ЕС няма да признава паспорти, издадени в анексираните украински региони

ЕС няма да признава руски паспорти, издадени в анексираните украински региони, както и в Абхазия и Южна Осетия. Това реши европейският парламент (ЕП) в споразумение със Съвета на Европа.

Решението бе прието с 531 гласа “за”. 7 евродепутати бяха против, а 34 се въздържаха. Това съобщава Анадолската агенция. По-рано през месеца Москва обяви, че е издала над 80 000 руски паспорта след анексията на украинските региони.

Владимир Путин подписа анексията на окупираните украински територии

iStock

Решението предоставя на Европейската комисия (ЕК) задачата да изготви “списък на руските документи за пътуване, по-специално паспортите, които не трябва да бъдат признавани”. Това ще се случи след консултации с държавите-членки на ЕС.

Държавната дума на Русия ратифицира анексирането на 4 украински области

Може да бъде направено изключение за лицата, които идват в ЕС в опит да избягат от войната и конфликтните зони. Те могат да бъдат приемани по хуманитарни причини.

След като бъде приет от Европейския парламент и одобрен от Съвета на ЕС, документът ще бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз и съответният правен акт ще влезе в сила на следващия ден. 

Read more

ПП внесе проектозакон за намаляване на цените на горивата

Продължаваме промяната (ПП) внесе проектозакон за намаляване на цените на горивата в Народното събрание (НС) вчера. С това предложенията вече стават няколко, след тези на ГЕРБ-СДС и служебния кабинет.

Разликите между различните проекторешения

Проекторешението на ПП се доближава до това на ГЕРБ-СДС, но силно се различава от това на служебното правителство. Методиката им влиза в конфликт с политиката на служебния кабинет заради износа на горива, добити от руски петрол. Припомняме, че кабинетът “Донев” готви ново решение. То има за цел да отмени това на кабинета “Петков” и да позволи износ на такива горива след 5-ти декември.

Изземане на печалбите на “Лукойл” е сред мерките за понижаване цените на горивата (аудио)

Именно на тази дата влиза в сила решението на Европейската комисия (ЕК). То ще позволи на “Лукойл Нефтохим”, като изключение, да работи с руски петрол до края на 2024 г. Рафинерията няма технологична възможност да обработва друг вид петрол. Според решението на ЕК България може да се снабдява, а не да продава внесения руски петрол на други държави. В решението на Съвета на ЕС за пакета санкции срещу Русия обаче не е изрично упоменато, че не могат да се препродават горива, получени в страните след преработката на руски нефт.

Според служебния кабинет начинът да се смъкнат цените на горивата не е като се спира износът за трети страни.

iStock

Според ПП дерогацията няма да бъде усетена от потребителите. Те предлагат Министерският съвет (МС) да разработи и изпълни план с конкретни мерки за прилагането ѝ.

“С оглед осигуряване на пълни постъпления от данъка върху печалбите от дейността по преработка и продажба на горива от суров петрол дерогацията следва да се предостави само на дружества, които са регистрирани в България или имат място на стопанска дейност в страната”. Това посочиха от “Продължаваме промяната”.

ГЕРБ и служебният кабинет предлагат варианти за по-евтино гориво

Предложението на “Продължаваме промяната”

Политическата формация предлага следните четири мерки:

  • Да се въведе режим за проследяване на горивата и нефтопродуктите, произведени на територията на България от руски суров нефт. Той гарантира изпълнение на дерогацията, предоставена на страната с цел произведените от руски суров нефт горива и нефтопродукти да се продават само на българския пазар.
  • Считано от 5 декември, МС да разреши изпълнението до 31 декември 2024 г. на договори, сключени преди 4 юни 2022 г., или на допълнителни договори, свързани с купуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти с произход от Русия или изнасяни от Русия, единствено в полза на дружества с регистрация или стопанска дейност в България, които внасят в страната такива стоки с цел преработка и/или продажба от свое име и за своя сметка.
  • С цел намаляване на високите цени на горивата в България Министерският съвет да предприеме действия за незабавно въвеждане на мерките от Глава III на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. по повод спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, с оглед облагане с допълнителен данък на свръхпечалбите както за 2022 г., така и за 2023 г. от дейностите в отраслите на суровия нефт и нефтопреработването в България.
  • Данъчните приходи, генерирани от облагане на свръхпечалбите от дейността в сектора, да бъдат използвани за мерки за финансова подкрепа на физическите лица – крайни потребители на горива.

