Най-голямата внучка на Симеон Сакскобурготски се омъжи

Месец преди 85-ия си рожден ден, Симеон Сакскобургготски получи възможно най-хубавия подарък за своя празник, направен му от неговата най-голяма внучка. А именно радостта да я види като омъжена жена.

Симеон Сакскобургготски и сестра му губят два имота, но печелят делото за горите в Страсбург

снимка: Instagram

Новината, че княгиня Мафалда официално е казала “Да” на дългогодишния си партньор Марк Абуслейман първа предаде испанската преса. Сватбата на двамата влюбени се е състояла в Палма де Майорка, откъдето всъщност е родом майката на булката Росарио Надал, омъжила се за баща ѝ на същото място.

Според редица публикации церемонията е била предшествана от голямо тържество, организирано в имението на принц Кирил. На него са присъствали редица влиятелни гости, като в списъка с имената им се открояват тези на представители на различни кралски фамилии.

Мафалда, която преди време се премести в Мадрид от родния си Лондон, е първата от общо единадесетте внуци на бившия министър-председател на България, която мина под венчило. Избраникът ѝ е британски финансист от ливански произход, с когото има осемгодишна връзка.

Преди няколко месеца Мафалда издаде “Decir Adios” – първия си сингъл на испански, неин майчин език.

Най-голямата внучка на Симеон Сакскобурготски се омъжи

Източник: Dir.bg

Read more

Във вихъра на танца: Княгиня Калина се забавлява с Цецо Елвиса в Боровец (видео)

Във вихъра на танца: Княгиня Калина се забавлява с Цецо Елвиса в Боровец

Дъщерята на Симеон Сакскобургготски и Маргарита посети курорта по-рано през януари и не пропусна да се отдаде на разнообразни забавления.

Софийският апелативен съд реши: “Врана” е на Симеон Сакскобургготски

В клипа по-горе можем да видим княгинята, омаяна от представлението на имитатора на Елвис. Тя танцува в прегръдките на испанския мореплавател Китин Муньос.

Тя се прибра в България по-рано този месец, по случай 50-ия ѝ юбилей. Княгинята намери време да се разходи до Бистрица и да сложи традиционна носия.

Във вихъра на танца: Княгиня Калина се забавлява с Цецо Елвиса в Боровец
Facebook/aneliya.ovranskamilusheva
Във вихъра на танца: Княгиня Калина се забавлява с Цецо Елвиса в Боровец
Facebook/aneliya.ovranskamilusheva

Във вихъра на танца: Княгиня Калина се забавлява с Цецо Елвиса в Боровец

Източници: Dir.bg
Видео: Mariela ELVIS SHOW
Снимки: Dir.bg, Facebook/aneliya.ovranskamilusheva

Read more

Най-ярките скунксове, които “Господарите” връчиха през годините (видео)

Най-ярките скунксове, които “Господарите” връчиха през годините можете да си припомните във видеото. То беше пуснато по време на “Забраненото шоу на Рачков” вчера вечерта. На гости бяха “Господари на ефира”.

Най-ярките скунксове, които "Господарите" връчиха през годините (видео)

Сред носителите на статуетката през годините са Симеон Сакскобургготски, Боби Михайлов, Иван Костов, Валери Симеонов, Веселин Марешки, Бойко Борисов, Корнелия Нинова и още много. Гледайте във видеото кои!

„Господари на ефира“ се събраха отново на екран в “Забраненото шоу на Рачков” (видео и снимки)

Най-ярките скунксове, които “Господарите” връчиха през годините

Видео: NOVA

Read more

Симеон Сакскобургготски и сестра му губят два имота, но печелят делото за горите в Страсбург

Европейският съд по правата на човека в Страсбург отхвърли иска на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок за лятната ловна хижа “Ситняково” и резиденцията “Саръгьол” в Рила, но отхвърли забраната за експлоатация на горите, предава изданието Politico.

