Зеленски призова Западът да затвори границите си за всички руснаци

Украинският президент Володимир Зеленски призова западните страни да затворят границите си за всички руснаци. Става ясно от интервю за Washington Post.

“Каквито и да са руснаците… нека вървят в Русия… Най-важните санкции са затварянето на границите. Нека живеят в собствения си свят, докато не променят философията си”, каза украинският президент.

Рускиня заши устата си в знак на протест срещу войната

По негови думи всички руснаци са отговори за правителството, понеже те са го избрали и не се борят срещу него.

Войната в Украйна трябва да свърши преди зимата, пожела си Зеленски

“Това са единствените начини да повлияем на Путин”.

Какво се случи с Марина Овсянникова след протеста ѝ в ефира на “Первий канал”?

Припомняме, че в началото на конфликта имаше ежедневни протести срещу инвазията в големите руски градове и стотици хора бяха задържани.

Арестите за руснаците, които се обявяват против войната, продължават. Наказанието за подобно провинение е затвор и/или глоба.

Зеленски призова Западът да затвори границите си за всички руснаци

Източник: Washington Post

Read more

Петиция предлага забрана за влизане на руснаци в Украйна за десетилетия напред

Петиция предлага въвеждането на забрана за влизане на руснаци в Украйна за десетилетия напред, пише Dir.bg.

Подписката е публикувана на сайта на украинския президент. Петицията вече е събрала 25 000 подписа. Това означава, че президентът на страната Володимир Зеленски ще трябва да разгледа предложението.

Авторите на петицията предлагат да се забрани влизането на всички руснаци в Украйна през следващите 50 години и да не се издават разрешителни за пребиваване на руснаци.

Изключение се прави за тези, които са се сражавали на украинска страна в руско-украинската война.

Опасност от ядрена катастрофа в Украйна след нова атака над Запорожката АЕЦ

Снимка: iStock

Организаторите на подписката напомнят, че войната с Русия продължава вече 8 години.

“За съжаление, през тези 8 години властите не успяха да защитят Украйна от диверсанти, агенти и нагаждачи, които през цялото това време са пристигали в Украйна заради безвизовия режим с Русия. За това платихме цената на хиляди животи”, се казва в обръщението до президента.

Междувременно експерти от Института за изследване на войната на САЩ твърдят в нов доклад, че руските окупационни власти може би ускоряват подготовката на нелегитимни псевдореферендуми с цел анексиране на украинска територия.

Експертите на института твърдят, че така се премахва възможността за лично гласуване. А с преминаването към гласуване от врата на врата, руските власти увеличават възможностите за пряко сплашване на населението. А това прави практически невъзможен какъвто и да е независим надзор на гласуването.

Източник: Dir.bg

Петиция предлага забрана за влизане на руснаци в Украйна за десетилетия напред

Read more

Жега, пясък, море и липса на руски туристи по родното Черноморие

“Жега, пясък, море – и много руснаци. Доскоро това беше есенцията на българското Черноморие. Руснаци притежават хиляди имоти тук. Но тази година ги няма.” Deutsche Welle публикува три чуждестранни издания с впечатления от Черноморието.

Почивка на българското Черноморие: няколко немскоезични издания по традиция отправят поглед натам и това лято. В публикациите обаче има и нови акценти: украинците и липсващите руски туристи по Черноморието. Репортажът на швейцарската обществено-правна медия SRF е озаглавен “По българското черноморско крайбрежие липсват руснаците”. “Жега, пясък, море – и руснаци. Доскоро това беше есенцията на българското черноморско крайбрежие. Руснаци притежават хиляди и хиляди имоти там. Но в момента те не искат, не могат или нямат право да дойдат в България. А за българските общини това е лошо”, разказва в репортажа авторката Сара Новотни.

Черно море изхвърля много мъртви делфини (видео)

Снимка: iStock

Днес всичко е различно

В германския “Зюддойче Цайтунг” обширният репортаж на Вин Шумахер започва с темата за украинците по българското Черноморие. Виктория Кръстева, която отговаря за четири по-обикновени хотела в околностите на “Златни пясъци”, разказва пред репортера, че в момента настанява туристи главно от Румъния и България, докато през март е била домакиня на близо 180 украинци. “Сега украинките не знаят къде да отидат. Имам например една майка с малко дете с детски паралич. Някои са добре образовани – психоложки, адвокатки. А сега работят в кухнята”, разказва Кръстева.

Една от тези добре образовани украинки е Свитлана Конопльова, която си е намерила работа като пианистка в хотел в Албена.

В родния си Николаев тя била заместник-директорка на висше училище за култура и музика, а сега живее в периферията на Албена и се опитва поне отчасти да върши предишната си работа онлайн.

