15 километра от магистрала “Хемус” ще се строят поне 5 години

15 километра от магистрала “Хемус” ще се строи поне 5 години. Това заяви служебният регионален министър Иван Шишков пред Народното събрание. Той представи напредъка на строителството на първите три участъка на автомагистрала “Хемус”. Министърът отговори на въпрос по темата на депутата от “Продължаваме промяната” Настимир Ананиев по време на парламентарния контрол

По думите му строителните работи по първия участък (лот 1) от пътен възел “Боаза” до пътен възел “Дерманци” са изпълнени на 60%. В лот 2 са извършени 20% от предвидените дейности. В третата част – от п. в. “Каленик” до връзката с пътя Плевен – Ловеч, са реализирани 46% от заложените работи.

Очаквало се строителството на трите участъка от “Хемус” до пътя Плевен – Ловеч, които са с дължина 51.54 км, да завърши в периода 2024 – 2025 г. “Този срок е заради натрупано забавяне от януари до август 2022 г. Дължи се на финансова неяснота за заплащането на извършването на строително-монтажните работи”. Така Шишков обясни забавянето с недобре свършена работа от предишното коалиционно правителство.

Лот 1 е с дължина 15.2 км. Той започна да се строи през април 2019 г. Първоначално обещаният срок (обещанието беше на третото правителство на Бойко Борисов – бел. ред.) за пускането на този участък беше октомври 2021 г. По-късно коалиционното правителство и по-конкретно министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов обеща лот 1 да е готов до април 2022 г. След това пусковият срок беше удължен от Караджов с една година – април 2023 г.

Строително-монтажните работи по четвъртия лот – от края на п. в. “Плевен” до п. в. “Летница” – с дължина близо 27 км, както и в петия (Летница – Павликени) може да започнат след решаване на казуса с незаконното строителство по трасето, отбеляза Иван Шишков.

„Дискавъри: Магистрала „Хемус“ – осмото чудо на света“ (видео)

Законодателни промени

В петък в Народното събрание правителството внесе законопроект за изменение на Закона да устройство на територията. В него регионалното министерство предложи вариант, в който да бъде обявено за търпимо извършено незаконно строителство. Това включва и строителството на четвърти и пети лот на “Хемус”, за да може изграждането на магистралата да продължи. По-рано Шишков е казвал, че незаконното строителство е било допуснато в “строителния хаос” при управлението на третото правителство на Борисов.

“Това, което сме предложили, не касае само четвърти и пети лот на магистрала “Хемус”, независимо, че те са най-емблематични. Предложили сме и възможност за гаранции за това строителство. То ще бъде обследвано и ще бъде констатирано, че отговаря на нормите и може да бъде обявено за търпимо”, обяви Иван Шишков. Според него така държавата ще можела да има гаранции, а гаранциите били изключително важно нещо, когато има строителство.

Добави, че за седми (между Павликени и търновското село Куцина) и осми лот (Куцина – Попово) имало проблем с трасето. “Работи се по вариант, в който трасето частично да бъде променено. В едната част то преминава през територия с ловно стопанство. В другата част преминава през територия, която е в близост до складове, което чисто нормативно е невъзможно”, посочи министърът.

За лот девет (Лозница – Буховци) той съобщи, че има уверението на областния управител на Търговище, че на сесия на Общинския съвет е минало разделянето на един имот, което ще даде възможност за реализирането на проектирането и започването на строителството.

15 километра от магистрала “Хемус” ще се строи поне 5 години

Read more

България отново е в дъното на класацията по образование в Европейския съюз (графики)

България отново е в дъното на класацията по образование в Европейския съюз, сочи доклад на Европейската комисия.

Изследването показва, че децата у нас, които напускат преждевременно образователната система, са повече от средното в Европейския съюз. Процентът на напускащите преждевременно образованието бавно намалява. През 2021 г. той е 12.2% (в сравнение с 12.8% през 2020 г. и 14% през 2019 г.), но все още е над средната стойност за ЕС от 9.7%.

Разликата между градските и селските райони е сериозна (съответно 6.8% и 23.7 %). Между регионите има големи различия (от 6.7% в Югозападен регион със столицата София до 21.6% в Югоизточен регион).

