Училището, медиите, миналото. Защо България е по-близо до руската гледна точка за войната?

Няколко социологически изследвания от последните седмици показват, че позицията на българите по отношение на войната в Украйна се доближава повече до руската, отколкото при гражданите на други европейски страни.Диляна Теохарова от Свободна Европа попита експерти защо това е така.

Българите най-малко съчувстват на украинците и най-малко винят Русия за войната спрямо другите европейски страни. Едновременно с това мнозинството българи не са уверени в познанията си за историята на българо-руските отношения.

Това са основните изводи на три изследвания, публикувани през последните седмици в България, Великобритания и Европейския съюз. От тях излиза, че България се доближава до руската гледна точка за войната повече от останалите държави в Европа.

Британско проучване: Само България и Гърция от ЕС смятат, че Русия не носи отговорност за ситуацията в Украйна

На какво се дъжи това? Според проф. Васил Гарнизов, антрополог и политолог от Нов български университет,и доц. Алексей Пампоров, социолог от Института по философия и социология на Българската академия на науките (БАН), причините са няколко:

Наследството на комунистическия режим, дефицитите в образованието, медийната среда, а също и демографската и икономическата ситуация

„Това, което ни отличава от повечето европейци, са исканията за неутрална позиция. Тоест нито – нито“, казва Васил Гарнизов.

Страхът от Русия пречи на българите да имат обективна преценка за войната в Украйна

Алексей Пампоров отдава това на „страх от войната“.

Българите, войната и Русия

През последните седмици излязоха няколко изследвания, които показват, че българите в по-голяма степен се доближават до руската гледна точка за войната, отколкото гражданите на другите държави от Европейския съюз.

Първото от тях е на „Евробарометър“, възложено от Европейската комисия. То показва, че българите най-малко съчувстват на украинците от всички граждани на страни в ЕС, включително и от Унгария, която е на предпоследна позиция.

Дни по-късно излезе и британско проучване на маркетинговата компания YouGov и Европейския университетски институт, според което българите най-малко винят Русия за започнатата война в Украйна.

В сряда беше публикувано и трето, българско изследване на ЕСТАТ, според което над 80% от българите не се чувстват уверени в знанията си за историята на българо-руските отношения. Според авторите на проучването това непознаване на историята, както и страхът от възможна руска атака срещу България, водят до липса на обективна преценка за ситуацията в Украйна.

Проучванията показват и още нещо – превес на българите, които подкрепят Украйна и НАТО, спрямо подкрепящите Русия. Тази подкрепа обаче според новите данни е най-малка в сравнение с останалите европейски страни.

БулФото
“Неутрална позиция”

По думите на проф. Васил Гарнизов е ключово, че има превес на българите, които споделят проевропейски позиции. Според него този превес се вижда ясно в изследване на Алфа Рисърч от края на месец април.

То показва, че над 60% от българите смятат, че мястото на България е в ЕС и НАТО, докато едва 15% смятат, че мястото на страната е в съюз с Русия и държави около нея.

Наблюдава се и рязък спад в личния рейтинг на руския президент Владимир Путин. След спада до 32 на сто, които агенцията отчете в първите дни на войната, при второто изследване доверието в него е слязло на 25%, а недоверието се е покачило до 61%.

Данните на ЕСТАТ също показват предпочитание за членство в НАТО, макар и с по-малък процент – от 47.9%, а подкрепата за Русия в конфликта е едва 23.6%.

Васил Гарнизов и Алексей Пампоров смятат, че отличителна черта на отношението на българите към войната е искането за неутрална позиция.

„По-скоро това, което ни отличава от повечето европейци, са исканията за неутрална позиция. Тоест нито – нито“, казва Гарнизов.

По негови думи в страната има мнозинство, което подкрепя Украйна и група от 20-25%, която ясно подкрепя позицията на Русия.

„Всички останали предпочитат една трета версия, която казва „Моля ви, оставете ни да си живеем живота и не ни забърквайте в големите световни каши“. Това не означава, че те подкрепят Русия, нито Украйна. Не означава и че са против ЕС и НАТО обаче“, казва антропологът.

Доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН също смята, че голяма част от хората по-скоро странят от категорична позиция. Това по негови думи не е вследствие на индиферентност, както е посочено в изследването на ЕСТАТ, а от страх от войната, от това, че те не одобряват войната като цяло.

Наследството на миналото

Относно извода на ЕСТАТ, че липсата на обективност се дължи на непознаването на историята и страха от война, Гарнизов казва, че е възможна и друга формулировка.

„Ние имаме нещо като зависимост от пътя си. Като си вървял много време по един път, ти си го утъпкал, в него има някаква инерция, има някакви клишета. Превърнал си едни митове и фалшиви новини в култура и във всекидневна представа за света“, казва той.