По-нататък авторът Вин Шумахер представя накратко българския черноморски курорт – “популярно място за почивка преди войната и преди пандемията, където през лятото се срещаха туристи от България, Русия, Украйна, Румъния, Германия и други държави от Източна и Западна Европа”. Шумахер разказва как през 1969 година “със социалистически напън” са били изградени първите девет големи хотела. “Днес хотелите в Албена не изглеждат толкова потискащо, колкото туристическите спални Слънчев бряг и Златни пясъци; с доза добро желание можем да ги опишем като кубистични интерпретации на скрити в джунглата храмове на маите”, закачливо разказва репортерът. И добавя, че Златни пясъци привличат най-вече парти-туристи, докато в Албена почиват повече семейства и търсещи спокойствие пенсионери. Авторът хвали чудесния албенски плаж, разумните цени и голямото предлагане, благодарение на което хората не чакат на опашки за атракциите или ресторантите.

“Обаждат ми се да ме питат дали чуваме бомбите”

“Това лято обаче масовите туристи ги няма”, пише още авторът. Според него до края на юли 40% от туристите в Албена са били местни хора, 30% румънци, а 6 на сто от други източноевропейски държави. Само 12% са идвали от немскоезични страни, като преди пандемията броят им е бил два пъти по-висок. Едва 20 от общо 25 хотела в Албена работят, при това не с пълен капацитет, четем още в репортажа, който ни запознава и с варненската екскурзоводка Вяра Миткова.

“Обаждат ми се от Германия да ме питат дали чуваме бомбите, които падат в Одеса”, разказва Миткова. “Някои май си мислят, че имаме директна граница с Украйна и тук е военна зона”, казва екскурзоводката пред “Зюддойче Цайтунг”. Миткова обяснява, че през 2019 година е работила при пълна натовареност, докато в момента има съвсем малко групи. Но още по-лошо било положението на екскурзоводите с руски език, добавя тя, а авторът на статията разказва:

“Тази година отпаднаха не само полетите от Русия, но и редица директни полети от други държави до Варна и Бургас. Въпреки това отделни руски туристи успяват да пристигнат през Турция. Тук почиват и немалко руснаци, които живеят в България, Германия или Израел. България се смята за най-дружелюбната към руснаците държава в ЕС. Вече от няколко поколения насам много руски туристи търсят лятна отмора по българското Черноморие.

“Благодарна съм на хората, които ни приеха”

Украинката Даря Зайцева (името е променено) също е избягала от Николаев в България. Като университетска преподавателка по немски език тя бързо си намерила работа в туристическото настаняване в “Албена”. Пред репортера на “Зюддойче Цайтунг” тя обяснява, че говори и руски език, но не ѝ се налага да работи с руски туристи, защото шефката ѝ проявява разбиране и я щади.

Даря описва един от конфликтите между Русия и Украйна така: “Руснаците твърдят, че нас ни били потискали и принуждавали да говорим украински. Но никой не ни е забранявал да говорим руски. Всичко това е толкова абсурдно, защото нашите народи са свързани по роднински”. Обширният репортаж в германското издание завършва с плановете на украинката за бъдещето: “Тук ние сме гости. Благодарна съм на хората, които ни приеха. Но вярвам в бъдещето на моята страна”, казва Зайцева.

За българското Черноморие става дума и в туристически репортаж на германската обществено-правна телевизия WDR. Под заглавие “Тайнствената България – почивка край Черно море” репортерката Тамина Калерт разказва, че България е много повече от плажовете на “Златни пясъци” и “Слънчев бряг”. Има и друга туристическа България, добавя тя и разказва за живописния Несебър, за красивите скали на Калиакра, за природния резерват около устието на Камчия, за двореца в Балчик и за древното злато, изложено в Археологическия музей във Варна.

Източник: Deutsche Welle

Жега, пясък, море и липса на руски туристи по родното Черноморие

Read more

Как украинците започнаха да бойкотират руския език

Много украинци, които от деца говорят само на руски език, вече отказват да го използват. Причината за това е руската инвазия в родината им, пише Свободна Европа.

Една от основните цели, с които Русия обясни непредизвиканата си военна инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари, беше защитата на рускоезичното население в източната част на страната. Всъщност действията на руските войници, предизвикали най-много цивилни жертви и разрушения тъкмо на югоизток, провокираха много украинци да бойкотират руския език, с който са израснали.

iStock

Валентина Масияш е учител с почти 50 години опит. След началото на инвазията тя е принудена да напусне родния си град Токмак в частично окупираната от руснаците източна Запорожка област. Сега тя ръководи езиков център в Днепър, в който много избягали от родните си места украинци учат украински език. Те са сред местните жители, които са решили да бойкотират руския заради действията на Москва.

Украйна обръща хода на войната с американски ракети?

Според социологическата агенция “Рейтинг” сега само 18% от украинското население използва руски език всекидневно.

Преди началото на войната този дял е бил 26%, а преди анексирането на Крим от Русия и началото на военните действия в източния регион Донбас през 2014 г. – 40%.

“Врагът беше готов да русифицира Украйна и да докаже, че Украйна не съществува – че тя е просто част от Русия. Никой не разбра, че зад това стои капан как да ни направят рускоезични. И те се опитаха да докажат на света, че имат право да влизат в нашата земя, защото ние всички сме “руснаци“, които говорят руски”, казва преподавателката по украински език пред телевизия Current Time на Радио Свободна Европа/Радио Свобода.

