В последните години историята се превърна в една от най-коментираните теми – пренаписването й, премълчаването и прикриването на определени събития, винаги е разбунвало обществото. Защо и как се стигна дотам, какви са целите на подобни действия, загуби ли България и битката за т.нар. „македонски език“, защо имаме толкова много йесмени в политиката – говори акад. Георги Марков в интервю за Труд.

– Преди дни стана ясно, че Северна Македония натиска Еврокомисията за приемане на „македонския език“. От наша страна обаче има само мълчание, предаваме ли се и за езика ни?

– Само едно ще им кажа. Бил съм в пленарната зала на Европарламента в Брюксел и там има кабинки, като на всяка една от тях пише от какъв език превеждат. Представете си там да се пръкне кабинка, на която пише „македонски език“? Затова трябва много внимателно да премислим. Не отричам правото им да се самоопределят, но техният т.нар. „македонски език“ е създаден въз основа на един югозападен български говор. През есента на 1944 г. Йосип Броз Тито поставя задачата на местните комунисти в Скопие с партизаните да направят македонска азбука. Събират се тогавашни „езиковеди“ и се прави азбука, малко различна от българската на основата на битолския диалект без „ъ-кане“. Смехотворна е тезата им, че македонският се е говорел още от времето на цар Самуил.

– Но какво става, акад. Марков, лека-полека като че ли България губи всичко, с което българите се гордеят? Е, поне папата като дойде, каза на всеослушание, че светите братя Кирил и Методий са от българските земи. Македонците пък се ядосаха…

– Кой знае още какво ни чака, защото ние не умеем да защитаваме историята си, тя като че ли вече ни става в тежест… Ние сме си виновни, защото най-напред подходът ни с подписването на договора с Македония беше погрешен. Първо трябваше да се изчистят спорните въпроси – история, езикознание, етнография, фолклор и тогава да подписваме. Не да се създават комисии и да се протака във времето, докато македонците бъдат приети с наша подкрепа в ЕС и там да поставят въпрос за някакво македонско малцинство в другата част на Северна Македония. Защото Пиринска Македония географски всъщност е Северна Македония. Кой го допусна това и защо политиците го проспаха? Кой им подсказа, че могат с мнимо разбирателство да оформят спорните въпроси за далечното бъдеще? Ето, гърците намериха подход и ги отказаха от античното им наследство. А къде сме ние, къде са политиците ни, дипломатите ни?

– Загубва се чувството за историчност у българите, историята вече не е това което е. За големите държави на Запад обаче не съм чула да има такова пренаписване, рязане на цели исторически периоди.

– Ама те искат да премахнат историята тук! Да, и не преувеличавам. Ето, в една Франция техният президент Макран – либерал и глобалист, като пламна Нотр Дам, още същата вечер заяви на французите: „Това е символът не само на френската нация, но и на цялата европейска цивилизация“. Само дето се срамуваха да кажат думата християнска, за да не дразнят милионите мюсюлмани, приютени от бившите колонии. А на нас ни забраняват да се увличаме в националистически крайности. Само че ние имаме национална история, имаме национални герои. Това е кощунство! И върхът на наглостта е, че искат да посегнат точно на тях чрез т.нар. очовечаване на историята. Ето какво казват за Левски – „да, национален герой е, но и той е бил човек. Хайде напишете за човешкото у него – за годениците му например.“ Ама чакайте, Левски има „нечут характер“, както казва Ботев. Те обаче искат да ни лишат от националните герои, защото са част от националната ни гордост. Иначе французите си се гордеят със светата Жана д“Арк.

– Академик Марков, думите на турския посланик у нас отпреди седмица за изучаване на турския език в училищата взривиха обществото. Вярно, че сега е предизборен период и всеки има полза каквото и да каже, но как приехте Вие казаното от него?

– Това изказване беше нагло. Обществена тайна е, че в турските предприятия у нас българите са дискриминирани. В тях се говори само турски език. Дори да има свободни места, не се взимат хора оттук, а за по 6 месеца идват работници от Турция – това е известно. Не искат да назначават българи. И целта на такова действие е да се обезбългарят т.нар. смесени райони. С инвестициите си Турция има дългосрочна политическа цел както в индустрията, така и в земеделието. Тъй като Турция не може да купува земи в бившия Дунавски вилает, затова чрез подставени лица се купуват за жълти стотинки хиляди декари. И изведнъж турският посланик в присъствието на българския министър-председател каза една известна истина. Какво се правят на ощипани, сега ли го разбраха нашите? Наистина ли сега разбират, че турските инвестиции имат дългосрочна политическа цел – насаждане на влияние.

– Как ще коментирате тезата на някои либерални говорители, че турско робство не е имало и това е някаква „архаична концепция“, а еничарите са „правили блестяща кариера“?

– За такива само един „шут!“. Още от 1992 г., когато ДПС подкрепяше СДС – тогава още нямаше „депесарски шут“, се опитаха да вкарат османското присъствие в учебниците, но това не мина. Те обаче продължиха и от раздела за Възраждането изхвърлиха кланетата в Батак и Перущица – това се случи при Филип Димитров през 1992 г. Ето как се опитват да пренапишат историята. За това намериха разни фондации с антрополози и политолози в тях. И сега знаете ли, че събират учителите, като отново ги подготвят за пренаписване на историята. Някаква османистка рекла: „Тогава българите са имали много деца, не е като сега, и тогава много майки са давали някое от най-развитите си момчета, защото така детето щяло да има кариера в Османската империя“. Как може да се говорят подобни глупости – никоя майка не е давала невръстното си дете, това е било кръвен данък.

Цялото интервю четете тук.