за който Парламентът се обявява, със своя годишен цикъл на наблюдение, приложим еднакво за всички държави членки, следва да обхваща всички ценности, залегнали в член 2 от ДЕС, и в крайна сметка да замени МСП за Румъния и България;

• Ч.    като има предвид, че неотдавна публикуваният доклад относно принципите на правовата държава за 2020 г. признава, че България все още е изправена пред предизвикателства по отношение на независимостта на системата на прокуратурата от изпълнителната власт, и изтъква неприключения ефективен режим на отчетност на главния прокурор; като има предвид, че в доклада се споменават и основания за загриженост относно ефективността на разследването, преследването и постановяването на присъди по корупционни дела в България; като има предвид, че в сферата на свободата на медиите в доклада се изтъкват няколко тревоги – от ефективността на националните медийни органи в България до липсата на прозрачност относно собствеността върху медиите, както и заплахите и нападенията над журналисти;

► 1.    Изразява дълбоко съжаление относно факта, че събитията в България доведоха до значително влошаване по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите; изразява своята солидарност с българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация;

► 2.    Подчертава, че е от основно значение да се гарантира, че ценностите, изброени в член 2 от ДЕС, се спазват изцяло и че са гарантирани основните права, определени в Хартата на основните права; призовава българските органи да осигурят пълно и безусловно спазване на тези ценности и права;

► 3.    Отбелязва предложението за свикване на Велико народно събрание с цел приемане на нова конституция; подчертава, че всяка конституционна реформа следва да бъде предмет на задълбочен и приобщаващ дебат и да се основава на подходящи консултации с всички заинтересовани страни, особено с гражданското общество, както и да бъде приета с най-широкия възможен консенсус; приема за сведение писмото, изпратено от председателя на Народното събрание до председателя на Венецианската комисия на 18 септември 2020 г., с което се представя официално искане за предоставяне на експертна помощ и издаване на становище на Венецианската комисия относно проекта на нова конституция на Република България; призовава българските органи проактивно да търсят оценка от страна на Венецианската комисия и други съответни международни организации във връзка с обсъжданите мерки преди окончателното им одобряване;

► 4.    Отбелязва приемането на второ четене на измененията на българския Изборен кодекс; отбелязва със загриженост, че българският парламент понастоящем е в процес на приемане на нов изборен закон, а редовните парламентарни избори трябва да се проведат след не повече от седем месеца; призовава българските органи да осигурят пълно съответствие на изборното законодателство с всички препоръки на Венецианската комисия и БДИПЧ към ОССЕ, особено що се отнася до стабилността на основополагащите елементи на изборното законодателство, които не следва да подлежат на изменения по-малко от година преди избори;

► 5.    Изразява твърдото убеждение, че българският парламент следва да играе основна роля в осигуряването на отчетността на изпълнителната власт и е един от необходимите участници с оглед на контрола чрез взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, за да се постигне спазване на принципите на правовата държава; изразява загриженост относно практиката на управляващото мнозинство набързо да приема законодателство, често пъти без необходимите разисквания или консултация със заинтересованите страни; отбелязва много ниското обществено доверие в българския парламент; изразява съжаление относно неотдавна наложените ограничения на журналистите в помещенията на Народното събрание, с които се намаляват техният достъп до парламентаристите и оттам – и възможностите за медиен контрол над работата на законодателния орган;

► 6.    Изразява дълбока загриженост, че остават нерешени някои системни въпроси в съдебната система, установени от Европейския съд по правата на човека и Венецианската комисия, по-конкретно за разпоредбите, свързани с Висшия съдебен съвет и главния прокурор – и по-специално липсата на ефективни механизми за отчетност и на функциониращ контрол чрез взаимозависимост и взаимоограничаване по отношение на тяхната работа; настоява българските органи да спазват изцяло съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и препоръките на Венецианската комисия и Групата държави срещу корупцията (GRECO), отнасящи се до съдебната система, по-специално по отношение на Висшия съдебен съвет и статута на главния прокурор, за да се осигури независимостта на съдебната система; отбелязва, че в доклада на Комисията от 22 октомври 2019 г. за напредъка на България в рамките на МСП се споменава, че в медиите е имало широк дебат, като някои заинтересовани страни са изразили загриженост относно процедурата за номиниране и основния кандидат за главен прокурор, както и че организации на гражданското общество са организирали улични протести;

