Ще стигнем ли някога румънците: За 11 г. Букурещ откри 4 нови стадиона срещу 440 млн. евро

Как ще ги стигнем румънците във футбола ли?

Ами – точно никак, поне към момента и очертаващите се следващи 1-2 десетилетия. Или поне няма шанс, ако гледаме инфраструктурата, инвестициите и начина на работа там и тук, пише Dir.bg.

В неделя в квартала на Букурещ с име Гюлещи се игра мачът Рапид – Политехника (Тимишоара).

Около 14 хиляди зрители се събраха да го гледат, завърши 1:0, но е исторически с друго. След 80 години Рапид се премести на модерния нов стадион “Рапид Гюлещи”, който скоро се очаква да смени името си, тъй като далеч не липсват спонсори, желаещи да му станат кръстници.

Арената събира точно 14 хиляди души и струва 67 милиона евро, като се оскъпи доста заради забавянето на строителството. Трябваше да е готова за Евро 2020, на което Букурещ прие мачове, но не се случи.

За едва 11 години румънците са открили стадиони на обща стойност 440 милиона евро само в столицата си.

Четири чисто нови, супермодерни, идеални за всякакво първенство, мач на национален отбор, тренировъчна база и т.н. събитие.

Преди 11 години се започна с “Арена Натионали” – стадионът, който струваше над 230 милиона евро на страната, прие мачове от Евро 2020, както и финал в евротурнирите. През май 2012-а там Атлетико (Мадрид) би Атлетик (Билбао) пред над 52 000 зрители и взе купата в Лига Европа.

През юли 2021-ва в Букурещ новите стадиони никнеха като гъби.

На 3 юли откриха “Аркул де Триумф”, кръстен на близката Триумфална арка – един от символите, дали името на града като Малкия Париж. Арената е само за 8 хиляди зрители, но е изключително функционална. Националният тим по ръгби играе там мачовете си, а румънците са сила в този спорт.

Но освен това, футболът също използва “Триумфалната арка”. На нея имаше мачове от Евро 2021 до 19 години, а там бяха и базите на няколко отбора, които играха на мъжкото европейско – включително на световния първенец Франция.

Но освен това, футболът също използва “Триумфалната арка”. На нея имаше мачове от Евро 2021 до 19 години, а там бяха и базите на няколко отбора, които играха на мъжкото европейско – включително на световния първенец Франция.

На 7 юли миналата година “Стяуа”, който е най-титулуваният клуб в страната, се появи за първи път на терена на стадиона със същото име. Адресът е същият – булевард “Генча”, номер 45, но ако сте били на стария стадион, а сега идете да видите новия, няма да повярвате, че мястото е едно и също. Инфраструктурата наоколо и самият вид на арената са като от друга планета.

31-хиляден капацитет, четири прибрани до терена трибуни, напълно покрити, с всички условия на един стадион, какъвто има западен клуб от сериозно първенство в 2021 г. Това получи “Стяуа” миналото лято. Сега го има и Рапид.

Та – ето ви ги 4 арени, нови-новенички, само за 11 години, стрували общо 440 милиона евро за построяването и привеждането им в бойна готовност. В София имаме една трибуна, вдигната на “Герена” (и без козирка дори), един Национален стадион, появил се в нов вид, ремонтиран преди 20 години. Да не говорим, че “Васил Левски” е непокрит в почти 4/5 от обема си, нефункционален, наводнява се при всеки обилен дъжд и не покрива критериите за никакъв европейски двубой. Просто бяхме длъжни да внесем този абзац на сравнение.

И се връщаме оттатък Дунав мост, защото не сме свършили там.

Клубът Университатя от Крайова може и да няма успехите на Стяуа, но ако видите стадиона му.

30-хилядна арена, струвала 52 милиона евро, изцяло покрита, фантастично изглеждаща и даваща усещане, че тук играе европейски гранд. Нещо повече – след построяването му през 2017-а този красавец, носещ името на местната легенда Йон Облеменко бе избран от жури на УЕФА за четвърти най-модерен като условия и функции В СВЕТА. Пред “Ванда Метрополитано” на Атлетико и стадиона на Зенит в Санкт Петербург.

От 2011-а насам в Румъния нови стадиони имат още:

– Астра (Гюргево), стадион “Марин Анастасовичи”, 8500, цена – около 20 милиона евро.

– Пандури (Търгу Жиу), стадион “Тудор Владимиреску”, 12 500 места, цена – 28 милиона евро.

