<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=140862" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Инцидент със ...

Турският град, който не трябваше да съществува

12 Август 2022
0 897

Погроми, чистки, принудителни изселвания – малцинството на алевитите в Турция е преживяло истински геноцид. Показателна е историята на Дерсим – град, който не съществува дори на географските карти. Не и на официалните. Дойче веле пише повече по темата.

Друго такова място няма в цяла Турция. Дерсим е единствената провинция, която никога не е имала и един свой представител като депутат в Анкара от името на управляващата партия на Ердоган.

Българите ще пътуват само с лична карта и до Турция

Няма и друга провинциална столица в Турция с кмет-комунист, но обликът на тази турска провинция се определя най-вече от алевитското население. А Дерсим е нейният исторически център, пише в обширен репортаж Райнер Херман от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ).

Турската държава не признава алевитите като отделно вероизповедание. Културното и религиозно многообразие не се вписват в представите на турските националисти. Затова Дерсим е град, който в очите на официалната власт изобщо не бива да се развива, разяснява публикацията.

„Железен юмрук“ срещу алевитите

Дерсим всъщност дори не съществува – не и на официалните карти на Турция. Там фигурира само Тунджели. Както самата провинция в Източния Анадол, така и нейната столица са преименувани от централната власт още през 1936 година. Тунджели в превод означава „бронзова ръка“, но всъщност се има предвид „железен юмрук“.

Турският град, който не трябваше да съществува
Google Maps

Тази заплаха турската държава реализира през 1937 и 1938 година, когато са избити хиляди алевити – първо в източните и централни части на Дерсим, а по-късно и в западните райони на провинцията. Тогава са избити и всички по-известни семейни родове на алевитите.

Сайтът „Кюрдска общност“ (kurdische-gemeinde.de) говори в тази връзка за „отворена рана в колективното съзнание на кюрдския народ“. Според това издание избиването на хиляди алевити през 1937 и 1938 година е един от малкото примери за геноцид в света, които никога на се били исторически осмисляни и преработени, но е едно от многото трагични събития, преживявани от кюрдския народ. Малката и тиха провинция Дерсим заема особено място в дългата история на потисничеството, гоненията и унищожението на кюрдите, посочва още изданието.

Гоненията не са спрели и сега, твърди Райнер Херман в публикацията си за ФАЦ. Преди няколко години местен политик от прокюрдската Партия за мир и демокрация (BDP) беше арестуван, защото се беше осмелил да демонтира надписа върху сградата на общината и да замени името Тунджели с Дерсим.

Турция не иска вече да е „пуйка“, промени името си на Тюркие

Принудителни изселвания

Почти нищо в града не напомня вече за избиването на хиляди алевити. А извън провинциалната столица раните от миналото си личат по обезлюдяването на региона. Някога там е имало многобройни села, накацали едно до друго. През 1960-те години обаче хората започват масово да се изселват. Най-вече по икономически причини те бягат в чужбина, основно към Германия, припомня германският всекидневник. Още по-тежки следи оставя войната между турската държава и ПКК, засегнала и родината на алевитите.

По онова време турската армия изселва принудително над 230 села и опожарява горите в района. В продължение на десетилетия на хората им е забранено да се връщат в района и дори да посещават гробовете на близките си. А в разгара на войната в средата на 1990-те години около 80 на сто от селищата в провинцията са били напълно разрушени.

Кметът-комунист Фатих Мехмет Мачоглу казва, че едва 10 на сто от къщите в района днес се обитават. „Свършено е с тези села. Който веднъж ги напусне, не се връща никога“, казва той пред ФАЦ.

В Османската империя алевитите са били гонени и избивани като въоръжени бандити и еретици. Още по онова време труднодостъпният планински регион с дълбоки пропасти се превръща в крепост на алевитите, където те необезпокоявано са можели да изповядват религията си. По-нататък ФАЦ обяснява, че алевитството е близко до исляма, но то се подхранва от най-разнообразни религиозни източници и вярвания – включително шаманизъм и други практики, съществували едно време в региона на Анадола.

Турският град, който не трябваше да съществува
Денят на Ашура, Wikipedia
Десетки хиляди жертви

Мнозинството алевити говорят езика зазаки, който спада към индоевропейското езиково семейство. Турските власти първоначално започват да населяват в периферията на провинция Дерсим мюсюлмани, прогонени от Кавказ или България, а през 1934 година турската държава изселва местното население на алевитите в седем други провинции в западната част на страната, където е трябвало да бъде асимилирано, се казва още в публикацията на ФАЦ.

В Турция умират жени само защото са поискали развод

В погромите от 1937/38 година са избити 13 800 алевити – това показва официалната държавна статистика на Турция. Историци обаче смятат, че истинският брой на жертвите е бил значително по-голям – те говорят за десетки хиляди. Последните големи погроми срещу алевитите са извършени през 1978 година в Чорум и Кахраманмараш, както и през 1993 година в Сивас, Централна Турция, припомня още ФАЦ.

Турският град, който не трябваше да съществува

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции