Нови хоризонти се отварят пред най-гиздавия град в България

Традиционните декоративни символи са най-разпознаваемият моден продукт на България, а Анита Комитска е един от техните най-задълбочени изследователи. Уважаван етнограф и директор на Историческия музей в Чипровци, госпожа Комитска изучава традиционното облекло на българите и вплетените в него символи през целия си професионален път, а от 2017 година, когато поема управлението на музея, е пазител на тайните на прочутия чипровски килим, разказва Фондация “Америка за България”.

Благодарение на усилията на госпожа Комитска и нейния екип, Историческият музей – Чипровци бавно се превръща в световна институция. В нея посетителите могат да се докоснат до магията на чипровското килимарство – част от списъка на ЮНЕСКО за световното нематериално културно наследство. И да научат повече за славното минало на региона.

Съборът в Копривщица влезе в ЮНЕСКО

Ще ги откриете навсякъде: фолклорни мотиви красят модерни облекла, модни аксесоари, домашни потреби, опаковки и дори сгради.
Не пропускайте да попитате за организираните от музея работилници за тъкане на килими.

Госпожа Комитска е решена да напомни на българската публика за значението на Чипровци и в националната история. Градът е един от най-старите културни центрове на страната със запазени традиции още от древността. Именно тук, през XVII век, е основано първото светско българско училище. Първата история на България също е написана в Чипровци – от римокатолическия архиепископ и ключова възрожденска фигура Петър Богдан. Не на последно място, малко места въплъщават по-добре толерантната страна на българите от Чипровци. Тук православни и католици съжителстват мирно от векове.

Разговаряхме с госпожа Комитска за гордата история на Чипровци и усилията на историческия музей да съхрани и популяризира това наследство. Също и за все още неразрешените загадки на мястото. Както и за визията ѝ за развитието на музея и региона.

Анита Комитска е автор на „Български народни носии“ – мащабен труд, изследващ традиционното облекло на българите през вековете. Снимка: Богдан Стойко.
Фондация „Америка за България“: Повечето българи свързват Чипровци с едно от първите големи въстания срещу Османската империя – Чипровското въстание, но познанията на повечето от нас стигат само дотам. Какво не е широко познато за региона, а трябва да буди много гордост у всеки българин?

Анита Комитска: Години наред не се говореше за славата и величието на чипровския XVII век – за времето, когато градчето е седалище на Софийската архиепископия и е било католическото сърце на България. Оттук Христовата вяра се разпространява при павликяните в северна и южна България. Католическият архиепископ Петър Богдан – автор на първата българска история „За древността на бащината земя и за българските дела“, пише за този период, че Чипровци е „Цветето на България“. Най-будните деца от градчето и околните католически селища – Железна, Копиловци и Клисура, са получавали образованието си в колежите на Италия. И са се връщали в родината високообразовани хора – духовници, мислители, писатели…

Заедно с монасите от францисканския орден на миноритите обсерванти, католиците търговци и майстори златари, градчето Чипровци се превръща в значим, предренесансов културен център по земите, населени с българи. То е и живата връзка на българите със свободния, християнски свят. При пътуванията си в Европа чипровските католици определят себе си като представители на „Великото Царство България“.

През 80-те години на миналия век на Историческия хълм на град Чипровци се извършват археологически разкопки, които разкриват останките от катедралата „Възнесение на Света Дева Мария“, части от монашеския комплекс на францисканците и католическия некропол. През 2017 г. се ражда идеята за построяване на параклис-костница „Дева Мария – Майка на Църквата“. Там ще намерят покой костите на архиепископ Петър Богдан, епископ Илия Маринов – създателят на първото светско училище у нас. Така също и на монасите францисканци и миряните католици, посветили живота си на Бог и на България. Днес параклисът е вече факт.

„Америка за България“: Славната история на региона започва още от древността. Траки и римляни са оставили своите отпечатъци върху мястото. Какво е важно да знаем за това наследство?

А.К.: Землището на селището Чипровци е населявано от тракийското племе трибали през първото хилядолетие преди Христа. За жалост все още няма разкопки. Но и до днес в селата на община Чипровци се пазят предания и легенди за стари тракийски крепости, светилища и надгробни могили.

През 29 – 28 година пр.Хр., след успешните походи на Балканите на римския пълководец Марк Лициний Крас, днешните северозападни български земи влизат в състава на създадената по-късно римска провинция Горна Мизия. Свидетелства за силното и значимо присъствие на древен Рим в Чипровци и околните села са руините на градища, на пътища и мостове, градени от римляни. През римската епоха Чипровци се превръща в съществен златодобивен район на Балканите. Надяваме се да има възможност за археологически разкопки в района, за да се стигне до римската и тракийската древност.

„Америка за България“: Една от теориите за произхода на килимарството в Чипровци е, че ни е „завещан“ именно от древните обитатели на Чипровци – трибалите. Има и теория за прабългарското потекло на килимарството…
Килимарството и католицизмът играят важна роля в развитието на Чипровци. Снимка: Николай Треймън.

А.К.: През последните години все повече се налага мнението за един ранен период като начало на чипровското килимарство. Две са основните тези в тази насока. Една част от авторите свързват килимите с тракийското наследство на древните трибали. Те подкрепят тезите си с наличието на тежести за вертикален стан (на какъвто се изработват килимите и днес). И с аналогията на знаците и символите по килимите и произведенията на древните златари и грънчари.

Други автори разглеждат чипровските килими като етнокултурно наследство на старите българи, привнесено от Азия (самата дума „килим“ е с персийски произход). Те търсят съответствия на чипровските тъкани с техниката на тъкане и орнаментиката на килими от Средна Азия и Кавказ.

