„Дай акъл“ за политиката, младите и надеждата (видео)

Трибуната на „Дай акъл“ вчера живя собствен живот пред „Женския пазар“. Тя даде микрофона на десетима души, които имаха какво да кажат. Ще видите какво мислят хората за падналото правителство, новите и загубените надежди и младите, които се превърнаха в нещо като лайтмотив на „Дай акъл“ този път.

Гледайте, гласът на народа е важен!

“Дай акъл” за коалициите, промените и момичетата (видео)

„Дай акъл“ за политиката, младите и надеждата

Read more

Протестиращи: Живеем в страна, в която да си умен и красив е страшна обида (видео)

Протестиращи: Живеем в страна, в която да си умен и красив е страшна обида – това заяви Рада Наследникова в предаването “Кой говори?” по Дарик радио.

“Аз не съм сигурна, че е в подкрепа на правителството. Мисля, че е срещу един определен модел”, заяви още тя пред Мария Черешева.

“Това е протест срещу покушението, което се извършва момента срещу българската демокрация”, категорична е  Емилия Славова, социолингвист.

“В качеството си на българин от чужбина, в момента не мога да си представя да не бъда на площада”, обясни журналистката Василена Доткова.

Тя заяви, че гражданската енергия я зарежда.

Според протестиращите има много заблудени от фалшиви новини и се наблюдава промяна в външнополитическите им възгледи. 

“Пропаганда. Всъшност тук става въпрос за две коренно различни състояния на ума… Тук става въпрос за откровена параноя”, обясни Рада Наследникова. 

Бурни аплодисменти за кабинета “Петков” на излизане от НС (видео)

Фалшивите новини са конструирани така, че да обслужват пожелателно мислене, категорична е тя. 

По думите й неслучайно “спасителите” са извън парламента.

“Това правителство показа как се води диалог”, обясни Емилия Славова. 

Василена Доткова обясни, че всички имат конкретни критики към правителството, но са се случили знакови неща. 

“Ние живеем в страна, в която да си умен и красив е страшна обида. Наративът досега беше “Аз съм прост и вие сте прости, ще се разберем”, допълни Рада Наследникова.

Протестиращи: Живеем в страна, в която да си умен и красив е страшна обида (видео)

Read more

Fitch запази кредитния рейтинг на България

Fitch запази кредитния рейтинг на България, пише businessnovinite.bg.

Fitch Ratings прогнозират, че бюджетният дефицит ще се увеличи до 4,9% от БВП през 2022 г., от 4,1% през 2021 г., движен предимно от мерките за подкрепа.

Очакваният от рейтинговата агенция дефицит за тази година е по-голям от този заложен както в настоящия бюджет, така и в плановете за неговата актуализация. A именно 4,1%, което в номинално изражение е разлика от около 1 млрд. лв.

В края на май агенцията S&P също запази рейтинга на страната ни.

В същото време от Fitch очакват, че дефицитът ще намалее до 2,9% от БВП през 2023 г. Въпреки по-големите дефицити, нивото на държавния дълг на България ще остане много ниско в сравнение със страните от ЕС и тези с рейтинг „ВВВ“. 

Рейтингът на България е подкрепен от нейната силна външна и фискална позиция, спрямо държавите със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет. От друга страна, неблагоприятните демографски фактори тежат на потенциалния растеж и на публичните финанси в дългосрочен план.  Положителната перспектива отразява плановете за членство в еврозоната, което може да доведе до по-нататъшни подобрения във външната позиция на страната.

Властите остават ангажирани с приемането на еврото до 2024 г., като рисковете около времевия хоризонт произлизат главно от външни фактори.

От рейтинговата агенция не очакват забавяне с повече от една година на приемането на еврото. Това е в случай, че страната не успее да изпълни критериите за конвергенция през 2023 г. Те считат, че на ниво ЕС има ясен ангажимент за ускоряване на този процес.  Fitch Ratings прогнозират растежът на БВП да се забави до 3% през 2022 г. от 4,2% през 2021 г. Причината – по-високата инфлация и по-слабото външно търсене влияят съответно на потреблението и външната търговия на страната.

Икономическото развитие през първото тримесечие на 2022 г. се задържа изненадващо добре, като частното потребление остана устойчиво, но от рейтинговата агенция очакват активността да отслабне с нарастването на инфлационния натиск през годината. Fitch Ratings продължават да очакват умерено ускоряване на растежа през 2023 г. (до 3,8%), дължащо се до голяма степен на по-силните инвестиции свързани с фондовете на ЕС. Политическата несигурност остава важен негативен риск.

Борисов за кредитния рейтинг на България: “Тоя превод точен ли е? Става въпрос за нас!” (видео)

Отново възникналите перспективи за нови избори могат да забавят усвояването на Плана за възстановяване и устойчивост. Той беше окончателно одобрен през април.

Въпреки това, рисковете около по-съществено забавяне изглеждат ограничени в момента. Те подчертават устойчивостта на икономиката през последните няколко години както към вътрешни, така и към външни шокове.  Правителството предложи актуализация на закона за бюджета за 2022 г., като реакция срещу инфлацията и шока в цените на енергията. Предвиждат се мерки за подкрепа на стойност около 2,1 млрд. лв. (2,0% от БВП).

