Убийците на жени в Иран получават леки присъди

Убийците на жени в Иран получават леки присъди.

Тя е едва на 17, когато животът ѝ е отнет, за да бъде защитена семейната чест. Нейната вина е, че бяга от насилника си. Жестокото убийство предизвика широк обществен гняв във и извън Иран, пише bTV.

Светът научи за трагичната съдба на Мона „Газал“ Хайдари в началото на февруари миналата година. Зловещо видео се завъртя в социалните мрежи, запечатало усмивката на съпруга ѝ Саджад Хайдари, докато гордо се разхожда по улицата в град Ахваз. В едната си ръка с нож, а в другата – отрязаната глава на 17-годишното момиче.

Разплатата се случи тази седмица. Саджад беше осъден, но само на 8 години затвор. Неговият брат-съучастник, ще лежи 45 месеца… защото са „помилвани“ от близките на Мона.

Снимка: iStock

Ако си жена или си роден от жена, виж това (Коментарът на “Господарите”)

Началото на края

Мона е едва на 12 години, когато влиза в черната статистика на Иран като поредното „дете-булка“. Родителите ѝ я омъжват насила за Саджад, за когото се твърди, че е неин братовчед. На 14 години Мона ражда момченце.

По време на двете години брак няколко пъти търси помощ от семейството си, защото е насилвана от съпруга си. Адът продължава години, след което Мона бяга в Турция. Помага ѝ сириец, с когото се запознават онлайн. Започва нов живот. Неясни са обаче причините, заради които момичето отново влиза във връзка със съпруга си Саджад. Но според главния прокурор на иранския град Ахваз, момичето е изпращало свои снимки от Турция на Саджад, които са подхранвали „отрицателните му емоции“.

За строго патриархалното иранско семейство, действията на Мона са „срам“. Семейната част е причината, заради която баща ѝ я убеждава да се върне обратно в Иран, като я уверява, че ще бъде в безопасност. Мона се доверява.

Няколко дни, след като отново стъпва в родния Ахваз, е вързана и обезглавена.

В Иран издадоха много смъртни присъди след симулиране на съдебни процеси

Мъжете в Иран притежават ума и тялото на жените законно

„Убийствата на честта“ са екзекуции на член от семейството, опетнил името и достойнство на рода. Най-често жертвите са жени. Проблемът е културен, а не религиозен.

Съпругът на Мона се възползва от „вратичка“ в закона, за да получи осем години затвор. Преди дни говорителят на съдебната власт Масуд Сетайеши заяви, че снизходителната му присъда се дължи на решението на родителите на Мона да го „помилват“, вместо да търсят възмездие.

Подобна е историята и на 14-годишната Ромина Ашфари. Тя е обезглавена в съня си от родния си баща заради опит за бягство с по-възрастен мъж. Преди убийството, бащата дори се е консултирал с адвокат за възможното наказание. Според наказателния кодекс бащи, убили децата си, не могат да бъдат осъждани на смърт.

Законът позволява на мъж, който стане свидетел на сексуален акт на жена си с друг мъж, да убие и двамата, ако е сигурен, че жена му е доброволен участник.

Под натиска на недоволството от убийството на Ромина, през 2020 година иранското правителството решава да одобри проектозакон, който криминализира различните форми на насилие срещу жените. Той обаче все още не е приет от парламента и според доклад на ООН – няма и да бъде.

Гняв към нежеланието на режима да отговори със строги мерки на агресията срещу жените взе връх миналата година и прерасна в мащабни антиправителствени протести заради смъртта на Махса Амини.

До момента четирима души са екзекутирани във връзка с протестите, а други 18 са осъдени на смърт. Според правозащитни организации процесите срещу тях са „фиктивни“.

Убийците на жени в Иран получават леки присъди

Read more