България се изкачва с 21 места в класацията на “Репортери без граници” за свобода на словото

България се изкачва с 21 места в годишната класация на “Репортери без граници” (RSF) и вече заема 91 място, в сравнение със 112-о миналата година, предаде NOVA.

МВР призна официално, че журналистът Димитър Кенаров е бит и незаконно задържан от полициятаМВР призна официално, че журналистът Димитър Кенаров е бит и незаконно задържан от полицията

Индексът оценява свободата на словото в 180 държави и територии. Тазгодишното проучване показва двойно нарастване на поляризацията, съчетано с информационен хаос в света. Това води до увеличаване на разделението вътре в държавите, както и между тях, отбелязва организацията.

АЕЖ: Български журналисти също са заплашени от военната цензура в Русия

Руската инвазия в Украйна

След инвазията на Русия в Украйна страната се намира на 155-то място, докато западната ѝ съседка е на 106-то.

Китай (175 място) остава един от най-репресивните автократични режими, който използва законодателен арсенал, за да ограничава информираността на обществото. Същото прави и с Хонконг (148 място в класацията), смятат още от “Репортери без граници”. В САЩ медийната поляризация подхранва социалното разделение и страната е класирана на 42 място. Норвегия, Дания и Швеция заемат първите три места в класацията.

Още надолу: България вече е на 112-то място по свобода на словото

Молдова (40 място) и България (91 място) отбелязват значителен напредък, благодарение на смяната на правителствата и надеждата, която тази смяна носи за подобрение на ситуацията. Заради убийството на криминалния репортер Йоргос Караивас през април 2021 г., Гърция пада от 70 до 108 място и измества България като последна в ЕС в класацията.

Световен ден на свободата на печата

3 май е Световният ден на свободата на печата. По този повод Асоциацията на европейските журналисти в България отправя покана към всички български журналисти и медийни експерти да участват в шестото националното проучване върху свободата на изразяване в страната.

АЕЖ-България провежда изследването от 2011 г. насам. Въпросникът изследва формите на натиск, автоцензурата и актуалните проблеми в медийната среда. Тази година ще бъдат наблюдавани и ефектите, които оставят върху журналистите: пандемията, военният конфликт в Украйна, дезинформацията. Специален фокус в анкетата са съдебните дела срещу журналисти, т.нар. стратегически съдебни дела срещу публично участие (SLAPP).

АЕЖ настоява трима депутати да отговорят как ще търсят отговорност от журналисти

По традиция изследването започва на 3 май, когато професионалната журналистическа общност по целия свят отбелязва Световния ден на свободата на печата. Анкетата ще бъде отворена за попълване в продължение на един месец – до 5 юни 2022 г.

България се изкачва с 21 места в класацията на “Репортери без граници” за свобода на словото

Източник: NOVA

Read more

“Репортери без граници” иска край на съдебния тормоз над журналисти в България

“Репортери без граници” излязоха с официална позиция, с която се осъжда съдебният тормоз, на който са подложени главната редакторка на сайта Mediapool Стояна Георгиева и журналиста от Свободна Европа Борис Митов, бивш репортер от Mediapool.

Международната журналистическа организация заяви, че новата управляваща коалиция в България трябва да противодейства на практиката за завеждане на съдебни дела от типа SLAPP (стратегически съдебни дела срещу публично участие), които имат за цел да ограничат свободата на изразяване, това съобщава Свободна Европа.

“Репортери без граници” остро критикуват БНТ за отразяването на изборите

В навечерието на Коледа двамата бяха осъдени на обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски. Бившият председател на Софийския градски съд (СГС) Светлин Михайлов заведе делото заради четири публикации от февруари 2018 г. в сайта Mediapool.

Техен автор е Борис Митов, който през това време е съдебен репортер в медията. В този период Светлин Михайлов е кандидат отново да оглави СГС, а Митов отразява процедурата по избор на председател на най-големия окръжен съд в страната.

Статиите припомнят публично известни и многократно коментирани в медиите факти, както и имущественото състояние на съдията, който към онзи момент е декларирал официално, че притежава над 1 млн. лв.