Освен намаляване на ставките на ДДС за някои стоки, увеличаване на данъчните облекчения за семейства с деца и фиксирани компенсации за цените на течните горива, планът предвижда двустепенно увеличение на пенсиите през юли и октомври. 

Основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на рейтинга са напредък към присъединяването към еврозоната, включително по-голямо доверие в България да отговаря на критериите за членство и подобряване на потенциала за растеж на икономиката.

Фактори, които биха могли да доведат до понижаване на рейтинга са значително забавяне на присъединяването към еврозоната или голям неблагоприятен макроикономически шок, което би намалило значително средносрочните перспективи за растеж в сравнение с текущите очаквания на рейтинговата агенция.

Fitch запази кредитния рейтинг на България

Read more

Комплекс за малоценност – защо толкова много българи не виждат кой кого нападна?

Комплекс за малоценност – защо толкова много българи не виждат кой кого нападна? Отговор търси Deutsche Welle.

България отново е негативен челник в европейска класация. Tози път тя да обхващаша само 16 страни от ЕС плюс Великобритания. Според изследване, проведено през април от авторитетната британска социологическа агенция YouGov, 44% от българите смятат, че НАТО изцяло или поне в по-голяма степен от Русия носи вина за войната в Украйна. 13% намират за виновни и двете страни, а 20% нямат отговор. Едва 23% са убедени, че вината за тази война е на Русия. Близки до българските числа са тези за Гърция, където обаче първенство има мнението “виновни са и едните, и другите”. Процентът за “виновна е Русия” е по-висок дори в източноевропейски страни като Унгария и Словакия, макар да е далеч от дела в държави като Полша, Дания, Великобритания, Финландия и Швеция.

Защо българинът не вижда кой е виновен за войната в Украйна

За всеки вменяем човек е очевидно кой кого е нападнал. Но защо въпреки това толкова много хора в България смятат обратното? Обясненията вероятно са много. Разбираемо за човешката природа е например защо не винаги преценяваме според фактите и чувството за справедливост. В повечето случаи човек не би признал публично, че негов близък е извършил престъпление – заради самото роднинство. Не би признал и ако се страхува или пък ако има користен интерес да го прикрива. Изобщо, има много причини човек да не е свободен да бъде честен според съвестта си, нито да е винаги с всичкия си и да не изпада в заблуждение.

Антинатовски протест в София
Кадър от антинатовски протест в София

Борис Немцов през 2014-та: Путин би водил война в Украйна (видео)

Да не говорим колко е подвластен на масови нагласи и стереотипи, които изкривяват матрицата и на най-простата очевидност като тази кой кого напада. За българите такава е парадигмата. Pуснаците са братя по кръв и освободители, докато за украинците почти нищо не знаем кои са и какви са ни. При гърците някакво обяснение е влиятелното левичарство и антиглобализмът. При унгарците – орбановият неоюгославизъм между Запада и Изтока. А черешката на тортата при всички ни е масираната кремълска пропаганда. И все пак: само в България хората, които смятат, че НАТО напълно или поне в по-голяма степен носи вина за войната, са почти два пъти повече от онези, за които този виновник изцяло или преобладаващо е Русия.

При нас вероятно доминира един друг колективен недостатък – ниското национално самочувствие.

Дали българинът не страда от национален комплекс за малоценност, който избива в любов към големия брат – според вековния стереотип за дядо Иван? И тъкмо чрез любовта си към големия брат той се чувства значим и защитен? Тогава големият брат винаги е прав, дори когато те шамаросва. A радостта от шамарите срещу другите деца е жизнеутвърждаваща – предизвикали са го, заслужили са си го.

Това ниско национално самочувствие не идва от неугаснали робски себевъзприятия за османското владичество. Те са преодолени с победите на Третата българска държава. Окрилена от своя национален идеал, българската нация полита нависоко, но незряло и бързо пада съкрушена в Ньой. Самопреживяването на националните катастрофи убива неимоверно порасналото ни самочувствие и ни тласка към смирен реваншизъм. Избягваме големите кръвопролития във Втората световна война, като гледаме все пак да вземем нещо, макар и нетрайно – Македония и Беломорска Тракия. Оцеляваме и от нова национална катастрофа след края на войната, като пак успяваме да вземем нещо (освен Южна Добруджа) срещу тотално верноподаничество на Москва – да сме индустриална, а не селскостопанска страна и дори в края на социализма да се специализираме в по-високите технологии. С икономическия разпад на комунистическата система и това се оказва нетрайна химера.

Но фактът, че за последните сто години не сме били готови да пуснем нова кръв (освен принудителната при налагането на комунистическия ред), също си има цена.

Жертвите, дадени от сърби и поляци в последната голяма война, им вляха още по-голямо самочувствие, което и без това не им липсваше. Техните страдалчески и героични кръвопролития захраниха и Титова Югославия, и Валенсовата “Солидарност”. А българското смирение след националното крушение роди политическата линия цар Борис-Тодор Живков-Симеон Сакскобургготски-Бойко Борисов. Успешността на тези режими бе напълно адекватна на състоянието на една посърнала нация, която не вярва в себе си и се носи по течението на оцеляването.

