Предупредителните знаци са видими на индонезийските острови Суматра и Борнео. Това е сърцето на сухия сезон, а сушата – подчертана от умерения "Ел Ниньо" предизвиква опасения от повторение на събитията от 2015 г., когато климатичният модел, който доведе до по-високи от нормалните температури на морското равнище в екваториалния Тихи океан и допринесе за опустошителни пожари.

Огънят обгърна 2,6 милиона хектара земя, отдели повече дневен въглероден диоксид от цялата американска икономика и произведе пушек, който се разпространи в цяла Югоизточна Азия.

Тази година обачеима нещо различно – нещо, на което Индонезия разчита, а светът ще следи отблизо.

От 2015 година насам, президентът на Индонезия Джоко Уидодо прилага политики, насочени към справянето с първопричините за пожари, като обезлесяване и лошо управление на торфените зони.

Това включва създаване на агенция за възстановяване на торфените зони, глобяване на компании и лица, отговорни за пожари, удължаване на мораториума за обезлесяване и укрепване на местните сили за противопожарни действия.

Има и доказателства, че тези стъпки имат огромно значение.

Броят на горещите точки – районите със значително по-високи температури от други намалява драстично. През 2017 бяха открити 2400 такива горещи точки – спад от 32 процента спрямо същия период на 2016 г., според снимки направени от спътници на американската Национална администрация за океан и атмосфера (NOAA).

През първите шест месеца на 2019 г. бяха открити само 508 горещи точки – 25-процентен спад спрямо откритите 685 за този период през 2018 година.

Индонезия също намалява и процентите на обезлесяване, според Института за световни ресурси.

През 2016 г. страната загубила 1 милион хектара гори, но през 2017 г. този процент спаднал с 60 процента до загуба от 400 000 хектара. И все пак, явлението Ел Ниньо през 2019 г. се оформя като едно от най-големите предизвикателства за новия подход на Индонезия след 2015 г.

В зависимост колко допре се справя четвъртата по население държава в света, то това може да определи приложимостта на модела ѝ към редица други подобни тропически нации, изправени пред обезлесяване – от Бразилия и Перу до Демократична република Конго.

Правителството стана много по-сериозно по въпросите относно пожарите и дима от 2015 г.“, казва Ариф Виджая от "WRI Indonesia", отбелязвайки как сега властите преследват участниците, бизнесите и местните хора, които са отговорни за стартирането на пожари с цел "разчистване" на земя.

Въпреки че торфените зони образуват едни от най-гъстите запаси от въглерод в света и при изгарянето им се произвеждат опасни замърсители на въздуха, това не било добре разбрано в Индонезия до 2015 г., твърдят експерти.

Нямало точни карти на торфените зони, така че експертите не можели да преценят плътността или да видят как са свързани с околните екосистеми. Това обаче вече е коренно променено.

Правителството на Джокови създаде Агенция за възстановяване на торфените зони, натоварена с възстановяването на 2 милиона хектара деградирани торфени зони. Правителството също създаде механизъм за размяна на земя, който позволява на земеделските стопани, които имат плантации върху торф, да търгуват със своите земи и да се преместят в не-торфени зони.

 
Гражданското общество също се включило в борбата. "WRI Indonesia" стартирала конкурс през 2017 г., където екипите се състезавали с решения за евтино и ефективно картографиране на торфените зони в цялата страна.

Победителят през 2018 г. беше предложил иновативно решение посредством LIDAR – техника за наблюдение, базирана на лазерна светлина и сателитен метод, който тепърва бива използван от властите за картографиране на торфените зони.

Други тропически страни признават, че подходът на Индонезия може да послужи като шаблон за тях. По-рано тази година правителството на Индонезия стартира "Международен център за тропически торф" в сътрудничество с глобални експерти и няколко чуждестранни държави, включително Перу, Демократична република Конго и Република Конго.

Центърът има за цел да осигури подкрепа и да сподели напредъка на Индонезия като модел за тропическите страни в Южна Америка и Африка, които се борят с нарастващото обезлесяване.

Отвъд тропиците, където горят горите на Амазонка, райони, толкова отдалечени, колкото Калифорния и Европа, се борят с все по-чести горски пожари.

За Индонезия няма да е лесно да поправи десетилетия лошо управление и да контролира горите в страна, чиито острови се простират от Индия до Австралия.

Още повече, 2019 г. представлява тест, с какъвто страната не се е сблъсквала от 2015 година насам. Пожарите горят, а мъглата се разпространява в съседни Сингапур и Малайзия.

Според Хери Пърномо, учен от базирания в Индонезия "Център за международни изследвания на горите", 138 000 хектара горска земя са изгорели до края на юли през 2019 г.

Той се надява, че кумулативната цифра за годината няма да надвиши 500 000 хектара – число, което макар и значително, е доста под 2,6 милиона хектара, изгорели между юни и октомври през 2015 г.

Той обаче предупреждава, че има още много работа по въпроса.

„Огънят е намалял, но не е елиминиран“, твърди Пурномо.

„Има много програми и правителствени наредби, но капацитетът за тяхното изпълнение все още е по-малък, отколкото ние искаме", добавя той.

Джокови също не е изпълнил изцяло всички свои обещания, казва Хелена Варки, старши преподавател по международни и стратегически изследвания в университета в Малая.

Тя би искала да види повече финансиране за възстановяване на торфените площи и тласък за освобождаване на данни върху концесиите за земя – договор с правителството, който дава на физическо лице правата върху площ земя за определен период.

„Засега наистина няма начин да определим, че този конкретен собственик на земя или компания е замесен в пожарите или дима“, казва тя.

Други обаче са по-оптимистични. Джокови спечели изборите и миналата година и би трябвало да има политическата свобода да направи повече през втория си мандат, за да циментира наследството си като лидер, който е помогнал за преобразуването на рекордните за Индонезия обезлесявания и горски пожари.

В началото на август той обяви сериозен ход, като направи мораториума за обезлесяване постоянен, което означава, че милиони хектари тропически гори и торфища ще останат извън границите на плантациите завинаги. На следващо място, твърдят експерти, че той трябва да разшири възможностите си и да финансира ключови агенции.

Междувременно, Норвегия призна успехите на Индонезия през февруари с награда по двустранно споразумение, което е част от Парижкото споразумение за изменение на климата.

В крайна сметка, през 2015 година, Индонезия беляза региона си с горските си пожари извън контрол, но четири години по-късно, докато се бори с Ел Ниньо, страната има шанс да покаже на света как да избегне и правилно да се справи с подобни кризи.

Източник: Ozy