Не се посочва нито кои твърдения от статиите са неверни, нито къде има „неприлични, вулгарни и цинични“ изрази, каквито според съдебната практика са необходими, за да е налице обида.

“Репортери без граници”: Не чакайте Борисов, създайте комисия за медиите преди изборите

„Тази присъда може да създаде опасен прецедент за свободата на печата в България“, твърди Павол Шалай, който ръководи бюрото на „Репортери без граници“ за Европейския съюз и Балканите.

По думите му, „непропорционалният размер на щетите, които журналистите са били осъдени да платят, може да има смразяващ ефект върху медиите, отразяващи въпроси от обществен интерес.”

Шалай се надява Софийският апелативен съд да отмени взетото решение и призовава управляващите в България да предприемат „конкретни мерки, така че злоупотребата със съдебни дела да не могат повече да заплашва свободата на печата в България“.

“Репортери без граници” също напомня, че през декември застрахователният холдинг „Еврохолд“ е проявил финансови претенции към разследващия сайт „Биволъ“ в размер на 1 млн. лв.

“Репортери без граници” иска Европарламентът да осъди атаките срещу български журналисти

„Делото е в ранен стадий, но изумителният размер на търсените щети – равностойността на 500 000 евро – би представлявал екзистенциална заплаха за тази медия, ако делото бъде успешно. Адвокатът на „Биволъ“ Александър Кашъмов казва, че това е безпрецедентна сума в сравнение с българските стандарти и създава „условия на цензура“, които са пълно нарушение на „европейските стандарти за свобода на изразяване“, съобщават от „Репортери без граници“.

Възможните мерки за защита на свободата на словото от подобни дела е „насърчаване на гражданите, бизнесмените и публичните власти да подават жалбите си до Комисията по медийна етика в страната, за да се създаде ефективна алтернатива на дела за клевета, които често имат за цел да сплашат журналисти“.

„Репортери без граници“ се обръща към новото правителството да насърчи приемането на “силно национално и европейско законодателство, което да допълни тези препоръки, за да защити журналистите срещу SLAPP“, се казва още в позицията.

Международната организация завърши с припомнянето, че „България е класирана на 112-то място от 180 държави в Световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2021 г., най-ниската позиция от която и да е държава-членка на Европейския съюз“.

Източник: Свободна Европа

“Репортери без граници” иска край на съдебния тормоз над журналисти в България

Read more

“Скрито финансиране и открита корупция”: Как властта развращава българските медии

Ще се спре ли с разпределянето на милиони на близки до властта медии в замяна на комфорт? Кирил Петков обеща пълна прозрачност, но пътят към постигането ѝ е труден. Коментар на Емилия Милчева за Дойче веле.

Новото българско правителство трябва да се заеме с проблемите на свободата на словото в България, призова днес Павол Салай, който завежда бюрото за Балканите и Европейския съюз на международната организация “Репортери без граници”. Салай се включи в дискусията “Медиите през 2021 година”, организирана от Института за развитие на публичната среда в София. 

"Скрито финансиране и открита корупция": Как властта развращава българските медии
Свободата на словото трябва да е водещ приоритет за новата власт

Още в първия си ден като министър-председател Кирил Петков обеща максимална медийна откритост за дейностите на новото управление. ” “Прозрачност” ще бъде другото ни мото. Но прозрачността няма да бъде само към изпълнителната власт. Това ще бъде и за финансирането на медиите – ще искаме да дадем ясна представа на българския народ какви средства при какви медии отиват, за да има пълна отчетност.” 

Как властта развращава медиите

Темата за финансирането на медиите с публични средства и липсата на достатъчно прозрачност за медийната собственост бе обсъдена на форума от журналисти и представители на неправителствени организации. Става въпрос за несправедливост и неяснота по отношение на разпределението на тези средства, заяви Салай, според когото досега българските управляващи са показали неспособност да защитават независимите медии. 

В България определен кръг медии, които не са опозиционни, получават и средства от различни оперативни програми на ЕС по комуникационни проекти и бюджетни средства – чрез т.нар. “договори за информационно обслужване”, сключвани от министерства и ведомства за изграждане на позитивен имидж.