Едва 30% от българите имат висше образование

Цифрова грамотност

Според оценката за България ниското равнище на уменията в областта на цифровите технологии и сред младежите, и възрастните е основно предизвикателство. Притежаващите поне базови умения в областта на цифровите технологии са 29% от населението на възраст 16-74 години. Това е почти два пъти по-малко от средно 56% за ЕС.

Едва 11% от притежават умения над основните. По този показател резултатът е малко под една трета от средната стойност за ЕС.

Сред младежите на възраст 16-19 години само половината (52%) имат основни или по-високи общи умения в областта на цифровите технологии. Това е един от най-ниските показатели в ЕС (средно 69%).

Уменията в областта на цифровите технологии на възрастните са още по-ниски. До голяма степен причина за това е намаляването на населението в трудоспособна възраст и слабата връзка между висшето образование и обучението на възрастни и нуждите на пазара на труда.

Малко учат, много напускат преждевременно: Брюксел оцени образованието в България

Вследствие на това предприятията трудно намират квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват. Проблемът се задълбочава и от ниския процент на висшистите в областта на STEM (наука, технологии, инженерство и математика).

България е на първо място в Европа по дял на жените специалисти в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Те са 28% (в сравнение със средния дял за ЕС от 19%).

Пандемията открои предизвикателствата пред цифровото образование и ускори процеса на реформи и инвестиции, се отбелязва в доклада. Като положителен пример е откроено, че по време на последните вълни на пандемията Министерството на образованието и науката e продължило да раздава лаптопи на ученици и учители.

И още: в началното образование (от 3-ти клас) постепенно се въвеждат като учебни предмети програмирането и компютърното моделиране. Увеличен е броят на задължителните учебни часове на седмица. Информационните технологии, постепенно заменени от компютърното моделиране, стават задължителни в прогимназиалния етап на основното образование.

Изтъква се, че приоритетна област в плана за възстановяване и устойчивост на България, одобрен през май 2022 г., е подобряването на STEM инфраструктурата.

Но за изпълнението на тези планове и използването на са нужни преподаватели. Недостатъчните цифрови компетентности на учителите в момента възпрепятстват използването на технологиите в класните стаи.

Ранно детско образование

За първи път от 2014 г. насам процентът на участие на децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължителното начално образование леко се е подобрил. Той е достигнал 80.1%, но все още е значително по-нисък от средната стойност за ЕС от 93 % и от целевата стойност на ЕС от 96 % до 2030 г.

Въпреки че като цяло възможностите за образование и грижи в ранна детска възраст са достатъчни в цялата държава, това продължава да е проблем в столицата. А тя е основната дестинация за много млади семейства, се отбелязва в доклада. Припомня се, че през пролетта на 2022 г. в първия кръг на приема почти половината от подадените заявления в София са били отхвърлени поради липса на места.

Основно и средно образование

Повишаването на качеството на образованието остава основен проблем в началното и средното образование. Резултатите от обучението в България не са се променили значително през последните 14 години.

Недостигът на основни умения, измерен от PISA (програма за международно оценяване на учениците, разработена от Организация за икономическо сътрудничество и развитие), е два пъти по-висок от средния за Европа (47% по четене, 44% по математика и 47% по природни науки). Този процент е над 60% сред учениците в неравностойно положение.

Постигнатият от учениците в България резултат по четене е с 67 точки по-нисък в сравнение със средното от другите държави. Наваксването изисква приблизително повече от година и половина допълнително обучение в училище в България при сегашното качество.
България се стреми до 2030 г. да намали дела на учениците с ниски резултати до 25%. Това обаче ще изисква значителни усилия, се казва в доклада.

Малко учат, много напускат преждевременно: Брюксел оцени образованието в България

Дискриминация и сегрегация

В документа се подчертава още, че сегрегацията в образованието продължава да бъде основна пречка за достъпа до качествено образование.

Делът на ромските деца на възраст между 7 и 15 години, които посещават формално образование, е 86.2% при 94.6% от общото население. Едва 28% от ромските ученици на възраст между 20 и 24 години са завършили гимназиален етап на средното образование. За българското население като цяло този процент е 83.6 %.

