Русия е заплашена от разпадане през следващото десетилетие, смятат експерти

Русия е заплашена от разпадане през следващото десетилетие, смятат експерти.

Ново проучване на Атлантическия съвет показва, че предстои десетилетие на глобални сътресения, пише Financial Times. В допитването са участвали 167 водещите експерти по външна политика.

Според близо половината от тях до 2033 година Русия ще се превърне в провалена държава или ще се разпадне. Китай пък ще се опита да завладее Тайван със сила.

40% от експертите очакват разпадането на Русия да е свързано с революция, гражданска война или политическа дезинтеграция през този период.

Снимка: iStock

Русия е потенциална заплаха за нас, според Доклада за националната сигрност

“Украйна ясно подчертава възможността за вътрешни проблеми за Русия, както и възможността самата война да има бумерангов ефект не само за нейното ръководство, но и за страната като цяло”. Това заявява заместник-директорът по прогнозирането на Атлантическия съвет Питър Енгелке, който е участвал в изготвянето и анализа на проучването.

Икономистите смятат, че производственият капацитет на Русия постоянно се влошава в резултат на наказателните мерки, което връща страната десетилетия назад. САЩ и западните им съюзници обещаха да подкрепят Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, като всички страни правят планове войната да продължи с години.

Мнозинството от анкетираните не вярват, че през следващото десетилетие Русия и НАТО ще влязат в пряк военен конфликт.

Китай и Тайван

На фона на все по-плашещите предупреждения на американски официални лица, че Китай ще започне военна офанзива, за да си върне Тайван, 70% от анкетираните прогнозират, че Пекин ще направи това през следващите 10 години.

Висши американски военни посочват като възможна дата за нахлуване 2027 г. Тогава се навършват 100 години от основаването на Китайската народноосвободителна армия. През последната година обаче някои официални лица засилиха предупрежденията си за намеренията на Пекин и заявиха, че е възможна инвазия преди 2024 г.

Русия е заплашена от разпадане през следващото десетилетие, смятат експерти

Read more

Земетресение с магнитуд 6,8 удари Тайван (видео)

Земетресение с магнитуд 6,8 удари Тайван. Ден преди това там имаше трус с магнитуд 6,4, пише Дарик.

Силно земетресение в Афганистан, най-малко 280 души са загинали (видео)

Земетресение с магнитуд 6,8 удари Тайван (видео)

Второто по-силно земетресение е станало в 14:44 ч. местно време (6:44 ч. по Гринуич). Епицентърът е бил на около 42,7 километра северно окръг Тайтунг в Източен Тайван.

След вчерашното земетресение бяха усетени десетки вторични трусове, които продължиха през цялата нощ. Сред тях имаше и две земетресения с магнитуд 5,6 и 5,9, чиито епицентрове също бяха в Източен Тайван.

Вчера местните медии съобщиха за разрушени стари тухлени къщи и засегнат мост. Асансьорите в някои високи сгради са спрели, а железопътните линии временно са преустановили работа. 

Въпреки това няма данни за сериозно ранени или тежки щети.

Централната метеорологична служба каза, че е възможно вторичните трусове да продължат през следващите два месеца, а Япония предупреди, че има опасност от цунами.

Земетресение с магнитуд 6,8 удари Тайван (видео)

Read more

Какво си казаха Путин и Си Дзинпин на срещата в Узбекистан (видео)

Президентите на Русия и Китай се срещнаха очи в очи за първи път от началото на войната в Украйна.

Срещата се проведе в Узбекистан.

Владимир Путин благодари на Си Дзинпин за балансираната му позиция и добави, че разбира тревогите му относно конфликта.

Си Дзинпин ще излезе от КНР за първи път от началото на пандемията за среща с Путин

Очаквано Путин застана на страната на Китай в спора за Тайван.

Руският държавен глава заяви още, че опитите на Съединените щати да създадат еднополярен свят ще се провалят.

Си Дзинпин е изразил желание Пекин и Москва да работят заедно на световната сцена като „велики сили“.

Източник: bTV

Какво си казаха Путин и Си Дзинпин на срещата в Узбекистан (видео)

Read more

САЩ отново разгневи Китай с решение за продажбата на оръжия на Тайван

Държавният департамент на САЩ одобри потенциалната продажба на военно оборудване за Тайван на стойност 1,1 млрд. долара, предава bTV по информация на Reuters.

