Близки на загинали в тежка катастрофа получават от застрахователя обезщетение в размер на…10 лв. Застрахователят, убеден в своята правота, води дело, обикаля медии и обяснява, че ще действа точно по този начин. Няколко часа по-късно се сеща, че това май изобщо не работи в негова полза и обещава да плати 50 хил. лв. както е по закон. Това не е някакъв филм, а българска реалност. Тъпа, примитивна и брутална.

Казусът е ясен – става дума за близките на загиналите в автобусната катастрофа край Своге и за компанията „Бул Инс”. Друго не е ясно. Щом една частна фирма си позволява да се държи толкова безцеремонно по такъв шумен случай, как ли се държи с всички неизвестни хора, загубили свои близки при подобни обстоятелства? Не е ясно, но не е и трудно човек да се досети. И на тях ли по 10 лв? Или може би по-малко, или нищо? Че кой ще им помогне? Правилно – никой.

Поставени в толкова унизителна ситуация, на близките на загиналите не им остава друго освен да крещят. И да се надяват, че някой ще ги чуе. В този случай ги чуха – все пак катастрофата край Своге беше толкова шумно отразена, че трима министри си подадоха оставките заради нея. Не че смятаха, че имат някаква вина, а за да поемат моралната отговорност. Докъде им стига моралът се видя – единият е шеф в международна банка, вторият от министър стана заместник министър, отговарящ за най-важните проекти, а третият – депутат.

Но не това е важното. Тази катастрофа показа нещо друго – как се икономисва от материали, което превръща пътищата в смъртноносни трасета, по които само късметът спасява човешки животи. Как се влагат материали, по които автомобилните гуми се пързалят като по лед. Защото така е по-евтино и защото по-важно да се замажат очите на избирателите, отколкото да се гарантира безопасността им.

И сякаш това не беше достатъчно, та застрахователите показаха как могат да платят за човешки живот колкото за едно кафе с безалкохолно на Витошка. При това – само под страх от санкция. Същите хора преди година твърдяха, че цената на задължителната „Гражданска отговорност” трябва да се вдигне, защото щели да фалират, понеже плащали много обезщетения. Цената се вдигна. Същите хора искаха таван на обезщетенията, които плащат на близки на загиналите, защото иначе ще фалират. Оказа се, че имат големи печалби. А сега се опитаха да изиграят почернени семейства с плоски номера. И все още са убедени, че са прави.