Силвия Великова (БНР) изтъкна, че частното радио К2, (което подкрепя доскоро управлявалата ГЕРБ – б.а.), е получило по-голямо европейско финансиране от общественото национално радио. Мариета Димитрова (“Благоевград нюз”), автор на разследване по темата, коментира, че договорите за информационно обслужване “капсулират средата и дезинформират публиката, тъй като предават онова, което местната власт иска да чуе”. Димитрова съобщи, че за последните години община Благоевград е раздала близо 1 млн. лева на кръг от 15-20 медии, а сумите са нараснали главоломно през 2019 г., когато имаше местни избори.  

Салай изрази надежда, че свободата на словото ще се превърне в един от приоритетите на българското правителство, тъй като е огромна нуждата от план и работа в партньорство за излизане от кризата, в която България се намира в последните години. Страната е последна сред държавите в ЕС в Индекса за свобода на пресата, който “Репортери без граници” публикува ежегодно.

“Скрито финансиране и открита корупция”

Главната редакторка на в. “Сега” Теодора Пеева предложи да се обърне тежестта, когато се раздават публични средства –  не медиите, а финансиращите да подават информация към т.нар. регистър на медиите, който Министерството на културата поддържа по закон. Според Пеева отпускането на публични средства трябва да става чрез преки договори, а не чрез рекламни агенции, каквото условие е налице за печатните медии.

Пеева даде пример с 350 хиляди лева, отпуснати за печатни медии за европейското председателство на България и разпределени от пиарско-рекламен консорциум. “Къде потънаха тези пари не може да се разбере… Имаше издания като Тялото.ком, Вкусно.бг – но дали са стигнали пари до тези медии, ние не знаем. Какво прави пиар агенцията, ние не знаем. В министерството (за българското председателство на Съвета на ЕС – б.а.) не ги вълнува – това е скрито финансиране и открита корупция”, смята тя. Главната редакторка на в. “Сега” предложи да отпадне границата от 19 хиляди лева, която позволява да не се обявява финансиране под тази сума.

Участниците в дискусията се обединиха около предложението, че не трябва да се отпускат публични средства на медии, които не са обявили собствеността си.

Анонимните издания в интернет са голям проблем

Мехти Меликов от Министерството на културата съобщи, че през октомври е създадена работна група, която подготвя законопроект за изменения и допълнения към Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и обявяването на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Макар че срокът за приключване е до края на годината, най-вероятно няма да успеем, каза Меликов, според когото регулацията не работи по начина, по който се е очаквало да работи.

Представителят на културното министерство обясни трудностите, които срещат при установяване на собствениците на медии. “Не можем да хванем изданията в интернет, тъй като ползват чуждестранен хостинг. А ако не можеш да кажеш кой е издателят – не можеш да го санкционираш. И да помолим МВР да го издири вместо нас, няма как – отива в чуждо пространство”, обясни Меликов.

Ясен Лазаров от Института за развитие на публичната среда (ИРПС) обяви, че над 1000 организации и уебстраници са “невидими” за регистъра на медиите, тъй като не подават информация, а в тях често има злонамерени публикации. 

Той представи резултатите от изследване, според което през 2020 г.  общо 350 доставчици на медийни услуги са подали декларации, 221 от които са декларирали получено финансиране и сключване на договори с публични институции. Средствата отразяват доста по-нисък процент от реалните суми, каза той.

От общата сума – 29.560 милиона лева, 13.8 милиона лева са отчетени по договори за медийно обслужване с публични институции, останалите – грантове, дарения и др. Основни публични партньори през 2020 г. са били държавният бюджет и общините, показва проучването на ИРПС. Според Лазаров необходимо е прецизиране на закона, дебати дали Министерството на културата да поддържа регистъра на медиите, както и да се обявява “процент на декларираните публични средства спрямо всички получени за годината” от медиите.

Един аршин за всички медии – как да стане?