Над 600 млн. долара ще бъдат инвестирани в развитието на радарната програма на острова, който Пекин смята за част от своята територия. Пакетът включва и различни видове ракети.

Джо Байдън планира да отпусне 1,1 милиарда долара военна помощ на Тайван

iStock

От посолството на Китай в САЩ реагираха остро. Като подчертаха, че подобна сделка ще влоши отношенията между двете държави, както и мирът и стабилността в района на Тайванския проток.

Read more

Джо Байдън планира да отпусне 1,1 милиарда долара военна помощ на Тайван

Президентът на САЩ Джо Байдън планира да поиска от Конгреса да одобри военна помощ на стойност 1,1 милиарда долара за Тайван, пише “Сега” по информация на Politico.

Планираната помощ включва 60 противокорабни ракети и 100 ракети тип въздух-въздух, цитира американското издание свои източници.

Тайван представи най-модерния си изтребител, оборудван с ракети (видео)

Припомняме, че напрежението между Вашингтон и Пекин се покачи след визитата на председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси на острова, който комунистическата Китайска народна република смята за своя сепаратистка провинция.

След посещението на Пелоси Пекин проведе най-големите си военни учения в района на Тайван.

Защо Тайван е толкова важен за Китай и САЩ

Китайски представител реагира остро срещу предполагаемата американска военна помощ за самоуправляващия се остров.

“Съединените щати трябва да спрат да продават оръжия на Тайван, всеки военен контакт с Тайван нарушава принципа на “единен Китай” “. Това заяви прессекретарят на китайското посолство във Вашингтон Лю Пънюн в отговор на запитване на ТАСС.

Джо Байдън планира да отпусне 1,1 милиарда долара военна помощ на Тайван

Read more

Тайван представи най-модерния си изтребител, оборудван с ракети (видео)

Тайван представи най-модерния си изтребител, оборудван с ракети. Бойният самолет бе представен по време на нощна демонстрация. Това се случва след безпрецедентните военни учения, които Китай проведе край бреговете на острова.

По време на демонстрацията Тайван осъществи собствени маневри, като симулира отбрана срещу китайска инвазия.

Защо Тайван е толкова важен за Китай и САЩ

F-16 Viper е американско производство. Изтребителят е подобрена и много по-модерна версия на другите F-16, датиращи от 90-те години.

Снимка: стопкадър/видео

“Пред заплахата от неотдавнашните военни учения на китайските комунистически сили, ние оставаме бдителни, като същевременно установихме понятието за “бойни полета на всяко място и за тренировки във всеки момент, за да гарантираме нашата национална сигурност”, се казва в изявление на тайванските сили.

Източник: Dir.bg

Видео: YouTube/ We are military

Тайван представи най-модерния си изтребител, оборудван с ракети (видео)

Read more

Кои са трите събития, които предвещават идването на ново време?

Преди около век психоаналитикът Карл Юнг въвежда понятието “синхронност”. То описва случването на значими събития, които, макар разиграващи се по едно и също време, нямат причинно-следствена връзка помежду си. Но въпреки липсата на такава връзка те очевидно ни “казват” нещо важно. Обикновено става дума за насочване на историята – на отделна държава, на регион, на света – в нова посока. Коментар на проф. Евгений Дайнов за Дойче веле.

Три знака, че навлизаме в ново време

В последните дни живеем в една такава синхронност. Случват се събития, които в своята съвкупност ни казват, че един период е към края си. Навлизаме в някакво ново време.

Китайски самолети навлязоха в небето над Тайван

Събитията бяха три и се подредиха в следната хронология. Първо, Китай не посмя да спре посещението на Нанси Пелоси в Тайван и се видя принуден да размахва юмруци (тоест, да провежда заплашителни за Тайван военни маневри) едва след като тя напусна острова. Второ, стигна се до взривове на руско военно летище в Крим, от което излитаха самолети, за да обстрелват украински градове. И трето, ФБР обискира дома на Доналд Тръмп във Флорида. Нека ги обмислим едно по едно, за да видим какво ни казват.

