Рекордно количество слънчева енергия произвеждат страните от Европейския съюз

Рекордно количество слънчева енергия произвеждат страните от Европейския съюз, сочат данните от проучване на изследователския център “Ембър клаймът” (Ember Climate).

Съюзът е произвел 99,4 тераватчаса слънчева енергия между май и август. Това е с 22 тераватчаса повече спрямо същия период на миналата година.

Допълнителната слънчева енергия, произведена в ЕС, се равнява на количество природен газ, чийто внос би струвал 29 милиарда евро, по изчисления на авторите на проучването.

Като цяло, 12% от общото количество енергия, произведена в Съюза между май и август, са генерирани от слънцето при 9% през миналата година.

ЕK предлага пакет от 300 млрд. евро за пълно спиране на енергийната зависимост от Русия

“На фона на удара, който Европа понася поради газовата криза, соларната енергия до известна степен осигурява така необходимото облекчение”. Това отбелязва анализаторът към “Ембър клаймът” Павел Чизяк.

Авторите на изследването са установили, че 18 от 27-те страни в ЕС са поставили нови национални рекорди по отношение на производството на електрическа енергия, генерирана от слънцето. България не е посочена сред тези държави.

На първо място е Нидерландия. Там повишението е с 23%. Следва Германия с 19 на сто и Испания със 17%. Най-значителен напредък постига Полша, където производството на соларна енергия се увеличава 26 пъти от 2018 г. През тази година 8 процента от цялата енергия в страната е била генерирана от слънцето.

В същото време преди ден “Газпром” изнесе информацията, че страните от ЕС са свили газовите доставки с 48% от началото на годината.

Видео: Redstone solar

Рекордно количество слънчева енергия произвеждат страните от Европейския съюз

Read more

Исторически ход: Финландия ще поиска членство в НАТО

Финландия ще сложи край на десетилетната си политика на военен неутралитет, като официално подаде искане за членство в НАТО. 

Очаква се Швеция да последва решението на съседната страна и да започне паралелен процес по присъединяване към отбранителния съюз, пише Булевард България

iStock

На 12 май президентът на Финландия Саули Ниинисто ще изнесе реч, в която ще обяви позицията си относно решението на Хелзинки да смени курса си по посока НАТО. Премиерът Сана Марин също ще подкрепи началото на процеса по кандидатстване в алианса. 

Какво ще стане, ако Финландия и Швеция се присъединят към НАТО?

В сряда той посрещна премиера на Великобритания Борис Джонсън, който публично заяви готовността на страната да предостави гаранции за сигурността на Финландия и Швеция по време на процеса по кандидатстване в Северноатлантическия пакт. 

Henrietta Hassinen / Yle

Финландия споделя около 1340 км граница с Русия, а Москва вече заплаши съседната страна, че евентуалното кандидатстване в НАТО няма да остане без “последствия”. 

В навечерието на историческото решение Саули Ниинисто отправи ясен сигнал към Русия: “Присъединяването ни към НАТО не е действие против когото и да е. Това не е игра с нулев резултат”. 

Ето с какво помагат на Украйна държавите от НАТО

Ако Финландия действително стане член на НАТО, казва още финландският президент, отговорът към Русия би бил:

“Вие го причинихте. Погледнете се в огледалото”

“Финландия вече е в статут на усилено партньорство с НАТО. Няма никакво съмнение, че Финландия е част от Запада”, казва още президентът на страната. 

iStock

Финландия и Швеция няма да могат да се възползват от клаузата за задължителна колективна отбрана по чл. 5 от договора за НАТО, докато присъединяването им не бъде одобрено от всички държави членки. 

Исторически ход: Финландия ще поиска членство в НАТО

Източник: Булевард България

Read more

Когато малка Финландия се опълчи на Съветския съюз

Когато малка Финландия се опълчи на Съветския съюз се случва описаното в коментара на Ефим Шуман за Deutsche Welle.