Това е оцеляване между големите държави и сред големите световни работи, а максимата гласи: ние сме малки, нямаме морален ангажимент, нито интереси към нищо извън това, което се случва в задния ни двор. Евроатлантическият цивилизационен избор е реално такъв за една четвърт от населението – за останалите няма нов национален идеал след онзи за обединението на всички български територии. Мнозинството и неговите политически елити се носят по инерция при спокойни води, а при големи вълни се гмуркат под тях.

Под мишницата на големия брат

Снишаването е повратлива стратегия. Дори изобщо не е стратегия, а постоянно изменчива тактика под мотото “да ме няма, но да съм”. Тя заменя смисъла на живота с пребиваването сред живите. Отказва се от достойнството в името на живуркането. Заменя синхронното гребане напред с взаимното потапяне към дъното.

И колкото по-плашлива и неамбициозна е една такава самосмалила се нация, толкова повече търси убежище под мишницата на големия брат. Брат, който не може да си играе с другите деца, не може да строи замъци от пясък и камъчета, а само да ги тъпче с крак. И като сме свили рамене и забили поглед, ние разбираме, че мястото ни не е при тях, а при него. Бяхме хлътнали още от соца по западните играчки. И щом не можем да ги крадем на воля, поне можем да се радваме, когато някоя по-голяма братушка ги счупи.

Комплекс за малоценност – защо толкова много българи не виждат кой кого нападна?

Read more

Как руският газ поскъпна с 900%, без да има посредници?

Как руският газ поскъпна с 900%, без да има посредници? Отговор търси Свободна Европа.

Мит ли е по-евтиният руски газ? Защо в момента се говори много за посредници? И откъде идва газът след спирането на доставките от „Газпром”? Свободна Европа потърси отговорите на експертите.

Руският газ е спрян, но България няма да остане без газ. Това става ясно от мненията на двама експерти, с които Свободна Европа разговаря. Въпреки добрата прогноза, до нея не се стига нито лесно, нито пък непременно по най-евтиния път.

На 27 април “Газпром” спря доставките на газ за България и Полша в нарушение на действащ договор. Това наложи спешно реорганизиране на доставките от алтернативни източници. Правителството обяви, че има план и че газ ще има. Въпросът обаче е на каква цена.

Свободна Европа разговаря с Георги Ангелов от Института “Отворено общество” и с Костанца Рангелова от Центъра за изследване на демокрацията за това какво се случва с газовите доставки в България. Те отговаряха на едни и същи въпроси.

– Мит ли е по-евтиният руски газ?

Костанца Рангелова, Център за изследване на демокрацията:

– До голяма степен е мит. Може би до известна степен е по-евтин в сравнение с това да купуваме на международния пазар от днес за утре, защото в дългосрочните договори обикновено се предвижда малко по-ниска цена. В момента пазарът е много стеснен и има голямо търсене, а пък предлагането не е кой знае какво. Затова дългосрочните договори са по-изгодни.

Преди идеята беше, че купуваме пряко от производител и той ни дава евтин газ. Това беше вярно допреди две години. Но в последните около 20 месеца, руският природен газ струваше около 9 евро на мегават, сега е приблизително около 90 евро. Това е около 10 пъти поскъпване. 900 процента.

Основното, което се случи в тези 20 месеца, е че Русия започна да намалява изкуствено доставките за Европа, за да вдига цената, което никога не се е случвало преди.

Преди е имало толкова газ, колкото е било нужно. А сега, след коронавируса, имаше много бързо, много силно възстановяване на икономиката, обаче газът, като доставки, не се увеличи.

Всъщност има дефицит на газ от пролетта на 2021 година. Съответно заради този дефицит се получиха притеснения дали ще има достатъчно газ за зимата, резервите, хранилищата не бяха пълни. От там се вдигна много цената на природния газ в Европа. Буквално 10 пъти се вдигна цената за една година. Т.е. евтиният руски газ вече е скъп руски газ. Без посредници. Въпросът е, че още преди войната Русия се опитваше да помпа цената на газа и то доста успешно за момента.

Проблемът е, че през 2020 г. беше подписан анекс към договора с “Газпром”.

Там се даде 70 процента тежест на пазарната цена и 30 процента тежест на цената на петрола и всъщност пазарната цена се вдигна драстично точно, защото Русия ограничава доставките и съответно, по нашата формула, нашата цена също се вдигна драстично. Така че, за съжаление, нашата формула, която сме подписали не ни пази.

Точно обратното беше с азерския газ. Азерският газ е обвързан изцяло с цената на петрола и няма никаква връзка с пазарните цени [на газа] и съответно цената му се движи с цената на петрола. Той също поскъпва, но не 10 пъти, а да кажем 20, 30, 50 процента. Нещо, което е съвсем приемливо.

– Откъде идва газът в България след спирането на доставките от „Газпром”?