Според Гарнизов много хора носят наследството на комунистическия режим.

„Имаме една нереформирана държава, която не знае, че една от важните ѝ задачи е да дава рамки за смисъл на своите граждани“, казва той.

Училището и медиите

Според Гарнизов друг фактор, който определя отношението на българите към войната в Украйна, е състоянието на образователната система. Той смята, че образователният министър трябва да заеме ясна и категорична позиция по важни обществени въпроси.

„Да събере директори, регионални инспекторати, да каже вижте, няма да идеологизираме нищо, трябва да съобщим на учениците какво се случва. На тази и тази дата този и този беше нападнат, такива и такива жертви има. Не става дума да идеологизираме образованието, а става дума за това, че държавата трябва да има позиция и тя да бъде формулирана“.

Отношението на българите към войната на Русия е до голяма степен повлияно и от медийната среда, казва Гарнизов.

„Официалните канали за информация на обществеността продължават да тиражират повече проруската версия за събитията, отколкото нашата европейска и натовска версия за събитията“, добавя антропологът.

По негови думи България е систематично подлагана на „вражеска пропаганда“ също и през социалните мрежи.

Според Алексей Пампоров за близостта на някои българи с руската позиция допринася и политиката на България спрямо нейна съседна страна – Северна Македония.

„В някакъв смисъл руската мегаломанска концепция съвпада с нашата мегаломанска концепция за Северна Македония. По начина, по който много хора в България казват, че няма македонски език и македонците са българи, които са забравили, че са българи, по същия начин в Русия се обяснява, че украинският е диалект на руския“, допълва Пампоров.

Бедността и липсата на съчувствие

Алексей Пампоров посочва като ключов фактор демографията и икономическата бедност на българското население.

„България е страна със силно застаряващо население. Имаме 33-35% бедни възрастни хора, това е много специфична прослойка“, казва той.

„Големите нива на бедност в България карат много хора да са недоволни от това, което правителството прави. Изведнъж се оказа, че то може да подкрепя социално настаняване, може да подкрепя заетост и то на стотици хиляди души и да се погрижи бързо за статута на много хора“.

В момента в България пребивават около 103 000 украинци. Много от тях са настанени в хотели, чиито собственици получават компенсации от държавата.

Един от акцентите в изследването на „Евробарометър“ е ниското съчувствие към пострадалите от войната украинци. По наблюденията на Гарнизов то все пак е по-високо, отколкото подкрепата за предишни вълни от сирийски, афгански и иракски бежанци.

БулФото

„Като цяло способността ни да съчувстваме на жертвите, на слабите, на бежанци, на хора, които страдат от глад в Африка, които страдат от различни болести и прочее, не е много висока в България“, казва Гарнизов.

„И това е голям проблем, той означава, че ние не можем да се поставим на мястото на другия, да изпитаме болката му“, добавя той.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Училището, медиите, миналото. Защо България е по-близо до руската гледна точка за войната?

Снимки: БулФото

Read more

Трансджендър твърди, че може да свали приятелката на всеки мъж (снимки)

Трансджендър твърди, че може да свали приятелката на всеки мъж, пише LadBible.

Деметри Родригез смята, че жените, с които е имал връзка в миналото, са обречени да излизат само с трансмъже заради техните способности в леглото.

22-годишният самозванец е убеден, че не е пораснал с “мъжки манталитет”. Той твърди, че през годините е станал обект на преследване от “тонове” жени, които искат среща с него. Това според него се дължи на видеата му в социалните мрежи.

Трансджендър ще се състезава за титлата “Мис САЩ” за първи път в историята на конкурса (снимки)

“Всички знаем как действа вагината”, казва той и навлиза дълбоко в темата за задоволяването на жената и стигането ѝ до оргазъм.

В поредица от гръмки изказвания Деметрис разкрива особените предимства на трансмъжете спрямо обикновените хетеросексуални такива. По думите му никой трансмъж няма да изостави момиче, след като то забременее, защото е по-съпричастен. Трансмъжете проявяват съчувствие към проблемите с менструацията. Освен това имат по-добър вкус при обличането от другите мъже.

Известен актьор осинови най-добрата приятелка на транссексуалната си дъщеря, също трансджендър (видео и снимки)

В нападките си към традиционните мъже Демитрис изтъква, че жените са много по-толерантни към неговата полова определеност, отколкото мъжете.

„Мисля, че се чувстват застрашени от факта, че мога да се обърна и да сваля приятелката им, ако искам”, обобщава в заключение той. И след всички тези предимства, не ви ли се иска да имате същия успех сред жените или поне малко от неговото самочувствие?

Трансджендър твърди, че може да свали приятелката на всеки мъж.

Източник: LadBible

Read more