Калина Константинова: ПП най-вероятно ще върне мандата неизпълнен (видео)

Калина Константинова: ПП най-вероятно ще върне мандата неизпълнен. Това стана ясно от думите на депутата и ексвицепремиер в правителството на „Продължаваме промяната“ пред bTV.

Подкрепа от ГЕРБ?

„Това, което чухме като коментар от страната на Бойко Борисов, е агресивната реакция на един лидер, който не съумя. Имаше добра предпоставка в този парламент да се намери мнозинство и честно казано на него му беше гласуван този ангажимент. Сега се бяга от отговорност – търси се кой е виновен за тяхната импотентност и неспособност да съставят такова мнозинство и да излъчат кабинет с първия мандат“, каза Константинова.

Василев: Симбиозата между Радев и Борисов е толкова силна, че няма нужда да се срещат (видео)

На въпрос дали от ПП ще приемат евентуална подкрепа от ГЕРБ за съставяне на правителство, тя посочи, че първо това Народно събрание трябва да свърши „важните за хората задачи“, по които евентуален кабинет да може да работи.

ПП и ДБ изземат службите на президента със законопроекти

„Важните задачи“

“След това ще видим дали едно правителство може да ги приведе в действие. По време на преговорите за съставянето на кабинет ще видим дали изобщо има смисъл от такова правителство чрез гласуването на някои законопроекти”, добави тя.

„Продължаваме промяната“ обявиха кандидатурата си за премиер (видео)

По думите ѝ лакмус ще бъдат законопроектът за КПКОНПИ, както и този, свързан с разследването на главния прокурор. Константинова благодари на президента, че ще даде време преди връчването на втория мандат, за да се изпълнят тези задачи.

Правителство на малцинството

Асен Василев: С “Демократична България” ще предложим правителство на малцинството (видео)

„Сега е наша задача и това е ролята ни, като втора политическа сила, да проверим дали има такива политики около които всички партии могат да се обединят“, обясни още тя. Като допълни, че след това ще стане ясно дали „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ще имат правителство на малцинството или не.

Калина Константинова: ПП най-вероятно ще върне мандата неизпълнен

Read more

Извънредно заседание на НС в последната работна седмица на депутатите

Последната работна седмица на депутатите започва с извънредно заседание на Народното събрание (НС). В дневния ред за вторник са записани два законопроекта за обсъждане на първо четене.

Депутати се надпреварват да внасят законопроекти в едва започващото работа Народно събрание

БулФото

Единият от тях е внесен от ДПС. В него се предлага забрана за износа на суров нефт и нефтопродукти, които са обект на дерогацията.

Президентът обяви кога ще връчи втория мандат

Вторият законопроект е внесен от “Демократична България”. Те искат държавата да поеме оперативния контрол на рафинерията “Лукойл” в Бургас.

Видео: НОВА

Извънредно заседание на НС в последната работна седмица на депутатите

Read more

Готови сме да поемем отговорността, заяви Петков (видео)

Готови сме да поемем отговорността, заяви Петков.

След провала на първия опит за редовен кабинет е ред на „Продължаваме промяната“ да получат втория мандат за съставяне на правителство.

По-рано този месец лидерите на ПП и ДБ анонсираха законопроекти за ограничаване на ролята на президента в Националната сигурност. Те предложиха председателите на ДАНС, ДАТО, СВР и ДАР да се назначават от Министерски съвет по предложение на премиера. Тази мярка цели гаранции, че правителството ще поеме пълна политическа отговорност по време на кризи, застрашаващи националната сигурност на страната, посочиха от ПП. Според тях защитата на националната сигурност трябва да е основен приоритет на правителството.

Снимка: БулФото

Асен Василев: С “Демократична България” ще предложим правителство на малцинството (видео)

Всички проекти вече са входирани, обясни съпредседателят на ПП Кирил Петков пред NOVA.

Изпратени са и писма до всички политически партии.

„На Председателски съвет им казваме: „Имаме още шанс да продължим отговорно да се движим напред с този парламент, но не вярваме на думи, а на действия”, каза Петков.

И допълни: „Готови ли са депутатите в това Народно събрание да работят по истинските въпроси на българите? Ако са готови, експертите в двете групи – ПП и ДБ – ще бъдат намерени. Хем не се крием зад експерти, хем няма да е на всяка цена някой да бъде на дадена позиция”.