Какво се случва в Китай
iStock

Нито един анализатор не очакваше, че Китай ще започне да имитира война край Тайван заради Нанси Пелоси. Самите китайски анализатори също бяха изумени, доколкото може да се съди от откъслечните съобщения, успели да си пробият път навън през “бамбуковата завеса”. Тяхното изумление дойде от видимата прибързаност и трескавост на този ход. А китайската политика е известна с това, че нито е прибързана, нито е трескава. В Пекин имат навика да планират един век напред. А сега – трескаво дрънкане на оръжие без ясна цел… Нещо важно се случва там.

Случва се, разбира се, неизбежното. Виждаме провала на опита с авторитарни методи да се изгради една икономически просперираща и политически уважавана в света държава.

Китайският модел

Само допреди няколко години “китайският модел” бе сочен като бъдещето на човечеството, особено на фона на затъналите в рецесия и дългове западни икономики. Гърция обяви фалит. Изглеждаше, че Италия и Франция ще я последват. Европа като че ли потъваше в популистки режими. Всеки ден на пазара излизаха книги, описващи края на демокрацията.

На този фон Китай изглеждаше като непоклатим гигант. Нещо повече: стъпил върху огромно самочувствие, Китай заливаше Азия, Африка, Латинска Америка и Балканите с пари за инфраструктура и културно влияние. Анонсира план за възстановяване на Пътя на коприната – една магистрала, която да обедини света. Китайската “мека сила” поглъщаше всичко по пътя си. Вътре в самата страна обикновените китайци също бяха доволни, въпреки постепенно затягащата се хватка на авторитарния режим върху техния живот.

Оказа се обаче, както би ви казал всеки грамотен историк, че това положение не може да продължи дълго. Диктатура, икономически просперитет и нарастващо световно влияние няма как да съществуват заедно: или диктатурата трябва да бъде премахната, или просперитетът и влиянието изчезват.

Така и стана. Със засилването на диктатурата просперитетът и влиянието започнаха да изчезват.

Днес дългът, за който китайската власт признава, че съществува, вече премина границата от 250 процента от БВП. Според експертни оценки има и скрит дълг, който е поне 40 процента от признатия. Общо това прави 350 на сто – напълно изумителна цифра, която нямаше как да остане без последствия. И те дойдоха. Стотици провинциални банки са де факто във фалит и режимът ги брани с танкове от недоволните вложители. Добавяме към това безумната политика на “нула толерантност” към Ковид, както и изтеглянето на западни инвеститори, подгонени от логистични проблеми – и имаме пред себе си буре с барут.

Танкове пазят банките в Китай от гневни вложители (видео)

А на Си Дзинпин му предстои да бъде преизбран за Генерален секретар на Комунистическата партия. Той няма как да отиде на този избор, влачейки след себе си икономическа катастрофа. Затова очевидно е решил, като Путин, да си вдигне рейтинга с дрънкане на оръжие срещу Тайван.

Това обяснява внезапната трескавост на китайската външна (и, доколкото може да се разбере, вътрешна) политика. Пред себе си вече нямаме един Китай, който е убеден, че бъдещето е негово. Имаме пред себе си поредния провален “модел” на авторитарно управление, изпадащ в паника. Няма как Китай да бъде възприеман като сериозен играч, след като прави безсмислени и истерични неща, като например да демонстрира военна мощ, след като не успя да спре посещението на една 82-годишна жена в Тайван.

“Руският свят”

Взривовете на военното летище в Крим ни казват нещо подобно, но за Русия.

Само преди десет години, докато Китай изглеждаше като великата икономическа сила на бъдещето, Русия изглеждаше като великата политическа сила. Под нейния патронаж например на световната сцена бързо излизаше групата държави БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), обявяваща края на американската доминация в света. БРИК-овете се заканваха не само да изместят САЩ от мястото на световен лидер в новите технологии, но и да прекратят съществуването на американския долар като световна валута, замествайки го с някаква своя. В Европа и Америка руската “мека сила” нахлуваше в политиката, медиите, културата.

Към 2020 година обаче се видя, че сметките на БРИК-овете са криви. Нито изместиха американците от лидерството в технологиите, нито успяха да спънат американския долар. Руската “мека сила” също започна да дава късо съединение. Популистките партии и правителства, която тя финансираше и окуражаваше, започнаха да напускат голямата арена. Все повече страни заменяха такива управления с центристки, леви или дори зелени.

