Лют спор и взаимни обвинения си спретнаха депутатите от БСП и ГЕРБ след решението на арбитражния съд по делото за спиране на АЕЦ "Белене" – Националната електрическа компания ще трябва да плати на "Атомстройекспорт" 550 млн. евро, но в замяна ще получи оборудване на тази стойност, съобщава Vesti.bg.

БЪЛГАРИЯ Е ОСЪДЕНА ДА ПЛАТИ 550 МЛН. ЕВРО ЗАРАДИ СПИРАНЕТО НА АЕЦ "БЕЛЕНЕ"

Това е близо половината от иска, който "Росатом" заведе. 

От левица обявиха, че от вчера всички българи сме по-бедни с един милиард и 200 милиона лева заради решението на Арбитражният съд и обвиниха правителството на Бойко Борисов за спирането на строителството на централата.

От там поискаха и предсрочни избори. 

В момента плащаме вашата сметка, отговориха от ГЕРБ и на свой ред упрекнаха БСП в недалновидна политика.

Таско Ерменков заяви, че арбитражът е постановил ежедневна лихва от 350 хиляди лева, считано от вземането на решението до изплащане на сумата.

Според БСП всички, съпричастни към решението за прекратяване на проекта за строителството на АЕЦ "Белене", би трябвало да бъдат задължени да заплатят този огромен дълг.

Ерменков посочи, че управляващите лъжат, твърдейки че страната ни е сполучила с решението на арбитража, защото е само за 1,2 млрд. лева. "Вашият успех е удвояване на първоначалната цена на един реактор и питам кой ви излъга, че това е успех?", попита Таско Ерменков.

Ако не бяхте спрели този проект, нямаше да се налага да плащаме тези пари и да говорите за площадката на АЕЦ "Белене" като за загробени пари, а щяхме да имаме една от най-модерните атомни централи, коментира той. 

В отговор председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев посочи, че недалновидна политика е да си измислиш един проект, от който нямаш нужда, но се опитваш да задоволиш геостратегически мераци на някои държави, да го стартираш и 2008 г. да разбереш, че е обречен на неуспех.

Той отбеляза, че проектът струва 10,35 млрд. евро и България е трябвало да осигури 5 млрд. евро. Добрев посочи, че през 2008 г. стратегическият инвеститор РВЕ пише редица писма на НЕК, в които пита къде е българската половина от парите за централата.

Ако тези 300 млн. лева не бяха платени, днес нямаше да имаме арбитраж, коментира той. Въпреки че сте знаели, че няма стратегически инвеститор и сте знаели, че този проект не може да бъде финансиран от НЕК, вие сте превели аванса и сте обрекли държавата да плаща парите, които плати в следващите няколко години, обвини Добрев представителите на БСП.

Добрев отново посочи, че арбитражът повтаря позицията на българското правителство от 2012 г. и не постановява да плащаме неустойки и ескалация, защото договор за "Белене" няма. "Решили сте да си купите кола, обаче сте си поръчали двигателя и нямате пари дори него да платите", коментира той. По думите му тези 550 млн. евро са неплатени фактури от 2009 до 2012 г. и произведено оборудване към изтичане на срока на споразумението.

"Росатом" е готов да разгледа възможността за строителство на нови атомни електроцентрали в България, въпреки че договорът за АЕЦ "Белене" се провали. Това заяви след излизането на решението ръководителят на корпорацията Сергей Кириенко, цитиран от ТАСС и БТА.

Винаги се застъпвам за мнението, че ако това е грешка, то тя е грешка на конкретни хора, а не на народа или на страната, посочи Кириенко в интервю за телевизия "Россия 24".

Сагата АЕЦ "Белене" продължава повече от четвърт век, обобщава БГНЕС. Тя започва още в края на комунистическата ера, но строителството на ядрената станция е спряно след началото на промените през 1989-1990 г. В началото на новото хилядолетие се взема решение за рестартиране на проекта.

Търгът е спечелен от "Атомстройекспорт", която предлага изграждането на два блока ВВЕР-1000 при базова цена за двата малко под 4 милиарда евро.
Проектът започва да буксува през 2009 г. Българската страна поставя все нови и нови условия на руската компания – свързани както с техническата, така и с финансовата страна на проекта, включително намирането на нов чуждестранен инвеститор след оттеглянето на германската Ер Ве Е през есента на 2009 г. Развръзката настъпва през март 2012 г., когато официална София прекратява строителството, след което "Атомстройекспорт" завежда дело в Международния арбитраж.