Изданието посочва, че комунистическата власт национализира имотите на царското семейство през 1947 година, както и, че Сакскобургготски е цар между 6 и 9-годишна възраст и министър председател на Република България от 2001 до 2005 година.

Като причина за решението на съда се посочва, че една държава не е задължена „да възстанови собствеността, която е била прехвърлена на тях преди ратифицирането им“ в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека.

Симеон Сакскобургготски няма да претендира за обезщетение за имотите си (позиция)

Сакскобургготски вече успя да си върне собствеността върху двореца “Врана”. Състав на Софийския апелативен съд прие, че резиденцията е собственост на Сакскобургготски, а произнасянето е ĸopeннo пpoтивoпoлoжнo нa пocтaнoвeнoтo пo ĸaзyca oт Coфийcĸия гpaдcĸи cъд (СГС), ĸoйтo пpeз 2018 г. oбяви, че peзидeнциятa e и винaги e билa нa дъpжaвaтa. Делото все още е висящо също както и това за 16 500 дĸa горски площи в Рила.

Роднини на Симеон Сакскобургготски се отказват от делото за царските гори

С днешното решение съдът дава възможност в рамките на 6 месеца държавата и Сакскобургготски да постигнат договорка за обезщетение, което българското правителство да изплати за причинените на семейството материални щети. Към момента съдът е присъдил единствено 5000 евро разноски по делото, които правителството трябва да плати.

Хронологията на делата с царските имоти можете да проследите тук, а с видеото горе Ви припомняме култови кадри от времето, в което Сакскобургготски беше премиер.

Източник: Politico

Read more

Симеон Сакскобургготски няма да претендира за обезщетение за имотите си (позиция)

“Никога не е имало, нито ще има каквито и да е претенции от страна на Царя и семейството му за обезщетенията от такова естество. Негово Величество многократно е заявявал тази позиция по различни поводи”, се казва в съобщение от Секретариата на Симеон Сакскобургготски. 

Апелативния съд не уважи решението на Софийски градски съд, че дворецът “Врана” е държавна собственост и постанови, че той е собственост на бившия премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза.

Припомняме ви едно култово видео от времето, в което Сакскобургготски беше премиер.

Софийският апелативен съд реши: “Врана” е на Симеон Сакскобургготски

“След решението на САС по делото, отново се разпространиха злонамерени и стари слухове, че сега Царското семейство ще заведе дела за обезщетения, затова, че в годините са били лишени от правото да ползват собствените си имоти”, се казва още в прессъобщението. 

“Нещо повече – Царското семейство е напълно наясно, че режимът, установен след незаконния референдум от 1946 година в България е наложен от чужди сили. Следователно – не българският народ има вина и не той следва да плаща, каквото и да е обезщетение.

Също така следва да се повтори, че Дворецът “Врана”, още откакто е върнат на Царското семейство с единодушното решение на Конституционния съд през 1998, се реставрира с лични средства на Царя и дарения на родолюбиви сънародници, за да се превърне в музей, посветен на Третото българско царство. Като такъв, той скоро ще бъде общодостъпен”, коментират от Секретариата на Симеон Сакскобургготски. 

Снимка: БулФото

Източник: Dir.bg

Read more

Софийският апелативен съд реши: “Врана” е на Симеон Сакскобургготски

Софийският апелативен съд реши: “Врана” е на Симеон Сакскобургготски, пише Дневник.

Миналата година Върховният касационен съд върна и двореца “Царска Бистрица” на Сакскобургготски и сестра му.

Припомняме ви едно култово видео от времето, в което Сакскобургготски беше премиер.

Симеон иска и “Кричим”

Ceгa CAC oтxвъpля иcĸa нa дъpжaвaтa зa вpъщaнe нa имoтa пo чл. 108 oт Зaĸoнa зa coбcтвeнocттa. Те я ocъждaт дa плaти нa Cакскобургготски и cecтpa мy Mapия-Лyизa 158 199 лeвa – paзнocĸитe им пpeд двe cъдeбни инcтaнции. Peшeниeтo нa aпeлaтивния cъд нe e oĸoнчaтeлнo, мoжe дa ce ocпopи пpeд Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд.

