През октомври 1962 г. Кубинската ракетна криза заплаши да прерасне в глобална термоядрена война.

Съединените щати и Съветският съюз се мобилизираха заради ядрените ракети в Куба и една единствена искра можеше ефективно да сложи край на цивилизацията.

Това обаче, което днес не се помни добре е, че в разгара на така наречената криза, един изгубен самолет, близо до Северния полюс, почти поведе света по същия път, пише Jalopnik.

На 4 октомври 1962 г., при разузнавателен полет над Куба, шпионски самолет U-S направил обезпокоителна находка: съветски балистични ракети SS-4 и балистични ракети със среден обсег на действие SS-5.

Съветският лидер Никита Крушчов приел предложението на кубинския лидер Фидел Кастро да съхранява ракетите в страната, само на няколкостотин километра от Америка.

Яростният Вашингтон наредил на Военноморските сили на САЩ да блокират островната страна, което на практика било акт на война, и да подготви своите инвазионни и ядрени сили за всеки случай.

Американските сили били в режим наречен "DEFCON 2", който е само едно ниво преди ядрена война.

На 27 октомври, когато американското разузнаване се опитало да направи оценка на строителството на ракетни съоръжения в Куба, бил свален самолетът U-2, пилотиран от майор Рудолф Андерсън от Военновъздушните сили на САЩ.

Това накарало заместник-министърът на отбраната да си помисли, че руснаците са направили първия изстрел.

Онези, които взимали решения по онова време, обаче не знаели, че има огромен шанс за втори изстрел – такъв, който може да предизвика ядрена война.

Докато американската разузнавателна общност поставила Куба под микроскоп, други разузнавателни операции срещу Съветския съюз продължили както обикновено.

Тук на фокус идва и другият U-2 самолет, който също излетял на 27 октомври от военновъздушната база Айлсън в Аляска, пилотиран от капитан Чарлз Маулсби.

Маулсби се насочил към региона на Северения полюс, където щял да събира въздушни проби, които биха могли да информират за съветските ядрени тестове на север от Арктическия кръг.

GPS-ът още не е бил изобретен и Маулсби бил твърде далеч на север, за да разчита на наземните навигационни системи, така че пилотът навигирал посредством звездите.

За съжаление, отчасти поради Северното сияние, Маулсби се изгубил и започна да се насочва в грешна посока – към съветското въздушно пространство.

Съветското командване на противовъздушната отбрана "PVO Strany" засекло U-2 и в отговор били изпратени изтребители МиГ-19, които да се намесят.

В същото време Военновъздушните сили на САЩ изпратили няколко изтребители "F-102 Delta Dagger", за да защитят U-2 и да приберат Маулсби у дома.

Изтребителите обикновено носели ракети въздушни "Falcon" ракети и тяхната военна мисия била да обстрелват входящи съветски бомбардировачи с ядрено въоръжение.

Една много засягаща подробност: след като Пентагонът преминал към режим DEFCON 3, конвенционално въоръжените ракети на F-102 били заменени с ядрени.

Веднъж оборудвани с ракетите, пилотите можели да изстрелят тях и техните ядрени бойни глави по желание.

Какво станало след това?

Очевидно всички ние сме тук, така че случката била решена мирно. Въпреки това, е много лесно да си представим алтернативния резултат на това недоразумение.

На пилотите на F-102 било казано да защитават U-2 от съветските изтребители, но разполагали само с ядрени оръжия за изпълнение на своята мисия.

Ако те наистина бяха атакували на съветските си колеги, Москва почти сигурно щеше да го тълкува като първият ход на изцяло ядрена война.

Най-лошите страхове можеха да бъдат и потвърдени, тъй като съветското ръководство можеше да нареди първи удар, за да унищожи колкото се може повече американски ядрени оръжия на земята.

Ключова част от този удар би била изстрелването на ракетите в Куба срещу към цели като Вашингтон и Ню Йорк, а ответните удари щели да превърнат островната страна в радиоактивна разруха.

От друга страна, ако капитан Маулсби бил свален или катастрофирал, правителството на САЩ можело да сметне, че това е "вторият изстрел" и опит да заслепи американското разузнаване преди цялостна атака.

Отново, натискът да се използват ядрени оръжиея, преди те да бъдат унищожени от изненадваща атака, щеше да е огромен.

За Америка, напрежението между Русия и Китай в момента изглежда доста по-тежко, отколкото е било някога.

Хубавата страна на нещата е, че изборите и търговските войни не са ядрен холокост, макар че световните сили никога не трябва да забравят колко близо и бързо можем да стигнем до това и колко близо се доближихме сравнително скоро.

Източник: Jalopnik