Павол Салай припомни препоръките на “Репортери без граници” за независимостта и журналистическата етика, както и за състава на Съвета на електронни медии (СЕМ), в който да се позволи на признати медии, неправителствени организации, университети да излъчват свои представители. Сега петчленният орган се формира на база партийни и президентска квота.

"Скрито финансиране и открита корупция": Как властта развращава българските медии

В словото си към участниците посланичката на Франция Флоранс Робин насърчи диалога и обмяна на опит между журналисти от различни европейски страни в името на свободата на словото. Тя препоръча страните и обществата да бъдат бдителни, тъй като може да дойде момент, когато тази свобода ерозира или е поставена под въпрос. 

Един аршин към всички медии и пълна прозрачност, обеща министър-председателят Кирил Петков в парламента. Вече няма да има непрозрачно финансиране от нечие министерство към нечии медии, каза той. 

Предстои да видим. По ласкателствата ще ги познаем.

“Скрито финансиране и открита корупция”: Как властта развращава българските медии

Източник: Дойче веле

Read more

24 журналисти са били убити през 2021 година, 293 са в затвора

24 журналисти са били убити през 2021 година, 293 са в затвора.

Броят на журналистите по света, които са зад решетките, достигна най-високото си ниво през 2021 г., сочи ново проучване на организацията с нестопанска цел Комитет за защита на журналистите (КЗЖ), цитирана от Reuters.

В доклада се посочва, че към 1 декември на настоящата година в затвора се намират 293 репортери. Най-малко 24 журналисти са били убити заради работата си, а 18 други са загинали при обстоятелства, които правят твърде трудно да се определи дали са били обект на посегателство заради тяхната работа, констатира КЗЖ.

В 23 държави от ЕС през 2020 г. е имало нападения срещу журналисти

Макар че причините за вкарване на репортери в затвора варират между различните държави, рекордният брой отразява политическите сътресения по света и нарастващата нетърпимост към независимото информиране, подчертава организацията.

“Този рекорден брой отразява две неразривно свързани предизвикателства – правителства по света са решени да контролират и управляват информацията, и са все по-нагли в усилията си да постигнат това”, заяви изп. директор на КЗЖ Джоел Саймън.

24 журналисти са били убити през 2021 година, 293 са в затвора

Сред журналистите, които са били убити през 2021 г., са Даниш Сидики, фотограф на „Ройтерс“, който загина при атака на талибаните в Афганистан през юли и Густаво Санчес Кабрера, който беше застрелян в Мексико през юни.

Китай вкара в затвора 50 журналисти – най-много от всички държави, следван от Мианмар (26), където репортери бяха арестувани в рамките на твърдите мерки за ограничаване на недоволството след военния преврат на 1 февруари. На трето място е Египет (25), следван от Виетнам (23) и Беларус (19).

Масови обиски в домовете на беларуски журналисти, полицията изземва телефони и компютри

За първи път в списъка на КЗЖ са включени журналисти в Хонконг, до чийто арест се е стигнало в резултат на закона за националната сигурност, наложен от Пекин на мегаполиса през 2020 г. Според него всичко, което Пекин смята за подривна дейност, отцепничество, тероризъм или сговор с чужди сили, се наказва, като присъдите може да са и доживотен затвор.

Във видеото можете да си припомните случаят със затворения китайски журналист, отразил пандемията в Ухан.

Репресиран журналист, отразявал Covid-19 в Ухан, е на прага на смъртта след гладна стачка (видео и снимки)

Мексико, където журналистите често са обект на посегателства, когато работата им засяга престъпни банди или корумпирани служители, остава най-смъртоносната за журналисти страна в западното полукълбо, отбелязва КЗЖ в доклада си.

24 журналисти са били убити през 2021 година, 293 са в затвора

Източник: Reuters, bTV

Видео: CBS News

Read more

“Нови хоризонти в журналистиката” събра световноизвестни журналисти в София (видео)

“Нови хоризонти в журналистиката” събра световноизвестни журналисти в София. Конференцията беше организирана от World Press Institute, със съдействието на Асоциацията на Европейските журналисти в България и на фондация “Америка за България”. В нея участваха представители на Politico, ProPublica, BBC, както и български журналисти. Репортерът ни Виктория Симеонова, която е член на Асоциацията на европейските журналисти в България също присъства на събитието, което се проведе на 24 и 25 септември.