– Петролул (Плоещи), стадион “Илие Оана”, цена – 17.5 милиона евро.

– Сепси (Станчу Джордже), стадион “Сепси”, 8400 места, цена – 25 милиона евро.

– Виторул (Констанца), стадион “Виторул Овидиу”, 4500 места, цена – 10 милиона евро.

– Арад и Волунтари (Арад), стадион “Франциск фон Нойман”, 12 700 места, цена – 14 милиона евро.

Ще стигнем ли някога румънците: За 11 г. Букурещ откри 4 нови стадиона срещу 440 млн. евро

Източник: Dir.bg

Read more

Мухъл, паразити и мизерия: как експлоатират българи

Работници от България и Румъния са мизерствали в мухлясали общежития без ток в граничния регион между Германия и Нидерландия. Повечето от тях – наети нелегално в кланици и подложени на трудова експлоатация, информира ДВ.

Властите в Германия и Нидерландия контролираха общо шест общежития в граничния регион между двете страни. Там са били настанени предимно работници от България и Румъния. Условията на живот в тях са били ужасяващи.

Шокиращи кадри от експлоатацията на българи в кланица в Германия (видео)

Работниците от контролираните общежития са живеели сред мухъл и паразити, без електричество и без противопожарна защита – се казва в съобщение на властите в провинция Северен Рейн-Вестфалия, цитирано от общественоправната медия WDR.

Сълзотворен газ и водни оръдия срещу мигранти на границата между Полша и Беларус (видео)

Нелегални структури за експлоатация

По-голямата част от българите и румънците в проверените общежития в Гелдерн (Германия) и Емерих (Нидерландия) са били наети нелегално – т.е. без разрешителни за работа – от различни фирми за временна трудова заетост в граничния регион между двете държави.

Проверени са били общо 140 души от провинция Северен Рейн-Вестфалия и от Нидерландия. По думите на Ина Шаренбах, министърка на строежите от Северен Рейн-Вестфалия, контролът от двете страни на границата е нанесъл удар срещу експлоатацията на работна ръка и нехуманните условия за настаняване и е осветил наличието на отчасти нелегални структури за експлоатация. Работниците от България и Румъния са били наети на работа предимно в нидерландски кланици.

Мухъл, паразити и мизерия: как експлоатират българи
Unsplash

Мигранти твърдят, че гръцката полиция ги бие и съблича на границата

Кметът на град Гелдерн Петер Хинце заяви след направените на място проверки: „Ужасяващо е да се види в какви отчасти нехуманни условия са били настанени хората от Източна Европа. След като приключат проверките ще действаме с цялата твърдост на законните средства, с които разполагаме, срещу собствениците на тези недвижими имоти“.

Голяма част от контролираните сгради са били обявени от инспекторите за необитаеми.

Непочтени печалби

„Безскрупулни предприемачи изкарват по непочтен начин печалби от мизерията на много трудови мигранти от Югоизточна Европа“, каза Зилке Горисен, общинска съветничка в окръг Клеве. Поради близостта си до предприятия на преработващата промишленост в Нидерландия окръг Клеве е особено силно засегнат от притока на мигранти.

25 мигранти са открити в хладилен контейнер на ферибот към Великобритания (видео)

„Не бива да гледаме бездейно на ситуацията, в която се намират тези хора“, каза Горисен.

Повечето от от българските и румънски работници са били изложени на унизителни условия на труд, главно в месопреработвателната промишленост.

Предполага се, че само в окръг Клеве около 2000 мигранти се намират в подобна ситуация.

Мухъл, паразити и мизерия: как експлоатират българи

Източник и снимка: Дойче Веле
Видео: NOVA

Read more

Какво печели Германия от свободното движение на българи и румънци? (видео)

Какво печели Германия от свободното движение на българи и румънци? Отговор дава материал на bTV.

И Германия, и имигрантите от България и Румъния печелят от свободното придвижване 15 години след влизането ни в ЕС. Това е изводът в проучване на германския Съвет по миграция.

Германия е страната с една от най-големите български общности зад граница. Тя е и една от най-желаните държави за българите за живот и работа след присъединяването ни към ЕС. Данните показват, че към края на 2020 г. в Германия живеят над 390 000 българи.

Преди десетилетие в германската преса се появяваха заглавия като – “Източноевропейците седят върху опаковани куфари” и “Страхът от мигранти в социалната система расте”. 15 години след влизането на страната ни в ЕС се оказва, че тези страхове на германците са били неоснователни. Страната им е спечелила много от присъединяването на България и Румъния. Това сочат данните, които обобщава германският журналист Карстен Волф.