Костанца Рангелова, Център за изследване на демокрацията:

– Ако гледаме потоците на газ, които вървят към България, имаме газ, който течеше известно време от Гърция към България. Така че имаме поток оттам. Също така потокът от „Турски поток“ към България продължава. Той не е спрял на нула, защото България е транзитна държава и поради тази причина не може тотално да спре потокът. Имаме съвсем лек спад на газа, който върви по „Турски поток“, но той не е спрял. Така че в момента има газ, който тече през „Турски поток“ и през България. Въпросът е дали част от този газ остава на нашата територия или всичко минава към съседни страни и ние сме само транзит.

Като произход вероятно [става дума за] микс от газ, който идва от Гърция. Газ, който идва и от Чирен включително, а е възможно и част от газа, който идва по „Турски поток“ също да го консумираме, но това е невъзможно да го кажем точно, без да сме „Булгаргаз“, защото такива данни имат само те. На онлайн платформата се вижда какво влиза в България и колко излиза като количества, но самите молекули нямат етикет и е много трудно да се каже.

Георги Ангелов, Институт “Отворено общество”:

– Трудно да се каже [откъде идва газът], защото още не сме получили детайлна информация. Знаете, че заявлението на “Булгаргаз” трябва да бъде подадено тези дни и евентуално другата седмица КЕВР да обяви цена за месец май. Там вероятно ще видим от колко доставчици и откъде получаваме. Първите дни, след спирането, едва ли може да се организират бързо някакви големи доставки, така че в момента по-скоро [получаваме газа] от регионални търговци и най-вече от Гърция. Може би от Румъния, защото и те в момента имат ниско потребление.

– Подготвено ли беше правителството за спиране на газовите доставки?

Костанца Рангелова, Център за изследване на демокрацията:

– [Правителството] не беше подготвено напълно. Това, което трябваше да се направи още когато започна войната и рискът от това да имаме спиране на газа беше изключително висок дори тогава, е да се сключат двустранни споразумения за солидарност с нашите съседки. Спрямо рамката, която европейската комисия е представила на всички държави в ЕС тези споразумения определят при едно внезапно спиране на газа как точно ще бъдат разпределени наличните количества, кои консуматори ще бъдат с приоритет и т.н.

Що се отнася до запасите в „Чирен“, в деня, в който спря потокът от Русия, [запълването] беше около 17 на сто, сега е 18 процента, малко даже се е покачило, което е обнадеждаващо. Сезонно е много ниско. 18 процента не е кой знае колко, но е имало за този период от годината и по-ниски нива, като минимално е достигало 10 процента през годините, за които има данни.

Георги Ангелов, Институт “Отворено общество”

– Аз си мисля, че все пак трябваше да понапълним повече хранилището в Чирен преди да спре газът. Ако е имало индикации, че ще спре [газът], трябваше през зимата да го пълним. Вярно, че струва скъпо, защото през зимата газът обикновено е най-скъп, но може би това е нещото, което можеше да направим. Т.е. въпреки че получавахме руски газ, можеше да поръчаме и няколко танкера да дойдат втечнен газ от други източници, за да можем да напълним през зимата „Чирен“.

Защото обикновено „Чирен“ през зимата се изпразва. Пълни се през лятото. Но тази зима, заради тези рискове, може би трябваше да напълним „Чирен“, независимо че щеше да е скъпо, защото по-добре да има газ, но скъп, отколкото въобще да няма газ – както беше създадена тази програма за купуване на зърно, за да имаме резерв. Но и сега не е късно. Не е свършил газът. Има газ в България. Може би в следващите няколко седмици това е основната задача. Просто на всяка цена да се напълни „Чирен“, за да може да имаме няколко месеца доставки, независимо какво се случва с руския или с който и да е газ.

Готова ли е Европа да се откаже от руския газ?

Колко е важен? Кой го ползва? Може ли България без него? Въпроси и отговори за руския газ

– Защо в момента се говори много за посредници?

Георги Ангелов, Институт “Отворено общество”:

– Може би защото идеята е, че колкото повече посредници има по веригата, всеки слага допълнително надценка на цената и така тя става по-висока. От друга страна ние знаем, че и без посредници „Булгаргаз“ пак ни вдигна цената с 900 процента, така че тук е въпрос на баланс. И без посредник цената може да се вдигне, и с посредник може да се вдигне. Въпросът е как ние си управляваме доставките и търсенето на алтернативни доставки, а не в това дали има или няма посредник.

За да бъде газът на по-добра цена, имаме нужда да е на по-дългосрочен договор. Ако може няколко страни да се обединим, за да имаме повече пазарна сила, за да получим по-добри условия.

– Какво трябва да се направи сега?

Костанца Рангелова, Център за изследване на демокрацията:

– Най-накрая да се сключат тези двустранни споразумения с Гърция и с Румъния. С идеята, че те ще влязат веднага в сила. Да се търси сътрудничество с всичките ни съседни държави за това да се намери някакво дългосрочно решение какво ще правим ние без руски газ. Защото въпреки че газът е спрял сега, той вероятно няма да започне да тече след месец или след два. Т.е. ние трябва да решим какво ще правим до следващия отоплителен сезон. Как да направим така, че газохранилищата ни да са пълни на 70, 80, 90 процента до началото на следващия отоплителен сезон и подготовката трябва да започне сега, защото не може октомври месец да си кажем: изненада ни отоплителният сезон.

