Европа обмисля нови екостандарти за рейсове, камиони и ремаркета

Европа обмисля нови екостандарти за рейсове, камиони и ремаркета, пише в. Дневник.

От 1 януари 2030 г. всички нови градски автобуси в ЕС трябва да бъдат с двигатели, които не произвеждат СО2 емисии. Това е записано в предложението на Европейската комисия, представено във вторник. То е част от инициатива за въвеждане на нови стандарти за СО2 емисиите за тежкотоварния транспорт, който включва още камионите и междуградските автобуси.

Автомобилният транспорт остава основният замърсител на въздуха в градовете и единственият икономически сектор, в който емисиите продължават да нарастват.

“Градските автобуси са особено подходящи за по-бърз преход към мобилност с нулеви емисии поради начина, по който се използват. Те могат да се зареждат напълно през нощта и да пътуват по определени и предвидими кратки маршрути”, посочват от Европейската комисия.

Целта е амбициозна, но напълно постижима, коментира старши вицепрезидентът за климатичните политики Франс Тимерманс.

Снимка: iStock

ЕС повиши екостандартите, на които трябва да отговарят камионите през 2019 г. Смята се обаче, че целите не са били достатъчно амбициозни и е необходимо ново повишаване на изискванията, на които трябва да отговарят техните двигатели, за да се движат по европейските пътища. Сега към тях се добавят и автобусите, както и по-малките камиони.

Промените ще засегнат камионите над 5 тона, градски автобуси и автобуси за дълги разстояния над 7.5 тона, както и ремаркета, които трябва да отговарят на определени изисквания за дизайн, намаляващ разхода на гориво.

Емисиите на СО2 за новите тежки МПС трябва да се намалят спрямо стандартите, въведени през 2019 г. Това означава с 45 % от 2030 г., 65 % от 2035 г. и с 90 % от 2040 г.

Работници протестират срещу намалянето на въглеродните емисии (видео)

Европейската комисия посочва, че производителите сами ще решават какви технологии да използват за постигането на тези цели. Решения могат да се търсят с електрификация, водородни горивни елементи или водород в превозни средства с двигатели с вътрешно горене.

Мярката ще намали енергийната зависимост на ЕС, смятат от Европейската комисия. В момента 99% от всички камиони и автобуси са с дизелови или бензинови двигатели. След въвеждането на по-строгите стандарти за емисиите на CO2 превозвачите ще могат да си намалят разходите за гориво. С 9 хил. евро годишно за превозно средство, купено през 2030 г. И с 41 хил. евро, ако е модел 2040 г., изчисляват от комисията.

Европа обмисля нови екостандарти за рейсове, камиони и ремаркета

Read more

Европейската комисия съди България за неизпълнение на “зелени” директиви

Европейската комисия даде България под съд за отлагане на приети стъпки в областта на биоразнообразието и възобновяемата енергия, разкрива материал на “Дневник”.

Това е във връзка с въвеждането на европейската директива за насърчаване използването на възобновяема енергия. Тя е трябвало да бъде включена в законодателството на всички европейски държави до 30 юни 2021 г. Впоследствие само Словакия и България не изпълняват директивата.

В резултат, през декември 2021 г. е образувана наказателна процедура срещу България. Чрез нея комисията иска от съда на ЕС да определи глоба, която да бъде заплатена от държавата ни.
Оттогава, обаче, няма никакво движение от страна на българските власти.

В България: и Зелената сделка като Истанбулската конвенция?

Европейската комисия търси съдебна развръзка и по отношение на биоразнообразието . То се отнася до прилагането на регламента за превенция и управление на разпространението на инвазивни чужди видове. Тук става въпрос за растения и животни, които не принадлежат към нашата околна среда, а попадат в региона ни случайно или чрез човешка намеса.

България не е приела изискванията на регламента. Те касаят справяне с най-важните пътища на въвеждане и разпространение на тези инвазивни чужди видове. Липсва и система за наблюдението им, въпреки че крайният срок за изпълнение е изтекъл преди пет години – през януари 2018 г.

Европейската комисия съди България за неизпълнение на “зелени” директиви

Read more

ЕС може да забрани TikTok във всички 27 държави членки

ЕС може да забрани TikTok във всички 27 държави членки. Такова предупреждение отправи еврокомисарят Тиери Бретон към изпълнителния директор на социалната мрежа Шоу Цзъ Чу. Това стана по време на видеоразговор, съобщава Kaldata.

