Свободата на медиите – строго забранена (Коментарът на “Господарите”)

Свободата на медиите – строго забранена – особено ако си в България, а последните избори отново са спечелени от ГЕРБ. Проблема коментира репортерът ни Виктория Симеонова в Коментарът на “Господарите”.

През последните седмици българските политици са все по-концентрирани в мисията медиите у нас да се върнат обратно след 112-то място по медийна свобода, след като за малко взехме въздух и се изкачихме на 91-во. ГЕРБ отново стана първа политическа сила и познатото отношение към журналисти се завърна рязко!

Отношението на лидера на най-голямата парламентарна партия ГЕРБ към медиите ни е ясно отдавна…

Борисов за “мисирките”, “келеша” и “сините тръби, де*а” (видео)

Но явно на някои “колеги” им харесва и според тях дори са си го заслужили. Реакция обаче, за пореден път, нямаше!

Скоро, вместо с микрофони за въпроси, журналистите около Борисов е по-добре да си носят лист и химикалка и да си записват съветите му, как да си вършат работата.

Борисов дава акъл на журналист (видео)

Натискът над журналисти в България не е от вчера. Cпоред вече бившия директор на Новините на БТВ Венелин Петков, докато той е бил на шефското място в Новините, натискът от страна на ГЕРБ е бил върху цялата телевизия:

Венелин Петков разказва за оказван натиск в bTV от “бивши управляващи” (аудио)

Време беше да започне да се говори за тези неща!

Хайде сега и другите колеги да заповядат да споделят! А не като БНР, които не е ясно дали се уплашиха сами, или някой ги страхува. Те първоначално публикуваха интервюто със заглавие “Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над БТВ” а после рязко го промениха на “Венелин Петков: Срещу нас е имало опити за натиск”. Все странни неща се случват всеки път с медиите, когато ГЕРБ се доближи до кормилото на властта.

И докато едни журналисти са обиждани и гонени от политици, други се държат меко казано удобно. Като Георги Любенов от обществената телевизия БНТ, който се извини на Делян Добрев за въпросите си. А Добрев беше видимо доволен, че интервюто е минало по план.

Знаете ли кое е по-жалко дори от журналист, който не отговаря подобаващо на пренебрежителното отношение от политиците? Общество, което приема това поведение за нормално и дори го адмирира. Общество, което отдавна е изгубило сетивността си за свобода на медиите и словото, и което предпочита журналистите да са дръжки за микрофони, отколкото да задават въпросите, които реално вълнуват същото това общество.

Докато ние всички като хора не осъзнаем, че ниската позиция на България по свобода на медиите е проблем на всички ни, а не само на медиите, политиците ще продължават да се държат по този начин. Ще обиждат, гонят и унижават всеки, позволил си да надигне глас над общия хор съгласни микрофони и дръжки на микрофони. А това е тъжно. Много, много тъжно…

Свободата на медиите – строго забранена

Read more

Борисов дава акъл на журналист (видео)

ГЕРБ отново е първа политическа сила и лидерът на партията Бойко Борисов се върна към едно от най-любимите си занимания – с много остър и покровителствен тон да дава акъл на журналистите как да си вършат работата.

Не отива на бивш, а може би и бъдещ премиер да използва фразата „аз бих задал въпроса така…“ вместо да отговори спокойно на въпроса.

В това видео ви припомняме само една капка в океана на медийните трансгресии на Борисов – една от основните причини по време на неговото управление да се сринем до 112-то място по свобода на словото в ежегодната класация на „Репортери без граници“.

С такива политици, такава свобода на медиите (Коментарът на “Господарите”)

Борисов дава акъл на журналист

Read more

Самоцензура и заплахи – какво се случва с българските медии?

Самоцензура и заплахи – какво се случва с българските медии? Отговор дава доклад на Асоциацията на европейските журналисти в България, посветен на годишната анкета, оценяваща медийната свобода у нас.