Какво печели Германия от свободното движение на българи и румънци? (видео)

По 1200 евро без работа: Германия експериментира с безусловен доход

„В началото имаше големи опасения, че много хора ще дойдат със семействата си в Германия и тук ще живеят от социалните придобивки в страната, но това не се случи. Има такива случаи, но по-често българите идват в Германия с или без семействата си, за да работят“, заяви той пред bTV.

Към днешна дата българи са заети в почти всички сфери на трудовия пазар.

“Дойдоха много кадри за германския трудов пазар, които поеха важни позиции тук, които иначе щяха да останат незапълнени. Така че можем да кажем, че Германия спечели много от миграцията от България и Румъния. Граждани на двете страни има в много сфери като хотелиерството, транспорта, строителството, икономиката, медицината – навсякъде”, добави той.

С днешна дата нивото на миграцията от двете страни обаче осезаемо намалява и това може да се окаже сериозен проблем пред Германия. Ако тази тенденция се запази, то на Германия ще се наложи да търси работна ръка извън пределите на ЕС.

Какво печели Германия от свободното движение на българи и румънци?

Източник и видео: bTV

Read more

Българи в Германия: “Не ни искат тук”

Българи в Германия: “Не ни искат тук”

Жители на Гелзенкирхен се оплакват от българите и румънците в града и ги обвиняват, че замърсяват улиците. Според представителите на българската общност там истинската причина за недоволството им е друга, предава Дойче веле.

Българи в Германия: "Не ни искат тук"
Снимка: AFP

Преди няколко седмици жители на германския град Гелзенкирхен се обръщат към местното издание от медийната група ВАЦ. Те се оплакват от българите и румънците, които живеят на тяхната улица – “Бисмаркщрасе”. Една от тях, жена на име Кирстен Енгман, споделя следното: “Вашите публикации за нетърпимата обстановка, която създават преселниците, идващи по всяка вероятност от Румъния и България, ме окуражиха да ви разкажа в каква атмосфера сме принудени да живеем ние на “Бисмаркщрасе”.

Скандал в Германия: Жилища само за бели, “никакви роми, българи и румънци”

Заради този и много други подобни сигнали от ВАЦ решават да потърсят мнението на представители на двете мигрантски общности в Гелзенкирхен. Репортар на изданието се среща с една групичка от около двайсетина българи пред българския магазин на “Бисмаркщрасе”, популярно място сред общността в Гелзенкирхен. Пред магазина имало разхвърляни на тротоара празни пластмасови чашки за кафе и купища обелки от семки. Боклук, който остава винаги, след като мъже прекарват часове наред в приказки на улицата, четем в публикацията.

Българи в Германия: "Не ни искат тук"
“Ако чистеха редовно, нямаше да е мръсно”

“Обвинението, че замърсяваме улицата е само израз на техния истински проблем с нас”, казва 37-годишен мъж с татуиран автомат на шията си. По думите му, истинският проблем в случая е расизмът. “Германия е расистка страна, а повечето германци не искат чужденци. Затова хвърлят цялата вина върху нас. Това винаги е било така”, уверява българинът, а други седем мъже, наобиколили го, поклащат глави в знак на съгласие.

След това думата взима друг мъж, който сочи чашката за кафе в ръката си, а след това и намиращото се на два метра кошче за боклук.

“Ако общината се беше погрижила да изхвърля всеки ден боклука, нямаше да се налага да оставяме отпадъците до кошчето”, казва той. На въпроса защо тогава не изхвърля чашката си в друго кошче, което не е препълнено, мъжът отговаря с обидно изражение, пишат от ВАЦ. Трети мъж добавя убедено, че в кварталите, където живеят само германци, от общината поддържа чисти улиците и редовно изхвърлят боклука. След което обяснява: “Вършим работа, която никой друг не иска, и получаваме пари, за които германецът няма да си помръдне пръста. А за благодарност ни хулят. Не си дават сметка, че ние сме тези, които внасят мъничко живот на “Бисмаркщрасе”. Че кой друг, ако не ние, би харчил парите си тук”, пита риторично българинът.

“Улицата е на всички”

Постепенно към разговора се присъединяват и останалите мъже, според които обвиненията към чужденците, например за шума, който вдигат, са измислено оправдание за това да ги изгонят. “Да, събираме се тук, за да си говорим. Че къде другаде да идем? Ако им е шумно, да си затварят прозорците. Улицата е на всички. Ако вършим нещо нередно, полицията веднага ще ни арестува, можете да бъдете сигурен в това”, уверява разпалено друг мъж със същата татуировка върху шията си.