Петков не потвърди името на Надежда Йорданова за кандидат за премиер.

Снимка: БулФото

Радев наложи вето върху промените в Изборния кодекс

Петков поиска от БСП и Нинова да подкрепят ветото на президента и отново да отворят дебата за Изборния кодекс.

„Ако са готови на тези стъпки, ние сме готови да говорим с тях”, посочи Петков.

Защо от ПП отхвърлиха проектокабинета „Габровски”:

„Най-големият ни проблем с това правителство е, че г-н Борисов се опитва да контролира процесите по леко задкулисен начин. Слага едни хора отпред, крие се зад експертите, а реално истински неговият проблем е, че не смее да се оттегли от политиката. Има зависимости и парламентарната група трябва да го пази”.

По думите му някои от предложените министри имат грехове в миналото и то с големи щети към България.

Петков: Кой предложи Николай Павлов за министър? (видео)

Ето как Петков отговори на обвиненията на  уволнения от него шеф на „Булгаргаз” Николай Павлов:

„Нас не ни е страх от нищо. Искаме прокуратурата да заработи на пълни обороти. Да ни разследва. Да започне да работи по всички проблеми – от правителството на Борисов едно време до нас”.

Готови да поемем отговорността, заяви Петков (видео)

Read more

Как “Възраждане” и Русия излъгаха, че преписват американски закон за чуждите агенти? (Коментарът на “Господарите”)

Как “Възраждане” и Русия излъгаха, че преписват американски закон за чуждите агенти? Отговор на този въпрос търсим, проследявайки фактите около въпросния американски закон, който уж е бил преписан първо в Русия, а сега и у нас във вид на скандален законопроект, внесен миналата седмица от парламентарната група на “Възраждане”.

Закон за „чуждестранните агенти” по руски модел внесоха от „Възраждане”

Какво гласи въпросният закон FARA в САЩ?

Законът влиза в сила 1938 година и е приет и подписан тогава от президента Рузвелт. Той се появява в навечерието на Втората световна война, в условията на много агресивна нацистка пропаганда в Съединените щати. Затова първоначалният замисъл на закона е да има инструмент американското правителство да ограничава влиянието на тази пропаганда в държавата. Но тъй като всяко нещо има своя логичен контекст, той в годините на няколко пъти се променя. Законът тогава се фокусира върху комунистическата пропаганда. По-късно обаче изобщо изоставя пропагандата като основна своя цел и много силно се съсредоточава върху лобизма. Причината – с развитието на икономиката много чуждестранни компании и чуждестранни организации се опитват да прокарат интересите си в Американския конгрес.

През 90-те години на миналия век пропагандата, даже и като дума, е махната от Закона. И за първи път от много време законът е използван с политически съображения по времето на Тръмп. Тогава той е бил насочен срещу руски и китайски държавно контролирани медии.

В резултат на всичкото това този Закон има своите множество критици в Съединените щати. В момента, от април тази година, тече процедура по обсъждането му и за идеи за промяна. Целта е да не се дублира с изискванията на Закона за лобизма, какъвто в Америка има.

Трябва да се предотврати потенциална злоупотреба с медиите, защото за разлика от това, което ни се разказва тук, в американския закон медиите са записани като изключение от Закона.

Той не е насочен към медии и неправителствени организации, за разлика от намеренията, които се заявяват от политическа партия “Възраждане”. Единствените медии, които могат да бъдат засегнати от него, са държавна собственост на други страни. Пример за такива са китайската държавна телевизия, руската държавна медийна група “Русия днес“, корейската държавна телевизия, японската държавна телевизия и това е горе-долу обхватът на медиите, които са регистрирани по този закон.

Освен това Комисията, която се занимава с прилагането на този Закон, може да каже, че според нея някой трябва да се регистрира. Но организацията, която е посочена, може да оспори това пред съда. А Комисията трябва да докаже, че въпросната организация – било то медия или някаква друга – има чуждестранен собственик или ръководител, който я финансира, управлява и контролира нейната работа. И да кажем такъв спор върви за “Ал Джазира”, която казва, че не е държавна телевизия, а е независима медия.

Как Русия измени и въведе закона?

Първият руски закон за чуждестранните агенти беше приет през 2012 г. Към момента списъкът включва 166 физически и юридически лица.

През юни тази година законът беше променен. Съгласно него всяко лице, което получава финансова или друга подкрепа от чужбина, може да бъде обявено за чуждестранен агент.

