Макар че Новак Джокович е най-младият член на "Голямата тройка" – триото на Роджър Федерер, Рафаел Надал и Джокович, което господства над мъжкия тенис през последното десетилетие, често изглежда сякаш той е най-пренебрегваният от тримата.

Както Федерер, така и Надал са суперзвезди, любими заради техните спортните идеали, които игрите им олицетворяват, а по-точно елегантността и прецизността на класическия стил на Федерер и свирепостта и силата на Надал.

Джокович, който вчера победи Федерер в най-дългия мъжки финал, който някога се е играл на Уимбълдън, 7–6 (5), 1–6, 7–6 (4), 4–6, 13–12 (3) , никога не е предизвиквал същите овации.

С тази негова победа обаче, Джокович добави основания към идеята, че той е най-великият тенисист на това поколение.

По време на мача тълпата подкрепяше Федерер доста повече, но това не притесни Джокович до същата степен, както по време на полуфиналния си мач срещу испанеца Роберто Баутиста Агут, когато Джокович се подигра с публиката, защото подкрепяше аутсайдера.

В началото на вчерашния финал обаче, публиката започна да вика толкова шумно за швейцареца, че коментаторът на ESPN Крис Фаулър отбеляза, че околната среда става несправедлива към Джокович.

В петия сет Джокович спаси точка с драматичен удар над главата, но тълпата едва реагира, явно разочарована от факта, че Федерер не успя да спечели точка, а Джокович се усмиха така, сякаш осъзна, че колкото и добре да играе, няма да стане любимец на феновете.

Липсата на любов към Джокович от страна на публиката е в много отношения объркваща.

Той прави толкова много неща на тенис корта дори по-добре от всеки играч в историята на мъжката игра.

Той е блестящ нападател с топката, има смъртоносен бекхенд и унищожителни удари, които последователно изпраща над мрежата с изключителна бързина и при изключително остри ъгли.

През цялата си кариера е работил усилено, за да повиши издръжливостта си, тренирайки с изтощителен фитнес режим. Няма как да не се признае, че той е рядък играч без идентифицирана слабост.

Представянето на Джокович вчера предполага, че най-важното качество на сърбинът е умствената издръжливост, която той проявява във важни моменти.

При 8–7 в петия сет, Федерер държеше играта в ръце, но Джокович успя да обърне нещата в своя полза.

Шампионът през цялото време не изпусна нервите си в ден, когато противникът му сервираше изключително добре и се справяше със силните отвръщания на Джокович.

Той демонстрираше голямо спокойствие в напрегнатите моменти, докато нивото на Федерер падна значително, когато нещата станаха напечени.

Мачът беше класически в смисъл, че беше доста изтощителен и беше първият финал в историята на Уимбълдън, в който имаше пети сет.

Това обаче беше далеч от най-доброто, което двамата са показвали на феновете през годините.

Когато членовете на "Голямата тройка" се срещнат на големи турнири, резултатите от мачовете често са наситени с драма, и екстравагантни изстрели – спортният еквивалент на двама виртуозни саксофонисти, които се опитват да се надсвирват помежду си в претъпкан клуб за броени часове.

Този финал достигна това ниво, но само на моменти, защото нито един от двамата не показваше много емоции. Мачът ще бъде запомнен заради начина, по който Джокович преодоля Федерер в деня, когато победата на 37-годишния швейцарец би била интерпретирана като перфектния завършек на турнира и като огромно постижение за един от най-популярните спортисти в света.

Триумфът на Джокович добавя достоверност към идеята, че той е най-големият тенисист на всички времена.

Въпреки, че той все още е след Федерер и Надал по отношение на спечелени титли от Големия шлем, но затова пък победи Федерер във всичките три финала, които двамата играха на Уимбълдън, а както знаем, Федерер се представя най-добре на този турнир.

Джокович е и един от двамата мъже, които са победили Надал на "ATP Открито първенство на Франция", което испанецът е печелил цели 12 пъти.

Способността на Джокович да побеждава най-добрите си съперници на любимите им терени, говори за невероятния талант, който притежава и трябва да бъде фактор, когато бъдещите експерти се опитват да определят кой от това прекрасно поколение мъжки тенисисти трябва да бъде на върха.

Джокович напуска Уимбълдън не само като номер 1 в света, но и като победител в два от трите турнира от Големия шлем, изиграни тази година, и в четири от последните пет.

Той напълно детронира Надал във финалите на "2019 Australian Open" и направи доста впечатляваща победа на Уимбълдън.

Въпреки несъмнените умения на неговите двама колеги, е безспорно, че Джокович играе най-добрия тенис.

Да, той може би никога няма да спечели обичта на тълпите, които присъстват на мачовете му, но със сигурност заслужава тяхното уважение.

Източник: The Atlantic