Тези хора се смятат за “модерни роби”, отбелязва по-нататък изданието като се позовава и на други българи и румънци, които работят на надница ден за ден. “Всички знаят, че това е така,  но тъй като засегнатите сме ние, а не те, никой не предприема нищо”, казват потърпевшите. И въпреки това тук те се чувстват по-добре, отколкото в родината им. А виновни обикновено са “другите”, става ясно от разговорите. “Не искат да сме тук, но имаме това право като граждани на ЕС”, подчертават те.

Накрая един от мъжете хвърля празната си чашка от кафе до препълненото кошче за боклук. “Ако днес го бяха изпразнили, чашката ми сега щеше да е вътре в кошчето. Толкова е просто.”

Броят на българите и румънците в Германия продължава да расте

Не много по-различна е картината в други германски градове с големи чужди общности. Неотдавна градските власти в Дортмунд публикуваха доклад за имиграцията от Югоизточна Европа. В него се казва, че броят на преселниците от България и Румъния продължава да нараства, макар и с  по-бавни темпове. Затова пък тези хора остават в Германия вече по-дълго време, пише вестник “Рур Нахрихтен”. Междувременно всеки шейсети жител на Дортмунд е българин или румънец. В групата на българските преселници най-много са хората от квартал Столипиново в Пловдив, научаваме още от изданието.

Българи в Германия: “Не ни искат тук”

Източник: Дойче веле

Read more

Румъния иска спешно от ЕС помощ заради препълнените болници от пациенти с Covid-19

Болниците в Румъния са под толкова силен натиск, че правителството преустанови плановите операции и неспешния прием. Букурещ поиска също така от ЕС помощ за медицински консумативи, като активира механизма на ЕС за гражданска защита.

Ново хапче намалява с 50% смъртността и хоспитализациите при Covid-19, твърди проучване

Страната навлезе в най-мрачните дни от пандемията, като средният седмичен брой на новите случаи на заразени с коронавирус и на смъртните случаи вече надвишава регистрираните в предишните вълни на епидемията в Румъния.

Тъй като милиони дози ваксини срещу коронавирус бяха доставени на страните от ЕС, очакванията бяха епидемията да затихне. Ваксините изпълниха задачата си – няколко държави в Европа като Латвия, Естония и Словения имат голям брой нови случаи, но смъртността остава относително ниска. И в трите страни са напълно ваксинирани 50 процента или повече от възрастното им население.

Различна е ситуацията в двете най-слабо ваксинирани страни от ЕС – България и Румъния. И при двете случаите на заразени и починали от коронавирус се увеличават. Румъния е ваксинирала напълно само 34% от пълнолетното си население, а България – само 23%. И двете страни са сред първите три в Европа по смъртност на 1 млн. души население през последните седем дни.

Нарастващият натиск върху здравната система на Румъния доведе до това, че Раед Арафат, ръководител на отдела за извънредни ситуации в страната, заяви на пресконференция в понеделник вечерта, че влиза в сила 30-дневно спиране на неспешните хоспитализации и операции. Това е с цел гаранция на наличността на болнични легла за заразени с коронавирус, които имат нужда от кислород и интензивно лечение.

Механизмът на ЕС за гражданска защита също се задейства във вторник за потенциален достъп до допълнителни запаси от медикамента тоцилизумаб и кислород.

Ситуацията, която се разиграва в Румъния, не е изненада. Още през май правителството осъзна, че има проблем с колебанието на хората най-вече от селските райони да се ваксинират. Таяха се надежди църквата да се включи, за да се предотврати опустошителната четвърта вълна, но това не се случи.

В публикация във Facebook на 28 септември румънската ваксинална служба заяви, че в Румъния на този ден са регистрирани 2,65 повече смъртни случаи на милион души от средното за Европа ниво. „Кога всички ще разберем, че положението е възможно най-лошо?“, питат от службата.

Тревожната ситуация в Румъния и България, където процентът на ваксинации е значително по-нисък от другите страни от ЕС, може да стимулира увеличаването на случаите в останалата част на континента. Това, което допълнително натоварва и без това изтощените здравни системи в Румъния и България, е изтощението на лекарите.

