АЕЖ обяви дарителска кампания в полза на Mediapool
АЕЖ обяви дарителска кампания в полза на Mediapool. Това става ясно от съобщение на организацията.
Припомняме, че преди дни стана ясно, че застрахователната компания „Лев инс“ е завела съдебен иск за 1 млн. лева срещу медията за статия. Тя се базира на стенограма на Министерски съвет.
Искът е безпрецедентен по своя размер в най-новта история на българската журналистика. Адвокат Александър Кашъмов коментира, че той е „най-големият от гледна точка на претендираното обезщетение“ към медия в България. Той посочи, че по всяка вероятност става дума за т. нар. Slapp дело (от англ. – шамар), което цели създаване на страх у журналистите.
А ето и какво призовава Асоциацията на европейските журналисти:
“Асоциацията на европейските журналисти – България започва кампания за набиране на средства, за да може електронното издание Mediapool.bg да покрие разноските по съдебния процес за 1 млн. лв., заведен срещу тях от застрахователна компания “Лев Инс”.
Рекордният размер на иска влече със себе си огромни съдебни разноски. Те са непосилни за бюджета на една сравнително малка независима медия. Ето защо АЕЖ призовава всички, за които свободата на медиите е важна, да се включат с дарение.
Значителната сума, която ответникът трябва да осигури, за да участва адекватно по делото, вероятно е и една от целите на застрахователната компания да предяви толкова голям иск. Става дума за десетки хиляди левове.
По първоначални оценки, ще са нужни 40 000 лева или 4% от размера на иска. АЕЖ ще преведе всички постъпили дарения на Mediapool. В случай че остане неизползвана сума, тя ще постави началото на фонд за правна помощ за медии и журналисти, които са обект на SLAPP (“дела шамари”).
Една голяма компания или един олигарх може да си позволи да води такива дела, без да отделя голяма част от ресурсите си. За един журналист или за малка редакция обаче подобно дело може да се окаже сериозна тежест, да им попречи да вършат обичайната си работа или направо да я ликвидира.
Характерното за тези дела е, че те не целят защитата на легитимен интерес.
Целта не е ищецът да защити доброто си име или да бъде компенсиран за нанесена му щета от неправомерни действия, а да се накара медия, журналист или активист да замълчи. Подобни процеси имат смразяващ ефект върху цялата обществена среда. Те блокират възможността за публичен дебат по която и да е значима тема, ако тя е неудобна за лица и фирми с много власт, пари и влияние.
Припомняме, че искът е заради информационен материал на медията, в който е цитирана официална стенограма. Материал е с цитат от изказване на министъра на финансите Росица Велкова.”
Кой има полза от лъжливите послания за ромите? “Те се захранват по същата причина, по която се захранва и руската хибридна война. Това са пропагандни клишета, които някои хора използват чисто политически”, казва експерт пред Дойче веле.
Медийната враждебност по отношение на ромските общности в България има две различни проявления. Едната е дезинформацията, която се разпространява в самите общности. А другата е дезинформацията по техен адрес. Първата влияе на действията и мирогледа им, а втората на самочувствието им и формирането на мнението им за тяхната роля в обществото. Това се казва в книгата “Грижа за истината: Срещу фалшивите новини и антиромската дезинформация”, издадена от Фондация С.Е.Г.А., която полага усилия за развитието на хората в неравностойно положение в България.
Булфото
“Дезинформационните послания по адрес на ромите се захранват по същата причина, по която се захранва и руската хибридна война”, казва експертът по ромска интеграция и историк Румян Сечков. Той е един от авторите на книгата. “Това са пропагандни клишета, които някои хора използват чисто политически, за да захранват електората си.”
Дезинформациятавзатворенитеобщности
Едни от основните причини за лесното разпространение на дезинформация сред ромските общности са високите нива на неграмотност и компрометираната връзка между ромите и властите, се казва в изследването на Фондация С.Е.Г.А. “Разпространявайки дезинформация, те не го правят злонамерено. Просто вярват на това, което са прочели. Няма критично мислене. Но това е проблем и на българите”, казва експертът Сечков.