Георги Ангелов, Институт “Отворено общество”:

– За да може да е подсигурена зимата сега, през пролетта, най-късно началото на лятото, трябва да имаме договор с регулярни доставки, за да знаем ден по ден, месец по месец. До началото на лятото трябва да сме напълнили „Чирен“, който е много важен да покрива проблеми с доставките и от тук нататък да работим с нашите съседи, за да видим къде може да се отпушат някакви инфраструктурни проекти. Знаете, че с Турция имаме голям газопровод, който не се ползва. Така че там въпросът е на някакви дипломатически усилия да се подпише някакъв меморандум, за да се ползва.

– Кое е по-лошо за Русия – да й се наложи петролно или газово ембарго?

Костанца Рангелова, Център за изследване на демокрацията:

– Русия печели повече от петрол и петролни продукти. Европа разчита на Русия за около една четвърт от целия петрол, който внася, което не е много голямо количество. Около половината от износа на руски петрол е за Европа. Т.е. Русия със сигурност много повече зависи от Европа що се отнася до петролния пазар. За разлика от ситуацията с газа Русия не може да си позволи да спре потока на петрол към Европа. Т.е. Русия, ако спре износа на петрол към Европа, ще има много големи финансови загуби и за държавния бюджет, и за самите компании, които изнасят петрол.

Всъщност имаме риск, в който Русия може да си позволи да спре газа на Европа като отмъщение за това, ако ние решим да направим ембарго на петрола. И затова Европа трябва да бъде готова за спиране на газа не само на България и Полша, но и на по-големи консуматори като Италия и Германия, ако Русия реши, че иска да отговори на едно петролно ембарго

Георги Ангелов, Институт “Отворено общество”:

– На Русия основните приходи са от петрол. Но от друга страна петролът може да се продава в целия свят. Докато тръбите на руския газ стигат само до Европа. Има една единствена тръба към Китай. Тя е пълна. Тя повече не може да поеме. Петролът е по-важен, но част от него може да се пренасочи. Газът е по-малко важен, но пък той не може да се пренасочи на никъде. Той е само към Европа.

Така че според мен и двете ще засегнат русия. Може би на този етап въпросът е кое по-малко ще засегне Европа. Петролът по-малко ще засегне Европа, защото можем да си намерим от други източници. Докато газът все още някои страни, като Германия, Италия, чисто инфраструктурно, не могат да поемат газ от никъде другаде, нямат терминали. Така че петролът повече ще засегне Русия и по-малко ще засегне Европа, а газът ще засегне и Европа и Русия много.

– При евентуално петролно ембарго какъв ще бъде директният ефект върху България?

Георги Ангелов, Институт “Отворено общество”

– Директният ефект ще бъде, че вероятно ще има нужда да се купува различен петрол, с който „Нефтохим“ не работи толкова добре. Съответно това ще се използва като оправдание да се вдигнат цените, които и сега се вдигнаха с руския евтин петрол. Но тогава това ще бъде оправдание да се вдигнат цените.

За да парираме това вдигане на цените, ще трябва да се мисли за намаление или на ДДС, или на акциза върху горивата, за да се компенсира. Ще има нужда от фискална подкрепа. Това е основният ефект. Няма да изчезне петролът. Ние можем да внасяме и от съседни страни, можем и цистерни, можем и директно бензин да внасяме. Доставки ще намерим, но вероятно цените ще се вдигнат.

Как руският газ поскъпна с 900%, без да има посредници?

Read more

Стотици украински бежанци в Слънчев бряг призоваха за спиране унищожаването на страната им (видео)

Стотици украински бежанци в Слънчев бряг призоваха за спиране унищожаването на страната им, съобщава NOVA.

Присъстващите, основно жени и деца, призоваха за спиране на военните действия и изразиха желание да се върнат в страната си, където са техните мъже, братя и роднини.

За пореден път благодариха за гостоприемството на България и българските хотелиери.

Украинци с шествие в „Слънчев бряг” - NOVA

Протестиращи освиркаха Костадин Костадинов (видео)

“Нас ни избиват затова, че избрахме независимостта и свободата за страната си, тръгнахме по демократичен път”, казва Наталия.

“От идването на агресора у нас ние не получихме нищо добро. Ние получихме само смърт, кръв, разрушените ни домове, убитите ни близки и нищо хубаво няма в това. Ние сме свободна страна и искаме да живеем така, както живеехме по-рано”, заяви и Александра.

Стотици украински бежанци в Слънчев бряг призоваха за спиране унищожаването на страната им

Read more

Оръжие за Украйна: Кога ставаш участник във войната?

Оръжие за Украйна: Кога ставаш участник във войната? Отговор търси Deutsche Welle.

Политическите дискусии за евентуални доставки на оръжие за Украйна се водят много разгорещено в Германия. В тази връзка възниква и един (все още) хипотетичен въпрос: какви правни последици може да има за Германия, ако обучава украински войници да боравят със западното оръжие. В една експертиза, изготвена от научната служба на Бундестага, се разглежда въпросът дали по този начин Германия няма да стане страна във войната.