АЕЖ излезе с позиция за тормоза над репортерка на “Господарите” заради разследващ репортаж

„Нови хоризонти в журналистиката” събра световноизвестни журналисти в София (видео)
Съдържание, което прави читателите по-добри в работата им

Конференцията в петък беше открита с реч на съоснователя и главен редактор на Politico до 2019 г. Джон Харис. Той разказа за създаването на медиата през 2006 от трима-четирима съмишленици. Днес в Politico работят около 1000 журналисти в САЩ. Вестникът има и европейско издание. Харис, който е прекарал първите 20 години от кариерата си във Washington Post, разказа как през 2006 г. вече се забелязвали проблеми с бизнес модела на традиционните печатни медии. Ето защо той и екипът му стигат до идеята за Politico – вестник с тесен политически фокус, насочен към определена публика – политици и бюрократи.

“Ние предлагаме на професионалистите в политиката новини, данни и анализи, които вярваме, че ги правят по-добри в работата им. Новините на платформата ни са безплатни, но за останалите продукти те трябва да плащат премиум”, обясни Харис.

Според него така съдържанието на Politico е достатъчно силно, че рекламодателите да искат брандовете им да са до него. На въпрос дали е отказвал определени брандове да се рекламират в изданието, той отговори, че се подбират само коректни марки, които не биха навредили на имиджа му.

„Нови хоризонти в журналистиката” събра световноизвестни журналисти в София
Модели на финансиране

Успешният бизнес модел на Politico обаче не е единственият начин за финансиране на медиите. Веднага след речта на Харис последва панел с участници от САЩ, България и Южна Африка. Основателят и бивш главен редактор на платформата за разследваща журналистика ProPublica Пол Стайгър разказа как през 2007 г. основава сайта. По това време печатната журналистика е в криза и големи влиятелни издания като Washington Post съкращават персонал. Стайгър получава доверието нa вече покойните филантропи Хърбърт и Марион Сандлър. Те са готови да дават по 10 млн. долара за разследваща журналистика годишно.

Така той успява да наеме много звездни разследващи журналисти, останали в този момент без работа. ProPublica си сътрудничи с местни медии. Има практиката за някакво време да дава ексклузивни права за публикация на разследванията си на дадена медиа, преди материалът да излезе достъпен за всички и на сайта на платформата. Докато Стайгър е главен редактор, сайтът получава две награди “Пулицър” за свои разследвания и въпреки че е с нестопанска цел, интересът към него се увеличава както от страна на големи дарители, така и от страна на малки дарения от читатели, които позволяват издръжката и финансирането на 21 разследвания на местна основа на година.

ProPublica е въвела система, в която местни медии от САЩ могат да кандидатстват за финансиране и помощ. Всяка година има стотици кандидати. Така сайтът с нестопанска цел успява успешно да практикува и да разраства по принцип най-трудната за финансиране журналистическа дейност – журналистиката в обществен интерес.

В панела участва и изпълнителният директор на “Икономедиа” Галя Прокопиева, която разказа за моделите на финансиране на компанията. В дискусията се включи и южноафриканския журналист, редактор и медиен обучител Камила Бат. Опитът ѝ от Южна Африка, където 60% от населението все още няма интернет, е, че медиите се борят за оцеляване.

Може да бъде изображение с 4 души, седнали хора и на закрито
Журналисти на прицел

“В Беларус критични журналисти са пращани в затвор. В Гърция, Малта и Словакия журналистите стават жертва и на убийства. Що се отнася до Унгария и Полша, там независимите медии са подложени на много сериозен натиск. Това е болест, която се разпространява из целия регион”, разказа Йоанна Кравчик, ръководител на отдел “Партньорства” в полския Gazeta Wyborcza.

Павол Шалай от “Репортери без граници” коментира, че е подобаващо тази дискусия да се случва именно в България, която е на 112 място в индекса за свобода на медиите на организацията му. Според него Европа си остава най-безопасния континент за журналисти, но има големи изключения и вариация от държава до държава. 