Сред основните предизвикателства, пред които се изправят журналистите у нас, са: стрес, онлайн тормоз, заплахи за дела, опит за намеса в редакционното съдържание, автоцензура. Продължават да бъдат актуални и проблемите с концентрациите и непрозрачната медийна собственост. Сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите е водещо предизвикателство за голяма част от работещите в тях.

Това са част от отговорите на работещи в медиите в България, дадени в годишната анкета на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ). Проведено за шести път, проучването отчита ръст на позитивните нагласи сред журналистите, въпреки че като водещи фактори с дълбок отпечатък върху медийната среда се превръщат пандемията, войната в Украйна и спиралата от политически криза в България. Изследването се провежда през година и е анонимно. Докладът за 2022 година е със заглавие “Медии под обстрел”.

Почти всеки втори анкетиран дава средна оценка на свободата на словото в България, а добра – 16.2%. Един от петима я определя като “лоша”. Почти всеки десети – “много лоша”. В изследването са участвали 204-ма души, като от организацията уточняват, че то не е представително. В същото време обаче това е единственото изследване, което анализира мненията на самите журналисти.

За 2022 г. данните на АЕЖ показват, че:

  • Увеличават се отговорите, според които има ръст във вътрешния натиск и автоцензурата сред журналистите. От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5 на сто в провежданите от АЕЖ-България анкети.
  • Появява се нов феномен – онлайн тормозът, обиди и заплахи в социалните мрежи и форуми на медии. Всеки трети респондент смята, че това е сред най-честите форми на външен натиск, като за такъв натиск съобщават и журналисти, които твърдят, че са нападани заради позицията им спрямо войната в Украйна.
  • Всеки десети споделя, че е бил е заплашван със съдебно дело. Това е ръст с около 4% спрямо предходното изследване на АЕЖ.
  • Почти всеки втори журналист посочва, че лично е бил обект на неправомерен натиск заради работата си (47.5%).
  • Регионалните медии изчезват.

“Медиите в България са под обстрел, не само защото сме бомбардирани от сложни събития като войната в Украйна. Причина е и че медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреба”, коментира при представянето на резултатите председателят на Асоциацията на европейските журналисти Ирина Недева.

SLAPP

Проучването показва, че е нараснал делът на журналистите, които са били заплашвани с воденето на съдебно дело срещу тях. Всеки втори анкетиран познава колега, срещу когото е водено сплашващо дело. Един от трима е чувал за такива дела, а информацията за такъв процес влияят на всеки четвърти участник в анкетата. “Близо 25% си налагат автоцензура и избягват проблемни теми, защото знаят, че може да бъдат съдени”, коментира съсловната организация.

Съдебните дела срещу журналисти (известни като SLAPP -Strategic lawsuits against public participation ) са проблем, констатиран и от редица международни организации. Той през последните години той се задълбочава, а случаите зачестяват. В края на 2021 г. бе поета инициатива в Европейския парламент за единно европейско законодателство за защита срещу SLAPP, като българските мерки за тези дела все още не са изготвени и разработени.

АЕЖ прикани журналистите да бойкотират политици като Костадинов

Автоцензура

Проучването показва, че тежестта на “външния натиск” като форма на ограничение върху свободата на словото намалява за сметка на вътрешния натиск и автоцензурата.

От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5 на сто в провежданите от АЕЖ-България анкети. В предходно проучване “външният натиск” събираше най-много отговори (76.7%) в сравнение с “вътрешния” (65.8%) и “самоцензурирането” (20.8%). През 2022 г. се наблюдава скок – вече 25.5 % oт участниците в проучването споделят, че се самоцензурират.

Ето и един от отговорите в анкетата: “Практикува се (бел. ред автоцензурата) от журналистите, тъй като у тях съществува усещането, че даден материал няма да бъде възприет добре от дадена политическа фигура и/или партия, или пък от обществото. Автоцензурата у журналистите е нещо, което се е насъбирало с години и в един момент просто става част от човека, практикуващ професията. Дори смятам, че да се самоцензурираш е далеч по-лошо от това някой друг да упражнява цензура върху теб. Журналистите изпитват страх да не загубят работата си, особено в тези трудни времена, в които живеем, и на фона на цялата конкуренция и борба за място в медиите. Автоцензурата е съвкупност от много неща, компромиси със себе си и пр.”