Украйна има право да се защитава срещу Русия

Експертите по международно право са единодушни. Завоевателната война на Русия представлява ясно нарушение на забраната за употреба на насилие, която се съдържа в Хартата на ООН. Руската агресия беше потвърдена и осъдена от Общото събрание на ООН, което призова Русия незабавно да изтегли войските си. Оттук следва, че в сегашната ситуация Украйна има право на самозащита.

Според Хартата на ООН тази самозащита може да бъде осъществена „индивидуално или колективно“. Украйна настоятелно поиска помощ, което според международното право означава, че подкрепата за Украйна, оказвана от други държави, е напълно легитимна. Това включва не само оръжейни доставки, но и изпращането на войски. И макар всички други държави да изключиха тази опция, от гледна точка на международното право тя би била допустима.

Въпросът кога една държава става страна във войната не е достатъчно изяснен. Ясно е обаче, че дори и да настъпи този случай, той не означава автоматично нарушаване на международното право.

Доставките на оръжие не са “участие във войната”

Много държави, в това число и Германия, доставят оръжие на Украйна. Международното право е категорично, че доставките на оръжие сами по себе си не са достатъчни, за да превърнат една държава в участник във войната. Дали обучаването на чужди войници, в случая на украинските, променя тази ситуация, не е напълно ясно.

Експертите от икономическия отдел на Бундестага пишат, че ако доставките на оръжие са придружени и от обучение на чужди войници, вече навярно се „излиза извън гарантираната сфера за неучастие във военни действия“.

Някои експерти по международно право обаче са на друго мнение. Те смятат, че обучението на военни кадри не говори за пряка намеса във военния конфликт. Според Филип Дюр от Института за обществено и международно право към университета в Бон само при следните два случая Германия със сигурност се превръща в страна във войната. Ако Русия нападне пряко Германия, или ако Германия изпрати свои войници да се бият в Украйна.

Атанасов: Украински медии съобщават за доставки на българско оръжие (видео)

Липсват други подобни случаи

В историята са много редки отсъжданията по идентични казуси. Когато трети държави са обучавали чужди войници да боравят с дадени оръжейни системи. През 1986 г. Международният съд в Хага реши, че САЩ са нарушили международната забрана за военна интервенция. Те са оказали подкрепа на никарагуанските „контри“, включваща и военно обучение.

Този случай обаче не може да се сравнява със сегашната война в Украйна, тъй като в Никарагуа ставаше дума за вътрешнодържавен конфликт. Тоест, това отсъждане на съда в Хага по казуса с никарагуанските „контри“ трудно би могло да бъде ориентир относно ситуацията около войната в Украйна.

В заключение може да се каже, че от гледна точка на международното право въпросът за обучаването на чужди войници не е особено спорен. Друг е въпросът каква е политическата оценка за подобна помощ. А тук мненията сериозно се разминават.

Оръжие за Украйна: Кога ставаш участник във войната?

Read more

Асен Василев пред Sky news: Никога няма да плащаме в рубли за газ (видео)

Асен Василев пред Sky news: Никога няма да плащаме в рубли за газ – това заяви вицепремиерът в интервю за британската медия в деня на спирането на доставките от Русия за България.

В интервю за новините на британския Sky News Василев обяви, че България може да бъде “част от решението” за енергийното снабдяване за Югоизточна Европа като цяло. Според него газовата свързаност на страната позволява пренос на около 20-22 млрд. кубични метра газ на година от юг на север към Румъния и други европейски държави. 

“От февруари бяхме готови за този момент. Надявахме се, че той няма да се случи и че Русия ще спази договорите си, но той настъпи. Нямаме и не очакваме да имаме прекъсвания в снабдяването. Преди около месец поискахме обща европейска схема за покупки на газ. Причината – при LNG в такива количества има нужда от внимателно планиране и доставки в големи мащаби. България направи собствени резервации на LNG-терминалите. Но освен 3 млрд. кубични метра можем да пренасяме газ,  към Румъния и останалата част от Европа или до Сърбия, Унгария и останалата част от Европа”, каза той. 

България ще се обърне към международен арбитражен съд, за да поиска неустойки, заради нарушението на договора от руска страна. 

“Договорът казва, че плащаме в щатски долари по специална сметка на Газпромбанк. Всякакви промени по договора, които се предприемат едностранно. Независимо колко любезно са поискани или колко любезно не са поискани. Това са промени по договора, с които отсрещната страна трябва да се съгласи. Ние не сме се съгласявали с тази промяна в договора, което означава, че сега Русия го нарушава”, каза Асен Василев. 

Асен Василев пред Sky news: Никога няма да плащаме в рубли за газ (видео)

Пресконференция на ПП пренареди картите (видео)

Той допусна, че Полша и България няма да са единствените засегнати държави. А прекъсването на газа е станало първо при нас, защото сме сред трите страни, при които графикът на плащанията към “Газпром” е най-ранен. 

“Мисля, че и останалите страни, които следват точните условия по договора. Те не приемат едностранни промени по него, вероятно ще се изправят пред същата ситуация“, каза той.