В дискусията участваше и адв. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на “Програма за достъп до информация”. Той посочи огромния проблем, който стратегическите дела срещу публично участие (SLAPP) представляват за свободната журналистика. 

Може да бъде изображение с 3 души, седнали хора и на закрито
Бъдещето на независимата журналистика в България

Въпреки че проблемите на българската журналистика бяха повтаряща се тема в почти всички панели на конференцията, последният беше изцяло посветен на българския контекст. На преден план излязоха проблемите с институционалния и местен натиск над медиите, силно намалените редакционни екипи, лошото заплащане на журналистите, трудното финансиране и липсата на достатъчно експертни кадри, които да могат да пишат качествено в жизненоважни за читателите сфери като енергетиката. 

Във видеото виждате дискусията на тази тема.

Според изпълнителния директор на “Галъп интернешънъл” Първан Симеонов огромна част от проблемите на българската журналистика се крият в това, че обществото в България е бедно, застаряващо и разкъсвано от огромни неравенства. В този контекст независимите медии са една от последните грижи на обществото.

В дискусията участва и бившият директор на “Новини и актуални предавания” в bTV Венелин Петков. Той обясни, че ефирните телевизии остават основен източник на информация за българската аудитория.

Журналистът Спас Спасов, основател на сайта “За истината”, продължи дискусията, като я насочи и към състоянието на регионалните медии в България. “Журналистиката и особено регионалната журналистика в България е вече на командно дишане свръхестествено дълго време”, смята Спасов. 

Изводът от конференцията – бъдещето на журналистиката не само в България, а и по света е неясно. Именно журналистите трябва да се борят за правото да правят журналистика. Адаптивност, мотивация и смелост – това са качествата, необходими на новите журналисти и медии, за да оцелеят в среда, в която всеки има властта да бъде медия.

“Нови хоризонти в журналистиката” събра световноизвестни журналисти в София

Снимки и видео: Асоциацията на Европейските журналисти в България

Read more

“Репортери без граници” остро критикуват БНТ за отразяването на изборите

“Репортери без граници” остро критикуват БНТ за отразяването на изборите. Това става ясно от публикувана на сайта им позиция.

Организацията е силно притеснена заради небалансираната редакционна политика на обществената телевизия

Пристрастното отразяване на изборите от страна на обществената телевизия подчертава спешната необходимост от силни защитни мерки в България. Репортери без граници (RSF) призовават политическите сили в новия български парламент да извършат дълбоки, системни реформи за укрепване на независимостта на обществените медии. Българската национална телевизия (БНТ) наруши законовото си задължение да предоставя безпристрастно отразяване на кампанията преди парламентарните избори, проведени на 11 юли.

Според доклад за изборите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), БНТ не е изпълнила задълженията си като обществена телевизия. Тя е предоставила повече ефирно време на ГЕРБ, управляващата партия в България до април.

„По БНТ1, по време на сутрешните и вечерните новини в праймтайма, всички кандидати за народни представители получиха общо 28 минути. Те до голяма степен бяха съсредоточени върху ГЕРБ (17 минути), главно с положителен тон“, се казва в доклада на ОССЕ.
Неуспехът на БНТ да запази неутралитет и да осигурява равенство в представянето на конкуриращите се политически партии е още по-безсрамен. Скоро след изборите на 4 април, правителството на премиера Бойко Борисов отпусна допълнителни 10 милиона евро на БНТ за покриване на натрупани дългове. Някои от респондентите на ОССЕ възприемат това като “награда за благоприятната редакционна политика“, се отбелязва в доклада.

Искане за оставката на Емил Кошлуков

Пристрастията на БНТ предизвикаха сблъсък между министъра на културата Велислав Минеков и генералния директор на БНТ Емил Кошлуков. Преди Кошлуков беше програмен директор в телевизионния канал на крайнодясната политическа партия Атака. Минеков призова за оставката на Кошлуков. Мотивът му – БНТ е нарушила закона, като е благоприятствала ГЕРБ и като държавна структура е заплашила националната сигурност.