Вътрешният натиск от редактори и рекламодатели

След вътрешните източници на натиск върху работата на журналистите водеща практиката продължава да бъде да се сваля или променя съдържанието от страна на по-високопоставен редактор. На второ място е посочена “принудата” от собственик на медията. Тя е следвана от “инструктажите” на рекламния отдел. Мъмренето и порицанието също са срещани инструменти за “регулация” и намеса в публикациите и видеоматериалите

Почти всеки втори журналист споделя, че лично е бил обект на неправомерен натиск заради работата си (47.5%). Малко по-голям е делът на хората, които са били свидетели на такъв. Висок остава процентът на хората, които са на мнение, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда. За малко над 80% от анкетираните намесата е “по-скоро практика” и “широко разпространена практика”.

Политическата намеса остава

Източници на външен натиск са държавни, областни и общински институции, като през последните две години делът на журналистите, които ги посочват, се е увеличил. “С всяка изминала година местните и държавните институции все повече използват различни инструменти за натиск. А те се приписваха основно на икономическите субекти и рекламодателите. Влиянието на местната власт в някои медии се вижда и от отговорите на въпроса: “Плаща ли общината на медии от вашия регион за публикуване на готови прессъобщения?”. Всеки трети отговаря положително. А други 30.4% посочват, че не знаят, но са чували за подобни практики”. Това пише още в доклада по резултатите от проучването.

Все пак първото място сред центровете на влияние върху редакционното съдържание заемат политиците. Отреждат им го 72.5% от участниците.

Увеличение има и в натиска, който упражняват криминалните групировки (с близо 10 на сто спрямо 2020 г.).”В рамките на последните две години остават почти без промяна резултатите от въпроса, който очертава отношенията между критични медии и държавните институции. Откази или системно забавяне на обществена информация, изваждане от списъци с прессъобщения или официална информация, избягване да се дават интервюта в медии с критични журналистически гласове. Наблюдават се и практики на партийни централни и държавни институции да не информират редакции своевременно за пресконференции или за актуални теми от обществен интерес. Всеки трети журналист отговаря, че често е обект на различно отношение в сравнение с представители на медии, подкрепящи властите. 40.2% посочват “понякога”, а “никога” – 11.8%. Около 16% отказват да дадат отговор на този въпрос”, пише още в доклада.

Медиите в България са под обстрел, не само защото сме бомбандирани от сложни събития, като войната в Украйна, но и защото медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреб

За изследването

Анкетата на АЕЖ се провежда от 2011 година насам и това е шестото издание. Проучването е с национален обхват, но не е представително за професионалната общност. Една от причините е и липсата на пълни и достоверни официални данни за работещите в медийния сектор в страната. Резултатите се набират чрез онлайн анкета, която се попълва доброволно през сайта на АЕЖ-България. През 2022 г. в проучването са участвали 204 души (през 2017 г. броят на участниците е 200, а през 2020 – 204). Респондентите са посочили, че работят като журналисти и медийни експерти. Заемат различни длъжности – репортери, ресорни и главни редактори, собственици на медии, университетски преподаватели.

Самоцензура и заплахи – какво се случва с българските медии?

Read more

Маската на “евроатлантизма” – начин на употреба (Коментарът на “Господарите”)

Маската на “евроатлантизма” – начин на употреба, сфери на влияние и политическа оцветеност – няма как да не представим тази тема, когато въпросният “евроатлантизъм” все повече придобива негативно значение заради неуместните начини, по които родните политици го употребяват.

ГЕРБ заговори за “евроатлантически кабинет” веднага след изборите

По време на първата пресконференция на ГЕРБ след вота на 2 октомври от партията обявиха, че искат “евроатлантически кабинет”. За да го постигнат, те решиха, че ще изпратят “евроталантически” посредници. Ролята им – да говорят с “Продължаваме промяната” и “Демократична България” и да ги убедят, че такова правителство би било в интерес на България. Само дни по-рано същите представители на ГЕРБ обясняваха, че двете формации са “довели държавата до хаос”. Явно изборните резултати бързо промениха представата им. Както самият лидер на ГЕРБ Бойко Борисов казва от години – видяхме как “във властта смени походката”.

Въпреки заявката за работа за влизането на България в Еврозоната, както и за изпращане на оръжие на Украйна, от няколко дни ГЕРБ отново се върна в обичайната си риторика. А тя показва главно страх. Страх да се опълчим на Русия, защото “мечката хапе”. Страх да не се съобразяваме и с Европа, защото “ще ни спрат еврофондовете”. Така бъдещите депутати от спечелилата изборите коалиция ГЕРБ-СДС първоначално пропуснаха да реагират на предложението руският посланик Елеонора Митрофанова да бъде поканена на първото парламентарно заседание. След реакция от страна на Надежда Йорданова от “Демократична България” ГЕРБ решиха, че ще имат позиция по въпроса. Можете да я чуете във видеото на bTV. Те обявиха, че няма да присъстват на първото заседание на Парламента, ако там е и Митрофанова.

Противоположна позиция на депутата Вежди Рашидов

Едва часове след категоричното изказване на Бойко Борисов най-възрастният бъдещ депутат и член на ГЕРБ Вежди Рашидов беше гост в БНР. Там той обяви, че “Ако Митрофанова не е на първото заседание на НС, това означава, че обявяваме война на Русия“. И така разби на пух и прах мита, че ГЕРБ са променили вижданията си за отношенията с Русия. Така става, като не пуснаха човека в заслужена почивка. Сега как да му обяснят, че пред медиите трябва да се представя за евроатлантик, а пред Митрофанова и приближените ѝ – като путинофил?

Евроатлантическият “Турски поток”

Всъщност доста преди изказването на Вежди Рашидов беше ясно, че ГЕРБ отстояват интересите на Русия. Но междувременно се стараят все пак да получават и финансиране от Европейския съюз. Така, работейки за интересите на “мечката” успяха да построят тръба, която не носи и молекула газ за България, но е изградена с пари на българските данъкоплатци. Не е ясно и какви “транзитни такси” се плащат за нея, след като още през 2017 година от ДАНС са предупредили, че ощетява България, както писаха от Bird.bg. А и точно по повод на този проект Борисов лично подари куче на Путин – демонстрираха доста близки отношения, както добре помним.

Въпросният тръбопровод беше построен значително по-бързо от така необходимата газова връзка с Гърция. Така на думи Бойко Борисов “диверсифицираше”, а делата му ни направиха максимално зависими от Русия.

Борисов през 2016-та: „България ще добива газ и ще изнася нефт“

Сега представителите на ГЕРБ обясняват, че газът по азерската тръба бил пак от “Газпром”, но закупен чрез посредници. И размахват в телевизионните студиа “документи” с гриф “секретно”, което само по себе си е погазване на законите. Така може би отново се имитира “евроатлантизъм”. Но подходящ само за напълно безкритична публика, каквато все по-рядко ще намират.

Прегръдка с “Възраждане”

Докато от представящата се като патриотична организация “Възраждане” не крият омразата си към “евроатлантизма”, ГЕРБ все по-показателно показват симпатии към тях. Още в предишния парламент видяхме как ГЕРБ и “Възраждане” бяха единодушни по много въпроси:

Наскоро “евроатлантикът” Бойко Борисов обяви, че “с ”Възраждане” би се работило по-лесно, защото са сериозни”. По-късно той каза, че с проруската партия имат различия, но не отхвърли първоначалната си теза. Това се потвърди и вчера вечерта, когато видяхме как представители на “Възраждане” опитаха да организират контрапротест в защита на Йорданка Фандъкова и патентованите от ГЕРБ многократни ремонти на ремонтите:

Така видяхме прегръдката на “евроатлантиците” от ГЕРБ и “патриотите” от “Възраждане” още по-отблизо. Което обяснява и защо чуваме критики от Костадин Костадинов към всички други партии, но не и към ГЕРБ и ДПС.