За мълниеносното разпространение на невярна информация сред ромите роля играе и естеството на тяхната житейска среда.
“Затворената общност определено е по-уязвима на дезинформация. Вътре ври и кипи. Отвън по-трудно се получава информация”, казва Сечков.
Изследванията на Фондация С.Е.Г.А. показват, че голяма част от информацията си ромите получават от затворени групи във Фейсбук, където също е много по-лесно да се манипулира, казва експертът. Той посочва, че през последните години се наблюдава следната тенденция: едни и същи източници на дезинформация настройват ромските общности срещу Истанбулската конвенция, после против приемането на Стратегията за детето, а сега и формират мнението им за войната в Украйна.
Според експерта настройването на ромските общности посредством дезинформационни послани е политически обусловено. Фондация С.Е.Г.А. обучава лидерите на общностите, с чиято помощ установените модели може да започнат да се променят.
Стереотипи и лъжи: страхотнепознатото
Друг проблем, за който са нужни решения, е дезинформацията по адрес на ромите. Той обаче е дъбоко вкоренен в мисленето на българите и промяната ще е сложна и бавна, казва Румян Сечков. По думите му, в основата на дезинформационните послания за ромските общности отново стои запазването на статуквото като отправна точка за по-лесна манипулация на хората. “Това е натрупване на стереотипи, за да не се променя статуквото. Същото е и с отношението на българите към Русия”, казва експертът.
Въпреки че доминиращият модел в ромските общности се променя с бързи темпове, основните наративи в медийното отразяване на ромите остават същите, показва проучването на Фондация С.Е.Г.А. “Към ромите има неприязън, неприемане, страх. Те остават изолирани от останалите”, казва Сечков. Според него дългосрочното функциониране на общността според тези модели е създало бариери и пред самите роми. “Те имат комплекс за малоценност. Ти си затворен, българите не те разбират. Това е допълнително затваряне, което се получава”, коментира експертът, като отбелязва, че това не означава, че няма процеси по отваряне на общностите, но те са бавни и трудни.
Дезинформация с политическицели
В книгата “Грижа за истината: Срещу фалшивите новини и антиромската дезинформация” се посочват редица стереотипи за ромите в България, които не отговарят на истината.
Булфото
Сред тях е например схващането, че ромите ще “претопят” българите – заради по-високата раждаемост при малцинствената група.
Проучването на Фондация С.Е.Г.А. показва, че това на практика не е възможно, тъй като едва 7.11% от ромите достигат възраст над 60 години. При българите този дял е четири пъти по-висок – 28.72%, показват данните. Въпреки че българското население е по-застаряващо, високата ранна смъртност при ромите е причина те да не нарастват особено като относителен дял от населението.
Друг широкоразпространен стереотип е свързан с “източването” на социалната система от ромски семейства с по 6-7 деца.
“Истината е, че раждаемостта сред ромите намалява в пъти през последните 20-30 години.
Има само една маргинална прослойка, която е около 10% от ромската общност, които все още имат повече деца. Повечето семейства вече гледат по едно, две, максимум три деца”, казва Румян Сечков.
По данни на НСИ, цитирани в книгата на Фондация С.Е.Г.А. делът на ранни бракове и съответно повече деца в ромските семейства е намалял от почти 25% през 1993 г. до 9.8% през 2014. “Ромите се приспособяват спрямо съответната държава, в която се разиват”, казва Румян Сечков. “Същото е и с раждаемостта. Само преди 100 години българката е раждала по 6-7 деца и се е женела млада. С индустриализацията и модерността, това се променя. Същото се случва и при ромите, но с 50-100 години по-късно”, казва експертът.
Що се отнася до ролята на ромските общности в решаването на резултатите от парламентарни избори, те са пренебрежим фактор, защото броят на ромските гласове е нисък, казва Румян Сечков и обяснява: “Вярването се подклажда само за да се привлече електорат, който е зле настроен към ромите по принцип”. Експертът отбелязва обаче, че при местни избори гласовете на ромските общности все пак са от значение.