На 28 юни Ивелина Димитрова подаде оставка като член на Съвета за електронни медии (СЕМ), регулатор на електронните медии. Тя заявяви, че се е оказала безсилна да направи нещо по отношение на медийните пристрастия преди изборите. „Личните атаки не създават атмосфера, която да насърчи търсенето на отговорите на въпроси, които обществото очаква“, каза тя.

Липсата на независимост на БНТ става още по-видима поради безпричинното предсрочно прекратяване на договори на десетки служители по време на управлението на Кошлуков. През юни т.г. бивши журналисти от БНТ, включително Искра Ангелова, чийто граждански договор е прекратен през 2019 г., настояват за оставката на всички членове на СЕМ и за промяна в правилата за подбор на СЕМ, така че регулаторът да включва и хора, които не са политически обвързани, а са обществено признати заради своите професионални способности.

Във видеото ви припомняме техния протест миналата година.

"Репортери без граници" остро критикуват БНТ за отразяването на изборите

“Репортери без граници”: Не чакайте Борисов, създайте комисия за медиите преди изборите

В подкрепа на свободата на словото

„Ние подкрепяме тези журналисти в усилията им да постигнат реформа на Българската национална обществена телевизия. Това е искане, което заслужава вниманието на властите“, каза Павол Шалай, ръководител на бюрото на Репортери без граници в Европейския съюз и на Балканите.

„Време е парламентът, избран на последните избори, най-накрая да проведе задълбочени системни реформи. Само така ще се се справи с липсата на независимост, която демонстрира общественият телевизионен оператор.

Също така призоваваме законодателите да вземат предвид предложенията, направени от Репортери без граници преди изборите. Целта е да се изведат медиите от задънената улица, която са достигнали те по отношение на свободата си в България. България е на последно място сред страните членки на Европейския съюз по свобода на медиите според нашия индекс,” каза още той.

Сред многото си препоръки през март Репортери без граници заяви, че независимостта на обществените медии трябва да бъде подсилена чрез гарантиране на тяхната финансова независимост и по-голяма прозрачност на разходите. Организацията настоя и за промяна на процедурата и критериите за избор на техните ръководители. Това би гарантирало, че те са медийни специалисти без политически обвързаности.

В доклада за върховенството на закона от 20 юли, Европейската комисия стигна до същия извод като Репортери без граници. Тя разкритикува властите на страната за липсата на отговор на предложенията на Репортери без граници.

България е на 112-о място от 180 държави в Световния индекс за свобода на медиите на Репортери без граници за 2021 г.”

“Репортери без граници” остро критикуват БНТ за отразяването на изборите

Източник: “Репортери без граници”

Read more

Още надолу: България вече е на 112-то място по свобода на словото

България е на 112-о място в света по свобода на словото в класацията на “Репортери без граници”. Това стана ясно във вторник сутринта, когато организацията публикува данните си за 2021 година, пише Свободна Европа.

Мястото, заето от България, сочи влошаване с един пункт спрямо резултата от предишната година, когато страната заемаше 111-о място.

“Репортери без граници” е международна неправителствена организация, базирана в Париж, която изготвя ежегодни доклади за състоянието на свободата на словото в света. Изводите ѝ се ползват за ориентир от международни институции при оценяване на нивата на демократичност в съответните държави.

Снимка: Shutterstock

Основните показатели, на които се опира организацията за да изготви класацията си, са данните за достъп до информация и за пречките, които властите поставят пред журналистите при отразяването на новините. Мястото, заето от съответната държава, характеризира политиката на властите към журналистите.

Covid-19 е новото оправдание за правителствата да ограничават свободата в интернет

Както и миналата година, през 2021 г. България отново е на последно място в ЕС по свобода на словото. Тя е далеч и от втората страна в съюза с най-лоши показатели – Унгария, която заема 92-о място. Следващите страни с най-лоши резултати в ЕС са Гърция (70-о място), Полша (64-о място) и Хърватия (56-о място).