Румъния също беше разтърсена от поредица пожари в болниците по време на пандемията, като при последния пожар на 1 октомври загинаха седем души. “Това е ужасна нова драма, която потвърждава недостатъчната инфраструктура на румънската здравна система, остаряла система… подложена на невъобразим натиск от четвъртата вълна на пандемията”, заяви румънският президент Клаус Йоханис в изявление по повод пожара.

В допълнение, Румъния остана и без правителство, което падна заради вот на недоверие. Това може да доведе до предсрочни избори, което означава, че страната ще е в безвремие в продължение на месеци.

Източник: Инвестор и Politico

Read more

Защо толкова много българи и румънци не се ваксинират?

Защо толкова много българи и румънци не се ваксинират?

Не липсата на ваксини е причината толкова малко хора в България и Румъния да са се имунизирали срещу коронавируса – точно обратното. И двете държави, които са на опашката по ваксинации в ЕС, разполагат с планини от неизползвани ваксини, чийто срок вече изтича, пише швейцарският “Нойе Цюрхер Цайтунг” (НЦЦ).

България и Румъния влизат незащитени в четвъртата вълна

И германският „Шпигел” обръща внимание на голямата разлика между Западна и Източна Европа по отношение на имунизационните равнища: докато в Белгия, Дания и Португалия вече са ваксинирани 80 процента от пълнолетните граждани, в Хърватия квотата е 32 на сто, а в България едва около 20%. „Опитът на Европа с Covid-19 е историята на две различни пандемии – и тези разлики може да ни преследват още много години”, цитира “Шпигел” думи на българския политолог Иван Кръстев от негов доклад за поляризацията в Европа в резултат от пандемията.

“Галъп”: 45% от населението не се е ваксинирало и няма и намерение да го направи

И наистина: според данните от актуално проучване на “Галъп интернешънъл” около една пета от пълнолетните българи вече са напълно ваксинирани. Друга една пета още не са, но казват, че ще се ваксинират. А цели 45% заявяват, че нямат намерение да си поставят ваксина срещу Covid-19. “Така обществото се оказва разделено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че смята да го направи, а другата нито се е ваксинирала, нито смята да го направи”, заключават авторите на изследването.

Защо толкова много българи и румънци не се ваксинират?

В съседна Румъния до момента са ваксинирани 27 процента от хората – далеч под средното за ЕС равнище от 60 на сто. А имаше период, в който Румъния беше сред шампионите по ваксиниране – в началото на март от членките на ЕС само Малта отбелязваше по-добри резултати. В Румъния бяха положени много сериозни усилия за осигуряване на достъп до ваксините, включена бе и армията, която бързо изгради необходимата инфраструктура. Но решаваща негативна роля изигра противоречивата, дори контрапродуктивна комуникация на правителството, убеден е румънският здравен експерт Октавиан Журма. Когато през май президентът Клаус Йоханис отмени почти всички ограничителни мерки, той обвърза тази стъпка с посланието за скорошен край на пандемията. „Проведоха се фестивали с десетки хиляди посетители, без каквито и да било ограничения. И просто стимулите за ваксиниране отпаднаха”, казва Журма пред НЦЦ.

Експертът отбелязва, че единствената група в Румъния, която успява да убеждава ефективно, е групата на антиваксърите. Това придобива още по-голяма тежест в контекста на факта, че недоверието спрямо държавно разпоредените мерки в бившите социалистически страни от региона е традиционно високо, пише още НЦЦ и отбелязва, че в Югоизточна Европа навярно се разпространяват много повече неверни информации за ваксините, отколкото другаде. Според НЦЦ регионът е особено податлив на конспиративни теории, което се дължи както на сравнително ниското образователно равнище, така и на специфичната медийна среда.

Политическа криза насред пандемията

Настоящите политически ситуации в двете страни само изострят проблема. В Румъния управляващата коалиция се разпадна, а преди това имаше постоянни персонални промени – от избухването на пандемията досега в страната са се сменили четирима здравни министри. В България е още по-сложно – страната от месеци се управлява от служебен кабинет, след като на два пъти съставянето на редовно правителство се оказа невъзможно. През ноември предстоят трети избори, а в тази ситуация на нескончаема предизборна борба популистки партии като ИТН се опитват да се профилират като рупор на антиваксърите, пише НЦЦ и коментира: При тези толкова ниски имунизационни квоти скорошното затягане на предпазните мерки е единственият начин за възпиране на наблюдавания рязък ръст на заболяванията и смъртните случаи.