► 7.    Изразява загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система и че общественото доверие в съдебната система продължава да бъде ниско поради впечатлението, че магистратите са податливи на политически натиск и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие; отбелязва увеличения брой разследвания на корупцията по високите етажи, включително по случаи с трансгранични аспекти, образувани срещу високопоставени длъжностни лица и известни обществени фигури; отбелязва със загриженост несъответствията между решенията на съдилищата от първа и от по-горна инстанция, които също така допринасят за липсата на окончателни и ефективни осъдителни присъди; изтъква необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в „Росенец“ и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те – взети заедно – говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България; освен това изразява загриженост от привлеклите по-слабо обществено внимание примери за недостатъци, свързани с принципите на правовата държава в България, например третирането на собствениците на апартаменти в „Сънсет ризорт“ в Поморие; приветства създаването на нова единна агенция за противодействие на корупцията в България; призовава българските органи да гарантират, че агенцията е в състояние да управлява ефективно целия си широк кръг отговорности, включително предотвратяването, разследването и отнемането на незаконно придобито имущество;

► 8.    Изразява дълбока загриженост от сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие; призовава българските органи да насърчават благоприятна среда за свободата на изразяване на мнение, по-специално като увеличават прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяват прекомерната концентрация на собственост върху медиите и разпространителските мрежи, включително чрез правилно прилагане на съществуващата законодателна рамка, както и чрез отмяна на наказателноправните разпоредби срещу клевета; подчертава, че е необходимо да се повишат независимостта и ефективността на състава и мандата на Съвета за електронни медии; изразява загриженост относно съобщенията за продължаващата практика на оказване на влияние върху медиите чрез преференциално отпускане на средства на Съюза за приятелски настроени към правителството медии;

► 9.    Отбелязва, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото; призовава българските органи да гарантират защитата на журналистите по всяко време и по този начин да защитават тяхната независимост; решително осъжда случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании, и призовава българските органи да възпрепятстват тези недемократични практики; изразява съжаление относно случаите на насилие срещу репортери и унищожаване на техническото им оборудване; настоятелно призовава българските органи да започнат всеобхватно разследване на всички случаи на насилие срещу журналисти, отразяващи протестите; призовава българските органи да гарантират, че полицейските служители и другите длъжностни лица зачитат свободата на печата и позволяват на журналистите и работещите в медиите да отразяват по безопасен начин демонстрациите; подчертава, че насилието от страна на държавни служители противоречи на задължението на държавите членки да зачитат свободата на печата и да защитават безопасността на журналистите;

► 10.    Призовава българските органи да разгледат изцяло и изчерпателно всички сигнали, подадени чрез платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, и да се придържат изцяло към препоръките на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, за да се гарантира безопасна среда за журналистите в България;

► 11.    Изразява недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация; изразява твърдо убеждение, че мирните демонстрации са основно право във всяка демократична държава, и подкрепя правото на хората да протестират мирно; осъжда всяка форма на насилие срещу мирни демонстрации; подчертава, че свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията трябва да се зачитат по всяко време; подчертава, че е неприемливо използването на насилие и непропорционална сила; изразява особена тревога във връзка с твърденията за използване на сила срещу жени и деца, включително деца с увреждания; изразява загриженост във връзка с незаконните и прекомерни одити на частни предприятия, които публично са изразили своята подкрепа за протестите; осъжда насилствената и непропорционална намеса на полицията по време на протестите през юли, август и септември 2020 г.; призовава българските органи да гарантират пълно, прозрачно, безпристрастно и ефективно разследване на действията на полицията;

► 12.    Осъжда нехуманните условия в българските затвори, констатирани от Европейския съд по правата на човека, включително наличието на пренаселеност, лоши санитарни и материални условия, ограничени възможности за дейности извън килиите, недостатъчно добри медицински грижи и продължително прилагане на ограничителни режими в местата за лишаване от свобода;

► 13.    Изразява дълбока загриженост от факта, че след повече от 45 съдебни решения срещу България, произнесени от Европейския съд по правата на човека, българските органи не са спазвали задължението си за провеждане на ефективни разследвания; счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват наличието на системен проблем; подчертава, че според годишния доклад на Съвета на Европа за 2019 г. относно надзора върху изпълнението на решения на Европейския съд по правата на човека има 79 основополагащи съдебни решения срещу България, които не са изпълнени;

