The Guardian: Всеки ден британците разбират каква грешка беше Брекзит

The Guardian: Всеки ден британците разбират каква грешка беше Брекзит – това пише престижното издание в анализ на ситуацията в страната.

Може и да е обгърнат от мълчанието на Уестминстър. Но с всеки изминал ден и по всякакъв начин Брекзит става все по-реален. Толкова дълго време този спор се водеше с помощта на абстрактни съществителни: „свобода“, „суверенитет“, „контрол“. Но сега реалността е друга. Тази седмица стана ясно, че Брекзит е увеличил сметките за храна на британците драстично. Разликата е почти 6 млрд. паунда за период от две години. Най-много са пострадали домакинствата с най-малки доходи. Има причина политиците да говорят за „въпроси, свързани с хляба“. В храната и разходите за нея няма нищо абстрактно.

Поглеждайки назад, винаги е било показателно, че участниците в кампанията за напускане на ЕС се стремяха да избягват сферата на конкретното.

Те предпочитаха да се придържат към неосезаемото говорене за „независимост“ или възвръщане на контрола върху националната ни съдба. Знаеха, че реалността е враждебна среда за проекта „Брекзит“, която ще разкрие неговата глупост. Оставащите се опитаха да се противопоставят. Надяваха се да се бият не на бойното поле на мечтите, а на терена на фактите и цифрите. Това обаче така и не се получи. То само ги правеше скучни и ги превръщаше в разглезени счетоводители. Освен това всичките им цифри сами по себе си бяха абстракции – проекции на едно хипотетично бъдеще. Мрачните прогнози можеха да бъдат и бяха отхвърлени като „проект на страха“.

Нещо повече, феновете на Брекзит предлагаха материално успокоение на онези, които искаха да получат малко конкретика, примесена с визия и романтика. Те обещаваха, че за Националната здравна служба (NHS) ще бъдат отделяни допълнително 350 млн. паунда седмично. Великобритания извън ЕС ще се радва на „абсолютно същите предимства“, които е имала в него. Ежедневието не само щеше да бъде същото, но и много по-добро. През 2019 г., три години след референдума, Джейкъб Рийс-Мог беше много конкретен. „Виждам възможностите за по-евтина храна, дрехи и обувки, което ще помогне най-вече на доходите на най-незаможните членове на нашето общество“.

По-евтина храна, каза той. Вече не е необходимо да разчитаме нито на обещанията на едната, нито на прогнозите на другата страна, за да определим дали Рийс-Мог е бил прав, или не за това. Вместо това разполагаме с твърди цифри и собствените си очи.

Изследване на Лондонското училище по икономика (LSE) от тази седмица установи, че цялата допълнителна бюрокрация, породена от Брекзит е довела до скок в цените. Разходите за храна, внесена от ЕС, са добавили общо 210 лири към сметката за хранителни продукти на средното домакинство през 2020 г. и 2021 г.. Това е увеличение с 6% за този период.

Тъй като по-бедните семейства харчат по-голям дял от малкото, което имат, за храна, тази такса от 210 лири за Brexit ги е засегнала непропорционално силно. „От известно време се запасявам с храна“, написа тази седмица лондончанката Шарън Спайс. „Консервирани зеленчуци, супи, риба тон, риба, говеждо месо… Трябва да сменям консервите си, за да съм сигурна, че са с изтекъл срок на годност“.

Не е като да няма достатъчно храна за всички.

Тази година около 7 милиарда ястия са били изхвърлени, като земеделските производители посочват като основен фактор Брекзит и произтичащия от него недостиг на работници за бране на плодове и зеленчуци. Националният съюз на фермерите установи, че около 4% от членовете му са загубили реколтата си, защото не са имали достатъчно хора, които да я приберат. Досега този недостиг се покриваше от сезонни работници, идващи от континента, но Брекзит ги изключи – и така напълно годна за консумация храна е оставена да гние.

Малко по малко реалността успява там, където реториката (и статистическите прогнози) се провалят. Противниците на Брекзит вече не са принудени да изтъкват, че в един толкова взаимосвързан свят като нашия прекъсването на връзките е безсмислено. Или че да се отделиш от търговски блок, съставен от най-близките ти съседи, така че да е по-трудно да продаваш твоите стоки и да купуваш техните, е очевидно икономическо безумие. Вместо това реалността го доказва ден след ден.

Великобритания нарушава споразумението за Брекзит с ЕС, според независим мониторинг

В болницата, където напрежението в Националната здравна служба (NHS) – под формата на недостиг на същия този персонал – е „изострено от гласуването за Брекзит“.

Това сочи проучване на Nuffield Trust, публикувано тази седмица. В по-ранен доклад на Nuffield се посочва, че „ситуацията в областта на социалните грижи е най-спешна“. Спирането на миграцията от ЕС възпрепятства бъдещите работници да дойдат в страната, за да помагат.

Или пък на летището, където на британските туристи се налага да се редят с часове на опашка. Там, където някога, въоръжени със старите си кафяви паспорти, са можели да преминат безпроблемно. Така те губят ценна част от трудно спечелената си годишна почивка. Или пък на фериботния терминал, където британските музиканти, които някога са си изкарвали прилично прехраната с концерти на континента, сега откриват, че Брекзит е блокирал пътя им.

Тъй като реалността върши своята работа, дори онези, които преди това са симпатизирали на каузата Брекзит, гледат на нея с нови очи.