Валентина разказва, че нашествието на руснаците в родината ѝ е “отвращава” все повече нейни сънародници от руския език. А тя им помага да научат по-бързо украински. Учениците ѝ са все хора от Източна Украйна, които досега са говорили само руски език.

iStock

“Когато видях какво направиха с Мариупол, си помислих: “Боже! Там са наши хора! Бих искал да общуваме повече. И бих искала да е на украински”, казва жена, която предпочита самоличността ѝ да бъде запазена в тайна. Тя е успяла да се спаси от разкъсваната от непрекъснати военни действия Донецка област.

Сред желаещите да се научат да говорят свободно украински е и Олена от Крим. Когато през 2014 г. полуостровът е анексиран от Русия, тя се премества в района на Днепропетровск. Руският е нейният роден език и до края на февруари тази година говори само него. Сега иска да промени това.

Украйна няма да е домакин на “Евровизия” догодина

“Имам роднини в Крим, но не общувам с тях. Въпросът с езика е принципен за мен, искам да говоря на украински”, добавя Олена.

Много от хората, които учат украински, все още често превключват на руски. На други им е трудно да говорят и пишат. Роман от Днепър казва, че още не може да разбира добре съобщенията на основния за страната език. Учителката Валентина Масияш обаче е убедена, че усвояването на украинския е въпрос на време.

Как украинците започнаха да бойкотират руския език

Източник: Свободна Европа

Read more

Почивка по руски – на километри от бойното поле

Почивка по руски – на километри от бойното поле. Истинската идилия на полуостров Крим описва Булевард България.

Туристи се препичат под яркото слънце на плажа. Тийнейджъри скачат от скали, а гологлави мъже пият бира и приготвят месо на скара. Руско лято в своя разгар. В центъра на града звучи руска патриотична музика. Посетителите могат да закупят сувенири с буквата Z – символизираща подкрепа към руските окупатори във войната в Украйна. Тази картина може да бъде видяна в Севастопол – черноморският град, намиращ се на незаконно анексирания от Москва полуостров Крим.

Сезонът на летните отпуски тази година изглежда много по-различно за руснаците от това, на което са свикнали. Заради войната в Украйна, затворените въздушни връзки и нарастващите икономически проблеми, руските туристи не могат да посещават популярните дестинации в Европа и в други части на света.

Почивката изглежда обаче трябва да се осъществи въпреки лимитираните възможности и въпреки войната.

Затова някои руски граждани са решили да прекарат свободните си дни в Крим. Това е украинският полуостров, който Москва незаконно анексира през 2014 г. Сред популярните дестинации е именно Севастопол. А само на няколко километра от него да се намира една от фронтовите линии на руската инвазия.

Малко неща обаче издават, че в съседство се води пълномащабна война. Репортер на АФП, посетил града, разказва как руски военни кораби и случайни шумове от реактивни самолети могат да бъдат забелязани и чути в далечината – на фона на плажуващи, които намират прохлада в морето.

Александра Румянцева е турист от Русия и се препича под лятното слънце на плажа в покрайнините на Севастопол. Над нея профучава руски изтребител.

“Разбира се, не мога да кажа, че сме в пълен релакс”, казва тя по темата. Фронтът на войната се намира на около 300 км от дестинацията, която е избрала.

Въпреки бойните действия, Румянцева, която идва от Санкт Петербург, е избрала да почива на окупирания полуостров със съпруга си и двамата си синове. Семейството е пропътувало 2500 км, за да осъществи ваканцията си. Използвали сухопътния мост, построен от Москва, който свързва Крим с континентална Русия.

Румянцева споделя за слухове, че мостът може да бъде взривен и че “мнозина са се притеснявали”, но семейството й все пак е решило да рискува. Туристическото пътуване обаче това лято е още по-трудно заради затварянето на въздушното пространство в южната част на страната заради боевете в Украйна.

Това най-вероятно е и една от причините тази година в Крим да има значително по-малко туристи от обичайното.

“Изглежда, че идват предимно тукашни жители”, посочва 28-годишната Анна Залужная – една от плажуващите.

Местните бизнесмени разчитат на туризма, тъй като полуостровът е до голяма степен откъснат от света заради западните санкции и усещат последиците от тях.

69-годишният Алберт Агагулян държи малко заведение на плажа край Севастопол. Пенсионираният пилот казва пред АФП, че не може да си позволи да изпрати детето си на летен лагер тази година.

“Хората не идват тук, защото се страхуват”, добави той.

Крим граничи с южната украинска област Херсон, която понастоящем се контролира от Москва, а наблизо се намира и югоизточната област Запорожие, която е частично окупирана от руската армия. Киев обеща да си върне загубените южни територии, завзети от руските войски, и някои смятат, че не може да се изключи възможността за украински удари и по Крим.

Въпреки че мнозина предпочитат да не обсъждат политиката, местни жители като Виктор Бородулин казват, че следят внимателно военната кампания на Москва в Украйна.

“Много съм притеснен от тези събития”, признава 77-годишният инженер.

Той казва, че е особено натъжен от потъването на руския крайцер “Москва” през април. Бородулин споделя носталгията по съветското минало и говори за възможността да купува плодове и зеленчуци от окупираната от Москва Южна Украйна.