Законодателният акт отразява климата на враждебност и недоверие към Запада. Той се изостри, след като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари и страната беше ударена от вълна от западни санкции.

Пред Държавната дума съавторът на законопроекта Андрей Луговой обвини различни неназовани руски публични фигури, че са получили “специално обучение” във Великобритания. Тяхна цел били опитите Русия да бъде унищожена отвътре.

Проектозаконът въвежда и нова категория “лица, свързани с чуждестранен агент”.

В нея могат да попаднат роднини на чуждестранни агенти или други лица, които са им помогнали да извършват дейността си.

Терминът, който съдържа конотации на шпионаж от времето на Студената война, се използва от Русия като враждебен етикет за хора и организации. За тях смята, че се занимават с политическа дейност с чуждестранна подкрепа.

По закон чуждестранните агенти са длъжни да обозначават всяка публикация, включително в социалните медии, с дълга декларация за отговорност. Те трябва да докладват редовно приходите и разходите си, а също подлежат на финансов одит.

Законопроектът предвижда руският медиен регулатор “Роскомнадзор” да има право да блокира без съдебно решение уебсайтове на чуждестранни агенти по искане на Министерството на правосъдието.

Какво предвижда законопроектът на “Възраждане”?

В края на октомври парламентарната група на “Възраждане” внесе законопроект за закон за чуждестранните агенти, който буквално преписва руския такъв закон, при това в най-новата му версия.

Проектът предлага всички медии, техните собственици, управители, служители и дори сътрудници на хонорар, които са получили повече от 1000 лв. от чуждестранни организации – правителствени, неправителствени и търговски, в рамките на една година, трябва да бъдат вкарани в регистър на „чуждестранните агенти“.

Законът, качен на сайта на парламента, предвижда още „агентите“ да не могат да преподават на деца. Да не могат да работят в държавни университети и в БАН, обекти на МВР и Министерство на правосъдието. Забранява им се да извършват творческа дейност за сметка на държавния или местния бюджет. Не могат да участват в проекти, обществени поръчки и да извършват оценки върху околната среда. Забранява им се да участват в политически дейности, лобиране или предизборна агитация. Също и дейности по оказване на влияние върху всяка част от обществеността на България.

“Кражбата” на дискриминационни закони като политическа линия

Повече от ясна е проруската ориентация на “Възраждане”, които следват стриктно примера на Русия във всяко отношение. Но всъщност те далеч не са иноватори в тази политика у нас. Вече три пъти проруски партии направиха опит за въвеждане на дискриминационни закони спрямо различни НПОта.

Още през март 2013 г. Яне Янев и група народни представители внасят законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. С него се предлага въвеждане на изискването членовете на управителните органи на НПО в обществена полза и техните най-близки роднини да декларират всички свои лични доходи и имущество. Скритата цел на предложението е чрез непропорционални административни тежести да се ограничи създаването на нови. Цели се и да се създадат законови възможности за институционален натиск и репресия върху хора, участващи в управлението на организации изразяващи критично срещу властта мнение. Това предложение отпада от финално приетия от Народното събрание законопроект, но чрез него се е разпространило целеното внушение – НПО и свързаните с тях лица отклоняват средства и извършват съмнителни дейности.

През същата 2013 г. Волен Сидеров и група народни представители внасят законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

С тях предлагат създаването на нов чл. 155в, който гласи: „Който манифестира публично своята или на други хомосексуална ориентация или принадлежност, чрез организация или участие в митинги, шествия и паради или чрез средствата за масова информация и Интернет, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.” Предложението очевидно е в разрез с правото на изразяване и свободата на мирни събрания и представлява директна атака срещу дейността на определени правозащитни граждански организации.

В края на януари 2014 година над неправителствените организации и правата на гражданите надвисва нова заплаха. Тя идва от широката дефиниция за предателство и поставяне в услуга на чужди организации, включена в изцяло новия проект на Наказателен кодекс. Документът предизвиква множество критики и управляващите тогава решиха да проведат широко обсъждане, което така и не се случва заради падането от власт на кабинета Орешарски. Законопроектът не се внася повторно в следващите народни събрания.

Популизъм и още много популизъм

Общото между цитираните предложения на “Възраждане”, “Атака” и други политически фигури у нас е тяхната цел – абсолютен популизъм. Ясно е, че такъв тип законопроекти няма как да се приемат, докато България е демократична държава. Ясно е и че те биха били осъдени остро от Европейската комисия и Европейския съд за правата на човека предвид дискриминационния си характер. Но целта на вносителите им не е те да станат реалност.

