Футболът определено се промени през далечната 2008 година, когато Пеп Гуардиола стана мениджър на Барселона. Спортът все пак се развиваше, но онова, което Гуардиола постигна в Барселона с отбор играчи на световно ниво, промени представите за това, което се смяташе за възможно. Именно тази философия продължава да го води и подчерта успеха на Манчестър Сити през последните два сезона.

В много редките случаи, когато нещата сякаш вървят срещу него, Гуардиола стои зад решенията си:

"Спечелих 21 титли в седем години: три купи годишно се правят по този начин. Съжалявам, момчета. Няма да се променя", каза той в първия сезон без трофей в Англия.

Той е най-известен с проучванията, които прави относно опонентите си. Една от силните му страни е, че се вглежда в детайлите в дълбочина и има портфолио от редица задълбочени статистики и диаграми под ръка, но какъв би бил смисълът от тях, ако той не ги използва?

Имаше доказалтества за това дори срещу "Брайтън" в неделя. Отборът на Крис Хютън е спечелил само два от предишните си 17 мача, а "Манчестър Сити" вече ги бе побеждавал два пъти този сезон.

Въпреки този факт, Гурадиола не използва същата тактика, а вместо това наложи странна формация 4-4-1-1, като постави Рахим Стърлинг като втори нападател, а Бернардо Силва и Рияд Марез като широки полузащитници.

Може би това бе в резултат на полуфинала на ФА Къп, където "Брайтън" успя до голяма степен да държи Сити на една ръка разстояние. Гуардиола най-вероятно очакваше "Брайтън", който допусна само три гола в предишните си четири игри, да "свали щорите" и да изчака бурята да премине и с тази тактика целеше да развали плановете му.

По време на мача обаче, "Брайтън" играеше доста свободно и след като "Манчестър Сити" направи няколко опита за удар към вратата, а Стърлинг изглеждаше доста неефективен в неговата централна роля, тимът се върна към старата и позната формация 4-3-3.

Това винаги е била най-сигурната формация за Гуардиола, защото ширината която се предлага от двете крила е от съществено значение за "разгъване" на играта. 

Говорейки за това, този сезон видяхме много повече игра от Бернардо Силва и по-малко от Кевин де Бройне, който до голяма степен отсъстваше заради контузия. Стърлинг беше дори още по-ефективен атакувайки от фланга, а Джон Стоунс бе засенчен от Емерик Лапорт. 

В основата си обаче, това бе "Манчестър Сити", който познаваме. Успешните пасове бяха 89% – същият процент като миналия сезон. Притежанието на топката спадна малко от 66.4% до 64%, но ударите във врата на противника сравнено с ударите към вратата на Сити се подобриха от 17.5/6.2 до 18/6.3. Отборът имаше дефицит от две точки и 11 по-малко отбелязани гола, но имаше и два по-малко допуснати гола.

Имаше и усещането, че този сезон "Манчестър Сити" често играеше в своето поле. Игрите им, особено през втората половина на сезона, когато загубиха само три точки, се развиваха сякаш по шаблон – те поемаха водещата роля и след това, вместо да преследват по-високи резултати, те предпочитаха контрола.

В 16 мача този сезон, отборът доби преднина в рамките на първите 15 минути и само при един от тях – загубата от "Нюкасъл", те не успяха да спечелят. 

След загубата си от "Нюкасъл", тимът успя да не допусне нито 1 гол в 10 от 14 мача и контролът на топката се превърна в техен приоритет . 

Това може би обяснява защо играта на "гражданите" изглежда е оставил някои фенове недоволни през този сезон – тя определено не бе толкова вълнуваща отколкото завладяващата игра на "Ливърпул".

Работата е там, че това е незначително за Гуардиола, защото работата му е да печели и той продължава да го прави с пълна сила.

Иронията е, че ранното повеждане и контролът след това са били главните методи на "Ливърпул" през славните дни на Бил Шанкли и Боб Пейсли. 

"Манчестър Сити" обаче използваха този метод, за да достигнат до нови висоти. Техният успех от 14 поредни победи, които им осигуриха за титлата, е втората най-дълга поредна победна серия в историята на Английската висша лига. Дори самите те държат и първото място с 18 поредни победи през миналия сезон.

Може би най-впечатляващият момент за този сезон дойде миналия октомври, когато "гражданите" отидоха на Анфилд и загубиха с 4-3. Формацията 4-3-3 си замина и на нейно място дойде 4-4-1-1 със Стърлинг и Марез, където Давид Силва играеше като втори нападател а Кайл Уокър често изпълняваше функцията на трети централен защитник.

Очакванията на Гуардиола може би не бяха изпълнени, но отборът му успешно осуети "Ливърпул" и дори щеше да спечели, ако Марез не бе пропуснал дузпата във второто полувреме.

Треньорът на "гражданите" твърди, че няма да се промени, но може би има нужда, особено срещу най-големият си съперник. Да, равенството бе резултатът, който му спечели титлата, но в края на краищата всичко бе едно и също с доза допълнителен прагматизъм.

Източник: The Guardian