Проучване разкри в кои европейски държави хората са най-песимистични и най-оптимистични за бъдещето

Средната европейска стойност е 34 процентни пункта между колективния и индивидуалния песимизъм, докато тези с най-малка разлика са жителите на Люксембург (6 процентни пункта).

Големите държави се сетиха, че спасяването на планетата е свързано с пари

Като цяло разликите в социалния оптимизъм и песимизъм между европейските страни са много големи. Според резултатите от Индекса на социалния оптимизъм, Гърция е най-песимистичната държава-членка, а Ирландия е най-оптимистичната. Трябва да се отбележи, че някои по-проспериращи страни като Франция (63%), Испания (57%), Белгия (56%) и Италия (54%) също са социално много песимистично настроени. Сред причините за гръцкия песимизъм посочват фактът, че доходите на гръцкото домакинство са най-далеч от това, което са имали преди финансовата криза през 2008 г., дори още през 2018 г. по данни на Европейската комисия.

Като цяло резултатите от този доклад показват, че класирането на страните по отношение на социалния оптимизъм не показва разделението между региони изток-запад или север-юг, което често се среща при сравнения на държави-членки. 

Въпреки че скандинавските страни като цяло са най-оптимистично настроени, страните от Източна и Централна Европа са по-оптимистични от средиземноморските страни. Авторите на проучването смятат, че икономическият застой и недоверието в социалните институции обясняват по-голямата част от социалния песимизъм. От друга страна, липсата на социално сближаване е основният феномен, който стои в основата на социалния песимизъм на индивидуално ниво.

Повече от половината граждани на ЕС (54%) вярват, че животът ще бъде по-труден за днешната младеж, отколкото за днешните възрастни. Франция (77%), Белгия (75%), Холандия (59%), Испания (58%), Германия (58%) и Италия (53,7%) са сред най-песимистично настроените за бъдещето на своите млади хора. Всъщност в 22 от 27-те държави в ЕС има повече песимисти, отколкото оптимисти за бъдещето на младежите им.

Докладът се позовава и на проблема с “носталгията”, тоест хората живеят по-зле икономически сега, отколкото преди 20 години. Това мислят 87% от гърците, 72% от италианците, 62% от испанците, 56% от французите и 46% от германците. 

Източник: сп. “Мениджър”

Read more

34% от българите са в риск от бедност и социално изключване

33,6% от българите са в риск от бедност и/или социално изключване, сочат данните на Евростат за 2020 година. По този показател страната е втората най-зле засегната държава след Румъния. Има незначително покачване спрямо данните за 2019 година, когато в такъв риск живееха 33,2% от българските граждани.

Схема с фалшиви Covid-19 сертификати: документът струва 500 лева (видео)

Спрямо 2015 година нещата седят значително по-добре – тогава 43,4% от българите са били в риск от бедност и социално изключване.

Лидер по този показател през миналата година е Румъния, където 35,8% от населението живее в риск от бедност и социално изключване. Ситуацията в страната обаче се подобрява – през 2019 година този процент беше 36,3 на сто.

На обратния полюс са също три държави от бившия социалистически блок – Чехия (11,5%), Словакия (13,8%) и Словения (14,3%).

Разликата е не само между отделните страни, но и между регионите в тях. В Източна Европа рискът се повишава за живеещите в селските райони. В Западна Европа пък в градовете често рискът от социално изключване е по-голям, обясняват още от статистическата агенция.

Като цяло социалното положение на европейците през 2020 година се влошава – 21,9%, или 96,5 млн. души, са в риск от бедност и социално изключване. Година по-рано този дял беше 21,1%. През 2015 година обаче почти всеки четвърти европеец е живеел в този риск (24%).

42% от живеещите в домакинство от един родител и непълнолетно дете са в риск от бедност и социално изключване. Висок е рискът и за живеещите самотно възрастни хора.

Трудовият статус е един от основните фактори, който предопределя попадането на европейците в тази рискова група. Според данните през 2020 година 11,8% от работещите са в риск от бедност и социално изключване, както и 19,2% от пенсионерите. Същото се отнася до 66,2% от безработните европейци.

Източник: Инвестор

Read more

Русия с нов черен рекорд: 6500 починали от Covid-19 и 188 829 заразени само за седмица

Русия бележи нов черен рекорд при пандемията от коронавирусна инфекция. Смъртността там вече е надхвърлила миналогодишните показатели.

Вторичният имунен отговор е по-силен след преболедуване от Covid-19

Снимката е илюстративна. Източник: Ройтерс

През последната седмица в страна са регистрирани почти 6500 смъртни случая от Covid-19, които надвишават връщането на предходната есенно-зимна вълна с повече от един и половина пъти. За същия период са открити 188 829 случая на заразяване. Само в събота са регистрирани 29 362 нови случая. Това е най-високото ниво от 24 декември 2020 г. и второто в цялата епидемия.

Честотата на заразяване се увеличава от 16,2 на 18,4 случая на ден на 100 хиляди души. Това е най-високата стойност на показателя от самото начало на януари тази година.

Смъртността поради коронавирусна инфекция в Русия отново поднови своя максимум: от 4 до 10 октомври властите регистрират 6497 смъртни случая, което е с 8% повече в сравнение с предходната седмица. През 2020 г. най-високият процент е 3920 смъртни случая за седем дни.

Броят на хората, възстановяващи се от коронавирусна инфекция в Русия, нараства за втора поредна седмица – през последните седем дни в страната са излекувани 132 154 души срещу 121 361 в предишните. Въпреки това, той все още е забележимо под броя на новите случаи, а делът на оздравелите продължава да намалява бързо – от 88,7% миналата неделя на 88,2% тази неделя.

На този фон броят на т. нар. активни случаи нараства бързо, тоест пациенти, които се лекуват в този момент. Според ТАСС за седмица той се е увеличил с 50 178 (това е максимумът за цялата епидемия) и възлиза на 700 831.

Броят на руснаците, които са под лекарско наблюдение поради коронавирус, вече надхвърли един милион, съобщи Министерството на здравеопазването. В петък ръководителят на министерството Михаил Мурашко заяви, че става въпрос за 1,038 милиона души.

Географията на епидемията остава същата – основните фокуси са Москва, Санкт Петербург и Московска област, които тази седмица представляват 32,2% от всички случаи в страната срещу 29,7% миналата седмица.

В Москва заболеваемостта се доближава до показателите за лятното огнище. За седем дни в столицата са открити 32 436 заразени, което е с 28,5% повече спрямо предходния подобен период и максимумът от средата на юли.

В Санкт Петербург броят на откритите случаи се е увеличил със 17%, до 16 737 (това е най -високата цифра от януари), а в Московска област – с 19,6%, до 11 590.

Наблюдава се епидемичен ръст в цялата страна, но той се развива с различни темпове. В Централните и Северозападните федерални окръзи броят на откритите случаи надвишава нивото от предходната седмица съответно с 21,7% и 14,9%, в Поволжския и Южния федерален окръг – с 11,9% и 9,2%, в Урал и Сибир – с 5,9% и 5,7%, в Далечния Изток и Северен Кавказ – с 4,7% и 4,3%.

Въпреки бързото нарастване на заболеваемостта и високата смъртност, руските власти очакват да се справят с новата вълна на епидемията без блокиране на страната, само с мерки по места.

Според оценките на ТАСС, около една трета от регионите вече са въвели QR кодове за придвижване или планират да направят това в рамките на следващите две седмици.

Източник: News

Read more