Страните от ЕС, в които словото е най-свободно, са и световни лидери. Такива са Норвегия (първо място в света), Финландия (второ място), Швеция (трето място) и Дания (четвърто място).

Практиката на “Репортери без граници” е да публикуват първо класацията си, заедно с обобщени данни, а едва след това да публикуват и подробните доклади за страните.

В прессъобщението от вторник сутринта България е спомената поименно само в едно изречение. В него пише, че тя е една от страните, в които “атаките срещу журналисти и произволните арести са се увеличили”.

Цялата класация показва, че “журналистиката, която е основната ваксина срещу вируса на дезинформацията, е напълно или частично блокирана в 73% от всичките 180 държави, изследвани от организацията”, пишат още “Репортери без граници”.

Тези 73% отговарят на страните, създали “много лоша”, “лоша” или “проблематична” среда за журналистиката. България попада в категорията “лоша” среда и е единствената страна от ЕС, поставена именно в тази група.

Унгария, Гърция, Полша и Хърватия са страните от ЕС, които попадат в групата на страните с “проблематична” среда.

Сред страните с “най-лоша” среда са Еритрея (последно място), Северна Корея, Китай, Куба, Саудитска Арабия, Йемен.

Организацията отбелязва “драматично влошаване” на свободата на словото в целия свят и посочва, че на много места пандемията от коронавирус се е превърнала в оправдание, което властите използват, за да не допуснат журналистите до източници на информация и до отразяване на събития на място.

Журналистите в Азия, Близкия Изток и Европа все по-трудно са започнали да отразяват чувствителни теми и да правят разследвания.

Организацията цитира и данните от барометъра на Edelman Trust за 2021 г., който показва обезпокоителни нива на общественото недоверие към журналистите. 59% от хората в 28 държави са казали, че журналистите нарочно се опитват да заблудят обществото, като публикуват информация, за която знаят, че е фалшива.

“В действителност обаче плурализмът в журналистиката и стриктно изготвените репортажи служат за борба с дезинформацията”, казват от “Репортери без граници”.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036

Заглавна илюстрация: Репортери без граници

Read more

България остава на 111-то място по свобода на словото за поредна година

Страната ни остава на “престижното” 111-о място по медийна свобода в света. Това сочи годишният доклад на международната неправителствена организация “Репортери без граници”, цитиран от Медиапул.

България продължава да е на последно място в ЕС и на дъното в Европа. Това се случва въпреки засилването на международния натиск за подобряване на ситуацията.

Борисов за “мисирките”, “келеша” и “сините тръби, де*а” (видео)

Сред примерите е опитът на ръководството на БНР да свали от ефир дългогодишната водеща и съдебен репортер Силвия Великова.

В доклада е посочено и това, че през последната година много журналисти бяха отстранени от Нова телевизия – като Миролюба Бенатова и Генка Шикерова.

Миролюба Бенатова и Генка Шикерова са освободени от Нова телевизия

“След назначението на новия генерален директор редакционната политика на БНТ се промени от неутрална към проправителствена”, пише в доклада за България. Както и в предходни години, внимание е обърнато и на депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пееввски.

“Най-известното превъплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски, който привидно притежава два вестника (“Телеграф” и “Монитор”), но контролира телевизионен канал (Канал 3), новинарски сайтове и голяма част от разпространението на печатни медии. Правителството продължава да разпределя пари от ЕС и публично финансиране за медиите при пълна непрозрачност, което води до насърчаване на получателите да спестяват критики или да се въздържат от отразяването на някои проблемни истории. В същото време съдебният тормоз над независими медии като “Икономедия” и “Бивол” се засилва”, казват от “Репортери без граници”.

“Медиите не работят свободно”. Какво разбрахме след срещата на “Репортери без граници” с Борисов

Международната организация приветства това, че свободата на печата е в дневния ред на новата Европейска комисия. Обявеният от заместник-председателя на Европейската комисия Вера Йоурова план за действие предвижда засилване на свободата на медиите, защитата на демократичния процес и отчетливостта на социалните мрежи, посочват оттам.

Източник: Медиапул

Снимки: Булфото

Read more