Най-важните въпроси за образованието на ромите (Интервюто на “Господарите”)

Почти две трети от ромските деца на възраст между 6 и 14 години посещават училище или детска градина, в които всички или повечето им съученици са роми.
Три четвърти от ромските деца на възраст под 18 години са изложени на риск от бедност.

Според проучване на Агенцията на ЕС за основните права образователната сегрегация се задълбочава по-специално в общообразователните училища. Родителите отписват децата си от училища, в които преобладава броят на ромските деца. Обхватът на програмите за премахване на сегрегацията е ограничен, а органите не събират информация за етническия произход на учениците.

Неприемливи условия за учителите

Липсата на възможности за обучение и лошата образователна инфраструктура оказват отрицателно въздействие върху привлекателността на учителската професия. Почти половината от учителите са на възраст 50 и над 50 години.

Въпреки че между 2005 г. и 2018 г. броят на учителите в училищното образование се е увеличил с 10%, се наблюдава недостиг на учители. Той е изразен особено в селските райони, където преобладаващият брой ученици са от семейства в неравностойно положение.

Същевременно в училищата в градските райони или в средно големите градове обикновено преобладава броят на учителите с по-висока степен на образование или с по-голям опит.

Мерките, прилагани на национално равнище, като например увеличаването на заплатите или програмите, свързани с развитието на учителите, са насочени в правилната посока, но тепърва предстои да се установят дългосрочните им резултати.

Учебно време

Резултатите от проведено неотдавна национално проучване “Учебното време в България и в Европа” показват, че българските ученици имат по-малък брой учебни часове в сравнение с други ученици в Европа.

Общият брой на задължителните часове в класовете от 1 до 10 е 7040 на година. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа или разлика от над 22%.

Българските ученици и имат и най-дългата ваканция в Европа – средно 91 учебни дни годишно. Това е над средната стойност от 70 дни в другите европейски държави.

Професионално образование

Според последните налични данни броят на новопостъпилите ученици в гимназиалния етап на професионалното образование и обучение намалява. Процентът на записване е 51.5 през 2020 г. (средна стойност за ЕС от 48.7%).

Процентът на заетост на наскоро завършилите професионалното образование и обучение се увеличи от 69.6% през 2020 г. до 72.4% през 2021 г. Все още е под средната стойност за ЕС-27 от 76.4 %.

България продължава да има един от най-ниските проценти на участие в образование и обучение на възрастни в ЕС. Населението на България на възраст между 25 и 64 години, участвало в образование и обучение през 4-те седмици, предхождащи изследването “Наблюдение на работната сила”, намалява от 2% през 2019 г. на 1.8% през 2021 г.

Процентът на участие през 2021 г. е с 9 процентни пункта по-нисък от средната стойност за ЕС-27 за 2021 г. (10.8%) и е най-нисък в сравнение с всички европейски държави.
Освен това според проучване от 2021 г. само 5% от възрастните са посещавали онлайн курсове (през последните три месеца) при средна стойност за ЕС от 18%.

Висше образование

Според доклада процентът на завършилите висше образование остава сравнително нисък.

Средно една трета от населението на България на възраст между 25 и 34 години има висше образование. Този процент не се е подобрил значително през последните 5 години (33.6% през 2021 г.). Но остава под средната стойност за ЕС от 41.2% и целевата стойност на ЕС от 45% до 2030 г.

Разликата между броя на завършилите висше образование в градските и селските райони остава значителна (съответно 47.4% и 13.7%). Процентът на завършилите висше образование в българските градове се доближава до средната стойност за ЕС от 51.4%.

Регионалните различия на завършилите висше образование също се запазват. Те варират между 20.8% в Северозападния регион и 46.5% в Югозападния регион (със столицата София).
Продължава да съществува неравнопоставеност между половете, като 39.5% от жените на възраст между 25 и 34 години са с висше образование, в сравнение с 28% от мъжете.

Най-голям е делът на завършилите висше образование в областта на бизнеса и администрацията (23.6%), образованието (14.4%), социалните и поведенческите науки (9.9%), инженерните науки и техническите професии (9.2%) и здравеопазването (8.8%).

Проследяването на професионалната реализация на висшистите показва, че 53% от тях са работили на позиции, изискващи висше образование (увеличение с почти 10% в сравнение с 2014 г.).

България отново е в дъното на класацията по образование в Европейския съюз

Read more