Сметката за ток на Рилския манастир е 25 000 лева?

“Сметката на Рилския манастир за ток за миналия месец е 25 000 лева, а на манастира Кабиле край Ямбол – 6000 лева.” Това заяви в кулоарите на парламента Дани Каназирева от ГЕРБ след заседание на Комисията по енергетика. По думите ѝ, манастирите и храмовете минават на режим на тока.

“Редица общини минават на режим. Този мрак не бива да влиза в молитвените домове”, допълни Каназирева, цитирана от NOVA.

Монахини се оплакаха, че сметката им за ток е 6000 лв. (видео)

Сметката за ток на Рилския манастир е 25 000 лева?
Булфото

От опозицията цитираха още църкви и джамии, които последният месец са получили значително по-високи сметки за електроенергия.

Сметката за ток на Рилския манастир е 25 000 лева?

Източник: NOVA

Read more

И в храмовете в Гърция ще се влиза с отрицателен тест за коронавирус

Затягат мерките срещу коронавируса в Гърция – вече и в християнските храмове ще се влиза с отрицателен тест за Covid-19. Болничната система в страната е претоварена, като особено тежка е ситуацията в Северна Гърция, съобщават гръцките медии.

Полицията в Ротердам простреля двама при сблъсъци на протест срещу Covid мерките (видео и снимка)

Капацитетът на интензивните отделения е почти изчерпан. В здравните заведения в северната част на страната близо 99 на сто от интензивните легла са заети, съобщава телевизия “Скай”. Малко по-добра е ситуацията е в областта Атика, където капацитетът на отделенията е запълнен на 88 на сто.

Пациентите, които се нуждаят от прием в болница, са почти два пъти повече от тези, които могат да бъдат изписани, съобщава националната телевизия ЕРТ. Здравните служители в болничните заведения в Северна Гърция и област Тесалия ще бъдат подпомогнати от частни лекари. Някои от тях се съгласиха доброволно да се включат в битката с Covid-19. Вече са разпратени и 85 нареждания за мобилизация на частни лекари в районите.

От понеделник в сила влизат нови мерки, насочени към неваксинираните лица. Те няма да имат достъп до заведения, театри, музеи, кина и фитнеси дори и с представяне на отрицателен тест, както беше до момента.

Мерките ще засегнат и децата на възраст между 4 и 17 години, които ще могат да посещават редица затворени помещения в присъствието на възрастен и с представяне на отрицателен домашен тест, направен в последните 24 часа.

Жена се шокира, след като хвана служител в сервиз за телефони да разглежда интимните ѝ снимки

И в храмовете в Гърция ще се влиза с отрицателен тест за коронавирус

Достъпът до аптеките и градския транспорт остава свободен. В хранителните магазини ще се осигурява пропускателен режим, съобразен с квадратурата на търговските обекти. Въвежда се и плаващо начало на работния ден в частния и държавния сектор, за да се избегне струпване в градския транспорт.

Промяна има и по отношение на посещението на църковните храмове, където вече ще се изисква отрицателен тест. При предишното затягане на мерките за неваксинирани за църквите не бяха въведени ограничения. В понеделник ще заседава Светият синод на Гръцката православна църква, за да бъде взето решението как да се приложат новите разпоредби.

През вчерашния ден в страната бяха регистрирани малко под осем хиляди новозаразени, а броят на починалите беше 91.

Източник: Нова

Read more

Коронавирус: защо държавата трябва да затвори храмовете по Цветница и Великден

Премиерът Бойко Борисов отстъпи пред Светия Синод. А църквите все пак ще вземат мерки: иконите се дезинфекцират, на някои места богослуженията ще бъдат навън, ще се следи за спазването на дистанция между миряните (за да няма струпвания ще помага и полицията), на Цветница няма да се раздават върбови клонки от свещениците и т.н., пише Петър Чолаков за Дойче веле.

Длъжна ли е обаче държавата да затвори храмовете в условията на пандемия?

Разделението на църквата и държавата не е безусловно. Ако отворим например прочутото Писмо за толерантността (1685) на Джон Лок (1632-1704), в което той настоява сферите на кръста и меча да бъдат разделени в името на гражданския мир, ще видим, че правото на толерантност не е абсолютно. Да, църквите се грижат за спасението на душите и религията е вътрешна убеденост на ума, което прави физическата принуда, с която си служат владетелите, ирационално средство за нейната промяна. Но на държавата са поверени интересите на нейните граждани, не само имуществото, а свободата и животът, отбелязва Лок. Нима кралят не трябва да се намеси, за да спре тези, които действайки в името на религията застрашават живота на останалите?