През есента на 1939 година СССР и Финландия водят преговори за териториални отстъпки. Съветският съюз претендира за част от Карелския провлак, за острови във Финския залив и за “аренда” на финландския полуостров Ханко. В замяна Финландия трябва да получи по-голяма като площ. Hо далеч не толкова ценна територия в Карелия, която де факто се състои само от гори и блата.

От съветска страна оправдават войната с необходимостта да се отмести границата по-далеч от Ленинград. Но принципно схемата е същата като тази, по която са подписани договорите за взаимопомощ с балтийските страни. Което, както знаем, завършва в крайна сметка с тяхната окупация. Финландците обаче не отстъпват на натиска. И тогава, по вече изпробван сценарий, във Финландия е сформирано т.нар. “народно правителство” начело с Ото Кусинен – комунист, избягал в Русия още през 1918 година. Именно това марионетно “правителство” моли Червената армия за “помощ”.

“Гнусна провокация”

На 30 ноември 1939 година съветските войски нахлуват във Финландия. Както обявява тогава Молотов, поводът е “гнусната провокация на финландската белогвардейщина”. Тя уж била обстреляла части на Червената армия, разположени в село на Карелския провлак. Финландците още тогава доказват, че обстрелът не може да е бил извършен от тяхна територия – тоест, че въпросният инцидент е провокация не на Финландия, а на Москва.

В началото на бойните действия числеността на съветските войски, участващи във войната, надхвърля почти двойно тази на финландските части: 250 000 войници и офицери от финландска страна срещу повече от 425 000 съветски войници. Червената армия има и пет пъти повече оръжия. И девет пъти повече самолети.

Когато малка Финландия се опълчи на Съветския съюз
Декември 1939 година: финландски войници по време на Зимната война

Финландците разполагат само с 32 танка и два бронирани автомобила. Още около 30 танка са останали от Първата световна война, но те могат да се използват само като неподвижни бойни “бази”. А Червената армия разполага с цели 2 289 танка. Тоест, в началото на т.нар. Зимна война Съветският съюз има значително превъзходство. Затова в Москва са убедени, че ще успеят да разгромят финландците само за няколко дни.

Червената армия обаче се натъква на твърда и умела съпротива. И успява да пробие едва след като съветският контингент е увеличен на 760 000 души – тоест, става три пъти по-голям от финландския.
Декември 1939 година: финландски войници по време на Зимната война
Главнокомандващият на финландските войски генерал Карл Густав Манерхейм

Съветско-финландската война продължава малко повече от три месеца, но нанася големи щети на Червената армия – не на последно място заради силния боен дух на финландците. Целият финландски народ се изправя в защита на родината си. Важна роля изиграва и фактът, че съветското командване подценява както бойните способности на финландските войски, така и труднопроходимите местности. Вместо с противотанкови оръдия, с каквито почти не разполагат, финландците вадят съветските танкове от строя чрез бутилки със запалителна смес, които точно тогава получават името “коктейл Молотов”.

Увертюра към съдбовното решение на Хитлер

Все пак накрая финландците са принудени да се съгласят с подписването на мирен договор със Съветския съюз – в дългосрочен план войната с една толкова мощна държава е безнадеждна за малка Финландия. Според договора, подписан в Москва на 12 март 1940 година, Финландия е принудена да направи териториални отстъпки – при това значително по-големи от тези, за които Съветският съюз настоява преди началото на войната. Макар че губи 11 процента от територията си, а 430 000 души остават без дом, най-важното за Финландия е, че успява да устои и да запази своята независимост.

Трагичната равносметка от тази война: 26 000 финландци загиват, над 43 000 са ранените. Убитите и безследно изчезналите от съветска страна са почти 127 000, 246 000 души са ранени. СССР понася и сериозна политическа загуба – като “страна-агресор” е изключен от Обществото на народите (ОН). А Хитлер, който следи внимателно хода на войната и вижда грешките на Червената армия, стига до извода, че Вермахтът лесно ще се справи с нея. Така съветско-финландската война се оказва увертюра към решението на Хитлер да нападне Съветския съюз.