Василев отхвърли хипотезата, че прекъсването на енергийните доставки може да има нещо общо с износа на въоръжение за Украйна. “Турция също предоставя жизененоважно военно оборудване на Украйна и не съм чул да прекъсват техните газови доставки”, коментира вицепремиерът. 

“В момента има голям фокус върху доставките на военна техника. Но трябва да планираме и за следващата зима, когато ще има нужда от логистична подготовка. Да гарантираме достатъчно снабдяване с храни за Украйна, да гарантираме, че Украйна ще може да получи достатъчни количества газ, за да отоплява домакинствата и да поддържа икономиката си, да гарантираме, че всички логистични коридори работят. Това са критично важни проблеми и ако чакаме до септември-октомври – ноември, ще бъде много късно”, предупреди той. 

Асен Василев пред Sky news: Никога няма да плащаме в рубли за газ

Read more

Брюксел или Москва – Вучич ще трябва да се реши най-после

Брюксел или Москва – Вучич ще трябва да се реши най-после, пише Deutsche Welle.

Нима някой е очаквал нещо различно? Не. Александър Вучич, гигантът с бебешко лице, победи на изборите и е новият стар президент на Сърбия. Отвън той често бива обрисуван като автократ или кукловод в една “хибридна демокрация”, но всъщност успехът на този мъж, който от 10 години заема ключови постове в сръбската политика, се крие в икономиката.

Въпреки че младото поколение отдавна е опаковало куфарите или пък вече е пристигнало във Виена и във Франкфурт, избирателите явно са благодарни на Вучич. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е нараснал с 40 процента през последните пет години, безработицата намалява, държавният дълг е малък, а валутните резерви са в изобилие.

Брюксел или Москва - Вучич ще трябва да се реши най-после

Сръбски таблоид твърди, че Вучич е бил очакван от снайпер в България

Вучич не следва идеология, важна е единствено властта

И всичко това очевидно се усеща – в хладилника и в банковата сметка. Вучич, критикуваният стабилократ, който владее медиите, раздава работни места на близки до партията и контролира полицията, специалните служби и съдебната система, не спечели изборите с националистически патос. Напротив: политиката на Вучич е практически освободена от идеология. Неговата Сръбска прогресивна партия се представя за “всеобхватно” движение, което прегръща всички и всичко. Той превърна опозицията в джудже и маргинализира крайните националисти. Програмата се нарича „Вучич“ и се стреми единствено към властта.

Но сега той трябва да вземе решение. Брюксел или Москва? Симпатията на Белград към Русия, многократно характеризирана като “патологична любов”, в момента е подложена на стрес тест в разгара на войната в Украйна. Те не знаят какво искат. Така може да бъде описана ситуацията в Белград. Подобно на Тито, Вучич жонглира между Изтока и Запада. От най-добрите приятели – руснаците – Сърбия получава газ на приятелски цени. В последните 15 години обаче тя е подпомогната с общо почти три милиарда евро от т.нар. предприсъединителни фондове на ЕС. От 2014 г. страната води преговори с Брюксел, макар и бавно, за присъединяване към Общността.

Войната в Украйна промени всичко

Но за половинчатите преговори за присъединяване вече има и нов стимул. Войната в Украйна промени всичко. След години на повтаряне на едни и същи искания към страните от Западните Балкани Брюксел отвори широко вратите на ЕС. Вече единствен приоритет не са гаранции за върховенство на закона, свободни медии или справяне с корупцията. Сега страните от Югоизточна Европа – особено Сърбия – трябва да бъдат защитени от външнополитическите апетити на Путин. И е време Белград да вземе решение.

Славянският другар Москва е скъп за Белград. Православният брат отдавна възпрепятства приемането на Косово в ООН с ветото си в Съвета за сигурност. Белград все още не иска да се откаже от така наречената “люлка на сръбството”. Косово обяви независимост през 2008 година, а Белград и Москва отказват да я признаят – за разлика от други близо 100 държави, които вече го направиха.

Нов шанс за Белград

Така че изобщо не е чудно, че Вучич безмълвно подкрепи резолюцията на ООН срещу Русия, но се съпротивлява на санкциите. В онзи момент обаче действаха правилата на предизборната кампания. Сега гласовете са преброени, силата на Вучич е потвърдена, а политическата реколта – събрана.

Въпросът е какво ще направи той. Нападението на Русия над Украйна осигури на Белград нова апетитна покана от страна на Брюксел. Това е исторически шанс – и то не само заради сегашните условия. Сърбия е европейска държава и трябва да стане част от ЕС. А това ще е от полза за целия регион.

Брюксел или Москва – Вучич ще трябва да се реши най-после

Read more

Има две Българии, едната е на Путин

Има две Българии, едната е на Путин, пише Веселин Стойнев в коментар за Deutsche Welle.

В събота от новините на Евронюз европейците за 1 минута разбраха къде е България във войната. В репортажа от София военният министър на САЩ Остин благодари за лидерството на премиера Петков, който му каза, че България не може да изпрати военна помощ на Украйна, а пред военното министерство течеше митинг на “Възраждане” с възгласи “НАТО вън”.