Как го виждат този “евроатлантизъм” в Европа?

Много чуждестранни медии не спестиха критиките си към изборните резултати. Те открито обявиха, че “мафията в България си облече униформа”. Някои дори заявиха, че “лордът на корупцията Борисов спечели”, “България прави завой към Евразия” и още много.

“Енергийната сигурност ще продължи да оказва натиск, предвид високата енергийна зависимост от Русия. Кой ще е на власт ще се отрази също на това как страната ще се справи с рецесията и инфлацията”. Това написаха от Европейският съвет за външна политика. Те явно са пропуснали маската на “евроатлантизма” на ГЕРБ. Или са видели какво се крие зад нея.

Маските падат

Колкото и банално да звучи народната поговорка, че вълкът козината си мени, но нрава – никога, при ГЕРБ и приближените им положението е точно такова. Както и да обличат политиките си, тялото е далеч от Европа и европейските ценности. Непримиримостта на Европейския съюз към корупцията, търсенето на изход от енергийната зависимост от Русия, борбата с дезинформацията и работещата правосъдна система са все твърде далечни понятия от реалността, която ГЕРБ ни поднасяха 12 години и която вероятно ще поднасят отново, ако успеят да съставят правителство. Остава въпросът колко от нас са способни да видят “мечката”, спяща зад маската на “евроатлантици” и доколко това е определящото при взимането ни на решения. Едно е сигурно – крайно време е маските на политиците да паднат, а падането им зависи изцяло от всеки един от нас.

Автор: Виктория Симеонова

Маската на “евроатлантизма” – начин на употреба

Read more

“Търговецът на смърт”: Ще излезе ли на свобода Виктор Бут?

Смята се, че той е доставял оръжия на Ал Кайда и талибаните. През 2012 г. САЩ осъдиха руснака Виктор Бут на 25 години затвор. Сега се появи информация, че той ще бъде разменен срещу двама американци, задържани в Русия, пише Дойче веле.

Ето че той отново влезе в новините: Виктор Анатолиевич Бут, наричан още “търговеца на смърт”. Спорният бизнес, чиято история беше филмирана от Холивуд, е бивш оръжеен търговец, осъден на 25 години затвор в САЩ.

САЩ и Русия уговарят размяна на затворници –  баскетболна звезда срещу “търговеца на смърт” Виктор Бут

55-годишният руснак може да бъде разменен срещу двама задържани в Русия американски граждани: баскетболистката Бритни Гринър, срещу която в момента се води дело в руски съд по обвинение за притежание на наркотици, и Пол Уилън, който преди 3 години беше осъден в Русия за шпионаж.

Бут беше задържан през 2008 година в Тайланд, а 4 години по-късно беше екстрадиран и осъден в САЩ. Представлява ли той все още интерес за Русия?

Оръжейни сделки в огромен мащаб

Бут е военен преводач, служил е в Ангола и Мозамбик. През 1990-те години става успешен бизнесмен, фирмата му притежава около 50 самолета. Официално те превозват цветя и домакински уреди, но в действителност транспортират оръжия.

Руският бизнесмен е доставял оръжие на Афганистан, Либерия и Того. И изобщо не е подбирал клиентите си: смята се, че Бут е доставял оръжие и на организации, обявени от ЕС и САЩ за терористични, като Ал Кайда, талибаните или колумбийската партизанска групировка ФАРК.

Въпреки че казусът “Бут” е стар, името на оръжеен търговец продължава да се появява в руските медии. Така например миналата година в Москва беше показана изложба с негови рисунки, а на откриването ѝ съпругата му Алла Бут каза, че рисуването е едно от малкото неща, които са позволени на съпруга ѝ в затвора. Повечето от 24-те рисунки са сюжети от съветски филмови класики, сред които “Бялото слънце на пустинята”. Друга представлява препратка към стихотворение на Пушкин.