Когато малка Финландия се опълчи на Съветския съюз

Read more

30 години след края на СССР: какво се промени, как живеят хората

30 години след края на СССР: какво се промени, как живеят хората? Отговор дава публикация на Юрий Решето за Deutsche Welle.

30 години след края на СССР: какво се промени, как живеят хората

Путин: Разпадането на СССР беше трагедия за историческа Русия

Снимката стана световноизвестна: трима държавници от Русия, Украйна и Беларус подписват Договора от Минск (известен и като Беловежкото споразумение), с който бе обявено, че СССР прекратява своето съществуване. На 8 декември 1991 година Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич подписват смъртния акт на една държава, чието сърце фактически отдавна е спряло да бие.

Руснакът Игор Тишковец, естонката Пиле Мафучи, грузинецът Иракли Русадзе и украинецът Сергей Собол са виждали историческата снимка само в старите хроники – по онова време не са били още родени или са били съвсем малки деца. Но въпреки това имат много лично отношение към залязлата съветска епоха.

Игор от Новосибирск

Не съм привърженик на Съветите, не тъгувам за съветската епоха. Наистина става дума за голяма, горда държава, но аз не споделям нейните идеи, казва Игор Тишковец. Въпреки това съжалява, че е настъпил краят на тази държава. Игор обича родината си – сибирския град Новосибирск, в който по времето на социализма бяха изградени

 големи индустриални зони и изследователски центрове. Но комунистическата идеология му е чужда – като православен християнин той поддържа по-скоро консервативна Русия.

Игор Тишковец

Игор твърди, че нейните ценности – семейството, вярата в Бога и йерархията – са по-важни от демокрацията и свободата на мненията.

Проучвания сочат, че само половината от руското население вярва в демокрацията. Повечето руснаци биха предпочели политическата система да се ръководи от здрава ръка, както по времето на СССР. Игор споделя същото мнение: „Демокрацията е голяма фикция. Ние, руснаците, не вярваме в истинската сила на народа и се нуждаем от силен лидер, в когото да вярваме“.

30 години след края на Съветския съюз Русия не е слаба в икономически план. Но пропастта между бедни и богати става все по-дълбока – около 20 милиона души живеят под границата на бедността. Според Игор това не е причина за тревоги: „За мен идеологическата сила е по-важна от икономическото благосъстояние. Изкарвам си парите сам,без да имам нужда от държавата“, казва той.  Игор работи като диджей по сватби и печели добре – по около 1000 евро на месец, което за Сибир не е малко. Той е убеден, че Русия предлага достатъчно много възможности за хората, които знаят какво искат.

Иракли от Тбилиси

Само след няколко седмици Иракли Русадзе ще представи новата си колекция на Седмицата на модата в Париж. 30-годишният грузинец е дизайнер по професия.

30 години след края на СССР: какво се промени, как живеят хората

Той казва: „Намирам идеи и вдъхновение в нашата история, в съветските, предсъветските, но и в постсъветските времена. След 1991 година всичко започна да се променя“, разказва Иракли. „Току-що съм бил роден тогава. Съветският съюз се разпадна, но той въпреки всичко се чувстваше навсякъде и във всичко – в множеството съветски сгради, в разговорите с по-възрастните хора. Всичко това е много автентично и ме инспирира и в професията ми на моден дизайнер.

Иракли споделя, че особено по-възрастните и до днес идеализират добрата стара съветска епоха, в която е имало работа за всички и безплатно здравеопазване. Но мисленето на младите грузинци е друго.

„Мисля, че творчески настроените и напредничави хора в СССР не са имали големи шансове – тяхната свобода е била силно ограничена. Ние, грузинците, имаме днес възможност да наваксаме – тъй като все още има много неща, които отделят Грузия от Европа.