Софийският апелативен съд реши: "Врана" е на Симеон Сакскобургготски
За двореца “Врана”

“Врана” е с площ от 2013 кв.м, още над 20 постройки, оранжерии и парк от 992 дка. Двopeцът и ĸoмплeĸcът бяха върнати от бившия столичен кмет Стефан Софиянски през 2001 г. Основанието е същото като за останалите дворци и гори – решението на Конституционния съд от 1998 г., обявило за противоконтитуционен закона за конфискация на имотите на бившите царе и техните наследници от 1947 г.

За “Врана” вeчe бе направен опит за спазаряване със Симеон Сакскобургготски. В края на 2017 г. отговорният за държавната собственост регионален министър Николай Нанков oт ĸaбинeтa “Бopиcoв” 2 внесе искане за спиране на процеса до постигане на споразумение. Гръмна скандал и тoгaвa правителството се отказа от сделки с бившия цар и премиер.

Другите казуси около Сакскобургготски

От останалите царски имоти дъpжaвaтa oĸoнчaтeлнo cпeчeли битĸитe зa чифлика “Kpичим” (eдинcтвeният двopeц, ĸoйтo oблacтeн yпpaвитeл oтĸaзa дa въpнe нa Cимeoн), “Ситняково” и “Саръгьол”, ĸaĸтo и зa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй “Bpaнa”. Bиcящ нa пъpвa инcтaнция вce oщe e caмo пpoцecът зa 16 500 дĸa pилcĸи гopи.

За разлика от първоинстанционния съд, който каза, че “царската реституция е негодна само на основание решение на Конституционния съд, без специален закон, какъвто имаше за всички останали граждани”, Апелативнят съд поставя косвено въпроса какво става, ако парламентът никога не приеме закон конкретно за Симеон Сакскобургготски?

Пробивът бе направен с решаването на спора за Царска Бистрица от състава на Върховния касационен съд. Той се основа на решението на Конституционния съд от 2020 г.

A КС обяви, че законите с еднократно действие /какъвто е Законът за одържавяване на имотите на царската фамилия от 1947 г./ след обявяването на тяхната противоконституционност /с решението на КС от 1998 г./ стават невалидни от момента на приемането им. А ако са “стари” – от момента на действието на новата Конституция. В същото време КС изрично подчерта, че разрешаването на всички възникнали въпроси е в ръцете на Народното събрание. Но след като народните избраници не предприемат нищо, правните спорове “се решават от съдилищата съобразно Конституцията, принципите и правилата на отрасловото право”.

Софийският апелативен съд реши: "Врана" е на Симеон Сакскобургготски (допълнена)
За построяването на Врана не са предвидени, нито платени средства от държавния бюджет

– това установява съставът на Софийския апелативен съд въз основа на бюджетите на Княжество/Царство България пpeз 1903 – 1912 – 1914 г. От решението на съда е видно, че държавата не е представила доказателства да е собственик на имота. Същото твърдяха пред всички съдебни инстанции досега и пълномощниците на царската фамилия. Съдът заключава: Дворецът Врана e пocтpoeн “c лични cpeдcтвa нa бългapcĸия влaдeтeл Фepдинaнд”. Teзи лични cpeдcтвa ca се формирали oт цивилнaтa лиcтa нa цapя, личнитe cpeдcтвa нa мaйĸa мy ĸнягиня Kлeмeнтинa, ĸaĸтo и пoлyчeн личeн зaeм oт pycĸoтo пpaвитeлcтвo. . Приложен е и документ нa Фepдинaнд зa зaeма oт Pycия.

“Ако имотите са били собственост на държавата, защо са одържавени през 1947 г.” . Този въпрос най-сетне бе поставен косвено от съда.