За Песков той е “честен бизнесмен”

В руското общество Бут редовно е оневиняван. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в миналото го е наричал “честен бизнесмен”. А през януари тази година телевизия “Россия 1” излъчи материал, в който се твърди, че той е бил хвърлен в затвора “заради умишлени провокации на американските тайни служби”. Руски дипломати и юристи ще направят всичко необходимо, за да се противопоставят на тази “несправедлива присъда”, се казваше още в материала.

През юни 2021 президентите Владимир Путин и Джо Байдън обсъдиха възможността за размяна на затворници. Тогава отново излезе името на Виктор Бут, а руското разследващо издание “The Insider” постави въпроса защо Москва така настоятелно иска да издейства освобождаването на осъдения оръжеен търговец.

Доставял е оръжие на ФСБ?

Изглежда изданието е успяло да намери отговора на въпроса… В едно видео интервю отровеният в Лондон през 2006 г. двоен агент Александър Литвиненко разказва как се е запознал с Бут, а именно – в централата на руската тайна служба ФСБ. Според “The Insider” съмнителния бизнесмен не само е поддържал тесни контакти с ФСБ, но и е доставял контрабандно оръжие по поръчка на руските тайни служби.

Самият Бут твърди, че не е продавал оръжие, а само го е превозвал. В интервю от 2015 г. за руското списание “MK” той разказва, че в затвора излежава присъдата си заедно с “тъй наречените ислямистки терористи”. По думите му тези “политически затворници” в действителност са “патриоти”. Той поставя думата “патриоти” в кавички. Добавя и това, че тези хора истински са мразели американското правителство.

Източник: Дойче веле

Read more

Как изглежда свободата през очите на едно куче на плажа? (видео)

Как изглежда свободата през очите на едно куче на плажа? Точно на този въпрос ще си отговорим, гледайки кадрите. Не е ясно къде се случва всичко, но видимо се случва в изключителна радост.

Джип влезе в морето на плаж Болата (видео)

Как изглежда свободата през очите на едно куче на плажа? (видео)

Малкият четириног приятел явно не е имал абсолютно никакво търпение да бъде освободен. Движенията му са хаотични, направо се чудим как не му се завива свят.

Енергията в кученцето ври и кипи. Така то стана хит в интернет и хиляди хора се посмяха с необузданите му действия.

Как изглежда свободата през очите на едно куче на плажа? (видео)

Източник: Ридус

Read more

Пуснати коси и американска музика: младите иранци копнеят за глътка свобода

Мелика работи в кафене в иранския град Шираз. Харесва ѝ това, че на работното си място може да слуша музиката, която иска – идваща от САЩ, с звуци на китара и текстове на английски. До неотдавна такава музика беше немислима в иранските кафенета.

Шефът ѝ Фаршад няма нищо против, дори напротив – той иска неговото кафене да е модерно, с подходяща атмосфера. Което за него означава атмосфера като във всяко западно заведение. Точно такава, каквато преди години е виждал в Италия. Разказва Дойче веле.

iStock

“Нашият бранш се модернизира”, казва Фаршад. “Кафенетата вече не приличат на тъмни мазета, излизат на улицата, където на чист въздух и под сянката на чадъри клиентите разговарят свободно”, казва Фаршад. До него минава млада жена. Под широката си блуза тя носи изрязано горнище. 

“Винаги съм искала да избягам от семейството си”

Мелика е започнала работа в това кафене преди 8 месеца. “Тук откривам много нови неща. Всъщност издържах приемния изпит в университета, исках да следвам медицина, но бързо разбрах, че това не е моето желание, а желанието на семейството ми. Затова прекъснах следването си и си потърсих работа”, казва 21-годишната жена.