ГЕРБ-СДС също предлагат облагане на свръхпечалбите, но ПП се противопоставиха. Формацията на Петков и Василев заявиха, че няма как швейцарска компания да бъде законово облагана в България.

ПП внесе в НС проектозакон за намаляване на цените на горивата

Read more

Косово ще подаде молба за членство в ЕС

Косово ще подаде молба за членство в Европейския съюз (ЕС) през декември, съобщава в. “Данас”, цитиран от БТА.

През май Косово подаде молба за членство в Съвета на Европа. Сега косовското правителство възнамерява да подаде молба и за членство в ЕС през следващия месец. Това потвърди и Клисман Кадиу, политически съветник на вицепремиера Бесник Бислими.

Сърбия и Косово: Ще ескалира ли отново конфликтът в региона?

“Започнахме подготовка за подаване на молба за членство в Европейския съюз като първа стъпка, за да получим статут на страна кандидат. Молбата ще бъде подадена тази година, през декември. Междувременно в края на август беше сформиран Изпълнителен комитет, който да се заеме с подготовката на тази кандидатура. Правителството предприема всички необходими стъпки, за да информира съюзниците и чешкото председателство на ЕС за целта на кандидатурата”, коментира Кадиу.

Косово е единствената страна, която не е кандидатствала за членство в ЕС от 2003 г. Тогава на страните от Западните Балкани бе обещано бъдеще с европейска перспектива. В сегашната обстановка членството на Косово в ЕС и НАТО е от особено значение.

Премиерът на Косово предупреди за вероятен конфликт със Сърбия

По въпроса дали това е най-подходящият момент мненията са различни. Проф. Незир Краки коментира пред радио Косово, че кандидатстване до края на годината не би било прекалено рано. Друг професор, Арбен Фетоши, обаче смята, че усилията на косовското правителство са преждевременни. Той се обоснова, отбелязвайки, че Косово трябва да внимава кандидатурата им да не бъде отхвърлена. Според него институциите трябва да се подготвят добре и да отдадат максимално значение на гарантирането на процеса.

След като молбата бъде приета, на Косово ще бъде предоставен статут на страна кандидат.

Косово ще подаде молба за членство в ЕС през декември

Read more

Референдуми за членството на България в ЕС, Еврозоната и НАТО – популизъм или реална възможност?

Референдуми за членството на България в ЕС, Еврозоната и НАТО – популизъм или реална възможност? Отговор на този въпрос дава единствената българска платформа за проверка на фактите Factcheck.bg.

Темата за референдумите като панацея за решаването на важните обществени проблеми се настани трайно в обществените дебати в последните десетина години. Но трябва да се има предвид, че съществуват редица ограничения, свързани с въпросите, които могат да се подлагат на референдум. Тези ограничения произтичат от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, от Конституцията на България, от международните договори, ратифицирани от нашата държава.

Особено актуални са призивите за референдум относно членството на България в eврозоната, в ЕС изобщо, както и в НАТО. В социалните медии дори се разпространява “декларация за напускане на ЕС” с призив към хората да я подписват. Но всъщност подобна “декларация” няма никаква правна стойност.

Общи ограничения

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва необходимите условия за провеждането на национален референдум. Чл. 9, ал. 4 от този закон гласи:

“Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.”

Чл. 85, ал. 3 от Конституцията на България гласи: “Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.”

Това означава, че хипотетична промяна на Закона за пряко участие на гражданите, която да позволи референдуми по вече ратифицирани от Парламента международни договори, би влязла в противоречие с този член от Конституцията. Това потвърди и Юлиана Николова, с която Factcheck.bg се консултира при написването на този текст.

