Лицемерно: как във Великобритания изведнъж забравиха за “лошите” румънци

Как във Великобритания изведнъж забравиха за “лошите” румънци – лицемерно поведение на британците, или друг интерес? Отговорът търси Deutsche Welle.

Лицемерно: как във Великобритания изведнъж забравиха за "лошите" румънци

Само допреди няколко години във Великобритания имаше силни настроения срещу хората от България и Румъния. А сега цялата страна е във възторг от триумфа на Ема Радукану, която е с румънски корени. Не е ли малко лицемерно?

Баща ѝ е от Румъния, майка ѝ – от Китай. Родена е в Канада, но се състезава за Великобритания. Ема Радукану е новата звезда на тениса. 18-годишната състезателка триумфира при жените на US Open, поставяйки редица рекорди – първата квалификантка, достигнала до финал в турнир от “Големия шлем”, първата британска шампионка от 1968 година насам и втората тенисистка в историята, достигнала до финал при едва второто си участие.

Дете с четири родини

Освен много талантлива, Ема Радукану е и една изключително пъстра личност, която носи в себе си няколко култури. Радукану се преселва със семейството си от Канада във Великобритания, когато е на две години. В профила ѝ в Туитър четем, че нейният дом е в “london|toronto|shenyang|bucharest”. По време на турнира в САЩ тя развяваше британския флаг и носеше екип в червено, жълто и синьо – явна препратка към румънското знаме. Радукану говори мандарин, а един от идолите ѝ е китайската тенисистка Ли На. Няколко пъти в годината посещава баба си, която живее в Букурещ.

Ема Радукану след победата

Не, това не е присъда срещу Румъния

Великобритания е във възторг. А “лошите” румънци?

“Британия полудя”, написа британският вестник “Дейли Мейл”. Точно този “Дейли Мейл”, който водеше масирана кампания срещу румънци и българи след присъединяването на двете страни към ЕС, припомня австрийският “Ди Пресе”. Години по-късно същият този вестник се качи и на вълната на настроенията в полза на Брекзита. Сред британците с ксенофобски нагласи на румънците се гледаше като на хора, които или са крадци и измамници, или целят да злоупотребяват със социалните помощи. “Полицията отправя предупреждения към джебчии на единствения език, който разбират: румънски”. Такива неща можеха да се прочетат навремето в британски издания.

Ирония е, че сега именно момиче с румънски баща и с румънско име постигна този огромен триумф за Великобритания, пише “Ди Пресе” и пита: Нима гласувайки за Брекзита, британците не гласуваха изрично и за затваряне на границите за чуждестранни работници, за които се твърдеше, че отнемали работата на британците, увеличавали престъпността и превръщали местното население в “чужденци в собствената им страна”?

Кралицата поздрави Ема Радукану за “отдадеността и упорития труд”. Със същите тези “отдаденост” и “упорит труд” много чужденци дълги години даваха своя принос за британската икономика. Но след Брекзита броят на румънците, които често са заети в строителството, е намалял с около 50 000 до 170 000. Днес британците отчаяно търсят полски занаятчии, литовски шофьори на камиони и български работници. Но правителството не иска и дума да чуе за това: поддръжниците на Брекзита са техните главни избиратели. Вместо това истинският британец е сега във възторг от триумфа на роденото в Канада румънско-китайско момиче. Той го аплодира като успех за една държава, която иначе не гори от желание да има такива хора на територията си.

Източник: Deutsche Welle

Лицемерно: как във Великобритания изведнъж забравиха за “лошите” румънци

Read more

102-годишна румънка е единствената жива силистренка, посрещнала Българската армия през 1940 година (снимки)

„Ей това съм аз, заедно с момичетата посрещаме Българската войска на 1 октомври. Зад мен е мъжът ми.“ Така 102-годишната Женика Великова с помощта на дъщеря си Нина се позна на архивни снимки отпреди 80 години.

Жената се разпозна на архивна снимка от 1 октомври 1940 година. Фотодокументът бе любезно предоставен от фонда на Регионалния исторически музей, където фигурира фотоса на 102-годишната Женика Великова.

Родена през 1918 г. в края на Първата световна война в град Галац, когато в цяла Европа вилнее „испанската инфлуенца“, румънката се залюбва с български моряк, родом от Алфатар и се преселва през лятото на 1940 г. в Силистра. На 1 октомври същата година в народна носия, но без да знае думичка български, младата жена посреща Българската армия, освободила града от румънска окупация. Първоначално в семейството не я искали, никой не знаел румънски, тя не знаела български.

„Дни преди войската да влезе в Силистра ни събраха млади жени и моми и казаха какво да викаме. Аз не знаех и думичка български, едва от два месеца бях омъжена и пристигнала със съпруга ми в града. Не бях особено притеснена, че румънската власт се сменя с българска, дори бях малко радостна, че съм напуснала родния дом в Галац и съм с любимия човек, а и не ме знаеха каква съм. Виках „Ура!“, то и на румънски е същото. Като ме изпращаха баща, майка, сестри, и плачеха, и се смееха. Като млада бях курназ, седмото дете в семейството, първите шест не оцеляваха. Затова баща ми ме записал в съвета едва на десетия ден.“

Женика е талисманът на семейството ѝ от Галац, тъй като единствена оцелява след 6-те ѝ по-големи братя и сестри, които умират съвсем малки. Ето защо баща ѝ не се осмелил да я запише преди да навърши 10 дни. Така по документи Женика е родена на 29 ноември, но празнува със семейството си на 19-ти. След нея се раждат още 9 деца, шест от които доживяват до зряла възраст. Днес в Галац живеят двете й сестри – на 91 и 98 години.

“Коконата” от Галац, както я нарекли след сватбата, бързо усвоила новия начин на живот и до 85-та си годишнина редовно копаела и работела по нивите и бостаните на село. Иначе по професия била шивачка и се пенсионирала преди… 47 години в „Добруджанка“.

Най-добре се живеело по царско време, споделя баба Жени, както я наричат близките и съседите. Всичко било евтино, а и тя била млада. Днес жената се радва на две дъщери, две внучки и един внук и 4-годишната правнучка Виктория.

Столетницата не издава рецептата си за дълголетие, но споделя, че без нескафе и малка ментичка денят й не започва.

„Много години ми даде Господ, но ми взе очите, главното е, че акъла ми остави“, заяви Женика Великова.

Източник: БулФото

Read more