Нужни са повечедобрипримери
Според Румян Сечков решението е едно: даването на гласност на все повече добри примери от медиите, вместо натрупване на стереотипите. По политически причини не се работи за премахване на вкоренената враждебност и нормализиране на отношенията, коментира експертът. “Наистина е много трудно и много бавно да се загърбят предразсъдъците.”
Според Сечков обаче, ако има натрупване на позитивни истории на роми, които се популяризират от медиите, постепенно ще се появи и промяна в мисленето на хората. “Още дълго ще има враждебност. Но когато се чете и слуша по-често за неща като това, че от Освобождението до 1989-та година насам висшистите от ромски произход са малко над 700 души, а само в момента има над 6000, хората може и да променят настройката си и да си кажат “може пък и да не е така, както ние си го мислим””, смята експертът.
Има ли смисъл от четвърта доза ваксина срещу Covid-19?
За кои групи хора е препоръчителна четвъртата доза ваксина срещу Covid-19? Кога да се постави тя и познати ли са страничните явления? Отговорът на тези въпроси търси Дойче веле.
Коронавирусът си остава фактор, който оказва влияние върху живота ни. Междувременно 6,6 милиона германци са си поставили четвърта доза от ваксините – повечето от тях са над 60-годишна възраст. Има ли смисъл от нов бустер срещу Covid-19 и ако да – кога?
Кой трябва да си постави четвърта доза?
Мненията на експертите са разнопосочни. Постоянната имунизационна комисия в Германия до момента препоръчва четвърта доза на малка част от населението – пациентите с потисната имунна система, обитателите на социални домове, медицинския персонал и хората над 70 години. Европейската агенция по лекарствата и Европейският център за превенция и контрол на заболяванията препоръчват обаче втора бустерна доза за гражданите над 60 години. Според тях това ще избегне по-големи вълни от заболявания и претоварване на болниците и през есента.
Според учените четвъртата доза може да помогне най-вече на онези, чиято имунна система не е реагирала оптимално на първите три ваксини. Рискова група тук са по-възрастните и хората със слаба имунна система. Изследвания на кръвта могат да помогнат за определяне на имунната защита. За момента обаче само при малко хора се наблюдава слаб имунен отговор, отбелязва Андреас Радбрух от Германския център за изследвания на ревматизма в Берлин. Според него при хора с добър имунен отговор на първите три ваксинации четвъртата не е необходима.
Германският министър на здравеопазването Карл Лаутербах съветва в определени случаи четвъртата ваксина да се поставя и на хора под 60 години. Той препоръчва на по-младите да се консултират със семейния си лекар за втората бустерна доза. За хората под 60 години четвъртата ваксинация може да има смисъл в определени случаи, особено ако имат “много социални контакти”.
Колко време след третата доза може да се постави четвърта?
Четвъртата доза трябва да бъде поставена известно време след предишната имунизация или след боледуване – в идеалния случай не по-рано от шест месеца след тях. Според Постоянната имунизационна комисия обаче рисковите пациенти могат да се ваксинират и по-рано. Тя препоръчва все пак да се изчака поне три месеца.
Този диапазон е необходим, тъй като оптималното развитие на имунните клетки се нуждае от време. Освен това трябва отново да се активират създадените преди това клетки на паметта, обяснява имунологът Кристиан Богдан.
Има ли допълнителни странични ефекти?
Отчетените странични ефекти при третата доза са сходни с тези от първите две ваксини. Експертите не очакват, че поставянето на четвърта инжекция ще увеличи броя на страничните реакции. Изследванията от Израел показват, че и четвъртата имунизация се понася добре от организма.
Въпреки добрата поносимост е препоръчително преди поставянето на ваксина да се пресметнат ползите и рисковете, най-вече при млади хора, за които не е напълно ясно доколко е необходима допълнителна защита.
Трябва ли да се изчакат адаптираните ваксини?