Членството в ЕС

От Европейския съюз страната ни става част по силата на Договора за присъединяването на България и Румъния към ЕС. Той е ратифициран от Народното събрание на 11 май 2005 г. Освен това България става страна и по договорите на ЕС. Тяхната най-скорошна ревизия е Договорът от Лисабон, подписан през 2007 г. и влязъл в сила през 2009 г.

Ревизията от Лисабон за първи път включва в Договора за ЕС възможност за напускането на Съюза. Чл. 50 от Договора гласи, че: “Всяка държава-членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза.”

Великобритания се възползва от тази клауза през 2016 г., когато проведе законен референдум за напускане на ЕС. Българското законодателство обаче не позволява евентуално оттегляне от Съюза да се случи посредством национално допитване.

“Ако в България се оформи мнозинство, което би пожелало предприемане на подобна стъпка, то трябва в съответствие с Конституцията да приеме реда и условията за приемане на такова национално решение. Да има и готовността и капацитета да понесе отговорността за провеждане на преговорите по уреждане на отношенията с ЕС”. Това коментира експертът по международна политика Юлиана Николова.

Членството в еврозоната

Съгласно договорите на ЕС всички страни членки са правно обвързани да се присъединят към еврозоната, когато изпълнят необходимите за тази цел условия. Изключение прави единствено Дания (а преди Брекзит – и Великобритания). Тя е договорила клауза за неучастие още в Договора за Европейския съюз през 1992 г.

Именно този договор поставя основите на еврото и залага обвързването на страните членки с единната валута на Съюза. Поради чувствителността на темата при приемането на Договора от Маастрихт е дадена възможност на държавите членки, които искат да запазят националната си валута, да го заявят изрично. Така да не се обвързват с приемането на еврото. От тази възможност се възползват Великобритания и Дания, които приемат нормите на паричния съюз, но запазват националните си валути.

Страните, които стават членки на ЕС след Договора от Маастрихт, също имат опцията да договорят клауза за неучастие в еврозоната. Това трябва да се случи преди подписването на съответния договор за присъединяване към Съюза. България не е договорила подобна клауза. Напротив, с Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС страната е поела ангажимент и за присъединяване към еврозоната, когато бъдат изпълнени т.нар. Маастрихтски критерии.

Според чл. 5 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на България и Румъния в ЕС, който е неразделна част от Договора за присъединяване: “България и Румъния участват в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държави-членки, с дерогация по смисъла на член 122 от Договора за ЕО”.

“Дерогация” означава, че въпросната правна разпоредба не се прилага от държавите, докато не изпълнят необходимите критерии. Но тъй като участието в еврозоната е записано в присъединителния ни договор, ратифициран от НС, то не може да бъде обект на национално допитване при съществуващата правна рамка.

Членството в НАТО

На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, с който е основана НАТО. В протокол към договора относно присъединяването на България няма хипотеза за заявка на промени в пакта или за напускане на НАТО.

Чл. 13 от договора обаче позволява на всяка от страните по него да вземе решение за денонсирането му.

“След изтичане на двадесет години от влизането на Договора в сила всяка от страните по Договора може да престане да бъде страна по него след изтичане на една година от датата, на която нейното известие за денонсиране на Договора е било предадено на правителството на Съединените американски щати, което ще уведомява правителствата на останалите страни по Договора за всяко депозиране на такова известие за денонсиране.”

Експертите, с които Factcheck.bg се консултира, посочват, че срокът от 20 години се отнася към датата на влизането в сила на Северноатлантическия договор – 4 април 1949 г. В този смисъл 20-те години от неговото влизане в сила са изтекли още през 1969 г. и оттогава насам всяка държава членка на НАТО може да реши да напусне при определените в договора условия.

Става дума за ратифициран от Народното събрание международен договор. Затова по този въпрос също не може да бъде организиран референдум. “За предприемане на стъпки за денонсирането на членството в НАТО е необходимо да се събере необходимото мнозинство в НС. То да изработи реда и условията за предприемане на стъпки по денонсирането на Договора”, казва Николова.

