България отново е в дъното на класацията по образование в Европейския съюз (графики)

България отново е в дъното на класацията по образование в Европейския съюз, сочи доклад на Европейската комисия.

Изследването показва, че децата у нас, които напускат преждевременно образователната система, са повече от средното в Европейския съюз. Процентът на напускащите преждевременно образованието бавно намалява. През 2021 г. той е 12.2% (в сравнение с 12.8% през 2020 г. и 14% през 2019 г.), но все още е над средната стойност за ЕС от 9.7%.

Разликата между градските и селските райони е сериозна (съответно 6.8% и 23.7 %). Между регионите има големи различия (от 6.7% в Югозападен регион със столицата София до 21.6% в Югоизточен регион).

Едва 30% от българите имат висше образование

Цифрова грамотност

Според оценката за България ниското равнище на уменията в областта на цифровите технологии и сред младежите, и възрастните е основно предизвикателство. Притежаващите поне базови умения в областта на цифровите технологии са 29% от населението на възраст 16-74 години. Това е почти два пъти по-малко от средно 56% за ЕС.

Едва 11% от притежават умения над основните. По този показател резултатът е малко под една трета от средната стойност за ЕС.

Сред младежите на възраст 16-19 години само половината (52%) имат основни или по-високи общи умения в областта на цифровите технологии. Това е един от най-ниските показатели в ЕС (средно 69%).

Уменията в областта на цифровите технологии на възрастните са още по-ниски. До голяма степен причина за това е намаляването на населението в трудоспособна възраст и слабата връзка между висшето образование и обучението на възрастни и нуждите на пазара на труда.

Малко учат, много напускат преждевременно: Брюксел оцени образованието в България

Вследствие на това предприятията трудно намират квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват. Проблемът се задълбочава и от ниския процент на висшистите в областта на STEM (наука, технологии, инженерство и математика).

България е на първо място в Европа по дял на жените специалисти в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Те са 28% (в сравнение със средния дял за ЕС от 19%).

Пандемията открои предизвикателствата пред цифровото образование и ускори процеса на реформи и инвестиции, се отбелязва в доклада. Като положителен пример е откроено, че по време на последните вълни на пандемията Министерството на образованието и науката e продължило да раздава лаптопи на ученици и учители.

И още: в началното образование (от 3-ти клас) постепенно се въвеждат като учебни предмети програмирането и компютърното моделиране. Увеличен е броят на задължителните учебни часове на седмица. Информационните технологии, постепенно заменени от компютърното моделиране, стават задължителни в прогимназиалния етап на основното образование.

Изтъква се, че приоритетна област в плана за възстановяване и устойчивост на България, одобрен през май 2022 г., е подобряването на STEM инфраструктурата.

Но за изпълнението на тези планове и използването на са нужни преподаватели. Недостатъчните цифрови компетентности на учителите в момента възпрепятстват използването на технологиите в класните стаи.

Ранно детско образование

За първи път от 2014 г. насам процентът на участие на децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължителното начално образование леко се е подобрил. Той е достигнал 80.1%, но все още е значително по-нисък от средната стойност за ЕС от 93 % и от целевата стойност на ЕС от 96 % до 2030 г.

Въпреки че като цяло възможностите за образование и грижи в ранна детска възраст са достатъчни в цялата държава, това продължава да е проблем в столицата. А тя е основната дестинация за много млади семейства, се отбелязва в доклада. Припомня се, че през пролетта на 2022 г. в първия кръг на приема почти половината от подадените заявления в София са били отхвърлени поради липса на места.

Основно и средно образование

Повишаването на качеството на образованието остава основен проблем в началното и средното образование. Резултатите от обучението в България не са се променили значително през последните 14 години.

Недостигът на основни умения, измерен от PISA (програма за международно оценяване на учениците, разработена от Организация за икономическо сътрудничество и развитие), е два пъти по-висок от средния за Европа (47% по четене, 44% по математика и 47% по природни науки). Този процент е над 60% сред учениците в неравностойно положение.

Постигнатият от учениците в България резултат по четене е с 67 точки по-нисък в сравнение със средното от другите държави. Наваксването изисква приблизително повече от година и половина допълнително обучение в училище в България при сегашното качество.
България се стреми до 2030 г. да намали дела на учениците с ниски резултати до 25%. Това обаче ще изисква значителни усилия, се казва в доклада.

Малко учат, много напускат преждевременно: Брюксел оцени образованието в България

Дискриминация и сегрегация

В документа се подчертава още, че сегрегацията в образованието продължава да бъде основна пречка за достъпа до качествено образование.

Делът на ромските деца на възраст между 7 и 15 години, които посещават формално образование, е 86.2% при 94.6% от общото население. Едва 28% от ромските ученици на възраст между 20 и 24 години са завършили гимназиален етап на средното образование. За българското население като цяло този процент е 83.6 %.

Най-важните въпроси за образованието на ромите (Интервюто на “Господарите”)

Почти две трети от ромските деца на възраст между 6 и 14 години посещават училище или детска градина, в които всички или повечето им съученици са роми.
Три четвърти от ромските деца на възраст под 18 години са изложени на риск от бедност.