“Меката сила” на Путин

С издъхването на руската “мека сила” на Путин му остана една-единствена опция – “твърдата” сила. И на 24 февруари 2022 година армията му навлезе в Украйна. Путин очакваше да я покори за дни или седмици, след което да тръгне да преначертава държавните граници на Европа в своя полза: да постигне с танкове онова, което не успя да постигне с думи, подкупи и хибридно влияние.

Мощни взривове разтърсиха военно летище в Крим (видео)

За потрес на света обаче руската “твърда сила” се провали. Не покори Украйна, а към началото на август бе принудена да премине в отбранителен режим на териториите, които беше завладяла. Взривовете на летището в Крим нагледно демонстрират, че този отбранителен режим не работи и че Русия ще загуби тази война. А след нея ще загуби всичко. “Мека сила” тя вече не притежава. Не притежава и икономика, тъй като тя бе срината от международните санкции и от харчовете за войната.

Така наблюдаваме едновременно края на идеологията на “руския свят” и на “китайския модел”. Вече не ни заплашва опасността да живеем тук в Европа в някаква версия на “руския свят” или на “китайския модел”. Те вече не настъпват. Отстъпват.

Ударът на ФБР по Тръмп

Нахлуването на ФБР в дома на Доналд Тръмп на свой ред просто подпечатва края на авторитарната опасност.

Само преди десет години Европа и светът бликаха от популистки правителства, харесващи и “руския свят”, и “китайския модел”. Този популистки прилив доведе до две знакови победи: Брекзит и избирането на Тръмп за президент на САЩ. Това обаче се оказа апогеят на популизма. Днес, шест години по-късно, Доналд Тръмп не е президент, британците се освободиха от Борис Джонсън, а в Европа имаме налице само два популистки режима – в Сърбия и в Унгария. Никой не гледа на тях обаче като на модели за бъдещето. Те стърчат на терена като отломки от някакво грозно минало, а населенията им постоянно обедняват в сравнение с околните им страни. Наскоро стана ясно например, че Унгария е вече най-бедната страна във Вишеградската четворка, по-бедна дори от Словакия – нещо, което никога не се е случвало.

“Нацистка реч“ на Орбан предизвика политическо земетресение в Унгария

На този фон ударът на ФБР по Тръмп е ясен сигнал, че не само политическото време на такива хора свършва. Онова, което се намира пред тях, не е перспективата да наложат своя “модел”, а да бъдат изправени пред съда за криминални деяния.

Опасността отминава

Възможно е, разбира се, в близкото бъдеще да ни причакват още неприятности от страна на носителите на тези “модели”. Китай може да направи някаква глупост в Тайван. Путин може да направи нещо ужасно в Украйна. Някъде в Европа някой популист може да се промъкне във властта. Но синхронността на събитията, с които ви занимах, е знак, че опасността отминава.

В песента “Synchronicity” на групата The Police чуваме Стинг да пее за “свързващ принцип, свързан с невидимото”. Ако се замислим, ще разберем какъв е този принцип в синхронностите от последните дни. Ето го: няма как страни, населени с несвободни хора, да са по-успешни и по-уважавани от страни, населени със свободни хора.

Архив БулФото

Причините са много, но основната е, че свободните хора непрестанно измислят нови неща и нови начини на живот. В спокойни времена тази креативност води до спокоен просперитет. В сложни времена води до бързо преодоляване на кризи и (не на последно място) до победа над онези държави, чиито предводители смятат, че лидерството – това е да удряш хората по главите. Но, както посочва още Дуайт Айзенхауер, “това е покушение, а не лидерство”.

Кои са трите събития, които предвещават идването на ново време?

Видео: The Guardian

Read more

Китай преустанови военните си учения около Тайван

Китайските военни днес обявиха края на своите учения в районите около Тайван. Напрежението ескалира, след посещението на председателката на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван.

Командването на източния военен окръг към китайската Народна освободителна армия съобщи в свое изявление, че ще продължи да наблюдава Тайванския проток и ще извършва редовни патрули във водите около острова, пише NOVA.

Защо Тайван е толкова важен за Китай и САЩ

iStock

Близо 20 китайски и тайвански военни кораба остават в близост до средната линия – неофициална буферна зона, разделяща Китай и Тайван в Тайванския проток. Това твърди запознат източник, цитиран от Reuters.