Източник: Дойче веле

Read more

Има 1 млн. незаети работни места във Великобритания след Brexit

На полето, в здравния сектор, зад волана на камиона: след Брекзита Великобритания страда от остър недостиг на работна ръка. Няма кой да прибира реколтата, няма кой да кара камионите. Незаетите места са вече над 1 милион.

Великобритания ще връща лодки с мигранти през Ламанша

Събирането на реколтата е в разгара си. Но Ели Капър, която притежава ферма в Херефордшър, е силно разочарована. На около една трета възлиза недостигът на работници в бранша, а заради липсата на персонал плодовете гният, оплаква се Ели Капър.

“Поляци, румънци, българи – много дружелюбни и трудолюбиви работници”

“Бяхме пуснали обяви, че търсим 73-ма работници за прибиране на реколтата. Кандидатстваха девет човека, от които обаче само една жена беше още свободна. Накрая и тя започна работа на друго място“, разказва Ели Капър и добавя: “Не успяхме да наемем нито един британски работник. Чрез посредници сега имаме поляци, румънци, българи, руснаци, украинци – много дружелюбни и трудолюбиви сезонни работници. Не са толкова, колкото искахме, но поне можем да се справим горе-долу с прибирането на реколтата”. Британското правителство издаде допълнително 30 000 визи за чуждестранни работници в сектора. Но според Ели Капър това е твърде малко.

“Британските работни места за британците” – това беше един от лозунгите, който изигра сериозна роля в дебата около Брекзит. Но реалността след Брекзита изглежда по съвсем различен начин.

От остър недостиг на работна ръка се оплаква и Даниел Браун, който предлага перални услуги за хотели в Лондон. Преди Браун е имал 60 клиенти, но му се наложило да прекрати договорите с част от тях, защото не му достигат поне 30 служители. При това причината не е в заплащането – през летните месеци средната седмична надница е нараснала с над 8% в сравнение със същия период през миналата година.

“Просто не успяваме да намерим служители”, казва Браун и допълва: “Заради Брекзита няма достатъчно хора, които да се интересуват от такава работа. Един хигиенист в хотел получаваше преди около 9 паунда на час. Днес вече се предлагат по 15 паунда, но пак няма желаещи”.

Във Великобритания икономическото възстановяване след пандемията върви по-бързо, отколкото в Германия. Но това означава и рекорден недостиг на работна сила: над 1 милион служители и работници са били спешно необходими през последните три месеца. След рекордно увеличение през август броят на заетите във Великобритания вече надхвърля нивата отпреди пандемията. Според британската статистическа служба ONS през август този брой е достигнал 29,1 милиона души, а безработицата е спаднала до 4,6%. Експерти изчисляват, че недостигът на работна ръка ускорява ръста на заплатите.

Търсят се 100 000 тираджии

Особено осезаем е недостигът на тираджии, тъй като в резултат от това в редица сектори се стига до сериозни забавяния. От асоциацията на превозвачите пресмятат, че към момента са необходими още около 100 000 шофьори. И предупреждават, че ако проблемът не бъде решен, може да се стигне до покачване на цените и сериозна инфлация. Затова от бранша настояват за специални визи за чуждестранни работници.

Без основателна причина пожертвахме един добре работещ икономически кръговрат, казва Ели Капър. “Досега ситуацията беше печеливша и за двете страни – при нас идваха хора, които след това използваха изработените пари за построяване на къща в родината си или за образованието на децата си. Сега обаче имиграционната политика се ръководи единствено от идеологически съобръжения.”

Източник: Дойче веле

Read more

Скандал в Германия: Жилища само за бели, “никакви роми, българи и румънци”

Скандал в Бремен: общинска фирма, която е вторият най-голям наемодател в града, целенасочено дискриминира “хора с друг цвят на кожата, включително роми, българи и румънци”. Това разкриха германски журналисти пред Дойче веле.

Бременската фирма “Brebau”, която е собственост на градските власти, целенасочено и с перфидни методи отбягва кандидатите с миграционни корени при отдаването на жилища под наем, става ясно от документи и свидетелства на анонимни източници, с които разполагат Радио Бремен и предаването „Панорама“ на германската обществена телевизия АРД.

С около 6000 жилища в портфейла си “Brebau” е вторият най-голям наемодател в Бремен. Но от вътрешнофирмени документи става ясно, че компанията систематично е дискриминирала хора при търсенето на жилище. Съответните указания са били давани на служителите на “Brebau”, които работят директно с клиентите.