Много родители в Иран искат децата им да станат лекари, които печелят сравнително добре. Родителите на Мелика също не са били във възторг от решението ѝ да прекъсне следването си. “Винаги съм искала да избягам от семейството си и да натрупам собствен опит”, казва тя. 

Младата жена се е преориентирала към друга специалност – генно инженерство. Но не иска да се отказва от работата си в кафенето, което за нея е един вид оазис, място, където може да се докосне до западния стил на живот: “Дори и през почивните си дни идвам тук”, признава Мелика.

Концепцията на Фаршад изглежда е печеливша, тъй като се приема много добре от посетителите на заведението. Един поглед към клиентите го потвърждава: навън под чадърите са насядали млади хора, включително жени, които пушат цигари, говорят по мобилните си телефони, а забрадките си носят като шалчета на врата.

В общата картина се открояват Марям и Ана, които са пристегнали забрадките си, така че да не се вижда дори и един кичур коса. Ана обяснява, че двете работят на държавна работа и за тях това е задължително.

Консервативно управление и международни санкции

С избора на ултраконсервативния Ебрахим Раиси за президент на страната преди 1 година мнозина очакваха, че може да се стигне до ограничаването на свободите на хората, въвеждането на повече контрол и дори налагането на глоби за по-свободно държане – както например в кафенетата. И не съвсем без основание: в мрежата се обсъжда случай от Техеран на внезапна проверка в едно такова модерно заведение, където обслужващият персонал е бил заставен да носи хиджаб. След което момичетата са напуснали.

iStock

В кафенето на Фаршад пристига техник, който трябва да поправи климатика. Обяснява как това ще е много трудно, тъй като заради американските санкции за този модел климатици няма резервни части. Фаршад обаче запазва самообладание – съветва техника сам да си произведе въпросната резервна част. Той сякаш има решение за всеки въпрос. Кафе например купува от местни производители и така не е зависим от вноса. 

От международната изолация на страната Фаршад дори печели – в Иран няма заведения от водещите световни вериги като “Старбъкс”, които да създават конкуренция

“Успяваме да научим по нещо за техните страни и на техните езици”

За Мелика кафенето е малък прозорец към света: “От време на време идват и чужди туристи, за да изпият по едно кафе или да хапнат нещо. А ние с колегите успяваме да научим по нещо за техните страни и на техните езици”, казва тя.

iStock

Младата иранка е напълно погълната от работата си. И нищо чудно изобщо да не стане генен инженер. Защото като че ли повече иска да има собствено кафене.

Пуснати коси и американска музика: младите иранци копнеят за глътка свобода

Източник: Дойче веле

Снимки: iStock

Read more

Протест срещу убийствата на журналисти в Мексико (видео)

Протест срещу вълната от убийства на журналисти в Мексико, предава БНТ.

Страната се нарежда сред най-опасните за работещи в медиите зона без военни действия.

България се изкачва с 21 места в класацията на “Репортери без граници” за свобода на словото

Мексико е на 127 място от 180 държави в последната класация на “Репортери без граници” за медийна свобода.

Източник и видео: БНТ

Read more

Жоро Милионера, откраднал и скрил 1,5 млн. лв. от инкасо кола, вече е на свобода

Бившият охранител Георги Енев, известен като Жоро Милионера, вече е на свобода, пише Dir.bg

Той е излежал присъдата си от 12 години затвор, която бе потвърдена през 2014 г. от Върховния касационен съд за това, че на 22 юни 2012 г. открадна 1 471 058,52 лв. от инкасо колата, която карал като охранител.

При един от курсовете Георги Енев помолил колегата си да му купи дюнер и кафе. Докато другият се редял на опашка, той потеглил с автомобила, след което прехвърлил сумата в своята кола и изчезнал.

Жоро Милионера, откраднал и скрил 1,5 млн. лв. от инкасо кола, вече е на свобода
Булфото

Две седмици след това Жоро Милионера се укриваше, но в крайна сметка сам се предаде на полицията. Енев обаче отказа да каже къде е скрил парите, въпреки че се призна за виновен.