Наличните ваксини показват по-малка ефективност срещу разновидностите на Омикрон в сравнение с тази срещу Делта вариантите на коронавируса. Moderna и BioNTech-Pfizer съобщиха, че техните адаптирани към новата мутация ваксини са показали добри резултати в тестовете. Проблемът е, че ефективността на ваксините досега е била измервана само въз основа на нивата на антитела в кръвта, а не въз основа на действителното протичане на инфекциите сред тествани субекти, както се изисква при официалните проучвания за одобрение. Все още не е ясно кога адаптираните ваксини ще бъдат пуснати на пазара.
iStock
Освен това вирусът продължава да мутира. Moderna и Biontech-Pfizer работят по адаптирането на ваксината към оригиналния вариант на Омикрон. Понастоящем обаче доминира друг вариант на инфекцията – Омикрон BA.5. Ето защо много експерти се съмняват дали добавената стойност на адаптираните ваксини ще е достатъчно висока за обществото като цяло.
Колко време продължава защитата?
Първите бустерни дози бяха поставени в Израел преди около година. Затова до момента няма наблюдения върху евентуалната дългогодишна защита. Първите изследвания сочат, че защитата от третата доза, също както и от предишните, прогресивно намалява в седмиците и месеците след ваксинацията. Но въпреки това тя остава висока. Проучване в САЩ показва, че защитата от хоспитализации два месеца след третата ваксинация е 91%, след четири месеца пък е 78%. Поради това много експерти смятат, че три ваксини при хора със здрава имунна система са достатъчни за изграждане на стабилна имунна защита срещу SARS-CoV-2.
Трите ваксинации могат да предпазят от тежки заболявания и смърт в дългосрочен план, но невинаги могат да предотвратят инфекцията, подчертава професор Радбрух. Все още не е ясно дали четвъртата ваксинация може допълнително да повиши защитата при хора със здрава имунна система – и за колко дълго.
Има ли смисъл от четвърта доза ваксина срещу Covid-19?
Херо Мустафа: Български политици използват руската пропаганда за свои ползи
Херо Мустафа: Български политици използват руската пропаганда за свои ползи – това обяви американският посланик по време на форум в София, посветен на войната в дигиталната ера, съобщава БНР.
“Онова, което виждам тук, говорейки като партньор и съюзник на България, са политици, които се възползват от манипулацията, за да постигнат полза в краткосрочен план. Но ефектът е с дългосрочни последици и е опустошителен за обществото – подрива доверието, увеличава страха. В тази дигитална информационна война бойното поле се простира до там, докъдето се стига технологичната вселена”, каза още дипломатът.
Тя отбелязва, че много хора в България са осъзнали, че Русия няма какво да им предложи освен “лъжи и войни”.
“И лично съм ставала свидетел на силата, която българите и хората от региона проявиха, за да се обединят срещу тази заплаха, да помогнат на украинските хора по време на криза, да показват изключителната си подкрепа към жертвите на този конфликт, да отворят домовете си за бежанците”, каза още послаик Мустафа.
Херо Мустафа: Български политици използват руската пропаганда за свои ползи
233 души са осъдили прокуратурата само за година, пише в.Сега.
1 млн. лв. Толкова бе осъдена да плати прокуратурата наскоро по дело за обезщетение по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ). Поводът е, че е повдигнала обвинение, което в крайна сметка е прекратено. И потърпевшият получава право да съди държавата по ЗОДОВ. В случая на Г. Т. 200 000 лв. за неимуществени вреди и още 737 889 лв. за имуществени – пропусната печалба от фирмата му, пряка загуба от обезценяване на акциите, пропусната полза от неполучено възнаграждение и т.н. Дори горните инстанции да намалят обезщетението, определено от Софийския градски съд за болките и страданията на Г. Т., по-голямото перо вероятно ще остане. Което означава, че само с едно дело прокуратурата ще е “преизпълнила” нормата си за половин година.
Представете си сега пропуснатите печалби и загубите на всички бизнесмени, които главният прокурор Иван Гешев обяви за олигарси и превърна в “клиенти” на прокуратурата, отстрелвайки ги с дела.
Разбира се, само съдът се произнася за нечия вина. И ако сред тях има виновни, те трябва да понесат наказанията си. Минаха обаче години, а присъди не се задават. Затова, изхождайки от опита, може да предполагаме, че такива няма да дочакаме, а само ще плащаме. Особено като се има предвид, че продължителността на делата сама по себе си е основание да се търси отговорност от прокуратурата.
