Ако газът от Русия секне: какво стана в Германия по време на кризата от 1973 година

Тогава спира движението на автомобили в неделя, временно скоростта е ограничена на 100 км/ч, пести се дори от отопление на класните стаи. Дойче веле разказва как Германия се справи с петролната криза след ембаргото на ОПЕК от 1973-а.

Какво ще стане, ако Русия спре газа за Европа в отговор на западните санкции в случай на агресия срещу Украйна? Преди почти половин век, в края на 1973 година, на Федерална република Германия и на другите страни от Западна Европа вече им се е случвало да попадат под ударите на внезапен енергиен бойкот – макар и не газов, а петролен. Поуките оттогава могат да се окажат доста полезни днес.

Отмъщение на арабските страни

По онова време петролът играе още по-голяма роля, отколкото днес, а  основен доставчик за САЩ и западноевропейските страни тогава е Близкият изток. Арабските страни-членки на ОПЕК решават да се възползват от тази зависимост, за да накажат колективния Запад за оказаната от него подкрепа на Израел. В рамките на т.нар. Шестдневна война Израел буквално за дни разгромява Египет и Сирия, които внезапно го атакуват на шести октомври 1973-а година – в деня на най-важния еврейски празник Йом Кипур.

“Булгаргаз”, руският газ и високите цени: какво се случва в България

Ако газът от Русия секне: какво стана в Германия по време на кризата от 1973 г.

За да си отмъстят за това поражение най-големите арабски износители рязко съкращават добива на петрол и налагат ембарго за всички доставки за САЩ и Нидерландия (Ротердам още тогава е бил най-голямото нефтено пристанище на Европа). На 17-и октомври цената на нефта скача на световния пазар с между три и пет долара, а след това – през 1974-а година – достига 12 долара за барел. Тогава това е “истински ценови шок” според германските публицисти и историци.

За ФРГ и другите западноевропейски държави това означава не просто по-скъп петрол, но и недостиг на суровината – при това малко преди началото на зимата. Освен за гориво за превозните средства, тогава нефтените продукти са се използвали и за отопление на жилищата. 

Колите спират в неделя

В Западна Германия пред бензиностанциите се извиват дълги опашки. Хората започват да се запасяват с гориво, а на бензиноколонките се появяват надпис “горивото свърши”. Именно в този момент правителството на ФРГ взима безпрецедентно решение. Парламентът приема закон, който забранява за четири седмицикарането на автомобили в неделя. Като в допълнение налага за шест месеца ограничение на скоростта от 100 км/час. Предназначението и на двете мерки е да се намали разходът на гориво в страната.

Подобни забрани и ограничения въвеждат и Швейцария и Австрия. А австрийските власти удължават и ученическата ваканция, за да се пести от отопление на класните стаи.

За какво могат да послужат празните автомагистрали

Не е известно доколко ефективни са се оказали тези мерки. Празните улици и автомагистрали обаче привличат вниманието на цялото население към проблема с дефицита на гориво. Те същевременно стават символ на съпротивата срещу шантажа от страна на износителите на нефт.

Ако газът от Русия секне: какво стана в Германия по време на кризата от 1973 г.

Още повече, че много жители на ФРГ действат на принципа „всяко зло за добро”. Така започват в неделя да карат колело по автомагистралите, да си организират празненства и даже пикници по скоростните отсечки. Превръщат принудителните ограничения в масови забавления.

В крайна сметка ФРГ преживява зимата на 1973/74 без тежки загуби и сътресения. Скокът на цените на енергоносителите обаче води до инфлация от седем процента и обрича западногерманската икономика на рецесия. Тя продължава повече от година и води до намаление на брутния вътрешен продукт с над един процент и до висока безработица, която се превръща в хронична.

Радикални промени в енергийната политика

„Петролният шок” от 1973-а година води до кардинални промени в енергийната политика на западноевропейските страни. Осъзнавайки своята уязвимост заради високата зависимост от близкоизточния нефт, те започват да се освобождават от нея по три линии. А именно – ускорено разработване на европейските нефтено-газови находища (предимно в Северно море), развитие на ядрената енергетика и увеличаване на покупките на нефт и газ от Съветския съюз.

Ако газът от Русия секне: какво стана в Германия по време на кризата от 1973 г.

Същевременно се набляга повече на различните възможности за пестене на енергия и за повишаване на енергийната ефективност. Жилищата и административните сгради започват все повече да се отопляват с газ. Обръща се все повече внимание на възобновяемите енергийни източници. Въвеждането от страна на редица държави на лятното часово време в края на 1970-те години също в немалка степен е свързано с възможностите за икономии на енергийни ресурси.

Новите зависимости – следствие от арабското петролно ембарго

Т.е. днешната висока зависимост на Централна и Западна Европа от доставките на енергоносители от Русия е до голяма степен следствие  на последователния курс за развитие на сътрудничеството с алтернативни доставчици след арабското петролно ембарго от 1973-а година. Що се отнася до източноевропейските страни, то тяхната зависимост е обусловена от продължителното пребиваване в социалистическия лагер. Тъй като енергийната им инфраструктура е била обвързана с доставките на нефт и газ от СССР.

Ако газът от Русия секне: какво стана в Германия по време на кризата от 1973 г.

Източник: Дойче веле

Read more