Опасни изпълнения на български шофьори блеснаха в ТикТок акаунт (видео)

ЕС може да забрани TikTok във всички 27 държави членки

Бретон ясно заяви, че ЕС ще използва всички възможни средства, за да защити поверителността на гражданите. И ако е необходимо, ще забрани приложението.

ЕС иска TikTok да подсили поверителността и да спазва всички правила и разпоредби, посочени в Закона за цифрови услуги.

Опасенията

Законът за цифрови услуги от 2022 г. предвижда множество санкции за нарушения на закона, които биха могли да застрашат живота и безопасността на гражданите в ЕС. Неспазването на новия закон може да доведе до солидни глоби до 6% от годишния оборот от компаниите.

Много разпоредби на закона се прилагат само за платформи, които имат повече от 45 милиона потребители в ЕС. Това означава, че известни приложения като YouTube, Twitter, Facebook и TikTok влизат в този обхват.

TikTok вече обсъжда политиките за безопасност на данните, дезинформация и съответствие със закона. Множество срещи от ръководството на компанията включват теми като безопасност на децата, руската дезинформация, прозрачност за политическо съдържание и GDPR (общ регламент относно защитата на данните).

Проблемите

С повече от 3 милиарда тегления, TikTok е приложение номер едно в света. To е най-известно сред младите. Но много регулаторни органи са притеснени относно поверителността и безопасността на данните на потребителите. TikTok, собственост на китайската компания ByteDance, е обвинен в събиране на данни и разпространяване на китайските власти чрез своята компания майка. Други опасения включват дезинформация, цензура на съдържанието и кибертормоз.

Приложението вече е забранено в азиатски страни като Индия, Пакистан, Бангладеш и Азербайджан. В САЩ повече от 20 щата, военните и Конгресът са забранили TikTok за устройства, свързани с правителството. Потенциалната забрана за ЕС може да бъде катастрофална за приложението.

ЕС може да забрани TikTok във всички 27 държави членки

Read more

Радостин Василев: Няма как да участваме в управление с ГЕРБ (видео)

Радостин Василев: Няма как да участваме в управление с ГЕРБ. Депутатът от „Продължаваме промяната коментира третия мандат като въпрос на огромни компромиси“, които той лично определя като „вредни за развитието на държавата“.

“Продължаваме промяната” ще върне втория мандат на президента в понеделник

„По време на първия и втория мандат изготвихме доста сериозен структурен анализ. Имаме готовност да подкрепяме определни политики за развитието на България. Това може да стане и в рамките на изготвено правителство. Това, че гражданите отредиха второ място на партията действително означава, че сме в опозиция. Да обвиняваш втората политическа сила за провала, имам чувството, че и пета политическа сила да беше „Продължаваме промяната“, пак щяха да ни обвиняват“, каза още Василев.

Относно предстоящия трети мандат за съставяне на правителство, той посочи:

„Мандатът ще бъде интересен от гледна точка на това, че е възможно трайно несъвместими политически субекти, които нямат нищо общо помежду си, изведнъж, в името на националното спасение, да се прегърнат”, коментира той, без да прогнозира у кого е възможно да отиде третата папка от Румен Радев.

Радостин Василев: Няма как да участваме в управление с ГЕРБ

Видео: NOVA

Read more

Какви са условията на ПП за управление заедно с ГЕРБ и ДБ? (видео)

Какви са условията на ПП за управление заедно с ГЕРБ и ДБ? Отговор на този въпрос даде депуатът Александър Дунчев по БНТ.

Ето как една бюлетина „става“ невалидна (видео)

Какви са условията на ПП за управление заедно с ГЕРБ и ДБ?

Единственият шанс за управление на ГЕРБ с ДБ и ПП е, ако ГЕРБ изпълнят три-четири условия. Смяна на главния прокурор, нова антикорупционна комисия, смяна на всички корумпирани кадри в държавната администрация.

В срещата между ГЕРБ и ПП в Народното събрание ще участват Десислава Атанасова, Кирил Петков и Асен Василев. Ще се обсъжда спирането на кражбите, корупцията и демонтирането на всички порочни практики и схеми, от последните 20 години. Това уточни Сашо Дунчев.