Националният консенсус за членството на България в ЕС и НАТО

Усилията в посока към евроатлантическата интеграция на България започват още в началото на 90-те години на ХХ в. Решенията за присъединяване към ЕС и НАТО са приети с подкрепата на всички политически сили. Това за членството в Европейския съюз – от Велико народно събрание.

На 22 декември 1990 г. Седмото Велико народно събрание приема решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности и Съвета на Европа. Решението за ЕО е прието с 210 гласа “за”, нито един “против” и един “въздържал се”. За Съвета на Европа 199 от депутатите гласуват “за”, двама – “против” и трима – с “въздържал се”.

Може ли да има референдум за еврото?

Декларацията за започване на преговори за приемане на България в НАТО от 21 декември 1993 г. е приета от НС. Тя е получила подкрепата на всички парламентарни групи. От 215 гласували народни представители 198 са “за”, двама – против, а 15 гласуват с “въздържал се”.

30 години по-късно обаче легитимността на тези решения се поставя под съмнение заради липсата на референдум при вземането им. Но провеждането на референдум по подобни въпроси не е задължително. То зависи от процедурите в отделните държави, от конкретния национален политически контекст, от историческия момент и пр.

Например, референдум за членство в ЕС не е провеждан в шестте държави основателки на ЕС (Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия). Обяснението за това може да се търси в чисто икономическите измерения на първоначалния вид на ЕС, както и в условията за функционирането му в първите години след създаването – т. нар. разрешителен консенсус. Но това обяснение не може да се приложи към решенията на Кипър, Гърция, Португалия и Испания също да не организират референдуми за членството си в ЕС. Там аргументите са различни и са свързани с конкретните политически обстоятелства в отделните държави. В Румъния също не е проведен референдум, открито решаващ за членството в ЕС. През 2003 г. страната организира допитване по редица промени в Конституцията, необходими за ратифицирането на Договора за присъединяване.

Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания разглежда в свой доклад всички референдуми, свързани с ЕС и проведени в държавите от Европа от зараждането на ЕС насам. Докладът отбелязва, че допитвания по европейски въпроси никога не са били провеждани в пет държави членки на Съюза – Белгия, България, Кипър, Германия и Португалия.

Подобна е и ситуацията с членството в НАТО. Не във всички държави то е било обект на национално допитване, по различни съображения. Последните две държави, кандидатствали за членство в НАТО – Финландия и Швеция – също взеха решение да не провеждат референдум. Мотивите им обаче са различни. В случая на Финландия социологическите проучвания показват ясно мнозинство в подкрепа на членството в НАТО. Това според президента Саули Ниинисто прави референдума излишен. Шведският премиер Магдалена Андершон смята, че по темата има информация, свързана с националната сигурност. Тя няма как да бъде изнесена и обсъдена публично, затова не може да бъсе подложена на национално допипитване.

Защо е важно международните договори да се спазват

Принципът за примата на международното право над националното е заложен в чл. 5, ал. 4 от Конституцията на България:

“Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.”

Приматът на международното право над националното е основополагащ принцип на международното право поначало. Той е заложен във Виенската конвенция за правото на договорите, ратифицирана в България от Държавния съвет още през 1987 г. Причината за това е, че ако всяка държава може да не спази ангажиментите си по съществуващите международни договори и да ги отхвърли във всеки възможен момент, това би направило съществуването на договорите безпредметно. Затова и от дълбока древност в отношенията между народите е възприет принципа “Pacta sunt servanda” – “Договорите трябва да се спазват”.

По същия начин стои въпросът и с правото на ЕС. Още през 1964 г., с решението си по делото “Фламинио Коста срещу E.N.E.L”, Съдът на ЕС формулира принципа за примат на европейското право. Той гласи, че правните разпоредби на ЕС (тогава още Европейска общност) имат предимство над националните законодателства на всички държави членки.

Докато приматът на международното право не се отнася до Конституцията на България (поради което е нужна ратификация на международните договори), правото на ЕС има абсолютен примат. Така то засяга не само всички национални закони, но и конституциите на държавите членки на ЕС.

Референдуми за членството на България в ЕС, Еврозоната и НАТО – популизъм или реална възможност?

Read more