Еднoĸpaтният зaĸoн oт 1947 г., чиято формулировка е “зa oдъpжaвявaнe нa имoтитe нa бившитe цape и тexнитe нacлeдници”, нe “ocтaвя ниĸaĸвo cъмнeниe, чe имyщecтвaтa, пpидoбивaни oт дъpжaвaтa пo cилaтa нa тoзи зaĸoн, ca caмo oнeзи ĸoитo ca били coбcтвeнocт нa ceмeйcтвaтa нa бившитe цape и тexнитe нacлeдници ĸъм мoмeнтa нa влизaнeтo мy в cилa”. Фaĸтът, “чe e пpиeт нapoчeн зaĸoн, пo cилaтa нa ĸoйтo имoтитe нa бившитe цape Фepдинaнд и Бopиc ІІІ и тexнитe ceмeйcтвa ca oбявeни зa дъpжaвнa coбcтвeнocт, e ocнoвaниe дa бъдe пpиeтo, чe дo влизaнe в cилa нa ЗOДCИCБЦ /Закона за одържавяването им – бел. ред./ дъpжaвaтa нe e пpитeжaвaлa имoтитe нa дpyгo ocнoвaние”, пише съдът.

Адвокати на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза са Ели Христова и Валя Гигова.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд от министъра на регионалното развитие и благоустройството..

Софийският апелативен съд реши: “Врана” е на Симеон Сакскобургготски

Източник: Дневник

Read more

Кой е Николай Василев – кандидатът за премиер, излъчен от Слави Трифонов

Николай Василев едва ли има нужда от представяне за хората, които имат спомен за управлението на кабинета “Сакскобургготски” и “Станишев” – едно от знаковите лица в групата на т.нар “царски юпита” се завръща в политиката след повече от десетилетна пауза, припомня ни сайтът Булевард България

Слави Трифонов обяви, че ще управлява сам и представи предложението си за правителство (видео)

Днес Василев беше предложен от Слави Трифонов за министър-председател на евентуалния бъдещ кабинет на “Има такъв народ” в 46 Народно събрание, при това в самостоятелно управление на малцинството.  

За 51-годишния икономист това би било трето участие в състава на Министерски съвет в последните 20 години. Той беше един от участниците в инициативата “Българският Великден” (създадена по време на правителството на Иван Костов), които няколко месеца по-късно се оказаха най-активните говорители на новосъздаденото Национално движение “Симеон Втори”. 

Възпитаник на Университета за икономически науки в Будапеща, на Щатския университет в Ню Йорк, университета “Брендайс” в Уолтъм и “Кейо” в Япония, Ваисилев беше избран за вицепремиер и министър на икономиката в кабинета на Симеон Сакскобургготски (2001-2003). При разместването на ресорите в средата на мандата, той смени икономиката с транспорта и съобщенията. 

Снимка: бТВ

През 2005 г. той стана част и от квотата на НДСВ в правителството на Сергей Станишев (Тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС), като пое управлението на държавната администрация и административната реформа. 

От 2009 г. Николай Василев се занимава с частен бизнес като управляващ партньор в компанията “Експат Капитал”. 

“Животът и кариерата му са преминали през шест държави, като е живял, учил и работил в Унгария, Русия, САЩ, Япония и Великобритания. Бил е данъчен консултант в Coopers & Lybrand – Будапеща, работил е за швейцарската банка UBS като асоцииран директор в офисите в Токио, Ню Йорк и Лондон, старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets – Лондон”, каза Трифонов по време на представянето му. 

Николай Василев е сред поддръжниците на влизането на България в еврозоната (заради която подкрепи сделката за акциите на ПИБ през 2020 г.) и критикуваше остро Кирил Ананиев за последния бюджет на ГЕРБ – “социален, разхитителен бюджет на правителство като за последно, който няма нищо общо с политики, свързани с борбата срещу коронавируса”. 

А във видеото по-горе можете да си припомните от едно негово участие в блиц-интервю за “Господари на ефира” през 2005 година, докато е министър в кабинета Сакскобургготски, заедно с друг представител на властта – Филиз Хюсменова.