Изведнъж различните статистически данни, които някога са били размазани, започват да образуват модел. Ако управлявате малък бизнес, който преди е можел да достави даден продукт в Нидерландия например за два дни, сега това отнема 21 дни. Тогава разбирате защо броят на търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС е намалял с една трета. Разбирате и защо Службата за бюджетна отговорност изчислява, че само Брекзит ще влоши положението на Великобритания с 4%. Тези 4% се изразяват в приблизително 100 млрд. паунда по-малко генерирани парични средства всяка година. Това са 40 млрд. паунда по-малко данъчни приходи. Следователно 40 млрд. паунда по-малко разходи за училища, болници и всички неща, от които се нуждаем колективно и отчаяно.

Ето защо подкрепата за Брекзит се срива, като всяко проучване отбелязва рекордно ниски стойности.

Спадът на консерваторите в социологическите проучвания едновременно отразява и засилва тенденцията, защото в очите на избирателите Брекзит винаги е бил проект на торите. Съдбата на двамата е свързана. Като се има предвид, че септемврийският минибюджет подкопа репутацията на торите като икономически компетентни, той със сигурност е повлиял на обществената оценка за тяхното значимо постижение. Британците усетиха по джоба си влиянието на некомпетентността на Лиз Тръс: за тези, които някога са вярвали на партията, която я избра, това прави настояването на консерваторите, че Брекзит в крайна сметка ще се оправи, да звучи по новому кухо.

Много преди пандемията много либерални коментатори и други хора предупреждаваха за опасностите на новата ера на пост-истината. Направихме всичко по силите си, но можехме да кажем, че това не е напълно убедително. Всичко беше твърде абстрактно. Тогава удари COVID-19 и изведнъж хората видяха с голяма яснота, че истината може да бъде разликата между живота и смъртта.

Националният спор за Брекзит премина от абстракции и обещания към студена, все по-твърда реалност. По свои собствени причини нашите политици сега мълчат по този въпрос. Но реалността става все по-трудна за пренебрегване – и с всеки изминал ден става все по-силна.

The Guardian: Всеки ден британците разбират каква грешка беше Брекзит

Read more

New York Times показа как Путин заблуди западните лидери (видео)

New York Times показа как Путин заблуди западните лидери в триминутно видео, което преведохме за вас. В него чуваме как световни лидери, сред които Джодж Буш, Барак Обама, Доналд Тръмп, Емманюел Макрон, Ангела Меркел и други влиятелни политици през годините се изказват ласкателно за Путин. Видимо паднали в неговия капан, те вярват, че Русия е надежден партньор. Кадрите са събрани от последните 20 години, в които виждаме руския президент да танцува с Джордж Буш, да призовава централата на НАТО да се преименува на “Дом на съюзите” и още много. Американското издание открито критикува световните лидери за тяхната наивност.

САЩ насърчават Украйна за преговори с Русия

New York Times показа как Путин заблуди западните лидери

Read more

Служебният финансов министър: Подготвяме се интензивно за приемане на еврото

Служебният финансов министър: Подготвяме се интензивно за приемане на еврото – това обяви Росица Велкова в интервю за БТА. Целевата дата остава 1 януари 2024 година.

Създадена е междуведомствена работна група, която да подготви проектозакон за приемане на еврото. Очаква се комуникационната стратегия за еврото да бъде приета в близките седмици. Работи се и на техническо ниво съвместно с БНБ за СЕПА-плащанията. Идентифицирани са всички участници, с които трябва да се работи за въвеждане на еврото. Това са всички държавни институции с финансова информация. „Очаквам задържане на нивата на инфлацията, но до края на годината тя ще продължи да бъде двуцифрено число. Очаквам и спад на темпа на растеж на брутния вътрешен продукт на годишна база. Това са очакванията и на международните институции – те съвпадат с нашите прогнози“, посочи Велкова.

По думите й независимо от увеличението на лихвата от страна на ЕЦБ.

Това не е правено повече от 11 години. Няма да доведе до значителен спад на инфлацията. Реално тя е продиктувана от високите цени на енергоносителите и на храните, както и от нарушените системи на доставки.

Относно бюджета за следващата година финансовият министър заяви, че ведомството ще започне с указания в началото на септември и ще спази бюджетната процедура.

„Тъй като обаче сме служебно правителство, ще изготвим базов бюджет. В него ще намерят отражение взетите решения от страна на Народното събрание, без да залагаме в базовия сценарий каквито и да било политики. Ще се разработят различни сценарии и алтернативи на предложенията. Те само ще бъдат изчислени, а редовното правителство ще реши кое да включи и как точно да си реализира политиката през бюджета“, каза Велкова.

Не е ясно дали България ще влезе в Еврозоната през 2024 г.

Според нея по груби оценки за поетите ангажименти за следващата година се вижда значителен ръст на разходите в рамките на 6-6,5 млрд. лева. Ръст в приходите в този размер едва ли ще можем да очакваме. Това поставя въпроса да се търси решение за преструктуриране на разходите, за да не се отиде на промяна на данъчната политика. Ако увеличим дълга или дефицита, ще нарушим критериите на ЕК и това неминуемо ще е пречка пред приемането на еврото, обясни министърът.

И допълни, че като експерт не би препоръчала да се вдигат данъци, а да се  оптимизира разходната част на бюджета.

Актуализация на сегашния бюджет може да се прави, само ако очакваме преизпълнение на приходите. При условие че към момента не се вижда такова преизпълнение, то за актуализация трябва да вдигаме дълга и дефицита, а не бихме тръгнали да работим в тази посока. Финансиране на допълнителни разходи можем да търсим само в тяхното преструктуриране. Затова не е необходима актуализация, защото ни се позволява от Закона за публичните финанси, каза финансовият министър.

Служебният финансов министър: Подготвяме се интензивно за приемане на еврото

Read more