Обичайно прокуратурата всяка година е осъждана по стотици дела по ЗОДОВ.
Този закон казва, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: задържане под стража, което е било отменено, нарушаване на конвенцията за правата на човека, обвинение в извършване на престъпление, ако човекът бъде оправдан или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, тъй като деянието е престъпление, незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства и т.н.
За прокурорските грешки обаче плащат данъкоплатците. Осъжданията не се отразяват по никакъв начин на кариерата на магистратите. Логиката за този подход е, че прокурорите трябва да имат свобода да действат, а не да се захващат само за лесните дела, които предварително са ясни. Някой, който е шофирал пиян например, или друг, който не плаща издръжка на децата си след развода. Проблемът е, че често грешките на държавното обвинение изглеждат умишлени. А методите на прокуратурата нерядко са изумителни. Като например да нахлуе в президентството или пък да тръшне някого на колене с репликата, че е “абсолютен престъпник”. Или да разпространи снимки от домовете на обвиняеми и т.н. А колкото по-шумно е било едно разследване, което не доведе до осъдителна присъда, колкото повече обвиняемите са държани в ареста и колкото повече шефовете на държавното обвинение са говорили за тях като за осъдени престъпници, толкова по-голяма става сметката за данъкоплатците.
През 2017 г. прокуратурата престана да обявява данните по ЗОДОВ в годишните си доклади
Нелепото обяснение бе, че не събира такива данни. Това, разбира се, е абсурдно, като се има предвид, че парите излизат от бюджета на държавното обвинение. В последния доклад на държавното обвинение, този за 2021 г., обаче информацията за ЗОДОВ изненадващо се появява. Данните са за м.г., както и за предходните 2 години. Явно все пак такава информация се събира, а твърденията на прокуратурата за обратното са най-обикновена лъжа.
Докладът за м.г. сочи, че в сила са влезли 231 осъдителни решения срещу прокуратурата по ЗОДОВ. Предишните две години има съответно 263 и 331. През 2021 г. 233-ма души са осъдили държавното обвинение, огромният процент от случаите са за незаконно обвинение. Предишните години броят им е малко по-голям – 267 и 339. Прокуратурата разкрива и сумите. Те са малко над 2 млн. лв. за 2021 г., при 2,6 млн. лв. за 2020 г. и 3,4 млн. лв. за 2019 г. Излиза, че държавното обвинение решава да направи данните публични чак когато има положителна за него тенденция. Трябва да се има предвид обаче, че понякога минават години преди жертвите на прокурорския тормоз да получат правото да заведат дело по ЗОДОВ.
Така че тепърва ще берем плодовете на активността на държавното обвинение от ерите на Сотир Цацаров и продължението му Гешев.
През м.г. например са заведени 507 нови дела по ЗОДОВ срещу държавното обвинение (457 и 559 за предходните 2 години). Постъпили са и над 600 искания за изпълнение на влезли в сила решения.
Прокуратурата настоява, че ЗОДОВ трябва да се преосмисли. И отговорността й да бъде ангажирана само при доказани груби нарушения на правозащитните органи, довели до незаконност на наказателната репресия. Сега в много случаи се стига до осъждане по ЗОДОВ, при положение че обвинителите са действали в изпълнение на законово регламентираните си задължения, настоява прокуратурата.
“При публично предоставяне на информация за неприключени наказателни производства трябва да се поддържа необходимият баланс между правото на обществото да получи своевременна и достоверна информация, интересите на разследването, презумпцията за невиновност и правата на лицето, срещу което се води наказателното производство”, се казва в доклада. На хартия звучи чудесно, само че обвинителите спазват това правило избирателно. В едни случаи доказателства, че и СРС-тата, се публикуват на сайта на прокуратурата, в други информация изтича контролирано в определени медии, а има и казуси, по които мъглата е пълна.