Според проучване на Агенцията на ЕС за основните права образователната сегрегация се задълбочава по-специално в общообразователните училища. Родителите отписват децата си от училища, в които преобладава броят на ромските деца. Обхватът на програмите за премахване на сегрегацията е ограничен, а органите не събират информация за етническия произход на учениците.

Неприемливи условия за учителите

Липсата на възможности за обучение и лошата образователна инфраструктура оказват отрицателно въздействие върху привлекателността на учителската професия. Почти половината от учителите са на възраст 50 и над 50 години.

Въпреки че между 2005 г. и 2018 г. броят на учителите в училищното образование се е увеличил с 10%, се наблюдава недостиг на учители. Той е изразен особено в селските райони, където преобладаващият брой ученици са от семейства в неравностойно положение.

Същевременно в училищата в градските райони или в средно големите градове обикновено преобладава броят на учителите с по-висока степен на образование или с по-голям опит.

Мерките, прилагани на национално равнище, като например увеличаването на заплатите или програмите, свързани с развитието на учителите, са насочени в правилната посока, но тепърва предстои да се установят дългосрочните им резултати.

Учебно време

Резултатите от проведено неотдавна национално проучване “Учебното време в България и в Европа” показват, че българските ученици имат по-малък брой учебни часове в сравнение с други ученици в Европа.

Общият брой на задължителните часове в класовете от 1 до 10 е 7040 на година. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа или разлика от над 22%.

Българските ученици и имат и най-дългата ваканция в Европа – средно 91 учебни дни годишно. Това е над средната стойност от 70 дни в другите европейски държави.

Професионално образование

Според последните налични данни броят на новопостъпилите ученици в гимназиалния етап на професионалното образование и обучение намалява. Процентът на записване е 51.5 през 2020 г. (средна стойност за ЕС от 48.7%).

Процентът на заетост на наскоро завършилите професионалното образование и обучение се увеличи от 69.6% през 2020 г. до 72.4% през 2021 г. Все още е под средната стойност за ЕС-27 от 76.4 %.

България продължава да има един от най-ниските проценти на участие в образование и обучение на възрастни в ЕС. Населението на България на възраст между 25 и 64 години, участвало в образование и обучение през 4-те седмици, предхождащи изследването “Наблюдение на работната сила”, намалява от 2% през 2019 г. на 1.8% през 2021 г.

Процентът на участие през 2021 г. е с 9 процентни пункта по-нисък от средната стойност за ЕС-27 за 2021 г. (10.8%) и е най-нисък в сравнение с всички европейски държави.
Освен това според проучване от 2021 г. само 5% от възрастните са посещавали онлайн курсове (през последните три месеца) при средна стойност за ЕС от 18%.

Висше образование

Според доклада процентът на завършилите висше образование остава сравнително нисък.

Средно една трета от населението на България на възраст между 25 и 34 години има висше образование. Този процент не се е подобрил значително през последните 5 години (33.6% през 2021 г.). Но остава под средната стойност за ЕС от 41.2% и целевата стойност на ЕС от 45% до 2030 г.

Разликата между броя на завършилите висше образование в градските и селските райони остава значителна (съответно 47.4% и 13.7%). Процентът на завършилите висше образование в българските градове се доближава до средната стойност за ЕС от 51.4%.

Регионалните различия на завършилите висше образование също се запазват. Те варират между 20.8% в Северозападния регион и 46.5% в Югозападния регион (със столицата София).
Продължава да съществува неравнопоставеност между половете, като 39.5% от жените на възраст между 25 и 34 години са с висше образование, в сравнение с 28% от мъжете.

Най-голям е делът на завършилите висше образование в областта на бизнеса и администрацията (23.6%), образованието (14.4%), социалните и поведенческите науки (9.9%), инженерните науки и техническите професии (9.2%) и здравеопазването (8.8%).

Проследяването на професионалната реализация на висшистите показва, че 53% от тях са работили на позиции, изискващи висше образование (увеличение с почти 10% в сравнение с 2014 г.).

България отново е в дъното на класацията по образование в Европейския съюз

Read more

Модернизират български училища с общо 480 милиона лева от Европа

Модернизират български училища с общо 480 милиона лева от Европа. Средствата са по Плана за възстановяване. Планирано е всяко от 2240-те учебни заведения у нас да изгради СТЕМ кабинет или център. Те може да са под формата на лаборатории, високотехнологични класни стаи, работилници, научни центрове и др.

СТЕМ са интердисциплинарни уроци с практическа насоченост, в които се включват различни учебни предмети (б. а. – от англ. STEM): S – science (наука), T – technology (технология), Е – engineering (инженерство), М – mathematics (математика).

По проекта ще се финансира изграждането на осем вида училищни СТЕМ центрове.