“Днес дори купих някои продукти от Херсон. За мен това е голяма радост”, споделя той.

Видео: motooven

Почивка по руски – на километри от бойното поле

Read more

Кремъл води яростна медийна атака, за да обвини Запада за предстоящия глад в Африка

Кремъл води яростна медийна атака, за да обвини Запада за предстоящия глад в Африка.

СЗО: Регистрирани са още смъртни случаи от маймунска шарка

Кремъл води яростна медийна атака, за да обвини Запада за предстоящия глад в Африка

През последните месеци руските дипломати предприеха медийна офанзива, за да прокарат тезата, че санкциите, а не руските военни блокади, са причина за недостига на зърно и торове в Африка. Нападението в областта на обществените отношения показва как продължаващата с месеци война в Украйна се превръща в глобална пропагандна битка. Tъй като цените на хранителните продукти, горивата и препаратите за растителна защита нарастват.

Представители на ЕС и Обединеното кралство, които наскоро се срещнаха с африканските си колеги на срещи в Ню Йорк и Руанда, изразиха загриженост, че руското послание набира сила.

Това заявиха висши европейски дипломати, които помолиха да не бъдат назовавани. В отговор на това европейските правителства увеличават ангажираността си с лидерите на континента. И засилват собствените си информационни кампании, за да противодействат на руския наратив, казаха дипломатите.

Дебатът

Високопоставен служител на европейското разузнаване заяви, че Кремъл е създал дебата като средство за премахване на санкциите. Руснаците възнамеряват да използва заплахата от глобален глад като инструмент за преговори при евентуални бъдещи мирни преговори. Москва е съсредоточила голяма част от операциите си за оказване на влияние в Африка и Близкия изток, казва служителят.

Няма връзка

САЩ и ЕС не са наложили санкции на никакви руски селскостопански продукти. Те твърдят, че няма връзка между санкциите срещу Москва и износа на зърно или торове от Русия или Украйна.

Това не попречи на служителите на руските посолства в цяла Африка да прехвърлят вината за кризата върху Запада. Последните примери включват посланика на Русия в Джибути, който публикува графика в Twitter, обвиняваща ЕС в лъжа за недостига на газ и храни. Руски дипломат в Южна Африка написа статия във вестник Mail & Guardian, озаглавена “Руското посолство отхвърля обвинението в “провокиране на глобален глад”, разпространявано от западната пропаганда”.

Според Мустафа Аяд, изпълнителен директор за Африка, Близкия изток и Азия в Лондонския институт за стратегически диалог, мозъчен тръст, който анализира онлайн дезинформацията, кампаниите в социалните медии са засилили посланията си, като страниците във Фейсбук възпроизвеждат на френски език тезите на Кремъл, насочени към западноафриканските държави, включително Мали и Кот д’Ивоар. Онлайн конспиративните общности в Южна Африка също са били мишена, казва той.

Гладът

Ръководителят на Световната продоволствена програма на ООН Дейвид Бийзли заяви, че руската блокада на украинските пристанища е “обявяване на война” на световната продоволствена сигурност, като 49 милиона души в 43 държави са изправени пред глад.

“Откакто започна войната в Украйна, цените на храните и горивата се повишиха драстично в страни по целия свят”, каза той на 24 юни. “Сега милиони хора могат да умрат от глад.”

Световните цени на хранителните продукти се повишиха до рекордни стойности, след като нахлуването на Русия на 24 февруари наруши износа на зърно и растително масло през черноморските пристанища на Украйна. То увеличи натиска върху разходите, причинен от затрудненията в логистиката, и възстановяването на потребителското търсене след пандемията от коронавирус. Това изостри кризата с глада, засегнала страни като Етиопия, Кения и Сомалия.

Докато Украйна и нейните американски и европейски съюзници обвиняват Русия за блокирането на износа, а Москва сочи с пръст Киев, преговорите, организирани от ООН, досега не са довели до компромис за възобновяване на доставките.

Статистика

Преди войната на Русия и Украйна се падаха три четвърти от световния износ на слънчогледово олио. Това са около 30 % от пшеницата и 15 % от царевицата. Данните са на Министерството на земеделието на САЩ. Недостигът на зърнени култури доведе до повишаване на цените. Като световните референтни стойности на пшеницата и царевицата се повишиха съответно с 22% и 12% през тази година.

Кризата е причинена от Русия. Без тази инвазия нямаше да сме в ситуацията, в която се намираме”, казва Уандиле Сихлобо. Той е главен икономист в Камарата на селскостопанския бизнес в Южна Африка. “Ценовият шок е неизбежен и това е пряко свързано с войната”.

Разходите за храна съставляват 40% от потребителските разходи в Субсахарска Африка. В сравнение със 17% в развитите икономики.

През 2020 г. Африка е внесла селскостопански продукти от Русия на стойност 4 млрд. долара. Като 90% от тях са пшеница, а 2,9 млрд. долара пшеница, царевица, слънчогледово олио. В т.ч. ечемик и соя са дошли от Украйна, според Сихлобо. Данните на ФАО показват, че през миналата година Еритрея и Сомалия са били почти изцяло зависими от Русия и Украйна за доставките си на пшеница. Докато Танзания, Намибия и Мадагаскар са разчитали на тях за повече от 60% от снабдяването.