“Георги Енев вече не е наш проблем”, коментираха от Пловдивския затвор. 

Жоро Милионера отдавна имаше правото да поиска предсрочно условно освобождаване, но не го направи и така излежа близо 10 години. Съобщава се, че е работил в затвора и така е редуцирал наказанието си. Според неофициална информация от запознати със случая, Енев е излежал присъдата си по две причини.

Първата е, че той призна вината си, но не каза и дума къде са парите, и се предполага, че след излизането си от затвора ще бъде преследван от криминалния контингент заради укритата крупна сума. “Има такава законодателна възможност – да си признаеш вината, но да не върнеш откраднатото”, коментира тогава прокурорът по делото Дилян Пинчев.

Другата е, че задигнатите през 2012 г. пари бяха на различни банки, те са били застраховани, като дори щетите са изплатени. Застрахователните компании обаче биха могли да си потърсят парите от Георги Енев, освен ако не изтече давността за това

Жоро Милионера, обрал и скрил 1,5 млн. лв. от инкасо кола, вече е на свобода

Източник: Dir.bg

Read more

Свободата на словото може да бъде по-ценна дори от живота (“Коментарът на Господарите”)

Свободата на словото може да бъде по-ценна дори от живота – за това говорим в днешния коментар с репортера ни Виктория Симеонова и оператора Йохан Вирт.

Това видео за броени минути обиколи света. Марина Овсянникова до вчера е била редактор и продуцент на новините на руския първи канал. Днес дължи глоба и я грози затвор.

Нахлуването в централната емисия не е просто спонтанно решение. Очевидно е било добре обмислено предвид видеообръщението, което Овсянникова публикува преди емисията:

Свободата на словото може да бъде по-ценна дори от живота

Марина Овсянникова: Срамувам се, че позволявах да се говорят лъжи от екрана (видео)

Какво има предвид Овсянникова под “Кремълска пропаганда”? Внимателно изгледахме емисия новини на Руския първи канал. Усещането, че там се представя един съвършено различен свят, не ни оставя на спокойствие. Няма война, а операция. Убиват се не невинни хора, а нацисти. А репортерите се радват на кървавите гледки.

И ако новините са само едната страна на войната, другата е дори по-грозна.

Всеки, който се осмели да надигне глас срещу властта и агресията е арестуван. Дори с лист с две думи, дори с бял лист без думи. Дори на 86 години, дори дете.

В това време за руските медии не просто не съществуват протести срещу войната, а дори крият плаката в ръцете на Марина Овсянникова, защото съдържанието му не отговаря на изискванията на руския наказателен кодекс. Същият кодекс заплашва с 15 години затвор журналисти, които не говорят това, което от Кремъл им наредят.

Случилото се в първи канал и изчезването на Марина Овсянникова веднага след смелия й ход мотивираха десетки журналисти да излязат на протест пред Руското посолство у нас. Те бяха категорични, че положението със свободата на словото е критично. Място за “две гледни точки” по време на война няма – не и ако се очаква медиите да заемат страната на агресора. Сред събеседниците бяха руски гражданин, медийният експерт проф. Нели Огнянова, журналистите Горан Благоев и Камен Алипиев.

Посланието

Марина Овсянникова е символ на борбата за свобода на словото. Тя е новата Анна Политковска! Дано не я застигне същата съдба в борбата за тази свобода! Свобода, която в момента е зад решетките и може да струва дори животът й. Нуждата на една жена да каже истината с риск да остави децата си без майка ще остане неразбрана от много хора! Много ще кажат, че й е било платено, че и на нас се плаща, че случаят е нагласен, че Русия е велика и от благодарност трябва да мълчим за зверствата й. Какво ли може да накара една майка да остави двете си деца и да влезе в затвора рискувайки живота си? Пари? 

Не, скъпи приятели! Мълчанието не е злато! И преклонената глава сабя не я сече, но съвестта я изяжда всеки ден, всяка минута. 

Свободата на словото може да бъде по-ценна дори от живота

Read more