В българската Конституция (1991) свободата на вероизповедание също не е абсолютна. Разбира се, в чл. 37(1) се посочва, че “свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними”. Но непосредствено след това се казва: “свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани”. Освен това, чл. 58 постулира: “религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите”.

Безопасен вариант има и той е известен

Множество случаи, например в страни като Франция и Русия, показаха, че храмовете се превръщат в истински инкубатори на Ковид-19. Накратко: сега не е моментът г-н Борисов да се крие зад маската на прекомерната набожност. Вместо да се впускат в поредната популистка клоунада, българските власти трябва да изпълнят конституционните си задължения.

Най-безопасно би било храмовете да са затворени за богомолци, а службите да се провеждат и предават по телевизията. Възможен е и компромисен вариант, като този в Италия и в Германия например: храмовете са отворени, но не за публични богослужения и църковни празници, а само за случаите, в които хората поискат да отидат да се помолят набързо, да запалят свещ.

Между другото, на 24 март епископи от Англия и Уелс се обърнаха писмено към британското правителство, за да изразят безпокойството си, че “отворените храмове могат да намалят ефикасността на усилията на правителството да задържи хората по домовете им”. При това храмовете, посочват духовниците, “привличат много хора, повечето от които са сред най-уязвимите от инфекции”. Макар и да не излязоха със сходна позиция, свещениците в Италия през март също обмисляха подобен призив: “не защото държавата ни принуждава” – посочват те, а “от чувство за принадлежност към човешкото семейство”. 

Ще се въздържа от коментар как изглежда на този фон упоритостта на БПЦ вратите на храмовете да останат отворени по празниците. 

Източник: Дойче веле

Read more

Великденските страсти на един премиер: Да има ли хора в църквите или да няма? (видео)

Много православни църкви затвориха храмовете си заради опасността от зараза, но не и българската.

Рамо до рамо с политика, теолога и мирянина Бойко Борисов, отчетата призоваха вярващите да не идват, но ако все пак имат желание, то присъствието им не е забранено.

Бойко Борисов изгони PR-ката си от сутрешния брифинг (видео)

И все пак да не идват, но… така, де.

А ние нямаме друг избор, освен да се прекръстим и да се помолим на Бог – защото друг не остана да пази българите.

Read more

Затворени или отворени храмове? Как е по света и как е в България

Почти половината население на Земята е принудено да спазва някакви ограничения във връзка с пандемията от коронавирус. В много държави беше забранено събирането на повече от двама души на едно място, а всички публични събития бяха отменени. Заразените по света вече са над 850 хиляди, а починалите са над 42 хиляди.

Един въпрос обаче се оказа сложен за решаване за много правителства – какво да правим с храмовете, където традиционно се събират повече хора, пише Николай Лавчиев за Свободна Европа. В България темата също предизвиква интерес, а коментарите са от призиви за затваряне на храмове до заклеймяване на евентуална намеса на държавата в религията. Ето как е по света.

Службите за Великден ще се проведат пред храмовете, иконите ще се дезинфекцират

Затворени храмове в Израел, Германия и части от ислямския свят

Заради епидемията от COVID-19 за пръв път в цялата история на държавата правителството на Израел нареди вратите на всички синагоги да бъдат затворени. Това се случи на 25 март след тежки спорове в рамките на правителството на премиера Бенямин Нетаняху. Самият той дълго време отказваше да въведе тази допълнителна мярка, като дотогава броят на хората в синагогите беше ограничаван.

Все пак заради растящия брой на заразените, министър-председателят се видя принуден да затвори храмовете, както и да спре публичния транспорт. В крайна сметка хората ще имат право да се молят на открито пред храмовете, стига броят им да не бъде повече от 10, като всички трябва да спазват отстояние един от друг.

В Германия, която според редица анализатори е сред държавите, които най-добре се справят в кризата със заразата, храмовете също са затворени. Още на 16 март Берлин забрани събиранията на хора в църкви, джамии и синагоги и издаде заповед за затваряне на редица видове магазини, както и струпването по детски площадки, с цел забавяне на разпространението на пандемията. В страната все по-популярни стават излъчванията на служби онлайн, а телефонът е от ключово значение, за да могат свещенослужителите да останат свързани с близо трите милиона вярващи, които редовно посещават храмовете.

Подобни действия бяха предприети и във Великобритания, където Англиканската църква затвори храмовете, последвана и от повечето други деноминации.

Саудитска Арабия, която е дом на свещените за ислямския свят места като Мека и Медина, забрани молитвите в джамиите в цялата страна. Още в началото на март пък беше забранено поклонението в Мека, което е един от петте стълба в исляма.