Реколтата

През последното десетилетие реколтата и износът на пшеница от Русия и Украйна рязко нараснаха. А земеделските производители в региона обикновено произвеждат на по-ниски цени от по-традиционните доставчици като Канада и САЩ, което спомага за поддържането на по-ниски цени на пшеницата. Близостта им до Северна Африка също намалява транспортните разходи в сравнение с доставчиците от по-далечни страни.

Част от пропагандните усилия на Русия са насочени към засилване на изявленията на африкански официални лица, които могат да се разглеждат като подкрепящи аргументите на Русия. След като председателят на Африканския съюз Маки Сал се срещна с Путин за разговори на 3 юни в курортния град Сочи, Сал заяви, че санкциите са изострили продоволствената криза.

“Антируските санкции влошиха ситуацията и сега нямаме достъп до зърно от Русия, най-вече до пшеница”, каза Сал. “И, което е най-важно, нямаме достъп до торове. Ситуацията беше лоша и сега се влоши, което създава заплаха за продоволствената сигурност в Африка.”

Колониално наследство

Русия може да се позове на историческата си роля, тъй като е подкрепяла освободителните движения в някои части на Африка по време на войните и борбите срещу колониалното управление и управлението само на белите. Подкрепа, която е помогнала на бившия Съветски съюз да подкопае САЩ и Европа като част от стратегията му от Студената война за придобиване на влияние в Африка. За разлика от тях Обединеното кралство и Франция, като бивши колониални сили, все още предизвикват подозрения.

“Това, което виждаме, са разкази, насочени много точно към това как САЩ организират този конфликт заедно с НАТО. За да уморят от глад света”, казва Аяд. “Колониализмът трябва да бъде взет под внимание заедно с африканската дезинформация. Именно на това разчита Кремъл: да обяви западните държави, а не Кремъл, за имперска сила.”

Опасността е “много голяма”, че Путин ще се опита да създаде наратив, че Западът е отговорен за глада, който заплашва Африка. Това заяви на 3 юни говорителката на германското външно министерство Андреа Щрасе. “Това е разказ, на който искаме да се противопоставим решително”, каза тя.

Срещата

Миналата седмица на срещата на върха на лидерите на Групата на седемте в Баварските Алпи френският президент Еманюел Макрон заяви нещо важно. Той каза, че през септември ще обяви мерки за засилване на “борбата срещу дезинформацията”. На пресконференция той определи усилията на Русия да свърже продоволствената криза със санкциите като “фалшиви новини”.

Руската пропагандна кампания влиза под кожата и на американците.

“Опитите на руското правителство да отклони отговорността за действията си, като обвинява други за задълбочаващата се криза в световната продоволствена система, са осъдителни.” Това заяви Държавният департамент на САЩ в изявление от 22 юни, озаглавено “Лъжат света за глобалната продоволствена сигурност”. “Руското правителство трябва да престане да използва храната като оръжие и да позволи на Украйна да изпрати безопасно зърното си. За да могат милиони гладни хора в Близкия изток и Африка да бъдат нахранени.”

Кремъл води яростна медийна атака, за да обвини Запада за предстоящия глад в Африка

Източник: Блумбърг

Read more

Борисов е имал срещи с руснаци от забранителен списък, твърди Цветанов (видео)

Борисов е имал срещи с руснаци от забранителен списък, твърди Цветанов, пише в. Сега.

Теменужка Петкова, Томислав Дончев и Бойко Борисов са провеждали срещи с хора от забранителен списък на Европейската комисия, руски лица, които са прокарвали Пътната карта за Турски поток. Това обяви бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи и един от най-близките хора на Борисов Цветан Цветанов в предаването “Лице в лице” по  bTV.

Цветанов заяви, че трябва да се питат участниците в срещата и се чуди защо никой не го прави.

Чуждите медии коментират изгонените руски дипломати

Снимка: БулФото

“Ние имахме управление, в което висшето ръководство на държавата прокарваше руските интереси. Турски поток е много ясен пример”, обяви още Цветанов. Бившият силов министър разясни, че именно това са били “различията, които имал с част от тогавашното ръководство”.

Случаят “Скрипал”

Според него България е трябвало да изгони още тогава руски дипломати, но тогава имало единодействие между президента, Борисов и БСП и не се било случило.

Цветанов разви тезата си, че преди войната, в ЕС е имало т.нар. балансирана политика с Русия, при която такива лидери като Меркел били в добри отношения с руската страна. Но нито един лидер не се е срещал с хора от забранителния списък. Той твърди, че именно след тези срещи се стигнало до подписването на Пътната карта за Турски поток в Санкт Петербург. Тази карта, която не може да бъде открита в деловодството или архивите на министерството на енергетиката, подчерта Цветанов.

На въпрос кои са въпросните руснаци, с които е имало срещи, Цветанов обяви, че става дума за Александър Бабаков и Александър Воробьов. На въпрос това ли са хората, с които са срещали Борисов, Дончев и Петкова Цветанов отговори: “Да, да”.