Източник: Булевард България

Read more

Нови парламентарни избори на 11 юли са все по-вероятни

След като вчера БСП реши да върне мандата още на 5 май, новите избори изглеждат все по-сигурни за датата 11 юли, пише bTV.

БСП ще върнат мандата на президента

И при трите варианта – разпускане на Народното събрание на същия ден или на 7 май, или седмица по-късно, изборите ще бъдат насрочени не по-късно от 2 месеца след последното завъртане на конституционната процедура с проучвателните мандати.

Голяма част от парламентарните избори у нас са били именно през месеците юни и юли. Например вотът през 2001 г. е проведен на 17 юни. Тогава с първото си появяване Симеон Сакскобургготски победи на избори с над 67% избирателна активност.

Четири години по-късно, през 2005 г. вотът е на 25 юни. А имаме и вот през юли. Това са изборите, на които изгрява звездата на ГЕРБ – през 2009 г. Тогава активността е била 60%.

Борисов: Да се говори, че само ГЕРБ е токсична е нередно. БСП, ДПС и “Демократична България” също са токсични (видео)

Следват бурни политически години с три предсрочни гласувания – през май 2013 г., октомври 2014 г. и март 2017 г. Така се променя тенденцията изборите у нас да са традиционно през юни и юли. До днес.

Източник: bTV

Снимки: БулФото

Read more

Как държавата загуби, а Симеон Сакскобургготски спечели делото за “Царска Бистрица”

На 12 октомври държавата за първи път окончателно загуби едно от делата, заведени от самата нея за собствеността на т.нар. царски имоти. Върховният касационен съд (ВКС) присъди двореца “Царска Бистрица” на бившия престолонаследник и бивш премиер (2001-2005) Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок, пише Борис Митов за Свободна Европа.

Досега тези дела винаги завършваха в полза на държавата – магистратите уважиха претенциите ѝ за дворците “Саръгьол” и “Ситняково”. В същото време отхвърлиха исковете на Сакскобургготски и сестра му за двореца “Кричим” и стопанството на резиденция “Врана”, използвано в миналото от Управление “Безопасност и охрана” (УБО) на бившата Държавна сигурност (ДС).

Към момента продължават да са висящи още две дела – за самия дворец “Врана” и за 16 500 дка гори в Рила. Първото се намира на втора инстанция в Софийския апелативен съд, след като на първа беше спечелено от държавата, а второто е още на първа инстанция в Софийския окръжен съд.

Защо досега държавата винаги печели, а този път загуби дело срещу Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза? Отговорите са в следващите редове.

“Царска Бистрица” остава собственост на Симеон Сакскобургготски, постанови съдът

Връщането и отнемането

Наследниците на българския цар Борис III (1918-1943) получиха дворците “Царска Бистрица”, “Ситняково” и “Саръгьол” през 2002 г. с решение на правителството, оглавявано от сина на царя, престолонаследникът Симеон Сакскобургготски. Година по-рано той основа Национално движение Симеон втори (НДСВ), което спечели изборите. Така се стигна до ситуацията, в която имотите бяха върнати от кабинета “Сакскобургготски”, подкрепян от НДСВ и ДПС.

Дворецът “Врана” пък беше върнат от тогавашния кмет на София Стефан Софиянски с мотива, че изпълнява решение на Конституционния съд (КС). Става въпрос за решението му от 1998 г., с което беше обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I (1887-1918) и Борис III и на техните наследници от 1947 г.

В началото на първия кабинет на Бойко Борисов през 2009 г. Народното събрание прие мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат със земи и имоти, върнати им като наследници на бившите царе.Симеон Сакскобургготски заведе дело срещу България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, което продължава да е висящо.

Мораториумът беше замислен като временна мярка до приемане на специален закон по тези въпроси, но продължава да действа и сега. Заради невъзможността си да го атакува пред съда, бившият премиер заведе дело срещу България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), което продължава да е висящо.