Тайни указания и специални кодове

Според документите, с които разполагат журналистите от “Панорама” и Радио Бремен, в “Brebau” категоризират както жилищата, така и кандидатите да наемат жилище. Служителите, които влизат в контакт с клиентите, са длъжни да правят преценка на кого какво жилище може да бъде предложено и кой да получи отказ, като от значение е гражданството на кандидата, степента на владеене на немски език, както и това колко близка му е германската култура. Сред критериите фигурира и цветът на кожата, свидетелства един от анонимните източници.

Тези конкретни указания са наречени “Дефиниция на целевите групи”. Сред тях има изискване за оценка на кандидатите според външния им вид – служителите са длъжни да отбелязват дали даден кандидат прави добро впечатление на външен вид и как говори немски.

Българските роми в Германия: предубеждения и истини

За тази цел в “Brebau” са въвели специални кодове. Така например ако кандидатката за жилище носи забрадка, служителят отбелязва KT (съкращение от немската дума за забрадка Kopftuch). Чернокож кандидат пък получава в досието си съкращението Е40. Към тази категория в указанието е записано още следното: „Никакви хора с друг цвят на кожата (това важи също за синти, роми, българи, румънци)“. При това от “Brebau” изглежда изобщо не взимат под внимание фактори като това дали даден кандидат е роден в Германия, дали е получил германско гражданство, дали е добре образован и дали печели добре.

Тези български роми са напълно интегрирани в Германия (видео)

Със съкращението WE служителите отбелязват кандидатите, които могат да бъдат разглеждани като хора със западно мислене. Към тази категория спадат хората с миграционен произход, които са попили германската култура, се уточнява в указанието. „Кандидатките, носещи забрадка, нямат никакъв шанс“, цитира Радио Бремен един от информаторите си.

Снимка: Unsplash

След като получили информация за предполагаемите дискриминационни практики, журналистите от двете медии провели експеримент: помолили четирима германци да кандидатстват за жилище от “Brebau”. Двама от кандидатите били с по-тъмен цвят на кожата и носели арабско и африканско име. Другите двама били бели мъже с класически германски имена. На четиримата кандидати бил осигурен еднакъв бюджет, като всички те кандидатствали за жилище в един и същ квартал.

Само двама от тях обаче били одобрени от “Brebau” – двамата бели мъже. На единия от отхвърлените кандидати му било обяснено, че във въпросния квартал нямало свободни жилища, а на втория дори не си направили труда да отговорят.

Разследването е установило още, че “Brebau” води списък с “лоши адреси”. В него фигурират двайсетина социални учреждения – центрове за терапия на хора със зависимости, рехабилитационни центрове, домове за временно настаняване на бездомни или жилища в “проблемни квартали”. По данни на вътрешни източници, регистрираните на тези адреси кандидати не получават жилища от “Brebau”.

Снимка: Unsplash

“Нищо не знаем, но ще проучим”

На запитване ръководството на компанията е отговорило, че не знае нищо за подобни дискриминационни практики. Но се отнася сериозно към обвиненията и ще проучи щателно въпроса с всички произтичащи от това последици.

Снимка: Unsplash

“Brebau” е 100 процента собственост на градските власти в Бремен. През 2019 година те придобиха компанията от местната Спестовна каса. Тогава един от аргументите гласеше, че градът трябва да участва в жилищния пазар, за да бъдат осигурени разумни наеми и повече справедливост при отдаването на жилища под наем. Член на Надзорния съвет на компанията е и кметът на Бремен – социалдемократът Андреас Бовеншулте.

Източник: Дойче веле

Read more

Румънци масово анулират резервации по северното ни Черноморие (видео)

Отчита се масово анулиране на резервации на румънски туристи по северното Черноморие на България, предава Bulgaria On Air

От бранша искат спешни мерки за спасяване на туристическия сезон, една от които е отпадане на PCR–теста за чужденците или замяната му с антигенен. 

От туристическия бранш съобщават за масови откази на резервациите от румънски фирми за Великденските празници и отмяна на полетите. Причината са точно неясните правила.

Друг фактор е оскъдната маркетингова кампания на ключови за България пазари. 

“За да се случи това, министърът да отиде до Румъния да подаде сигнал, гръмко и ясно да каже: Ние сме готови да посрещнем гостите, ето какво предлагаме”, заяви председателят на Варненска туристическа камара Илин Димитров.

От бранша настояват и за масова ваксинация в сферата на туризма. Това лято заетите ще са не повече от 130 хиляди. Традиционно пазарите, с които България работи, са Румъния, Германия, Великобритания и Израел.