От думите му стана ясно, че срещите са били преди строежа на Турски поток, което значи, че въпросните лица трябва да са от забранителен списък по линия на анексирането на Крим през 2014 г.

Източник: в. Сега, bTV

Борисов е имал срещи с руснаци от забранителен списък, твърди Цветанов (видео)

Read more

Путин тласка германската икономика към точката на пречупване

Путин тласка германската икономика към точката на пречупване.

Русия се изправя пред фалит по външния дълг за първи път от век насам

Путин тласка германската икономика към точката на пречупване

В Германия някои промишлени пещи работят без прекъсване от десетилетия. Ако те се охладят внезапно, разтопените материали се втвърдяват и системата се поврежда.

Това е проблемът, пред който е изправена най-голямата европейска икономика заради безпрецедентната енергийна криза.

Ако всичко започна като смътно предчувствие за намаляване на доставките на руски газ, то вече е съвсем реално. След като президентът Владимир Путин намали с 60 % потоците по главната връзка с Европа, експертите от администрацията на канцлера Олаф Шолц тази седмица разработиха сценарии. Нито един от тях не доведе до достатъчни резерви за изкарване на зимата.

Осъзнаване

“Това беше отрезвяващият момент”, каза Клаус Мюлер. Той ръководи германския мрежови регулатор, известен като BNetzA. “Ако имаме много, много студена зима, ако сме невнимателни и прекалено щедри с газа, тогава няма да е хубаво”.

Рисковете се простират отвъд рецесията и зимата на замръзнали домове и затворени фабрики. В продължение на десетилетия Германия процъфтява благодарение на евтиния газ. Отговорът на нуждите на растящата икономика най-често е бил нов газопровод до Русия.

Тази епоха вече е отминала и компании от BASF SE до Volkswagen AG се примиряват с новата реалност.

Ще има бързи решения. Като съживяване на замърсяващите въглищни централи и смяна на горивата в промишлените процеси. Но се очертават структурни проблеми, тъй като преходът към достъпна енергия от възобновяеми източници ще отнеме още години. 

Компаниите

Фирмите, произвеждащи метали, хартия и дори храни, могат да бъдат принудени да намалят мащабите си. Или да затворят производствените си обекти в Германия. Това ще ускори постоянното изтичане на работни места в производството. Ще нанесе и трайни щети на икономическия пейзаж на страната.

“Компаниите ще преместят производството си там, където има конкурентен газ от тръбопроводи. А това няма да е в Германия”, казва Волфганг Хан. Той е управляващ директор на Energy Consulting Group GmbH. “Не можеш да поправиш 20-годишни политически грешки за две или три години.”

Последните данни показват, че ще са необходими 115 дни, за да се постигне целта на правителството да запълни газовите резерви до 90% от капацитета до ноември. Този срок предполага, че потоците ще се запазят на сегашното ниво. Което е малко вероятно, като се има предвид все по-агресивната позиция на Кремъл спрямо Европа. А това е в отговор на санкциите, наложени заради войната.

Реципрочност

В отговор на мрачните перспективи Германия, която все още разчита на Русия за повече от една трета от доставките си на газ, повиши в четвъртък нивото на заплаха до втората най-висока степен на “тревога”. Ако натискът се засили, Германия може да започне да разпределя доставките.

Моментът на истината вероятно ще настъпи следващия месец. Тогава газопроводът “Северен поток” ще бъде спрян за планирана профилактика. Германия се опасява, че той може никога да не заработи.

“Ще трябва да излъжа, ако кажа, че не се страхувам от това”, заяви министърът на икономиката Роберт Хабек.

Вицеканцлерът на Германия направи паралел между свиването на доставките на газ и ролята на Lehman Brothers за предизвикването на финансовата криза. Ако доставчиците на енергия продължат да трупат загуби, тъй като са принудени да покриват липсващите руски доставки на високи цени, съществува риск от по-широк срив.

Uniper SE е най-големият вносител на руски газ в Германия. Компанията вече предупреди, че може да срещне затруднения при изпълнението на договорите за доставка на местни комунални услуги и производители. Особено ако Москва удължи или увеличи прекъсванията на доставките на газ.

Кризата

Кризата вече надхвърли границите на Германия. 12 държави – членки на Европейския съюз, са засегнати. 10 от тях са издали ранно предупреждение съгласно регламента за газовата сигурност. Увеличеното търсене на втечнен природен газ в Европа ще засегне и по-бедните страни по света. Те ще се борят да се конкурират за товари.

“Притеснени сме, че Русия ще прекрати доставките на газ за Европа”. Това заяви естонският президент Кая Калас на срещата на върха на ЕС в Брюксел в петък. “Трябва да сме готови да имаме различни енергийни миксове, обединени покупки на втечнен газ. И да правим тези неща заедно.”

Мерки

Сценариите на BNetzA, която ще управлява разпределението на газ в Германия в случай на нормиране, отчитат редица спешни мерки. Включително два плаващи терминала за втечнен природен газ, които ще бъдат пуснати в експлоатация тази зима. Също търгове за излишното гориво за промишлеността. И правителствена програма за закупуване на газ на спот пазара на стойност 15 млрд. евро.