“Необходимо е повишаване на квалификацията на прокурорите в наказателното производство предвид значителния дял на осъдителните решения по ЗОДОВ на основание незаконно обвинение, като се анализират случаите, довели до тези резултати”, пише още в доклада. Некадърността обаче е само едно от възможните обяснения. Другите са корупцията и политическият натиск. Все неща, които прокуратурата дори не признава, та да очакваме да им се противопоставя.
НАЙ-НАЙ-НАЙ
В черната класация на прокуратурата има немалко фрапиращи случаи. Примерно класацията за най-тракащ скелет в гардероба на прокуратурата може да оглави случай. Него публиката отдавна не помни – за подсъдима в прословутия процес за изчезналите от ЦКБ милиони на Майкъл Чорни. Сагата, която продължи над 20 години, приключи с оправдателни присъди. А след това Мария Димова, която е била заместник главен счетоводител на ЦКБ, осъди прокуратурата да ѝ плати 50 000 лева за претърпените неимуществени вреди. Обвинението, повдигнато на Димова, предвижда от 10 до 20 години затвор, а наказателното производство е продължило около 13 години.
Впечатляващи са обезщетенията, присъдени на магистрати. Такъв е случаят на военния прокурор Илиан Георгиев. Той е бил обвинен в длъжностно престъпление, държане на патрони за пистолет без разрешително и присвояване. Първата инстанция му беше присъдила 400 000 лв., но апелативният съд ги намали до 130 000 лв.
Рекордно обезщетение получи и съдията Петър Сантиров, обвинен и после оправдан по прословутото дело за подкуп заедно с бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. Процесът ще остане в историята с репликите на тогавашния зам. градски прокурор Роман Василев към Цонев – „на колене“ и „абсолютен престъпник“. Делото за корупция беше определено от върховния съд като емблематичен пример за провокация към подкуп, инсценирана от тогавашния следовател Петьо Петров. Сантиров води дело за 500 000 лв. обезщетение, което още не е приключило окончателно.
На втора инстанция съдията от Варна Светлозар Георгиев осъди прокуратурата за 100 000 лв. за воденото повече от година дело срещу него за оказан натиск над прокурор.
Следователката от националното следствие Татяна Шарланджиева пък осъди държавното обвинение за 60 000 лв. Тя е била обвинена и незаконно подслушвана.
Отделна категория трябва да има и за делата за т.нар. Възродителен процес. Вече не една жертва на тези събития осъди прокуратурата за петцифрена сума. Разследването стои отворено вече 3 десетилетия и пострадалите не могат да получат справедливост.
Сред най-любопитните случаи пък се нарежда този на бившия организационен секретар на ГЕРБ, изключен от партията заради обвинение, че е източвал банкови карти. На първа инстанция той осъди прокуратурата да му плати над 300 000 лв., след като воденото срещу него дело е прекратено.
Емблематичен е случаят и на лекаря от Горна Оряховица, набеден за убиец на бебе от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Лекарят окончателно осъди прокуратурата за 40 000 лв. Този казус стана известен като “бебето във фризера”, след като на 3 декември 2010 г. от трибуната на парламента Цветанов изчете записи от подслушани разговори на лекари, направени във връзка с друго разследване.
Колко е важен? Кой го ползва? Може ли България без него? Въпроси и отговори за руския газ
Колко е важен? Кой го ползва? Може ли България без него? Въпроси и отговори за руския газ дава материал на Свободна Европа.
На 27 април “Газпром” едностранно спря доставките на газ за България в нарушение на действащ договор. Това предизвика остро противопоставяне и реакции от страна на политици, експерти и представители на бизнеса. Изрекоха се и много лъжи. Ето част от фактите.
Наистина ли България е „много зависима“ от руския газ? Само България и Полша ли отказаха да плащат на Русия в рубли? Може ли България без руски газ?
Тези въпроси възникнаха след като Русия спря доставките на природен газ в България. Това стана на 27 април, след като страната отказа да плаща в рубли на руската държавна компания „Газпром Експорт“.
Политици от България твърдят, че това ще предизвика криза. Президентът Румен Радев каза, че България „е много зависима от руския газ“. Лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов твърди, че само България не е изпълнила условията на Русия и затова не получава газ.
Много от тези твърдения не са верни. В следващите редове събрахме само проверените числа и факти.