В Турция джамиите затвориха за петъчните молитви, а бяха отменени и церемониите по повод религиозни празници.

Патриарх Кирил в Русия призова вярващите да се въздържат от посещения в храмовете и да се молят у дома. В същия ден в Москва бяха регистрирани нови 1000 случая на коронавирус.

В Китай по време на пика на епидемията всички храмове останаха затворени. Очаква се подобни мерки да бъдат взети и в САЩ.

Светият синод с абсурдно изказване: Епидемиите прекратяват действието си в църквата, заразяват се само хора със слаба вяра

А как е в България?

Въпреки обявеното извънредно положение, което затвори множество публични пространства като заведения, кина и театри, Националният оперативен щаб за справяне с кризата от коронавируса се ограничава до молби и призиви към Българската православна църква (БПЦ) да ограничи броя на миряните и да се съобразява с предприетите от държавата мерки. В България заразените вече са над 400, а 8 души починаха от коронавируса.

В медиите често има репортажи, показващи как в храмовете няма масови струпвания на хора, както и че се вземат мерки за почистване на врати и икони. Въпреки това причастието в църквите все още се дава на миряните с обща лъжичка. Църквите масово се посещават и от по-възрастната част от населението, което попада в рисковата група.

В последните седмици представители на БПЦ заявиха, че дори градовете да бъдат затворени, това не трябва да се случва с църквите
В последните седмици представители на БПЦ заявиха, че дори градовете да бъдат затворени, това не трябва да се случва с църквите

„На Господа у работите не се меся. Говорил съм с всички владици да спазват, да се опитат да са по-настрани хората. Те са много интелигентни нашите владици и попове и прекрасно разбират кое може да разнесе зараза и кое не. Там и да ми разпореди щабът, няма да го изпълня“, коментира в събота премиерът Бойко Борисов.

„Не е опасно, защото ние вярващите знаем, че и светите тайнства, които ще приемем в харистията днес, са свети тайнства и в тях не може да има зараза, няма как да се предава зараза“, каза по-рано пред бТВ зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев.

В понеделник представители на Светия синод се срещнаха с вицепремиера Томислав Дончев и началника на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски. По-късно двамата обявиха, че е постигнато съгласие службите за Великден да се провеждат на открито пред църквите. Малко по-късно Светият синод разпространи съобщение, че “църквите остават отворени и в тях ще се извършват богослужения и ще се дава причастие”. Очаква се синодът да изготви точни указания за промяната на ритуалите.

“Екзистенциална дейност”

Световната здравна организация (СЗО) предупреди САЩ, че може да се превърне в следващото огнище на заразата, а Вашингтон и щатските власти започнаха да въвеждат мерки, включващи карантина и забрана на масовите събирания. Но не всички се впечатляват от мерките. В неделя в Луизиана, един от щатите с голям брой заразени, близо 500 души се събраха в църква в градчето Сентръл, в близост до Батън Руж, съобщи “Гардиън”.

В Полша, където ограничението за брой хора в църквите първо беше 50, а по-късно беше намалено до 5, лидерът на местната епископия Станислав Гадечки поиска възможност за отслужване на по-масови литургии.

По подобие на България, в Румъния и Грузия църковните ръководители отказват да преустановят даването на причастие с една и съща лъжичка. Грузинската църква дори заяви, че получаването на причастие е свещен ритуал, по време на който е невъзможно човек да заболее.

В Бразилия президентът Жаир Болсонаро, който преди време нарече коронавируса „малка настинка“, ограничи достъпа на публични пространства само до такива, попадащи в категорията „публични услуги и екзистенциални дейности“. В тях бяха включени и църквите. Заради отмяна на решението му от областен съдия в Рио де Жанейро, катедралите в града са затворени, но на други места те остават достъпни за населението.

Онлайн прогресът

Затварянето на храмовете наложи излъчването на голяма част от ритуалите по различни телевизии или онлайн. Американското издание “Вокс”, съобщава, че онлайн платформите и приложения за църкви бележат огромен ръст на интереса към тях.

Някои църкви използват и останалите социални мрежи като Фейсбук и Ютюб, за да излъчват литургии на живо.

Нараства и общуването в други дигитални канали като имейли, а все по-популярни стават и подкастите.

Някои еврейски общности пък използват приложението Zoom за извършване на групови ритуали.

Copyright: Радио Свободна Европа/Радио Свобода © 2019 RFE/RL, Inc. Всички права запазени.
Източник: Свободна Европа

Read more