Пиле от Нарва

Естонката Пиле Мафучи посещава два пъти седмично театралните репетиции на малката, но модерно оборудвана сцена в Нарва, на границата с Русия. Театърът е част от един интеграционен център – място, в което се срещат не само две нации, а и два свята – естонци и руснаци.

Пиле Мафучи от град Нарва

Както разказва Пиле, в пиесата става дума за съдбата на рускоговорящото малцинство, което не се приема добре в балтийската държава, макар да живее там от години. Двата народа и до днес си остават разделени не само от езиковите бариери, но и от културно-исторически различия.

Пиле Мафучи е една от тези, които се опитват да променят това. Преди три години учителката по естонски се мести от столицата Талин в Нарва. „В Нарва живеят само четири процента естонци – останалите са руснаци. Чувствам се странно – като малцинство в собствената си страна“, казва тя.

За нея интеграцията на руснаците е един от най-наболелите социални проблеми в Естония. Много от тях от 30 години насам така и не получават естонски паспорт, най-вече защото трябва да знаят естонски. Това засяга 7000 души, които нямат нито право да гласуват, нито да работят в администрацията. Въпреки това Пиле Мафучи вярва в общото бъдеще на естонци и руснаци – вярва, че любовта ще измести разделението.

Сергей от Першотравенск

Сергей е роден в Донбас, областта, в която от 2014 година насам се води война. Днес той живее в малкото миньорското градче Першотравенск. „По съветско време ние, миньорите, бяхме добре“, Украйна беше богата. Всеки миньор от източната част можеше да си купи самолетен билет до Лвов и да прекара уикенда там“, казва Сергей Собол. Разказът му за следващите години издава горчивина: „В годините на независимостта страната ни беше разграбена и провалена икономически. Досега така и не сме имали разумно държавно ръководство“, добавя той.

30 години след края на СССР: какво се промени, как живеят хората
Мината “Степная” в Източна Украйна предстои да бъде закрита

Работното място на Сергей е на 30 метра под земята. „Миньорската работа остава опасна. Важното е да имаме сигурност, да си вършим работата и да се връщаме благополучно вкъщи“, казва 35-годишният Сергей. В мина „Степная“ той изкарва добри пари – към 800 евро месечно. 

Сергей Собол от Украйна

Мината, в която работи Сергей, е една от малкото, които са рентабилни, но и тя предстои да бъде закрита след три години. Украйна иска да сложи край на въгледобивната промишленост. Съдбата на хиляди семейства, които се препитават живеят от нея, е неизвестна. Въпреки това Сергей се надява, че все пак не всички мини ще бъдат затворени и той ще успее да си намери работа другаде. Не храни илюзии, че миньорите ще живеят царски, както в СССР. Но и в никакъв случай не иска да се върне старото време и съветската ера.

30 години след края на СССР: какво се промени, как живеят хората

Read more

Разрешиха еднополовите бракове в Швейцария

Разрешиха еднополовите бракове са разрешени в Швейцария. Решението влиза в сила от юли догодина.

То е взето, след като швейцарците са подкрепили мярката с внушително мнозинство на референдум.

Освен че ще могат еднополовите двойки да сключат брак в Швейцария, но и съюзът, сключен в други страни, ще им бъде признат.

Еднополовите бракове са разрешени в Швейцария от юли догодина

Швейцария приравнява такива бракове към гражданските съюзи.

Това е една от малкото останали държави в Западна Европа, където хомосексуалните двойки още не са получили разрешение да сключват брак.

Талибаните искат смърт за всички трансджендъри и хомосексуални

На референдум на 26 септември мнозинството от гласоподаватели са били в подкрепа на приравняване правата на хомосексуалните двойки с тези на хетеросексуалните. Освен това се облекчава процедурата по осиновяване на деца и получаване на швейцарско гражданство на един от съпрузите, ако е чужденец.

Източник: Mediapool

Read more