► 14.    Изразява загриженост, че въпреки съществуването на няколко директиви на ЕС за процесуалните права на заподозрените и обвиняемите, посочени в пътната карта от 2009 г., в България процесуалните права не се зачитат в достатъчна степен; счита, че това оказва дълбоко въздействие върху основните права;

► 15.    Осъжда всички случаи на слово на омразата, дискриминация и враждебност срещу хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи – въпрос, който продължава да буди сериозна загриженост; призовава органите да реагират енергично при случаи на слово на омразата, включително от страна на високопоставени политици, да засилят правната защита срещу дискриминацията и престъпленията от омраза и ефективно да разследват и подлагат на наказателно преследване тези престъпления; приветства съдебната забрана на ежегодния неонацистки „Луков марш“ и започването на разследване на организацията, стояща в основата му – „БНС“; призовава българското правителство да засили сътрудничеството с международните и местните наблюдатели на правата на човека и да предприеме всички необходими мерки за ефективна защита на правата на малцинствата, по-специално правата на свобода на изразяване на мнение и свобода на сдружаване, включително чрез изпълнение на съответните решения на Европейския съд по правата на човека; призовава българските органи и длъжностни лица да осъждат категорично всички актове на насилие и слово на омразата срещу малцинства;

► 16.    Изразява съжаление за атмосферата на враждебност срещу хората от ромски произход в някои населени общности, особено срещу онези, които е трябвало да напуснат домовете си след протестни събирания, насочени срещу техните общности, в няколко селища; изразява съжаление във връзка с тормоза и насилственото прогонване от домовете на роми в района на Войводиново; призовава органите спешно да вземат мерки за положението на засегнатите лица; счита, че следва да се продължи с решителните мерки за подобряване на общото положение с жилищното настаняване на хората от ромски произход; счита, че е необходимо да се премахне напълно образователната сегрегация на децата от ромски произход; призовава органите да прекратят словото на омраза и расовата дискриминация срещу хора от ромското малцинство в отговор на COVID-19 и да спрат полицейските операции, насочени срещу ромски квартали по време на пандемията;

► 17.    Отбелязва решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г. относно несъответствието на Истанбулската конвенция с Конституцията на България; изразява съжаление, че това решение възпрепятства България да ратифицира Конвенцията; изразява дълбока загриженост, че продължава публично да се говори по отрицателен и изопачаващ начин за Конвенцията под влияние на широкоразпространената кампания за дезинформация и оклеветяване, която последва негативното отразяване на темата от различни медии, за които се твърди, че имат връзки с правителствени и опозиционни партии; това е още по-обезпокоително поради участието на политици и политически партии, представени в българския парламент; изразява загриженост, че продължаващото отрицателно отношение към Конвенцията допълнително допринася за стигматизирането на уязвимите групи, изложени на риск от основано на пола насилие, чието положение е особено утежнено от COVID-19 и ограничителните мерки в цяла Европа, включително в България, и допълнително одързостява извършителите на престъпления, основани на пола, и им дава усещане за безнаказаност; изразява съжаление, че неотдавнашните промени в Наказателния кодекс, които въведоха по-строги наказания за насилието, основано на пола, се оказаха недостатъчни, за да се справят със сложността на проблема и преди всичко да го предотвратяват; поради това призовава българските органи да засилят превенцията и борбата срещу домашното насилие, да направят необходимото, за да се даде възможност за ратифициране на Конвенцията от Истанбул, и да въведат колкото е възможно повече елементи от Конвенцията, които съответстват на конституционния ред в България, като същевременно търсят по-широко решение за останалите елементи, както и да увеличат броя на защитените домове и другите социални услуги, необходими за подкрепа на жертвите на домашно насилие;

► 18.    Счита, че е необходимо да се премахне дискриминацията срещу лица, основана на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност, както в законодателството, така и в практиката във всички области; призовава българските органи да изменят Закона за защита от дискриминация, за да включат изрично половата идентичност като основание за дискриминация; призовава българските органи да изменят действащия Наказателен кодекс, за да включат в обхвата му престъпленията от омраза и словото на омразата въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на полова принадлежност и полови белези; призовава българските органи да приложат съответната съдебна практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека и в този контекст да обърнат внимание на положението на съпрузите и родителите от един и същи пол, за да се гарантира упражняването на правото на недискриминация от правна и фактическа гледна точка и да се създаде подходяща правна рамка, даваща еднакви права на всички двойки;