И двете тези се свързват и с произхода на местното население – турлаци/торлаци. Те са българска етнографска група, за която се спори дали е с тракийски или със старобългарски произход. Един въпрос, който е открит и чака да намери своя отговор.

„Америка за България“: През 2014 година килимарската традиция на Чипровци бе призната от ЮНЕСКО като неизменна част от нематериалното световно културно наследство. Защо това признание е важно за страната ни?

A.K.: Признанието на умението за изработване на чипровски килими за световно нематериално културно наследство безпорно е факт от голямо значение. Чипровчани са благодарни на хората, допринесли за това признание. И това са екип учени от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН с ръководител чл.кор. проф.изк. Мила Сантова.

Издигането на килимите, изработени в Чипровци, на ниво наследство на света ни прави изключително отговорни към тяхното съхраняване, експониране, научно представяне… Този факт предизвика и интереса на колекционери на килими от цял свят. През 2019 г. господин Якоб ван Бейлен – най-големият и ревностен събирач на български килими, поде инициативата „Да върнем чипровските килими у дома“ (след периода в края на ХХ век на масово изкупуване и изнасяне извън пределите на страната на старинни чипровски килими). Той подари на Историческия музей в Чипровци килим модел „Бакамски“ или „Гарибалда“ от втората половина на XVIII век. С такъв модел музеят до този момент не разполагаше.

През 2021 – 2022 г. американското семейство Тимоти и Пенелопе Хейс дариха чипровски килими от тяхната колекция на музея в Чипровци. Те заедно с господин ван Бейлен бяха скъпи гости на тазгодишния Фестивал на чипровския килим.

Фестивалът на чипровския килим се провежда в края на април – началото на май всяка година.
„Америка за България“: Къде могат читателите ни да научат повече за чипровския килим?

А.К.: През 2020 г. Историческият музей издаде луксозен албум „Чипровският килим. Постланият път към Бога“ с резюмета на английски, италиански и японски език. Заглавието показва значението на този килим, постилан в християнските храмове на православни и католици, в молитвените домове на мюсюлманите – джамиите, и в свещените за евреите места – синагогите. Албумът представя чипровски килими от колекцията на музея и от личната колекция на Якоб ван Бейлен. Те са изработени от втората половина на XVIII до края на XX век. Читателят може да се запознае с мястото и хората, където възниква и се изработва този тип килим. С началото и основните периоди в развитието на килимарството. Със знаците по килима и тяхното тълкуване в древността, християнската традиция и съвременните интерпретации на орнаментите;. С търсенето на аналогии с килимите на Балканите, Анадола и Средна Азия и други.

Поради огромния интерес книгата бе изчерпана и с любезното съдействие на Фондация „Америка за България“ днес музеят разполага с второ издание на албума. Книгата може да се закупи в музейния магазин.

Тимоти и Пенелопе Хейс на Фестивала на чипровския килим през 2022 г. Снимка: Николай Треймън.
„Америка за България“: Родом сте от чипровския регион и се завръщате в родния си край след почти три десетилетия работа като етнограф в Българска академия на науките в София. Изключително деен и неуморен човек сте, с визия за развитието на поверената ви институция, а и на града. Разкажете ни повече за тази визия.

А.К.: Днес, след повече от тридесет години, музеят е с обновени и обогатени експозиции, отговарящи на изискванията на съвременната музеология, с модерна техника, с иновативна етнографска сбирка и образователен център. Благодарение на усилията на ръководството на Община Чипровци, Историческият хълм на града, където се намира и музея, се превръща в истински духовен и културен център. И това не е случайно, защото според легендата сама Божията майка е избрала мястото за свой дом… Вярвам в бъдещето на Чипровци като място за туризъм – културно-исторически, поклонически, образователен, креативен, еко, спортен, гастрономически и други. И вярвам, че музеят ще е съществен фактор в устойчивото развитие на Чипровци като туристическа дестинация.

Концепцията за обновения магазин е дело на талантливата дизайнерка Мартина Денева.
„Америка за България“: Кои предстоящи музейни събития не са за изпускане?

А.К.: Част от събитията през идната година са временни изложби – „Магията на дървото“ на резбаря Чавдар Антов; документална изложба на Държавна агенция – Архиви, Монтана; художествена изложба на Златка Божилова; документална изложба „Записани в книгата на живота“ по повод 80 години от спасяването на българските евреи; концерт и представяне на сватбени сцени от село Асеново, Никополско; концерт с класическа музика в останките на католическата катедрала; концерт с етноджаз; Ден на индианската култура; кръгла маса със съдействието на Посолството на Босна и Херцеговина у нас на тема „Мястото и ролята на босненските францисканци в историята на България“, по повод 400 години от смъртта на първия католически епископ Петър Солинат, и други.

Това, което непосредствено предстои през ноември, е откриването на магазин за сувенири и печатни издания на музея и местни краеведи. Магазинът е проектиран, изграден и зареден със сувенири благодарение на финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Последвайте страницата на Исторически музей – Чипровци във Фейсбук за повече подробности!

Продажбите от музейния магазин подкрепят устойчивото развитие на музея и възможността му да предлага разнообразни програми и дейности на своите посетители. Затова не пропускайте да се отбиете в края на посещението си. Зарадвайте своите близки хора с прекрасен шал с чипровски мотиви от „Бендида“ или сувенир от Ла Малина Дизайн, които могат да бъдат закупени от магазина.

Музейният магазин предлага прекрасни шалове с чипровски мотиви.

Нови хоризонти се отварят пред най-гиздавия град на България

Read more