Продължителна, кървава и много скъпа: Какви ще са последствията от евентуална война между Китай и Тайван

Същевременно Пекин оттегли своето обещание да не изпраща войници или администрация на острова, ако поеме контрола над него, показва официален документ, представен днес.

Тайван живее под заплахата от китайска инвазия от 1949 г. насам, когато победеното правителство на Република Китай бяга към острова, след като комунистическата партия на Мао Цзедун печели гражданската война.

Китай преустанови военните си учения около Тайван

Източник: NOVA

Read more

Защо Тайван е толкова важен за Китай и САЩ

В началото на 20-и век на остров Тайван започват процеси, вследствие на които неговият статут остава неясен и до днес. Сега тази неяснота може да се окаже повод за открит конфликт между двете най-големи икономически сили в света – Китай и САЩ. Анализ на Диляна Теохарова за Свободна Европа.

Миналата седмица светът съсредоточи вниманието си върху остров Тайван. Поводът беше посещението на председателката на Камарата на представителите в американския Конгрес Нанси Пелоси.

То провокира Китай да обяви мащабни военни учения около острова, който Пекин счита за своя територия. Останалите страни от Югоизточна Азия пък призоваха към мъдрост и изразиха опасение, че ситуацията може да ескалира до открит военен конфликт.

Китай наложи санкции на Нанси Пелоси, продължават военните учения около Тайван (видео)

Обяснението на реакцията на Китай обаче се крие далеч отвъд визитата на Пелоси в Тайпе. То се корени в исторически контекст, чието начало е отпреди повече от век.

История на отношенията между Тайпе и Пекин започва през миналия век като борба между два града, които претендират да са легитимни столици на една и съща държава.

През 2022 г. спорът вече е коренно променен, говори се за независимост на Тайпе, а в разговора са замесени и САЩ, които междувременно са изградили силни икономически и политически връзки с Тайван.

Продължителна, кървава и много скъпа: Какви ще са последствията от евентуална война между Китай и Тайван

Общата история с Китай

В края на 17 век китайската династия Цин завладява и официално анексира Тайван. Така островът става част от Китай в продължение на близо два века.

След победата на Япония в първата китайско-японска война през 1895 г. Цин отстъпва острова на Токио. Тайван остава японска територия до края на Втората световна война (ВСВ), когато Япония е сред губещите и островът е върнат на Китай.

Тогава обаче в страната е подновен вътрешен конфликт, започнал още през 1927 г. – гражданската война между китайските комунисти и националисти.

Първите са командвани от лидера на Китайската комунистическа партия Мао Дзедун. Те побеждават националистическото правителство на Чан Кайшъ, като оцелелите от това правителство избягват в Тайван през 1949 г.

Гоминданг, партията на Чан, провъзгласява управлението на Република Китай от Тайван и продължава да смята себе си за легитимната власт в цялата страна.

През 1971 г. Организацията на обединените нации (ООН) официално признава правителството в Пекин за легитимно, а името на Република Китай е променено на Китайска народна република (КНР). Осем години по-късно САЩ се присъединяват към страните, признали управлението в Пекин.

Днес едва 13 държави и Ватикана признават Република Китай със столица Тайпе и поддържат официални дипломатически отношения с нея, а не с Пекин.

Китай изстреля поне 11 балистични ракети около Тайван

Преходът към демокрация

След близо три десетилетия диктатура на Чан в тайванското общество се заражда демократично движение. Когато синът му Чанг Чинг-куо поема управлението през 80-те, започват масови реформи, а Тайван постепенно възприема демокрацията, която остава утвърдената форма на управление и до днес.

През 2000 г. на острова е избран първият президент, който открито подкрепя независимостта на Тайван – Чен Шуй-биан. Когато е преизбран 4 години по-късно, Пекин приема това като заплаха и въвежда закон, който позволява на КНР да предприеме военни действия, в случай че Тайван действително поиска да се отдели.

Между 2008 и 2016 г. управлява Ма Индзиу от националистическата Гоминданг. Ма се стреми да подобри диалога с Пекин чрез развитие на търговските взаимоотношения. След него идва на власт настоящият президент от Демократическата прогресивна партия (ДПП) – Цай Инуън. Тя беше преизбрана през 2020 г. със силно мнозинство и рекорден брой гласове – 8,2 млн.