Колко природен газ ползва България?
В България годишно се използват около 3 млрд. куб. м природен газ. През последните години, за които Министерството на енергетиката е публикувало данни – 2019 и 2020 г., потреблението на газ в България е по-малко.
Това значи, че България използва два пъти по-малко природен газ годишно от Гърция, три пъти по-малко от Чехия и Австрия, четири пъти по-малко от Румъния и седем пъти по-малко от Полша.
Какво е значението на газа за България?
Българската енергетика не зависи в голяма степен от природния газ. През 2019 г. той представлява 12,9% от енергийния микс на страната. България зависи в по-голяма степен от твърдите горива (28,1%), петрола (25,5%), ядрената енергия (22,7%) и дори възобновяемите източници (13,1%).
По този показател България е една от последните държави в ЕС по зависимост от природния газ. В Италия 38,6% от енергията се произвежда от природен газ. В Унгария този дял е 31,7%, в Румъния – 27,9%, а в Австрия – 22,1%.
Колко е зависима България от руския газ?
България внася над три четвърти от природния газ, който използва, от Русия. По този показател страната е сред най-зависимите в ЕС от руския газ.
Италия, която разчита в най-голяма степен на природен газ, внася под 45% от него от Русия през 2020 г., сочат данните на Евростат. Германия внася около 66% от природния си газ от Русия, а Полша – 55%. В ЕС обаче има и държави, които зависят в по-голяма степен от доставките на природен газ от Русия – Унгария (95%), Словакия (85%) и Чехия (100%).
Руската държавна компания „Газпром“ поиска клиентите ѝ от държавите от ЕС да плащат природния газ в руската валута – рубли. Тя съобщи, че плащанията в евро или долари вече няма да се приемат. Това стана по искане на руския президент Владимир Путин след като ЕС наложи санкции на Русия заради непредизвиканата военна агресия срещу Украйна. За целта „Газпром“ предложи специална процедура на плащане, която предвижда клиентите на компанията да си направят банкови сметки в руската „Газпромбанк“.
Държавите от ЕС обаче приеха обща позиция, че няма да плащат в рубли. На 27 април „Газпром“ спря доставките за Полша и България.
Защо държавите от ЕС отказаха да плащат в рубли?
Държавите от ЕС посочиха няколко причини да откажат да плащат по руската схема.
Първо, договорите им с „Газпром“ предвиждат плащания в други валути – евро или долари. Договорът с България предвижда да се плаща в долари и държавната „Булгаргаз“ съобщи, че е платила по този начин за руския газ за април.
Второ, плащанията по схемата, предложена от „Газпром“, целят да заобиколят европейските санкции срещу Русия. Някои държави смятат, че плащането по тази схема би било нарушение на санкциите, които самите те са наложили на Русия. На това мнение е и вицепремиерът на България Асен Василев.
Трето, държавите от ЕС смятат, че предложената от Русия схема на плащане представлява риск. Такова мнение изразиха ръководството на българската газова компания „Булгаргаз“ и представители на правителството. Според тях при тази схема няма гаранция, че Русия ще достави природния газ, дори България да направи плащане. Освен това парите ще минават през банка, свързана с „Газпром“, а не през независима финансова институция.
Позицията на България е, че руската „Газпром“ едностранно и без основания е прекратила доставките на природен газ. Тя е подкрепена от Европейската комисия. Асен Василев каза, че ако бъде намерено основание, България ще съди „Газпром“.
Другите държави плащат ли в рубли?
Нито една държава или компания от ЕС не е платила досега за руския природен газ в рубли, съобщи Европейската комисия.
Единствената причина „Газпром“ да спре газа първо за България и Полша е, че плащанията на двете страни се паднаха първи, каза министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. Според него всички държави в ЕС са обединени в позицията си срещу „икономическия шантаж“.
„Никой няма да наруши санкциите, никой няма да плаща в рубли“, каза Лорер.
След като Русия спря доставките за България и Полша в руски държавни медии се появиха твърдения, че Австрия се е съгласила да плаща в рубли. Те бяха цитирани и от българския президент Румен Радев. Австрийският канцлер Карл Нехамеропроверга тези твърдения.