По думите му ПП вече са понесли риск от партии с обречено минало и зависимости от мафията.

Анализ

“Падна ни правителството и загубихме първото място на изборите. За горите имахме проблем с БСП, когато те покровителстваха корупционните схеми на ГЕРБ. Основно, когато атакувахме “Капитан Андреево”, където ГЕРБ, ДПС и ИТН реагираха много язвително.”

Александър Дунчев коментира, че ПП и ДБ не могат да управляват самостоятелно. Затова единствената им политическа опция е да кажат кои са условията, при които могат да работят с всеки. По думите му не е нужно ПП да са в управлението.

Подкрепа

“Ние ще подкрепяме ГЕРБ, както направихме за еврото, както направихме за оръжията за Украйна. Готови сме подкрепим ГЕРБ, дори и БСП, когото и да е било. Стига да има мерки, които решават проблемите на хората. Има няколко човека от нашата партия, които жадуват за власт и постове, но повечето колеги в ПП и ДБ са там заради хората и ние го показваме всеки ден”.

Дунчев заяви, че ПП са категорично за модернизирането на Българската армия и покупката на нови самолети Ф-16. Но обясни, че част от колегите му са гласували против, защото искат да видят първата партида. Дунчев заяви, че няма проблем да работи с хора, които слагат истински решения на масата.

“Хваля Иван Иванов от БСП (бившият земеделски министър – б.р), който в момента ме съди за 30 000 лева, затова, че го обвиних, че крие политическите кадрови чистки в горите. Хваля го за това, че прие част от политиките, които ние предложихме в НС, които бяха гласувани против включително от мои колеги в “Промяната” – електронни търгове, ограничаване на схемите с нагласените търгове и други”.

Read more

Преди изборите: С какво занимаваха България

Българинът е пред странен избор – пада ли си по чара на Борисов, кефи ли се на скечовете на Слави или харесва импулсивността на Кирил Петков. Медиите обсъждат не политики, а художественото въздействие на този или онзи, пише Ивайло Дичев за Deutsche Welle.

Ако някой не е разбрал: у нас гласуват за хора, а не за политики. Години наред основен делител беше това чий дядо бил комунист и чий пратили в лагер, кой ходел на партийни събрания и кой – тайно на църква. После въображението заплени бившият охранител г-н Борисов: балкански натурален субект, футболист, любимец на всички жени на средна възраст. С всичките подозрения, които влачи след себе си, този персонаж и днес копае морални окопи между партиите именно с персоната, а не си идеите (?) си.

Рачков и Малин Кръстев призовават: Гласувайте на 2 октомври (видео)

Снимка: iStock

Какво се превърна в определящо?

С годините тенденцията като че ли се засилва. Защо харесват или не харесват г-н Трифонов? Едва ли приемат сериозно екзотичните му предложения за промяна на политическата система: главното е дали ги кефят скечовете му или пък се гнусят от „чалгаря“, дали смятат появата му откъм диванчето за достойно поведение или обратно, за неуважение към избирателя. Основна тема на ИТН стана искреността на партньорите им, която е чудесно качество за средношколски романи, но не е непременно свързано с управленски резултати. Да не стигаме до популистите от „Възраждане“, които щедро раздават още по-крайни морални присъди като „национални предатели“ и „американски агенти“.

В същата посока тръгна възприятието на иначе доста скучните – в смисъл на рационални, прагматични – дейци на „Промяната“. Посрещнаха ги като „харвардци“, което кой знае как се беше превърнало в обида. Ту със симпатия, ту с презрение ги наричаха млади и неопитни. И вниманието на публиката трайно се измести от действията им, предприети, впрочем, в една много трудна обстановка (съставянето на ляво-дясна коалиция, войната в Украйна, предателството на ИТН…).

Можеше ли да действат другояче? Може би, но за медиите не този анализ, а персонажите бяха интересното. И особено този на Кирил Петков, който (може би зодиакално?) е импулсивен, забавен, понякога агресивен. Измислиха му любовна история, която трябваше да докаже, че там всичко е шуробаджанащина; подиграват се с грешките в изказа му; изтипосаха го в безброй мемета.

