Екипът на "Игра на тронове" най-вероятно се увери, че може би трябваше да има повече притеснения, отколкото си е мислил, спрямо актьорската игра и сценария през последните няколко седмици.

Сигурен съм, че изобщо не са изпитвали никакви притеснения относно епизодите, допринасящи за развитието на действията през тази последна серия, която трябваше да оправдае всяко нещо, показано в поредицата до този момент, и да приключи една сага, в която огромна аудитория е вложила много емоции. 

Не се притеснявайте, всичко беше под контрол!

Има малко ирония в това, че този сезон, който остави феновете си толкова недоволни и ги накара да подпишат петиция за римейк, завърши с епизод, който сякаш бе като компилация от YouTube, показваща най-добрите страни на любимите ни персонажи и това, което всички искаха да видят.

От момента, в който видяхме счупената и покрита от прах камбана на заден план в една от първите сцени на финалния епизод се разбра, че това няма да бъде направено умело. Този факт бе затвърден и от това, че Сам бе написал историята на Уестерос след управлението на Робърт Баратеон и я бе озаглавил "Песен за огън и лед".

Може би след опостушителната разруха, на която бяхме свидетели през осмия сезон, наистина заслужихме мирна развръзка, а и в един свят, в който Бран "Счупеният" е владетел, бе неизбежно да я получим. 

Битката за Железният трон опостуши благоприличието на персонажите, които много от нас бяха обикнали и сериалът направи това, което можеше, за да го възвърне, което се изрази в емоционалното сбогуване с последните оцелели Старки.

Аря не успя да затвори зелените очи, както бе предречено и бързо забравено, но пък се превърна в Дора изследователката и нека си признаем, много от нас биха искали сериал, който да разкаже историята й след финала на "Игра на тронове".

Санса се превърна в кралицата, която заслужава да бъде и отцепи своето собствено кралство, за да не може никой да я притеснява. Джон, който сякаш на моменти изглеждаше, че ще си разменя злобни погледни с Неопетнените през целия епизод, успя да се срещне отново с Дух и феновете получиха сцената, която така силно желаеха в четвъртия епизод. Браво, "Игра на тронове"!

Проблемът с това, че сценаристите показват на феновете онова, което искат да видят, е фактът, че те са се превърнали в много по-сложна машина, което никой един сценарист не можеше да предвиди. Това, което те искат, рядко ще бъде толкова просто като праволинеен щастлив край, ако изобщо можем да наречем развитията след разрухата на Кралски чертог хепиенд.

За зрителите, които са свикнали с шокиращите моменти на "Игра на тронове", липсата на бруталност във финалния епизод бе необичайна. Разбираемо е, че не видяхме повече от любимите ни образи да се превръщат в диктатори с желание за геноцид, но също така се създаде и усещането, че се избягваше порочността, която цели осем години дефинираше сериала. 

Сигурен съм, че не само аз, а и всички фенове на сериала чакахме обрата и шокиращия момент до самия край, но така и не го получихме. 

След него останаха и много въпроси, като как Дотраките изобщо чуваха Денерис от толкова далеч? Защо на практика бе позволено на Тирион да избере крал, след като все още бе затворник, а Сив Червей изобщо не бе в настроение да го слуша?

Тирион Ланистър бе истинският победител в "Игра на тронове"

Дейвид Бениоф и Д.Б. Уайс отказаха да завършат всяка подистория с няколко допълнителни минути, но те определено нямаше да бъдат излишни.

"Игра на тронове" винаги е бил невероятен сериал, който в същото време е вбесяващ, а финалът определено не бе по-различен. Част от чара му стана фактът, че всяко едно решение и развитие в него бе разпарчетосвано до последния детайл от хора, които са изключително запознати с историята. 

Дори и да мислите, че след осем години битка за Железния трон само и само, за да бъде разтопен накрая, е доста смел ход, то е много трудно да отречем, че "Игра на тронове" завладя всички ни. 

Беше ли финалът толкова задоволителен за феновете, колкото трябваше? 

Определено не, но ако има едно нещо, което сме научили от него е, че изглежда милостта бе и е истинската същност на играта на тронове.

Източник: The Guardian