Правителството на Цай клони към официална независимост на Тайван. В същата година, в която започва първият ѝ мандат – 2016 г., Доналд Тръмп става президент на САЩ. Те провеждат телефонен разговор, който нарушава политиката на Белия дом, възприета през 1979 г., когато са прекъснати дипломатическите връзки между Вашингтон и Тайпе.

Официалният статут на Тайван

Остров Тайван се смята за изключение в международното право. Днес целите на властта в Тайпе се различават от първоначалните намерения на Чан Кайшъ да ръководи континентален Китай.

Тайван се различава и от Хонгконг и Макао, които са административни райони в КНР с относителна независимост. В сравнение с тях Тайван има свое демократично избрано правителство, конституция, близо тристахилядна армия и много значимо място в световната икономика. На практика функционира като самостоятелна суверенна държава, но не се възприема като такава.

Пекин смята острова за своя територия, а правителството в Тайпе – за нелегитимно, като се позовава на политиката „Единен Китай“. Тя приема, че има само една суверенна държава под името Китай и Тайван е част от нея.

Настоящият президент Си Дзинпин призовава за “мирно обединение”, въпреки че не изключва използването на военна сила, за да попречи на Тайпе да се отдели. Администрацията на президента Цай не приема политиката “Единен Китай”.

Отношенията със САЩ

Когато през 1979 г. САЩ официално признават Пекин като единствена легитимна столица на Китай, американският президент Джими Картър подписва ключовия Закон за отношенията с Тайван. Tой предвижда изпращане на отбранително оръжие на острова и поддържане на политика на “стратегическа двойственост”.

Законът цели да разубеди Тайван да обяви едностранно независимост, както и КНР от това да реши едностранно да присъедини острова към Китай.

В документа е предвидено също, че САЩ ще “считат всяко усилие за определяне на бъдещето на Тайван чрез немирни средства, включително чрез бойкот или ембарго, като заплаха за мира и сигурността на района на Западния Тихи океан”. Законът не гарантира намеса на Вашингтон при военен конфликт. Но тази година американският президент Джо Байдън каза, че САЩ са готови да защитят острова.

Със закона САЩ преминават към неофициални отношения с Тайван. Това е една от основните причини събития като телефонния разговор между Тръмп и Цай през 2016 г. и посещението на Пелоси миналата седмица да се считат от Пекин за провокация.

Освен мира в региона, за САЩ е от съществена важност също демократичният режим. Страната успява да утвърди режима през последните десетилетия. Тайван е и важен икономически партньор на Вашингтон. Най-вече заради доминацията на глобалния пазар за компютърни чипове, които са необходими за всякакъв вид електронно оборудване. В случай, че Китай превземе Тайван, това би дало контрол на Пекин над индустрията.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Защо Тайван е толкова важен за Китай и САЩ

Read more

Китай наложи санкции на Нанси Пелоси, продължават военните учения около Тайван (видео)

Китайски бойни кораби и изтребители провеждат военни учения във водите в близост до Тайван. Напрежението в региона ескалира след визитата на председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси.

Министерството на отбраната на Тайван заяви, че сили на Китайската народна република са нарушили границата. От ведомството определиха действието като “провокация”.

Продължителна, кървава и много скъпа: Какви ще са последствията от евентуална война между Китай и Тайван

iStock

Около 10 кораба и 20 военни самолета на китайската армия са пресекли линията в Тайванския проток, който разделя двете страни. А вчера Пекин изстреля балистични ракети, които са преминали над целия остров. Техни ракети са паднали и в изключителната икономическа зона на Япония.

Китай изстреля поне 11 балистични ракети около Тайван

Нанси Пелоси е най-високопоставеният американски политик, посетил острова за последните 25 години. Преди визитата Пекин заплаши, че ако тя се случи, ще има последствия.

Китайското външно министерство заяви, че с посещението си Пелоси се е “намесила във вътрешните работи на Китай и е подкопала суверенитета и териториалната цялост на страната”, както и че ще бъдат наложени санкции не само на председателя на Камарата, но и на семейството ѝ.

Все още не е ясно какви ще бъдат те.

Китай наложи санкции на Нанси Пелоси, продължават военните учения около Тайван

Източник и видео: bTV, СЕГА

Read more