Как е успяла жена под запрещение да гласува на изборите през юли 2021 година? (видео)

Снимка: iStock

Какъв избор предоставят на избирателя?

Вземете скандала в bTV, където той се появи на дебата вместо обявения предварително г-н Сабрутев и предизвика напускането на ГЕРБ. Вероятно трябваше да се извини, да даде по-правдоподобни обяснения. От друга страна много хора харесаха именно борбеността му, която направи видимо бягството от дебат на г–н Борисов. Не спазвал правилата – добре, но заради тези правила през цялата кампания бяхме заливани с всевъзможни глупости, включително отвратителна руска пропаганда.

А и тези „правилни медии“ вече десетилетия не успяват да организират един истински лидерски дебат. И защо тогава да не се разбунтуваш срещу тия правила? Казвам всичко това, не за да взема страна, а за да опиша избора, който се представя на гражданина: дали харесва единия образ или другия. Рефлексивният гласоподавател се превърна в специалист по пиар: обсъжда не политики, а художественото въздействие на действащите лица.

И всичко това е разбираемо, защото вижте с какво ни занимаваха през кампанията. Цената на една конкретна стока, сиреч газа. Като имаме предвид, че България е сравнително скромен консуматор и очевидно може да си реши проблема без особени драми. Темата, разбира се, крие нещо много по-сериозно – десетилетната зависимост от Русия. Санкциите срещу тази страна, залитнала днес към нацизма, ни се представя като „идеология“ и много партии, начело с БСП, настояват да „деидеологизираме“ икономиката.

Иван Демерджиев: Цената на един глас “на черно” расте (видео)

Снимка: iStock

Не чухме (почти) нищо по важните въпроси за България

Сред приказките за културата и славянството липсваше един сериозен дебат за това как кандидатите си представят световния ред без ООН, обезсмислена от агресията на страна членка на Съвета за сигурност? Как решаваме търговски спорове там, където не се уважават договорите? Виждаме как се провеждат нелепи псевдореферендуми в Донбас, току-що някой взриви на три места газопровода „Северен поток“ – най-вероятно това е Русия, която не иска да отиде на арбитраж заради спирането на газа. Е, и какво става със света ни? Има ли лидери с мнение по въпроса?

Не разбрах как нашите Орбан-исти си представят „предоговарянето“ на отношенията си с ЕС, освен дето щели да тропат по масата. Победата на крайнодесни партии в Швеция и Италия накланя Съюза все повече към прословутата „Европа на отечествата“. Но имаме ли ние, най-бедните, интерес от егоизма на големите? Впрочем самата бъдеща премиерка Мелони едва ли ще поставя под въпрос европейската солидарност в момент, в който страната ѝ очаква рекордните 200 милиарда от Фонда за възстановяване.

Но проблемът стои: какво и как искат да променят в ЕС?

Щеше да е добре да чуем повече по темата от обвит в тайнственост кандидат като г-н Янев. Тема за България в глобалния свят неусетно се пренесе в мъглявата сфера на националната гордост: ще се заинатим, пък каквото ще да става. А на избирателя се предлага да реши кой ще е по-ербап и кой само се прави на такъв.

Същата работа с еврото. Защо трябвало да чакаме по-добри времена за приемането му, аз не успях да разбера. Един най-простичък въпрос очаквах да зададат на ербап-политиците, а именно: като не искат еврото, искат ли да се откачим от валутния борд? Тази позиция тръгва от мирогледното разбиране, че трябва да се затворим, да се защитим от глобалния свят. Навън е страшно, у дома – уютно. Ще си ядем сами доматите, то се знае – най-вкусни на земята.

На другия полюс са онези, които вярват в това, че имаме място в големия свят. Че най-важното днес е да привлечем престижни инвеститори, а еврото определено ще увеличи доверието в страната ни. Наред с правосъдната реформа, оправянето на пътищата, качественото образование и всичко останало. Маргинална остана свръхважната тема за това, че светът се пренарежда заради новата Студена война и има шанс да привлечем у нас различни производства с висока добавена стойност. Затворена или отворена България – станахме ли свидетели на ярък сблъсък по тази дилема?

Кой ли би поискал да ни защитава?