“Хранилищата в Германия трябва да бъдат запълнени възможно най-скоро”. Това каза Себастиан Блешке. Той пък е ръководител на INES, асоциацията на германските оператори на хранилища. “За някои от обектите прозорецът на възможностите се затваря.”

Баварската компания Wiegand Glas показва трудностите при намаляване на търсенето на газ в Германия. Единадесетте пещи за топене на стъкло на компанията – както всички в страната – работят 24 часа в денонощието. И така в продължение на повече от десетилетие. Дори ако Wiegand спре производството си, пещите ще се нуждаят от 75% от нормалното потребление на газ. Само и само да не се допусне разтопеното стъкло в тях да се нагнети и да разруши пещта.

“Но тогава трябва да поемем разходите за енергия, докато нямаме какво да продаваме. Така че това не е опция”, казва главният изпълнителен директор Оливер Виганд в интервю. Ако високоспециализираните пещи се повредят, възстановяването им ще отнеме много време и ще бъде скъпо. “Ще отнеме десетилетие, за да се възстанови нормалното производство”, добави той.

Рискът

Икономистите се опитват да определят обхвата на риска. Това е предизвикателство. Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че 75% от това, което банката е сбъркала в прогнозата си за инфлацията през миналата година, се дължи на цените на енергията.

Германски икономически институти предупредиха през април, че незабавно спиране на руския внос на петрол и природен газ ще доведе до удар. Най-силно върху производството в размер на 220 млрд. евро през следващите две години. Макар че сега може да е по-благоприятно. Причината – нивата на съхранение се повишават, прогнозирането на резултата от една безпрецедентна ситуация е трудно. Това каза Щефан Кутс, икономист в Института за световна икономика в Кил.

Бундесбанк изчислява, че ако руските енергийни доставки спрат, германската икономика ще се свие с повече от 3% през 2023 г. Това ще бъде най-тежкият спад извън рецесиите, предизвикани от пандемията Covid-19 и световната финансова криза.

Прогнозите

Перспективите вече са мрачни. Производствените поръчки в заводите са намалели през последните три месеца, разходите се увеличават, а доверието се срива. Внимателно наблюдаваният показател за бизнес очакванията на института Ifo неочаквано спадна този месец.

Засега компаниите се подготвят за продължително намаляване на енергията. BASF, най-големият производител на химикали в Европа, може да намали производството си заради нарастващите разходи за газ, който се използва като суровина в производството и за производство на електроенергия. BMW AG, най-големият производител на луксозни автомобили в света, може да купува електроенергия, вместо да изгаря газ в собствените си електроцентрали на място.

“Ако е необходимо, бихме могли да прехвърлим част от производството си от газ на петрол, но това би било пет пъти по-неефективно”, казва Хаген Пфунднер, ръководител на германските операции на швейцарския производител на лекарства Roche Holding AG. “Това не би било трайно решение.”

Германия подготвя потребителите и предприятията за предстоящите трудни времена. Мюлер от BNetzA предупреди, че домакинствата може да се сблъскат с удвояване или утрояване на сметките си за газ и призова хората да пестят пари и енергия. Хабек призова германците към чувство за солидарност, за да отблъснат енергийните атаки на Путин.

В отговор на предложението за държавен бонус за пестене на газ, той каза: “Ако някой каже: “Ще помогна само ако получа 50 евро повече”, ще кажа: “Няма да ги получиш, пич”. 

Източник: Bloomberg

Read more

Войната в Украйна: над 1 милион руснаци са подали жалби

За четири месеца в Русия са подадени над 1 милион жалби до военното министерство и президентската администрация. От началото на войната в Украйна броят на постъпилите жалби е нараснал 6 пъти, пише Сергей Ромашенко за Deutsche Welle.

От януари до април т.г. над един милион руски граждани са се оплакали пред администрацията на руския президент и пред Министерството на отбраната. Това е повече отколкото през последните 6 години, твърди руското издание „Важни истории” в своя днешна публикация.

Русия – пропаганда и лъжи, както преди повече от 100 години

Българи подпомагат украинци, запазвайки квартири в Киев през Airbnb без да ходят
За какво е недоволството?

От началото на войната в Украйна броят на жалбите до Владимир Путин срещу Министерството на отбраната се е увеличил шест пъти, като всяка четвърта е била подадена в министерството. Най-много жалби срещу военното ведомство са постъпили през април – общо 624 000. Това е повече от предходните три месеца взети заедно, се казва в информацията.

Както отбелязва изданието, руснаците са най-загрижени за работата на военните служби за регистрация: по този повод на президента са се оплакали 83 500 души. Следват жалбите срещу наборната служба, военната служба с договор, недоволството от заплащането на войниците, за използването на въоръжените сили за операции в чужбина, срещу заплащането на ветераните и във връзка с издирването на обявени за безследно изчезнали лица.

В по-голямата си част тези жалби са били игнорирани от военното министерство. Това не е нещо необичайно за работата на това ведомство, посочват от „Важни истории” и уточняват, че от 2016 година насам министерството е отговорило удовлетворително само на три процента от постъпилите жалби.