Ако се договорят зелени коридори, надежда за спасяването на летния туристически сезон има. Иначе липсата на перспектива ще повлече вълна от фалити до края на годината.

Източник и видео: Bulgaria On Air

Снимки: Булфото

Read more

По Великден българите и румънците ще занесат заразата в Германия? Да видим дали е вярно

За Великден много българи и румънци, които живеят и работят в Германия, сигурно ще се опитат да се приберат у дома при своите роднини, пише Дойче веле. Подобно предположение прави и един от водещите политици на германската либерална Свободна демократична партия (СвДП) Волфганг Кубики.

Пред обществено-правната телевизия MDR той казва следното: “Това ще ни се случи: много наши съгражданки и съграждани с чуждестранен произход от България, Румъния, Турция, Косово или Сърбия по Великден ще поемат към своите страни. А от миналото лято помним, че тъкмо покрай връщащите се от тези региони тръгна да се повишава и броят на новите случаи на зараза – а не от германците, които ходят на почивка в Майорка.”

Сега ситуацията е различна от лятото на 2020

Дали твърдението на Кубики отговаря на действителността? Журналисти от MDR го провериха. В своята статия те припомнят, че миналото лято епидемиолозите от германския институт “Роберт Кох” са проучили връзката между летните пътувания и броя на новите зарази. А Маркус Шолц от Института за медицинска информатика, статистика и епидемиология в Лайпциг, който е анализирал проучването на “Роберт Кох”, потвърждава: “Да, вярно е, че най-големият процент нови зарази, влезли отвън, тогава дойде от Югоизточна Европа. Но нека в същото време да не забравяме, че трафикът в тази посока е особено интензивен.

Не е чудно при това положение, че през миналото лято най-много новозаразени с коронавирус пристигнаха от Косово – 4369. След това в списъка на “Роберт Кох” идват Босна и Херцеговина и Турция, а ключовата туристическа дестинация Испания, накъдето през лятото се отправиха стотици хиляди германци, беше едва шеста в списъка – от там в Германия се бяха завърнали 1059 заразени с коронавирус. България е по-назад в списъка – от там миналото лято в Германия са пристигнали 693 заразени. При това статистиката не различава между германски туристи или живеещи и работещи в Германия мигранти, които са се върнали през отпуската си у дома. Така че, погледнато според данните за отделните страни на “Роберт Кох”, Волфганг Кубики се оказва прав.

Само че сегашната ситуация по никакъв начин не бива да се сравнява с миналото лято, предупреждава епидемиологът Маркус Шолц: “През лятото броят на новите зарази беше много нисък. Сега обаче пандемията е в разгара си и новите случаи, които идват от чужбина, не играят почти никаква роля. Техният ефект на практика няма значение на фона на сегашния висок ръст на новите инфекции в Германия.”

Освен това вече се правят много повече тестове, а това създава много по-голяма сигурност при пътуванията и осигурява по-лесно проследяване на инфекциозните вериги, обяснява още Шолц. Всеки, който пътува от Германия за Майорка, за България, Сърбия, Косово или Турция, трябва да представи отрицателен PCR-тест – независимо дали пътува със самолет, по суша или по вода. Допълнително към това Турция изисква от всички, които от нейна територия се завръщат в Германия, също да представят отрицателен PCR-тест. И най-важното: всички дестинации, изброени от Кубики, с изключение на Майорка, според германските здравни власти са рискови или дори високо рискови, тъй че завръщащите се от тях в Германия са длъжни да се регистрират, да направят тест и да се карантинират.

Британската мутация “влошава драстично” ситуацията в Германия

Заразени след гостуване при роднините в чужбина?

Освен това трябва да се прави разлика между туристическите пътувания и гостуване при роднини. Маркус Шолц изтъква, че има огромна разлика между събиранията с един или двама роднини и срещите с многочленни семейства. Той подчертава, че при втория вариант опасността от заразяване е по-висока, защото с колкото повече хора се срещаме, толкова по-вероятно става и някой от присъстващите да е заразен.

Затова според Шолц срещите с роднини в самата Германия се оказват по-опасни от туристическите пътувания. Но не и гостуванията при семействата в чужбина, защото при тези пътувания така или иначе се провеждат тестове. Епидемиологът е убеден, че гостуванията при роднини в самата Германия са по-рискови, отколкото гостуванията в чужбина. При посещенията в Германия човек е зависим от личната отговорност на всеки един, изтъква той.

Източник: Дойче веле

Read more