Битката за превъзходство в света на хигиената на ръцете е свирепа и нищо не показва това по-добре от депресиращото лицензионно споразумение с крайния потребител на диспенсери за хартия от компанията "Tork".

Точно така, дори пластмасовите диспенсери за хартия в обществените тоалетни, чиято единствена функция на този свят е да държат хартиени кърпи, очевидно се нуждаят от лицензионно споразумение с крайния потребител.

В този случай, ЛСКП – забелязано от куратора на библиотеката от Харвард – Джон Оверхолт, забранява на хората, които трябва да зареждат диспенсера на компанията "Tork", да използват хартия, която не е произведена от нея.

Какъв свят само.

Лицензионните договори на ЕС, ако не сте запознати, са договори, които се сключват между компании и клиенти и обвързват действията на клиентите по определени начини.

Може да сте видели оплаквания за тях в контекста на цифровите права, където те и други дългосрочни условия, които приемате, когато например инсталирате софтуер, могат да бъдат използвани срещу вас по странни и обезпокоителни начини.

Според групата за цифрови права "EFF", ЛСКП могат да бъдат използвани например, за да се спрат публичните критики към даден продукт или да забранят да го поправяте сами, ако той се счупи.

Те са примери за абсурдните крайности на законната бюрокрация и е смешно да се прилагат към нещо толкова абсурдно като диспенсер за хартиени кърпи.

Просто се замислете за секунда.

Да, определено може да се каже, че ЛСКП са полезни в определени ситуации, особено ако помагат на клиента да извлече най-доброто от продукта, но наистина ли мислите, че работата на диспенсера за хартия е толкова технически трудна, че само кърпи на "Tork" могат да го карат да функционира правилно?

Най-често логиката на ЛСКП е насочена към ограничаване на избора на клиента, като например за подложки за кафе и принтерни мастила.

Точно затова, ако оставим този вид протекционизъм да се превърне в норма, всички ние ще загубим.

Депресиращо е, че това ЛСКП за хартиените диспенсери не е дори ново, защото ако набързо се разтърсите в интернет, можете да откриете, че компанията е опитвала да наложи такова лицензно споразумение още през 2015 година.

Очевидният въпрос обаче, е защо някой дори ще го е достатъчно грижа за това какви хартиени кърпи се използват, за да изисква ЛСКП за диспенсер на хартия?

Както разбрахме през 2016 година, светът на хигиенната индустрия може да бъде доста порочен.

Тогава имаше редица научни изследвания, за които се предполага, че доказват, че хартиени кърпи или автоматични сешоари са най-добрият метод за изсушаването на ръцете след измиването им.

Всяко проучване беше спонсорирано от големи корпоративни поддръжници, например от компанията, създала "Airblade" – Dyson,  като всяка използваше хитър метод, за да е по-добра от конкуренцията и да създава сензационни заглавия.

С други думи, не е изненадващо, че дори в подобна индустрия с ниски залози, компания като "Tork" може да преследва такива странни правни методи, за да популяризира собствените си продукти и да премахне конкуренцията.

Въпреки това, би било доста изненадващо ако, ако това ЛСКП влезе в сила. Как за бога "Tork" би могла да разбере, ако диспенсерът им не работи с хартия, произведена от тях? Ще правят изненадващи посещения по обществените тоалетни?

Както сами виждате, такива споразумения не си струват дори хартиените листове, на които са изготвени.

Източник: The Verge