Преди това “Новая газета. Европа” съобщи, че московчани на възраст, в която могат да бъдат военизирани, се се оплаквали от това, че с полиция са били отвеждани до военните окръжия с цел регистрация и подлагане на медицински преглед. Правозащитници отбелязват, че това е незаконно.

Колко са жертвите на крайцера “Москва”?

Близки на военнослужещи от крайцера „Москва” пък са се оплакали, че военното министерство отказва да разкрива данни за безследно изчезналите матроси. По официална информация, при потъването на флагмана на руския Черноморски флот е загинал един човек, а 27 други се водят за безследно изчезнали.

В същото време майката на оцелял войник на срочна служба твърди, че на „Москва” са загинали 40 души. А източник, близък до командването на Черноморския флот, е казал пред онлайн изданието „Медуза”, че при потъването на крайцера са загинали 37 човека, а около сто други са били ранени.

Източник: Deutsche Welle

Войната в Украйна: над 1 милион руснаци са подали жалби

Read more

Бягство от режима на Путин: трябва ли Европа да помага на несъгласните с агресията

Закрила за руснаци, заплашвани или преследвани от режима: Германия и Чешката република вече имат такива програми. За несъгласните с войната на Путин в Украйна това може да се окаже добро решение, пише И. Преображенский за Дойче веле.

Германия предлага защита на руснаците, които са подложени на преследвания и заплахи. Германското правителство взе специално решение в този смисъл. Става дума за журналисти, адвокати, правозащитници, както и за сътрудници на „нежеланите“ от Кремъл организации и тези, които са белязани с етикета „чуждестранен агент“.

Руснаците се преориентираха към имоти в Турция

iStock

На 18-и май сходна програма прие и Чехия. А както показва реакцията на руските власти, тези мерки определено не са излишни.

Емигранти, но не бежанци

Войната на Путин срещу Украйна продължава вече повече от три месеца. През това време от Русия заминават все повече противници на агресията. Сред заминалите има много от тези, които в началото са се опитвали с достъпните им средства да се борят срещу решението на Путин, както и такива, които са били жертва на репресии още преди войната.

В самата Русия свободата и здравето на тези хора са под голяма заплаха. Затова стотици хиляди (а може и да са няколко милиона, както се говори) руснаци напускат страната си.

През цялото това време властите в редица чужди държави обсъждаха как биха могли да им помогнат. И в крайна сметка никой не е изразявал съмнения, че има нужда да им бъде оказана поддръжка. Но и дълго не се стигна до нищо повече от обсъждания.

Конкретните програми започнаха да се появяват чак на четвъртия месец от войната, но по-добре късно, отколкото никога. Все пак хората не могат до безкрайност да стоят с куфарите си в безвизовите страни, без работа и често без нормално жилище. Още повече, ако това са хора, които могат да подпомогнат борбата против руския диктатор.

Руснаците имат нужда от легализация в ЕС

Руснаците не бягат от бомбардировки и артилерийски обстрел, за разлика от украинците. Затова забавянето е разбираемо. На властите в много европейски страни просто не им е било до емигрантите от Русия и повечето руски опозиционери са наясно с това.

Но руснаците и не молят да се отнасят с тях като с бежанци – те не искат да се превръщат в тежест за европейските общества, да искат статут на политически бежанци, да чакат с месеци или години да бъде разгледано искането им за убежище, губейки професионалната си квалификация. Тяхното основно желание днес е правовата регламентация на техния статут. Каквото именно е готова да им предложи Германия.

Руснаците не са ентусиазирани от възраждането на “Москвич”

iStock

Още отсега руски опозиционни медии и структури на гражданското общество се изместват от Русия към държавите в ЕС. И емигрантите биха искали колкото може по-скоро да получат възможността да възобновят своята дейност. Тези хора имат нужда от работни визи и изгледи за жителство, оттам нататък в повечето случаи са готови да се оправят сами.

Кои са „достойните“?

Германия и Чехия взимат сега необходимите мерки, макар и със закъснение. Но тези мерки се натъкват и на отпор.

Някои казват, че мерките са разумни, но недостатъчни – остават немалко бюрократични пречки, а и не е ясно по какви критерии ще бъдат подбирани „достойните“. Не е ясно и как на вече пристигналите и получилите визи ще бъде даден достъп до пазара на труда. Има и много други технически въпроси, които засега остават без отговор.

А има и европейци, които смятат, че след започнатата от Русия нова война гражданите на държавата-агресор нямат място в ЕС. И откъде-накъде се правят специални програми – дори би трябвало тези, които вече отдавна живеят в Общността, да бъдат лишени от изгледи за жителство.

Противоположната позиция е да се даде възможност за заминаване на всички руснаци, които поискат. По тази логика протестът срещу войната се потвърждава със самия факт на емиграцията. Затова на тези хора би трябвало да се помага да заминат, независимо от това каква позиция са заемали в Русия.

Бягство от режима на Путин: трябва ли Европа да помага на несъгласните с агресията

Източник: Дойче веле

Read more