Губи ли Русия от спирането на доставките?
По данни на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух България е платила 460 млн. евро на Русия за природен газ от началото на войната срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. За същия период Полша е платила 270 млн. евро.
Природният газ е третият най-значим продукт, който Русия изнася, след суровия петрол и рафинирания петрол. През 2019 г. страната е получила над 26 млрд. долара приходи от износ на природен газ, а Европа е важен пазар за руския газ. Спирането на доставките обаче дойде на фона на опитите на ЕС да се освободи от енергийната си зависимост от Русия.
Откъде идва природният газ сега?
Когато Русия спря доставките към България на 27 април, правителството обяви, че започват доставки от алтернативни източници.
На 2 май от „Булгаргаз“ съобщиха, че са одобрили седем оферти от трима доставчици по критерий „най-ниска цена“, за да компенсират спрените доставки от „Газпром“. От интервю на енергийния министър Александър Николов пред бТВ стана ясно, че две от фирмите са гръцката държавна ДЕПА и частната компания МЕТ Енерджи.
МЕТ е единствената компания освен „Газпром“, която има резервирани количества за доставка на руски газ по продължението на „Турски поток“ през България. Доставките по тръбата за Сърбия и Унгария продължават и сега.
Свободна Европа попита „Булгаргаз“ кои са тримата доставчици, с които дружеството е направило сделки, но до публикуването на текста не получихме отговори.
По-скъп ли е този газ от доставяния от „Газпром“?
Според министъра на енергетиката цените на газа от алтернативните доставчици са с 10% по-високи от тези, които „Булгаргаз“ щеше да плати, ако „Газпром“ беше изпълнила доставките по дългосрочния договор.
Проблемът е, че „Газпром“ едностранно и според София без основание прекрати доставките на газ за България. Пред бТВ Александър Николов каза, че сравнението с цената по дългосрочния договор е „некоректно“, тъй като „Газпром“ спря доставките за България и не предлага нищо.
Независимо от предлаганата от „Газпром“ цена, нейната стока на практика не съществува и няма как цената ѝ да бъде сравнена с тази на стоката, която се предлага на пазара от други доставчици.
Според министрите Александър Николов и Асен Василев цената на газа от „Газпром“ в рубли би била по-висока от тази по сделките на „Булгаргаз“ с алтернативни доставчици.
Кой ползва природен газ в България?
Според Министерството на енергетиката през 2020 г. България е използвала 2,4 млрд. куб. м газ. От тях малко над 77% са в секторите „Енергетика“ и „Химия“.
Според данните на „Булгаргаз“ две трети от природния газ се използват по време на отоплителния сезон между ноември и април, когато работят топлофикациите в страната. Най-големият потребител на природен газ в България е „Топлофикация София“.
В сектор „Химия“ големите потребители на природен газ са „Лукойл Нефтохим Бургас“ и дружества, произвеждащи торове и фуражи. 8% от потреблението се използва за производство на стъкло и порцелан, а 5% за сектор „Металургия“.
Може ли България без руски газ?
България използва около 3 млрд. куб. м газ годишно.
Когато бъде завършена, по газовата връзка между България и Гърция ще може да се доставя точно такова количество природен газ.
България вече има сключен договор за доставка на 1 млрд. куб.м газ годишно от Азербайджан. В момента той не се доставя в пълен обем. Други компании също са резервирали капацитет от интерконектора с Гърция – американската Linden Energy, гръцката ДЕПА, италианската Edison и азерската SOCAR.
Правителството твърди, че строителството на тръбата ще приключи до средата на годината и тя ще бъде въведена в експлоатация в следващите месеци. Изграждането на интерконектора се бави вече 13 години.
Според икономиста Георги Ангелов цялото потребление на България може да се покрие от доставките по дългосрочния договор с Азербайджан и вноса на един танкер с втечнен газ месечно. Втечнен газ може да се внася от Ревитуса в Гърция, както и от терминали в Турция.
Колко е важен? Кой го ползва? Може ли България без него? Въпроси и отговори за руския газ