► 19.    Изразява загриженост, че лица, които може да се нуждаят от международна закрила, са били възпрепятствани да влязат на територията на България или експулсирани, понякога с употреба на сила, без възможност да кандидатстват за убежище и без индивидуализирана преценка; изразява особена загриженост от обезпокоителното депортиране на членове на турската опозиция в нарушение на международните договори и въпреки валидните съдебни решения, постановени от компетентни български съдилища; призовава българските органи да гарантират пълно съответствие на законодателството и практиката в областта на убежището с достиженията на правото на ЕС в областта на убежището и Хартата на основните права; призовава Комисията да третира като приоритет производството за установяване на нарушение срещу България;

► 20.    Изразява дълбока загриженост от предложените изменения на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; тези изменения биха създали силно враждебна среда за организациите на гражданското общество със статут на общественополезни организации, които получават чуждестранно финансиране, и има риск да влязат в противоречие с принципа на свобода на сдружаване и правото на неприкосновеност на личния живот; настоятелно призовава българските органи да разгледат задълбочено установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз в това отношение;

► 21.    Отбелязва, че България е постигнала известен напредък по МСП; призовава българското правителство да си сътрудничи с Комисията в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, посочен в ДЕС, за да продължи изпълнението на своите ангажименти; призовава българските органи да се въздържат от провеждане на всякакви едностранни реформи, които биха изложили на риск зачитането на принципите на правовата държава, по-специално независимостта на съдебната власт и разделението на властите; отбелязва, че Комисията е посочила, че все още няма да отмени МСП за България; призовава Комисията да продължи да наблюдава реформата на съдебната система и борбата с корупцията в България в рамките на МСП, докато не се въведе напълно функциониращ механизъм за наблюдение на зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, приложим еднакво за всички държави членки; освен това призовава Комисията да използва и други налични инструменти, когато е целесъобразно, включително производства за установяване на нарушение, уредбата за укрепване на принципите на правовата държава и бюджетни инструменти, когато такива бъдат налични;

► 22.    Приветства публикуването на първия годишен доклад относно принципите на правовата държава в ЕС, обхващащ всички държави членки; отбелязва основанията за загриженост, установени от Комисията в редица области относно България; призовава българските органи да действат бързо, за да се преодолеят тези основания за загриженост;

► 23.    Подчертава необходимостта българското правителство в сътрудничество с Комисията да гарантира по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на Съюза, и незабавно да реагира във връзка с опасенията, че пари на данъкоплатците се използват за обогатяване на кръгове, свързани с управляващата партия;

► 24.    Приветства присъединяването на България към Европейската прокуратура и изразява увереност, че участието ѝ в Европейската прокуратура само по себе си ще представлява по-строг контрол върху правилното използване на средствата на ЕС в тази връзка;

► 25.    Отново изразява своята позиция относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, включително необходимостта от защита на правата на бенефициерите, и призовава Съвета да започне междуинституционални преговори възможно най-скоро

► 26.    Призовава българските органи да разследват разкритията, съдържащи се в досиетата на Мрежата на САЩ за борба с финансовите престъпления (FinCEN), съгласно които три български банки са участвали в обработването на плащания, за които е установена висока степен на риск от изпиране на пари и връзка с финансиране на организираната престъпност и тероризма; застъпва становището, че България трябва да предприеме решителни действия за подобряване на надзора на банковия сектор и да засили мерките за борба с изпирането на пари, включително чрез укрепване на институциите, разследващи тези проблеми; подчертава, че досиетата на FinCEN разкриха слабостите на световната система и нейната уязвимост от злоупотреба от страна на престъпници и корумпирани лица и изтъкнаха неотложната необходимост от подобряване на банковия надзор в целия свят и от приемане на по-добри механизми за третиране на презграничните трансакции; призовава Комисията и държавите членки да ускорят работата в тази област, включително чрез създаването на европейски надзорен орган, за което Парламентът вече е отправял призиви;

► 27.    Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на Организацията на обединените нации.

Източник и видео: bTV

Read more

Европарламентът прие резолюцията в подкрепа на протестите и законноста в България

С 358 гласа “за”, 277 – “против” и 56 “въздържали се” евродепутатите приеха резолюцията, изготвена в Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), за ситуацията с върховенствоно на закона в България, предаде Дневник.

Видео от изказването на ултралевия депутат в Европарламента може да видите горе.