Това са кътове тип лаборатории, изследователски лаборатории, центрове за млади изследователи, центрове за технологии в креативните индустрии, центрове за дигитални създатели и центрове по природни науки, изследвания и иновации. Всяко училище ще може да кандидатства и за изграждането на високотехнологични оборудвани и свързани класни стаи.

В зависимост от вида им ще се финансират различни дейности и пособия. Сред тях – комплекти за роботика и инженерни науки, 3D-принтери, електронни платки и микрокомпютри, творчески кътове, зоокътове, техническо оборудване, лицензи за достъп до платформи с електронно съдържане по науките, необходими за приложната работа на учениците, видео- и звукозаписни студиа със снимачна техника, симулационна техника, виртуална и добавена реалност, видео и аудио оборудване за лингвистични занимания и др.

Независимо че целта е всяко школо да има СТЕМ център, училищата ще трябва да разработят идеята си в конкретика и да подадат проектно предложение, на което ще бъде дадена обратна връзка с цел подобряване на концепцията. Те ще бъдат оценявани и за готовност за изпълнение на проектите си, а тези, които нямат високо ниво, ще бъдат оставени за по-късен етап през 2023 г. и ще получат нужните насоки.

Ръководителите на SiteGround даряват 100 милиона лева за образование и здравеопазване в България

Училищата ще получават различни суми (общо почти 356 млн. лв. без ДДС) според броя на учениците.

Най-малките училища с под 50 ученици ще имат право на до 50 000 лв. за изграждане на СТЕМ кабинет. По-големите от 201 до 400 ученици ще получат до 200 000 лв. Най-големите с над 1000 ученици ще могат да използват до 600 000 лв. за по-големи СТЕМ центрове. (Центровете са обединения на няколко съществуващи пространства с цел практическо и приложно обучение по точните, инженерните науки, информационни технологии).

Учебните заведения, които вече са получили средства по националната програма за изграждане на СТЕМ среда, ще получават по-малки суми. Ако имат до 200 ученици – до 50 000 лв. на проект. При училища, в които учениците са от 201 до 400 – до 100 000 лв. Ако имат над 1001 ученици – до 300 000 за проект. За високотехнологична класна стая пък сумите ще са от 10 000 до 80 000 лв., или общо над 78 млн. лв. без ДДС.

В новите зали за роботика, лабораториите, дигиталните работилници и т. н. учениците ще правят експерименти и електронни експедиции. Те ще търсят и добиват знания с добавена виртуална реалност, ще правят предприемачески проекти със социална, зелена, приложна, културна и творческа насоченост и др. Целта на новите пространства е да поощрят образователните иновации в преподаването в сферата на СТЕМ. Да стимулират креативността и изследванията, да създадат условия за развитие на ключови умения у учениците. Така в крайна сметка да се повиши интересът им към науките и научните изследвания.

Очакванията са още те да помогнат за въвеждането на нови методи на преподаване и на ново учебно съдържание. Ще спомогнат и за повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти, за което също е предвидено финансиране. Близо 39 000 учители би трябвало да бъдат обучени как да преподават по СТЕМ методиката. До нови, мотивиращи технологии за учене следва да се докоснат над 500 000 ученици.

По проекта е предвидено и изграждане на Национален СТЕМ център за 15 млн. лв. без ДДС

Той ще консултира развитието на СТЕМ среда във всяко българско училище, ще разработва и апробира интегрирано съдържание, методики и инструментариум в подкрепа на СТЕМ обучението както за учители, така и за ученици и студенти. Той ще осигурява лаборатории за подготовка на олимпийските отбори на страната ни, както и създаването на стандарти за качество и повишаване и измерване на резултатите от обучението.

Планирано е и създаването на три регионални СТЕМ центъра за общо 17 млн. лв. без ДДС с функции на научно-изследователски пространства, осигуряващи равен достъп до съвременно обучение и СТЕМ мислене на уязвими групи, както и ученици с различно ниво на интереси в творческите индустрии и приложните науки. В тях ще се правят конгреси, конференции, семинари, както и обучения на педагогически специалисти и ще бъдат изградени върху съществуващи ученически бази – Националния детски комплекс в с. Ястребино, Националния детски екологичен комплекс в Ковачевци и в Хисар.

Срокът за изпълнение на проекта е до 2026 г., а общият му бюджет е 480 млн. лв. без ДДС. Стойността на ДДС в размер на 96 млн. лв. ще бъде финансирана за сметка на националния бюджет.

Модернизация на образователната среда

Проектите в областта на образованието, които ще бъдат финансирани по Плана за възстановяване, са общо четири. Освен този за СТЕМ центровете, по проекта за модернизация на образователната среда, по който ще се ремонтират училища, детски градини, общежития, ще се правят кампуси или изцяло нови школа. За тях са планирани още повече средства – внушителните 569 млн. лв., плюс 110 000 лв. национално съфинансиране. За изграждане на младежки центрове са одобрени 63 млн. лв. (заедно със 7000 лв. съфинансиране). А за предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни – 322 млн. лв. (+57 000 лв. съфинансиране).

Модернизират български училища с общо 480 милиона лева от Европа

Read more