Преди седмица възрастен мъж почина малко след изписването му от Пета градска болница в София. Въпреки молбите към персонала на лечебницата, помощ така и не му бе оказана, но пък бяха задавани въпроси дали има здравни осигуровки. Становището на болницата бе, че той е бил изписан в "добро общо състояние".

Това няма да е последният такъв случай, пише в коментар за в. "Сега" Янина Здравкова. А разпоредените по случая проверки едва ли ще отговорят на всички въпроси. Някои отговори вече са ясни и не са никак приятни:

Най-очевидната констатация при всеки такъв случай – а те са регулярни – е захлупилата ни повсеместна дехуманизация

Умиращият на тротоара човек е разпитван от сестра от болницата за социалния си статус, защото било практика хората да симулират, че са зле, за да останат в лечебното заведение. Т.е. едва когато болницата се увери, че пациентът не симулира, ще го въведе в Светая светих на спешното отделение. Вместо да се увери именно там, с преценката на лекар, а не на тротоара. А сестрата го прави не защото е лош човек, а защото така работят в болницата – във всяка една, защото е претръпнала и научена, че за нищо на света не се хаби ресурс, който няма да бъде платен – ако това е клошар, който симулира – защото това удря директно по нейната и без това мизерна заплата; защото не й пука – такива ги вижда по няколко всеки ден и ако почне да се трогва за всеки, би било равнозначно на самоубийство. Цялата й среда е такава – от отделението и болницата, до града и държавата. Определени хора в България не е редно да умират по тротоарите – българи със семейства, за които има на кого да му пука.

Клошари и цигани може

Човекът умира, току-що изписан от болницата в "добро общо състояние". Тепърва от проверките ще се разбере бил ли е в добро състояние или не. От болницата твърдят, че възрастният мъж – на 72 години, е бил от месеци в Пета градска, с множество заболявания. Класически пациент на класическа общинска болница. Пациентът, когото никой не иска и който само пречи на здравната система, която в българския си вариант съществува и функционира, за да лекува здрави хора. При появата на много болен човек системата се затваря и го изхвърля – освен ако няма близки с много пари. Този човек очевидно е нямал, затова и е попаднал в Пета градска болница, а не в някоя от десетките лъскави клиники на София. Здравната система у нас е безкрайно ефективна, когато млад човек има нужда от, например, лапароскопска операция, и си плати избор на екип. Хилядите възрастни, хронично болни с по няколко диагнози, умиращи, които имат нужда от социално-медицинска грижа – долекуване, палиация или просто старчески дом, нямат място в нея, нито където и да било другаде, защото такива места няма. Някои се изхитряват да симулират, обаче и в системата не са вчерашни. Защото за тях не се плаща, или се плаща зле, и приемането на такъв човек в болницата значи по-нисък доход за работещите в нея. 

И въпреки това в общински и държавни болници все още приемат такива хора. Което отговаря и на въпроса

защо изобщо още съществува Пета градска болница

в София, където има още 30-40 болници. Мизерна, западнала, на доизживяване, тя осъществява санитарни и социални функции – приема неосигурени и бедни, които друг не иска, за което получава и някакво допълнително финансиране от общината – очевидно недостатъчно. И понеже никой не иска да работи на такова място и за без пари, е малко вероятно в случая с починалия пациент да има наказани, освен ако няма наистина фрапиращи медицински пропуски. Ако дори само една медицинска сестра бъде уволнена, функционирането на цяло отделение ще е под въпрос, а оттам – и на цялата болница. 

В цялата страна има остра нужда от подобни структури, които обаче няма как да съществуват и да са безопасни в настоящия си вид. Те трябва да имат различно финансиране – не за отчетена дейност, а субсидии, включително и по линия на социалните служби, трудно биха могли да бъдат и търговски дружества, каквито законът сега ги задължава да бъдат, и да бъдат мерени с един и същи аршин с болниците, които се занимават само с активно лечение. В доста страни например подобни структури се разкриват към църквата и се издържат предимно от дарения и доброволен труд, но у нас за съжаление няма подобна традиция. И при липсата на подходящо законодателство и насърчение няма и как да се появи.

Източник: Сега