Поклонението пред командира на бригадите „Ал-Кудс” от иранската Републиканска гвардия генерал-майор Касем Солеймани се състоя в неделя в свещения за шиитите Машхад. Той ще бъде погребан в родния си град Керман. Изглежда парадоксално, но в момент, когато Иран е разтърсван от антиправителствени бунтове, пред тленните останки на убития от американски дрон генерал се кланят десетки хиляди иранци, пише Сега.

Този факт илюстрира сложността на ситуацията вътре в страната и вън от нея, двойствената репутация на генерала и невъзможната позиция на САЩ. Вътре в страната, Солеймани беше приемливото лице на един мрачен и все по-непопулярен режим – човекът, който даваше повод на гордите, но смазани от санкциите и международната изолация иранци да черпят самочувствие от способността му да се противопоставя на САЩ. Извън нея, ръцете му бяха окървавени. Докато за едни той е герой, за други бе чудовище.

Конгресът на САЩ обмисля да ограничи действията на Тръмп спрямо Иран

Той бе архитект на асиметричната подривна война срещу „големия и малкия Сатана”- САЩ и Израел в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен, Бахрейн, Афганистан и навсякъде по света, докъдето достига ръката на Техеран. Според бившия началник на израелския генерален щаб Моше Яалон Солеймани е замесен и в организацията на атентата в Сарафово, макар други източници да твърдят, че тя е била солова акция на контролираната от Иран ливанска шиитска организация „Хизбула”. В продължение на повече от двадесет години Касем Солеймани плетеше мрежи на влияние из целия Близък изток с една-единствена цел – изгонването на САЩ от региона и изграждането на иранска хегемония на тяхно място. Той е пряко отговорен за смъртта на стотици американци и именно участието му в атаката срещу посолството в Багдад стана повод президентът Тръмп да нареди смъртта му.

Смъртта на Солеймани предизвика порой от противоречиви реакции сред журналисти и анализатори. Някои начертаха апокалиптична картина на глобален конфликт, предизвикан от верижна реакция подобна на тази, довела до Първата световна война след убийството на ерцхерцога на Австроунгария Франц-Фердинанд в Сараево. Други са скептични към подобни прогнози и изтъкват неравнопоставеността в силите между Иран и САЩ. Трети привиждат окончателна дестабилизация на Близкия изток с всички произтичащи от това последствия за широкия регион. Фигурата на Солеймани също разделя експертното мнение според политическата и идеологическата му окраска – едни го героизират, други го демонизират. Това, което убягва на повечето е контекстът, рамката, в която се развива поредната мащабна близкоизточна криза.

Трябваше ли Солеймани да умре, сбърка ли Тръмп и какво значи всичко това? От гледна точка на Съединените щати на президента Тръмп, Касем Солеймани трябваше да умре. Той бе враг от най-висок ранг, представител на държава, която според постулатите на линеещия вече международен ред е извън всякакви правила, извън закона. Специфичното тук е, че докато президентът Буш си позволи да дестабилизира близката чужбина на Иран – Ирак, уж следвайки международното право, но по напълно изфабрикувана следа – Саддам Хюсеин нямаше оръжия за масово поразяване, които бяха поводът международната коалиция да получи мандат да го свали от власт през 2003 година, а президентът Обама изтегли войските на САЩ оттам, остана пасивен в критичен период от време и така и не формулира кохерентна политика за Близкия изток, президентът Тръмп действа в условията на силно ерозирал мултилатерализъм, все по-често изместван от характерния за Тръмп тип transactional politics.

Тази „политика на сделката” между две страни без оглед на общата картина, без отношение към традицонния след 1945 година американски ангажимент към международното право и международните институции се превърна в запазена марка на Тръмп и „новата нормалност” в международните отношения. Постепенно ерозират авторитетът и влиянието на САЩ, основани именно на ангажимента към закони, институции и зачитане на суверенитет, а с тях – и негласно признатото им от по-голямата част от останалия свят право на намеса в регионални конфликти из целия свят и елиминиране на застрашаващи мира антисистемни играчи като Солеймани. Загубата на международна легитимност, за която вина носят и предишни американски президенти, но която се превърна в белег на управлението на Доналд Тръмп и която до голяма степен е следствие от желанието му да „събере” САЩ в границите на непосредствените им интереси, обяснява разликата в отношението на много хора към елиминирането на Касем Солеймани. Когато се разправиш с престъпник от името на всички, действаш като овластен и легитимен агент. Когато го направиш единствено и само от свое име, особено срещу представител на суверенна страна, намесата ти прилича на саморазправа, дори той да е доказано виновен.

Касем Солеймани не можеше да не бъде премахнат, но не може и да бъде премахнат без критични последствия. Очевидно смъртта му няма да предизвика глобален ядрен или дори конвенционален конфликт, но последствията от нея ще резонират по света за дълго. С характерното си лежерно отношение към огромните отговорности на поста американски президент, Доналд Тръмп продължи да нагнетява напрежението, като заяви, че САЩ разполагат с нови оръжия за два трилиона долара и че той ще насочи част от тях към Техеран, а после оповести намерението си да удари петдесет и две цели в Иран, някои от тях с голямо културно-историческо значение за страната. Това не са думи на човек, който се опитва да спечели умовете и сърцата на близкоизточните народи за каузата на доброто. В отговор иракският парламент прие резолюция, с която настоява американските войски да се изтеглят незабавно от страната. Ирак, за чието добруване американците проляха немалко кръв и похарчиха несметни суми, вече не ги желае, дори и да отчетем факта, че правителството в Багдад е под влиянието на аятоласите. Очаквано, Иран обяви, че няма да се съобразява с нито една от клаузите на ядрения договор. Така в рамките на два дни и без това крайно лошата динамика между Иран и САЩ ескалира до точката на абсолютното противопоставяне без изгледи за подобрение.

В Иран изпращат генерал Сюлеймани с възгласи "Смърт за Америка"

В крайна сметка ставаме свидетели на опитите на един президент да предотврати процес, с който се сблъскват всички водещи сили в историята на човечеството в зрялата фаза на развитието си. По думите на британския историк Пол Кенеди, САЩ страдат от „имперско разтежение” – онзи момент, в който ангажиментите им по света започват да надхвърлят желанието и възможността на страната да ги посреща. Тръмп инстинктивно разбира това и се опитва да спре или поне отложи момента, в който сънародниците му окончателно ще изберат изолационизма пред отговорностите на хегемона. Затова и не можеше да не нареди смъртта на Солеймани – едно е да се опитваш да се прегрупираш в лицето на цял калейдоскоп нови предизвикателства, друго – да позволиш на открит враг да те унижава пред света. САЩ вече не са толкова силни, че да водят света еднолично, но в никакъв случай и за много дълго време няма да са толкова слаби, че да позволят на друг да го направи, камо ли на представител на третостепенна сила да ги унижава в регион, където присъствието им е десетилетно. Такова ще бъде и естеството на бъдещите конфликти, допълнително захранени от смъртта на Касем Солеймани – хибридно, асиметрично, без окончателен резултат. Много по-вероятно е смъртта на генерала да доведе до временна мобилизация на иранците зад режима им, но рано или късно, потисническата му природа ще ги изкара отново на улицата.

Източник: Сега