Единственото, което целят, е да кажат на избирателите си, че са се опитали да спрат “чуждото влияние”. А “лошите евроатлантици” не са им позволили да го направят. Така влизат в ролята на добрите. А всъщност зад маската им се крият отново чужди интереси. Русия има интерес в България да няма свободни медии и граждани. Нито една финансирана от нея медия не декларира този факт публично. По този начин реално много медии и организации са “чужди агенти” в нейна полза, но “под масата”.

Затова, скъпи приятели, не се подвеждайте по “добрите намерения”, които политици като членовете на “Възраждане” декларират.

Както се оказва, от “Възраждане” са взели името на американски закон, но всъщност преписват изцяло руския.

Мислете критично по техните предложения. Дори хипотетично Законът за чуждите агенти да стане факт, можете ли да си представите хиляди българи в чужбина да бъдат обявени за “агенти”, защото получават заплата за черната работа, която вършат в “прогнилия запад”? Или всички чуждестранни фирми, опериращи у нас, да бъдат обявени за “агенти”. Представете си на табелите на всички известни големи вериги да стои текст “чуждестранен агент”? Нали знаете как това би изглеждало на всеки потенциален инвеститор у нас?

Ето защо е важно не да пишете коментари колко “страхотно” е да се ограничат “чуждите агенти” у нас, а да помислите дали изобщо въпросният закон би могъл да се спазва и как ще се случи това. Мисленето може и да е трудно в много ситуации, но е важно. Особено когато популистите дебнат отвсякъде.

Как “Възраждане” и Русия излъгаха, че преписват американски закон за чуждите агенти?

Автор: Виктория Симеонова

Read more

Кога ще дойдат парите от Плана за възстановяване

Кога и при какви условия България ще получи пари по Плана за възстановяване и устойчивост? Въпросът зависи от това дали ще има работещ парламент. Анализ на Диляна Теохарова за Свободна Европа.

Фон дер Лайен: ЕК дава зелена светлина на Плана за възстановяване на България (видео)

Снимка: БулФото

След като българският План за възстановяване беше одобрен от Европейската комисия през април, страната вече очаква първите плащания.

Те са свързани с изпълняването на определени условия, някои от които зависят от това да има работещ парламент. Политическата ситуация в страната обаче предполага възможни предсрочни избори, което означава, че Народното събрание ще трябва да се разпусне.

Това може да забави и дори да просрочи приемането на законодателни промени, необходими за плащанията. Свободна Европа събра най-важното до момента в този процес.

Кога ще дойде първото плащане

Министерството на финансите (МФ) твърди, че няма забавяне на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Миналата седмица то каза, че в момента се финализират условията, които трябва да се спазят, за да може да се направи искане за първия транш. За това са приети всички необходими законодателни мерки.

Справка в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН 2000) показва, че остават няколко задачи, като нито една от тях не е законодателна.

Те включват възлагане на обществени поръчки за развитие на системата TETRA и на радиорелейна мрежа; влизане в сила на Националния план за развитие на комбинирания транспорт в България до 2030 г., както и актуализиране на видеоръководствата, за да се обхванат изцяло всички работни процеси на информационната система за ПВУ.

Срокът за изпълняване на тези цели е бил 30 юни, като министерството не е съобщило, че това може да попречи на първото плащане. От пресцентъра на МФ не потвърдиха дали информацията в системата ИСУН е актуална.

Освен тези оставащи незаконодателни мерки България трябва да подпише и две споразумения с Европейската комисия, преди да поиска получаването на първия транш. Едното от тях е Финансовото споразумение, което подлежи на ратификация в Народното събрание.

Според МФ документацията би могла да е готова в рамките на юли. По процедура следват два месеца, в които ЕК да направи оценка на тези документи. Ако този процес приключи с успех, средствата могат да бъдат изпратени най-рано края на септември или началото на октомври. Те ще бъдат в размер от 1 368 912 911 евро.

За тях вече е обявена и първата процедура по Програмата за технологична модернизация на стойност 260 млн. лв. в подкрепа към малки и средни предприятия.