“Има надежда – Русия точно може да улучи Министерски съвет”

Слава богу, европейците не разбраха как предния ден депутатката от “Възраждане” Елена Гунчева написа във Фейсбук профила си следното: “Не се отчайвайте, има някаква надежда – Русия има високоточкови (според нейното разбиране за високо точни – б.а.) оръжия, така че точно може да улучи Министерски съвет, ако Просто Киро изпрати нашите ракети на шута Зеленски. Може да им пратим и линк с координатите на Мустафата”. Добре е да се цитира изцяло, защото ДАНС и прокуратурата можеха да проявят малко активност по офертата към Русия на високоточковата госпожа – въпреки имунитета ѝ и въпреки че по-късно изтри поста си.

Протестът на партия Възраждане
В редица други постинги пък българи негодуват, когато бежанци пристигат с джипове.

А връх на кощунството е жената да е с лакирани нокти и с очна линия. Ама разбира се, че всички бежанци трябва да влачат крак пеша, да са изпокъсани и изподрани, а единственият грим по лицата им да са саждите от войната.

В такси няма начин да не попаднете на “мъдрец”, който да ви обясни, че Путин така или иначе ще си вземе своето. А ние да не се бутаме между шамарите, пък и изобщо – какви са тия украинци, те са си руснаци. На опашката в магазин можете дори да чуете, че война няма – само лъжи за пред камерите.

Разбира се, всичко това не е цяла България. Голяма е България на хората, които негодуват срещу руския агресор и страдат за украинските жертви, помагат на бежанците, приемат ги в домовете си, даряват им човешка топлина. Но тук иде реч за другата, озъбената и самодостатъчна България. В изследването на “Алфа Рисърч” от 1 март една трета от българите продължават да одобряват Путин. Eдна пета нямат мнение, но можем да подозираме, че сред тях има голям брой прикрили се путинисти. Bсе пак насред война не е много престижно да признаеш, че си му фен. Останалите 48 на сто не одобряват властелина на Кремъл. Тоест, българите сме разделени на две.

Как се появи другата България

Сериозна заслуга има кремълската пропаганда – тя работи отдавна, издълбоко, мощно и ефективно. Разчита на официални медии, журналисти и общественици, както и на тролове и хибридни платформи. Изследователи у нас и по света показаха технологията ѝ. Например чрез създаване на Фейсбук групи и сайтове, които първо са прицелени към аудитория, склонна към конспиративно мислене. После тя се разширява с добре прицелени послания. И бинго – вярващите в кемтрейлс, в чипирането, в 5G колонизацията, в илюзорността на Ковид, са същите, които вярват и в Путин.

Обаче тези хора не са просто жертви на пропагандата – те очевидно имат нужда от нея.

Колкото обичат Русия – славянска и освободителка, толкова мразят Щатите и Запада – чужд и експлоататорски. Трябва им свят, който да отговаря на тези светогледни нагласи. И пропагандата им осигурява точно такава HD картина.

Не е и толкова трудно – тези хора често са зле образовани, не могат да откриват противоречия, не могат да се съмняват, не могат да строят рационален аргумент. Историята я познават само от учебниците и лесно могат да бъдат излъгани от Путин, че Русия никога не е започвала войни, само ги е довършвала. А гражданското образование в училище масово тече изкуствено като научния комунизъм едно време.

Прекрасни условия за паралелната реалност създават и българските масмедии и тяхната парадигма за “всички гледни точки”. Вместо структуриран по морален и професионален компас дебат, медията се превръща в мегафон. А през него се усилват всякакви – случайни, а често съвсем не случайни – позиции и говорители, които се опитват не просто да се наложат в публичността, а направо да я разрушат. В една разрушена публичност не остава друго, освен надвикване и последващо самозатваряне на групите в собствени балони от медии и Фейсбук приятелства. А немалко хора, особено по-възрастните, които неуверено плуват в интернет морето, се реят безпомощни да отсеят истината от фейка, падайки лесна жертва на пропагандата. Партии и политици от националистическия и от левия спектър канализират в политически юмрук тази друга, путинофилска България.

Семето

Семето на тази друга България е посято още през 1990-те. Резултатите от прехода масово не се приемат за справедливи. Немалко хора постоянно търсят форми на отклонение и дори съпротива срещу установения вече ред – срещу неговите ценности, институции, проект за бъдеще. Тези хора са обърнати към миналото и са в безтегловността на едно чуждо за тях настояще, осиротяло без бъдеще. Те се включват във всякакви “ние” идентификации на съпротива срещу “тях”. Те освен всичко друго им налагат джендъра, зеления сертификат, а сега и оръжие за Украйна…

Страна с огромно социално разслоение (първенци сме в ЕС по коефициента на Джини), с 900 000 души, които нито учат, нито работят, с тежка демографска криза, с неравномерно териториално развитие (“Северозападнала” България). Една такава страна може да произведе хиляди андрешковци. А те не само ще оставят държавната каруца в калта, но дори нямат рефлекс да надигнат глава отвъд калта.

Ако Путиновата България наистина е половин България, много трудно ще излезем от калта. Но щом успеем, трябва веднага да се заемем със задачата да няма две Българии.

Има две Българии, едната е на Путин. Точка. Запетая.

Read more