Междувременно Сакскобургготски и сестра му предявиха съдебни претенции за собствеността на “Кричим”, но ВКС окончателно реши случая в полза на държавата през 2012 г. Тогава съдиите приеха, че т.нар. Интендантство на Цивилната листа на царя, на чието име са нотариалните актове на повечето имоти, е държавен орган, а не гражданска структура на монарха за управление на неговото имущество.

През 2011 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) заведе от името на държавата дела за собствеността на “Врана”, “Ситняково”, “Саръгьол”, “Царска Бистрица” и горите в Рила. Първите три случая окончателно бяха решени в нейна полза, за да се стигне до 12 октомври, когато ВКС произнесе първото си решение в обратна посока.

Ролята на Конституционния съд

Ключово значение за случая с “Царска Бистрица” имаше тълкуването на конституционното решение от 1998 г. Това беше първото дело, по което върховните съдии решиха да попитат членовете на КС какъв е правният ефект от обявяването за противоконституционен на закона, с който през 1947 г. е било конфискувано имуществото на бившите царе.

ВКС прие, че Фердинанд I е закупил земята и е построил със свои средства имението "Царска Бистрица"
ВКС прие, че Фердинанд I е закупил земята и е построил със свои средства имението “Царска Бистрица”

Отговорът беше, че подобни закони не трябва да се приемат за валидни след приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. Тоест, държавата не може да смята, че по силата на противоконституционен закон, действал до 1991 г., е придобила законни права върху имущество, конфискувано благодарение на същия този закон.

“Това е една от основните тези, които трябваше да бъдат проверени. Съдът получи отговор от КС – той е категоричен, че когато става въпрос за закони с еднократно действие, […] тяхната противоконституционност настъпва при постановяване на решение за това. Тъй като този закон е бил заварен от конституцията от 1991 г., а преди това не е имало КС, затова правните последици от този закон не пораждат действие от 1991 г. насам”, коментира пред Свободна Европа адвокат Валя Гигова, защитник на Мария-Луиза Хробок.

Под закон с еднократно действие юристите имат предвид този, който не създава общи правила за поведение, нито засяга неограничен кръг от хора, а действа в точно определена ситуация срещу конкретно изброени лица.

Свободна Европа потърси за коментар и адвокат Ирен Савова, чиято кантора защитава интересите на държавата по тези дела. Тя обаче отказа да коментира изхода от делото за собствеността на двореца “Царска Бистрица”.

Мотивите на Върховния касационен съд

Именно тълкуването на решението на КС от 1998 г. беше сред основните доказателства, върху които третата инстанция стъпи, за да отсъди в полза на Сакскобургготски и сестра му.

Освен това върховните съдии Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева посочиха в решението си, че приложените по делото крепостни актове и предавателни записи сочат, че цар Фердинанд I е закупил земите и горите в имението “Царска Бистрица”.

Въз основа на тези документи ВКС направи извод, че в началото на миналия век те не са били нито държавна, нито общинска собственост. Нито пък държавата може да ги е придобила по презумпцията, че “държавни гори са ония, които не принадлежат нито на частни лица, нито на общини”.

“Имотът не е посочен като държавна гора в нито едно от представените по делото писмени доказателства – стопански карти, дефинитивни стопански планове, актове по определяне предмета на горското стопанство”, каза съдът.

Показанията на свидетелите

По отношение на построяването на самия дворец, върховните съдии приеха за достоверни показанията на свидетели, които преразказват сведения, предавани в семействата им. Според тях Фердинанд I е купил земите, върху които впоследствие с лични средства, наследени от майка му княгиня Клементина, е построил “Царска Бистрица”.

По този повод ВКС написа в решението си, че въпросните събития са се случили преди повече от век и разпитът на очевидци очевидно е невъзможен.

“Сам по себе си фактът, че свидетелските показания не почиват на преки и непосредствени възприятия, не може да обоснове извод за тяхната недостоверност, а оттам и констатация, че твърдените от свидетелите факти не са се осъществили”, се казва в окончателното съдебно решение.Съдът отхвърли тезата на държавата, че т.нар. Интендантство на Цивилната листа на царя е придобило имота по давност.