Петков: Финалната версия на Плана за възстановяване гарантира енергийната ни сигурност (видео)

Снимка: БулФото
На какъв етап е вторият транш

Получаването на втория транш от 724 039 480 евро обаче изглежда по-трудно постижимо. То е свързано с приемане на общо 22 законодателни мерки, от които до момента е приета само една.

Срокът за останалите 21 е 31 декември тази година. Това означава, че е необходим работещ парламент, за да има време те да бъдат приети в срок.

От МФ съобщиха за Свободна Европа, че от тях 4 законопроекта са внесени в НС:

  • за противодействие на корупцията във връзка с КПКОНПИ;
  • за изменение и допълнение на Търговския закон относно реформа „Разрастване България“;
  • за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър чрез Законопроект за Държавна агенция по вписванията, внесен в НС от депутати
  • за изменение и допълнение на Закона за чужденците (необходим за приемане на Наредба за реда и изискванията за издаване и отнемане на Стартъп виза, която е тема на ключов етап от плана.
Други 4 законопроекта, са на етап обществено обсъждане или с приключило обществено обсъждане.

Те представляват изменение и допълнение в следните закони:

  • за обществените поръчки;
  • на Наказателния кодекс;
  • на Търговския закон (за укрепване на производствата по несъстоятелност);
  • за електронното управление.
Останалите 6 законопроекта са свързани с изпълнението на 12 мерки и са в процес на подготовка от съответните ресорни министерства.

Сред тях са измененията и допълненията в следните закони:

  • за енергетиката;
  • за правната помощ;
  • за етажната собственост;
  • за биологичното разнообразие или еквивалентни мерки;
  • за медиацията.

Освен това се изисква и приемане на Закон за несъстоятелност на физическите лица, както и законодателни мерки във връзка с електронното здравеопазване.

Единственият вече одобрен законопроект е за изменения в Закона за насърчаване на заетостта.

Според МФ подготовката на второто искане за плащане също се движи в срок. Въпреки това, в случай че не се състави правителство в рамките на настоящия парламент и се стигне до служебно правителство и разпускане на Народното събрание, останалите 21 законодателни промени най-вероятно няма да бъдат изпълнени.

Друга потенциална пречка пред финансирането по плана е създаването на механизъм за подобряване на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. Тази мярка е предвидена в условията за третия транш и трябва да влезе в сила до средата на следващата година.

Подготовката за нея обаче трябва да започне значително по-рано, тъй като предстои първо законът да бъде бъде изпратен за становище на Венецианската комисия по-късно тази година, като след това не е ясно колко време може да отнеме експертизата.

ЕК одобри 22 милиарда лева за България до 2027 година

Снимка: БулФото
Колко транша ще има

В ИСУН 2000 са вписани общо 9 плащания, като срокът за приемането на мерките за последния е 30.06.2026 г. Системата обаче не отчита намалението на общата стойност на плана, за което беше съобщено в началото на месеца.

Тогава стана ясно, че сумата ще бъде намалена с 578 млн. евро от 6.27 млрд. евро.

Така крайната сума става 5 690 264 000 евро или близо 11 млрд. лева.

МФ уточни, че промяната се е наложила, тъй като в правилата е заложено 30% от общото безвъзмездно финансиране да бъдат преизчислени на базата на реално отчетения икономически растеж през 2021 г.

Тогава страната е отчела по-добри икономически показатели от средните за ЕС, на базата на които е било направено преизчислението, написа МФ в прессъобщение. Така е било намалено и финансирането на още 21 държави членки, докато за други 5 държави са предвидени увеличения.

“Към момента това не води до автоматично намаляване на средствата за определени сектори, тъй като активно се търсят възможности за компенсиране на преизчислението”, написа МФ в съобщение до Свободна Европа. “Например очакваме през септември и октомври ЕК да представи допълнително финансиране по плана относно енергийните предизвикателства във връзка с кризата в Украйна”.

Според говорител на ЕК, попитан от Дневник, София има още две опции, в случай че не иска да се откаже от проекти, които вече са включени в плана. Едната е да попълни разликата със собствени средства, а другата – да си поиска заемната част от плана за възстановяване, която досега не била търсена. Тя е в размер на 4.5 млрд. евро.

Медията припомня още, че ако реши да се възползва от тези средства, българското правителство ще трябва да кандидатства отново пред Европейската комисия с коригиран план от реформи и проекти, като това може да стане до август 2023 г.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Кога ще дойдат парите от Плана за възстановяване

Read more