Моралната паника, предизвикана от финала на „Игра на тронове“ беше едно напомняне, че дори и най-големият фен може да се обърне срещу любимия си сериал, ако мисли, че финалът не е перфектен. 

Каквито и опасения да сте имали за Железния трон, поне сериалът имаше своят финал. Краят на сериала Дедууд през 2006 -та година обаче, едва ли може да се нарече "финал", защото той бе внезапно отменен след като приключи третия си сезон.

Кулисите се спуснаха, а развитието на героите се прекъсна в средата на сюжета, който също остана незавършен. 

Историята му разказва за малкото селище Дедууд, в което цари беззаконие през бума на добива на злато в 70-те години на миналия век, и комбинира нецензурни думи и поезия, както нито едно телевизионно предаване не беше правило досега, изобразявайки кървав, мръсен и ревизионистки уестърн, внушителен от първия до последния епизод.

Този сериал заслужаваше много повече и за щастие, "Дедууд: Филмът" е смел опит да се поправи тази грешка цели 13 години след внезапното прекъсване.

Макар че филмът определено не е Дедууд в най-добрия си вид, има достатъчно от старата магия, която да ни заплени и отново и да представи един задоволителен край на историята.

Откриваме, че светът на Дедууд е прогресирал, далеч от града, който ни бе представен през 2004 година. Влакове, а не вагони вече докарват новобранците, пътищата приличат на улици, а също така има и обществен телефон. 

Действията се развиват 10 години след последния епизод на сериала, когато градът се събира, за да отпразнува факта, че Южна Дакота става 40-тият щат. 

Ал Суиренген все още е манипулативният собственик на местния бар, винаги ядосаният шериф Сет Бълок все още вдишва и издишва праведност, а престъпникът Джордж Хърст се е завърнал в града.

Може би защото развръзката е поставена на фокус, този последен "епизод" не предизвиква напрежението, което убийството на Дивият Бил Хикок или разрухата на Хърст в третия сезон предизвикаха, където изглеждаше, че градът можеше да бъде изгорен до земята във всеки един момент.  Дедууд вече е твърдо установен, за да се чувства под каквато и да била екзистенциална заплаха. 

Във филма брутално убийство праща Бълок по пътя на отмъщението, безразсъдството на Трикси, което вече е в миналото, поставя живота й в опасност, а завръщането на "Бедствената Джейн" е почти сигурен знак, че ще бъдем свидетели на клане. На всичкото отгоре има и епична престрелка, когато нещата в битката межу двама герои се объркват.

Голямото облекчение за феновете е, че диалозите все още са изключително добри. 

Майсторството на словото на създателя Дейвид Милч е също толкова добро, колкото и преди близо 15 години. Монолозите на Дедууд могат да се гледат като самостоятелни сцени, така че ако сте останали очаровани от разказите на Ал относно възпитанието му или историите на Е.Б. Фарнум, определено ще оцените препратките на филма към тези моменти от сериала.

Дедууд винаги се е справял отлично и в намирането на красотата в покварата. Убийството, предателството и осакатяването винаги са били постоянни заплахи в сериала, но с времето жестокостта се е смекчила. 

Цивилизацията идва чрез необходимост, а тогава дори и лошите трябва да направят компромис в името на прогреса, защото вече и героите и злодеите намират обща цел. 

„Историята се отнася за времето и последствията, което то има върху хората", твърди съпродуцентката  Каролин Щраус.

За жалост, възрастта и годините определено са се отразили на Дейвид Милч, тъй като той бе диагностициран с Алцхаймер, което най-вероятно ще скъси кариерата му. 

Това е особено тъжна новина за един от най-добрите умове в телевизията. Неговото наследство е изключително, защото той е участвал в създаването три революционни сериала – сценарист на "Хил Стрийт Блус", съпродуцент на "Полицейско управление Ню Йорк", а накрая пише и продуцира своя шедьовър "Дедууд". 

Роден регенерат, той бива изгонен от Юридическия факултет на унивеститета Йейл заради това, че е пуснал полицейска сирена, преживял е сърдечен удар, докато е спорел с актьора Дейвид Карузо по време на снимките на "Полицейско управление Ню Йорк" и последно, но не на последно място, е бивш любител на хазарта и наркоман, който в момента се възстановява от употребата на хероин.

Може да се каже, че със сигурност няма втори като него във филмовата индустрия.

Филмът следи героите и конфликтите между тях, като само от време на време се отклонява от главните действия. Дори и когато има отклонения в историята, това изглежда сякаш по-скоро заради привързаността на Милч към персонажите, а не заради желанието да угоди на публиката. 

Ако има едно нещо, което финалът на "Игра на тронове" ни е научил, то е че в много от случаите феновете трябва да бъдат игнорирани. "Дедууд" е твърде добър сериал, за да бъде повлиян от теориите на феновете.

Точно както "Семейство Сопрано", това е един сериал, който безсрамно се придържа към големи идеологии – цивилизация, произлизаща от хаос, битката между доброто и лошото, и жестокият свят на капитализма. Точно затова Милч е един героичен сценарист, който е артистично амбициозен, безстрашно интелектуален и притежаващ душа на поет.

Сложността на историята на Дедууд може би означава, че той никога няма да бъде толкова влиятелнен, колкото много по-незаслужили това сериали.  Нямаше никакви положени усилия за това да се направи следващ сезон на Дедууд така, както се случи с  „Досиетата Х“, „Офисът“, „Изгубени“, или "Игра на тронове".

Независимо от този факт обаче, все пак можете да видите огромоното му влияние върху индустрията в престижни сериали като "Улица Рипър", "Праведен" и "Черни платна".

Тринадесет години по-късно, историята на сериала все още е свежа и завладяваща както винаги, като сега има и развръзката, която този телевизионен шедьовър си заслужи.

Източник: The Guardian