Въпреки съпротивата на Европейската народна партия, зад резолюцията застанаха депутатите от групата “Социалисти и демократи”, която публикува преди вота изявление със заглавие:

“Години наред ЕНП си затваряше очите за ерозиращата демокрация на Унгария. Не обръщайте гръб и на България!”

В резолюцията се отправяше призив към евродепутатите да подкрепят “българския народ, който излиза на улицата от месеци с легитимни искания за независима съдебна система, прозрачност, върховенство на закона и демокрация.” Аргументите са в подкрепа на демонстрантите и исканията им за справяне с корупцията, изтъкват се и международните оценки за свободата на словото и политическата намеса в журналистиката.

Гласуването се състоя, след като повечето предложени поправки – основно тези на Европейската народна партия – бяха отхвърлени. Позицията на ЕНП бе видима още на дебата по резолюцията на LIBE, който се състоя в понеделник в пленарната зала на Европарламента. Въпреки призива на парламентарната група на ЕНП депутатите да не подкрепят резолюцията, 7 депутата от ЕНП са я подкрепили, а 32-ма са се въздържали.

Евродепутатът Даниел Фройнд от Зелените, който посети България преди дебата и от когото дойдоха някои от най-критичните думи за България в залата, написа след вота в “Туитър”, на български: “Брюксел е зад теб, #България. Мнозинството в Европейския парламент прие ясна резолюция, подкрепяща исканията на протестиращите за справедливост и отговорност.” Преди това той бе призовал евродепутатите да се обединят около текста въпреки партийните си различия, за да “направят нещо заедно” за България.

Какво влезе и какво не влезе в резолюцията

Сред поправките, които искаше Рамона Стругариу, бе добавяне на параграф, изтъкващ загрижеността за “предизвикателства по отношение на независимостта на системата на прокуратурата”, и призив българските власти да подобрят надзора на банковия сектор и да разследват разкритията, съдържащи се в досиетата на Мрежата на САЩ за борба с финансовите престъпления съгласно които три български банки са участвали в обработването на плащания, за които е установена висока степен на риск от изпиране на пари и връзка с финансиране на организираната престъпност и тероризма.

Към последната версия на резолюцията бяха предложени общо 48 поправки. От списъка излязоха текстове за измененията за обвинения срещу президента Румен Радев, че е поискал оставката на правителството и е нарушил неутралитета на позицията си. Името му бе добавено и към параграфа, където се говори за твърдения за корупция, в която е замесен премиерът.

Вчера малтийският депутат Роберто Мецола внесе от името на ЕНП и поправка (заедно с още десетки от свое име), в която се говореше за финансиране на протестите от бизнесмена Васил Божков, чието име обаче не се споменаваше изрично, а се говореше за хазартен магнат с 18 обвинения. След критики Мецола се отказа от тази идея.

Впоследствие бяха повечето поправки на Европейската народна партия и тя уведоми в изявление, че няма да подкрепи резолюцията със съжаление, че върховенството на закона се използва като “партиен инструмент” вместо да се ползва за доброто на съюза. Един от дадените аргументи бе, че призивът за запазване на мониторинга противоречи на сигналите, изпращани от Еврокомисията за нуждата от отпадането му след напредъка на София.

В окончателния вариант не бяха одобрени предложения, значително омекотяващи обвинения, свързани с протестите в България и недоволството на демонстрантите, промяна на пасажите за полицейско насилие срещу протестиращи или напомнянето колко важна е политическата стабилност за евроинституциите.

Остава и частта, в която се изразява съжаление, че България не е ратифицирала Истанбулската конвенция, въпреки че евродепутатът Ангел Джамбазки внесе поправка за заличаването ѝ. Поправката с искане за отпадане на Механизма за сътрудничестов и проверка (CVM) също не е част от окончателния текст.

Джамбазки иска задължителна казарма по Конституция, а самият той не е служил (видео)

Джамбазки поиска още да бъдат премахнати параграфи за безпокойството на Венецианската комисия от пречките пред езиковото многообразие в Изборния кодекс и че се ограничава “правото на глас на гражданите, живеещи в чужбина”, както и изразеното от LIBE притеснение от промените в Изборния кодекс не повече от 7 месеца преди вота. Той също така поиска заличаване на текстове с притеснения за слово на омразата срещу малцинствата, включително от правителството, за влошаването в зачитането на правовата държава, демокрацията и оновните права; осъждане на случаи на дискриминация и атмосфера на враждебност, приветстване на забраната на “Луков марш”.

Източник: Дневник

Видео: YouTube/NEK

Read more