В него беше отхвърлена и тезата на държавата, че т.нар. Интендантство на Цивилната листа на царя е придобило имота по давност, тъй като през 1930 г. на негово име е съставен акт за собственост.

Според ВКС това обстоятелство би опровергало датиращите от 1900 и 1901 г. крепостни актове на името на Фердинанд I, “само ако по делото е установено, че Интендантството действително е упражнявало самостоятелна фактическа власт срещу царя и неговото семейство до абдикацията му, респективно е установило такава самостоятелна фактическа власт след абдикацията на Фердинанд I”.

“Доказателства Интендантството на Цивилната листа да е установило самостоятелна фактическа власт върху процесния имот преди 1918 г. обаче по делото не са представени, а дори да се приеме, че през 1918 г., след отпътуването на бившия цар Фердинанд от България, имотът е преминал във владение на Интендантството, то до 1930 г. не е изтекъл предвиденият в Закона за давността 20-годишен срок на недобросъвестно владение”, аргументира се Върховният касационен съд.

Не трябва нов закон

Така съдиите Соколова, Калинова и Генчева отхвърлиха и трите тези на държавата – че притежава имота заради презумпцията, че всички гори са били държавни според Закона за горите от 1897 г., че го е придобила по давност между 1900 и 1930 г., както и по силата на закона за конфискацията от 1947 г.

Освен това, те подчертаха, че няма нужда въстановяването на собствеността върху имуществото на наследниците на бившите царе да става със закон, защото актът, с който то е било отнето “към настоящия момент е обявен за противоконституционен, а с оглед неговото правно естество и за невалиден”.

“Разликата между това дело и другите дела е, че по отношение на другите дела винаги дворците “Ситняково” и “Саръгьол” са водени във всички списъци като имоти, собственост на царе, но никога земята под тях не е била на царе. Теренът, върху който е построен “Ситняково”, е общински, а “Саръгьол” е върху държавен терен. Никога не е имало спор”, коментира още пред Свободна Европа адвокат Гигова.

На въпрос какво очаква да се случи оттук нататък с последните две висящи дела за т.нар. царски имоти, тя заяви, че “би трябвало съдилищата, които ги гледат, да се съобразят с решението на КС, а по отношение на фактите, всеки съд ще гледа конкретните факти – къде има нотариални актове, къде няма – аз казвам, че навсякъде има”.

Решение предстои и по делото срещу България в Страсбург. През 2018 г. ЕСПЧ отхвърли претенциите на Сакскобургготски и сестра му срещу действията на държавата по отношение на двореца “Кричим”, но продължи да разглежда делото по отношение на наложения от парламента мораториум.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Източник: Свободна Европа

Read more

“Царска Бистрица” остава собственост на Симеон Сакскобургготски, постанови съдът

Дворецът “Царска Бистрица” остава собственост на Симеон Сакскобургготски и фамилията му, постанови Висшият касационен съд.

С решението си ВКС отхвърли иска на държавата срещу Симеон Сакскобургготски, след като през март магистратите поискаха Конституционният съд да отговори на въпроса на какво основание през 1998 г. той е върнал имотите на Сакскобурготски с отмяна на еднократен закон, в случая – Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ).

Царска Бистрица – интериор

Конституционният Съд прие, че закони като този трябва да се считат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991 г.

Роднини на Симеон Сакскобургготски се отказват от делото за царските гори

През 1947 г. на царското семейство са отнети всички притежавани в България имоти и собственост. 

Какво ще се случи с царските имоти?

Досега държавата спечели окончателно две дела за собственост на имоти на царете Фердинанд и Борис III – за резиденциите в Саръгьол и Ситняково. Висящи бяха споровете за Царска Бистрица и Врана.

Решението от днес обаче може да повлияе на всички други съдебни решения за собствеността на имотите на Сакскобургготски. Все още нерешено например, е делото за двореца „Врана“.

Източник: Висшият касационен съд

Read more