Любителите на затварянето, разбира се, искат да се дистанцираме от НАТО, зер може нещо да пострадаме от войната. Представете си само как би изглеждало това отвън. Една останала почти без армия страна се примъква към могъщия военен съюз, но при първата трудност бърза да се изсули. Дали американският или френски войник ще са мотивирани да се бият в защита на подобни измекяри?

Опитаха да ни „работят“ отново с темата Северна Македония. Футболните хулигани в Скопие дадоха добър повод за атаки срещу кабинета „Петков“, намерил решение за измъкване от абсурдното вето. Какво друго очакваме от спортни агитки, освен простотии? Нали помните преди 3 години расистките прояви у нас на мача с Англия? Дали всички българи са расисти и нацисти – аз не вярвам. А що се отнася до езика на омразата срещу българите там, оказа се, че повечето сигнали били за тормоз в социалните мрежи.

Цялото това напрежение започна да прилича на битки между фенове и все по-малко хора го приемат на сериозно. Наместо него ми се искаше да чуя сериозен разговор дали вече са в ход трансгранични европроекти, какво стана с ЖП-линията до Скопие, има ли обмен на медии, университетски курсове, военни учения, туристически маршрути. И ако не – какъв е проблемът, какво предлагат политиците, освен да реват „Македонияяяя“.

Само уклончиви отговори

Не предизвикаха идейни групирания на позиции вечни теми като демографската катастрофа и мигрантската вълна: и тук звучат само редовните клишета. Не се намери например нито една формация, която да предложи страната да се отвори за избрани мигранти, което е и единственият начин за справяне с демографията, познат на развития свят. И съответно друга формация, която да ѝ опонира – не, ще правим деца ние тук, на място. Човек трудно се ориентира в позициите на партиите по Зелената сделка, преосмислянето на земеделските субсидии, строежа на нови ядрени блокове.

Наистина по-ясно беше говоренето за алтернативата пестене – харчене. Представяха я през пенсиите и помощите за енергия – на кого са дали, дали е трябвало да се раздава  на калпак или специфично. И все пак искаше ми се по-ясно да се спори дали да следваме политиката на остеритет във време на криза или напротив, сега е моментът да поразвържем (внимателно!) кесията. Лошо е да задлъжняваш, но пък във време на инфлация печели онзи, който има дългове, нали така? Ако щете – тук можеше партиите да се групират на десни и леви. Защото трябва да има някакви координати, които да организират лавината от думи, иначе избирателят остава безпомощен пред разнопосочните послания.

Ще има ли правителство?

Всъщност основният въпрос, който журналистите във всички медии отчаяно задаваха, беше с кого биха управлявали едните и другите предвид неистовата омраза, възцарила се на политическия терен. И оттук – ще има ли изобщо правителство или да се готвим за нови избори. Получиха само частични, уклончиви отговори.

Три от партиите на предното правителство, които успяха да направят необходимите компромиси, твърдят, че са готови отново да се коалират. Центристка, дясна, лява коалиция – има за всички вкусове. Но между ДБ и БСП продължават да прескачат искри. Ще трябва отново да влезе в ход преговорният талант на „Промяната“, за да ги събере. На другата страна стоят онези, които са сами срещу всички – като ИТН и „Възраждане. Или не са желани от никого – като ГЕРБ и ДПС. Глас за нови избори ли ще е гласът за всяка една от тях, се питаме. Ще посрещне ли София с протести едно ново правителство на ГЕРБ с „коалиция на желаещите“?

От изследване на „Алфа“ разбираме, че до 72% са достигнали онези, които смятат, че смяната на партиите не води до промяна в държавната политика. Подобни са и моите наблюдения: повечето хора не виждат какво могат да променят в живота им новите управляващи – да не говорим, че самите хора въобще няма да са нови.

Може би разбраха, че при капитализма държавата не раздава пари и всеки трябва сам да се грижи за себе си. Може би не ги уплашиха достатъчно апокалиптичните визии на ГЕРБ и служебното правителство. А може пък оттук нататък все да е така: навлизаме в епохата на един вид гражданска аристокрация, когато едно активно малцинство ще решава съдбините на всички. А за обикновения човек изборите да си останат един вид Биг Брадър, където просто гониш с СМС от „стаята“ онези, които не са ти симпатични.

Снимки: iStock

Преди изборите: С какво занимаваха България

Read more