Може би цяла нощ сте чакали за билети. Може би не сте взели детето си от училище. Може би сте изгледали тричасовия филм на Брад Пит „Запознай се с Джо Блек”  шест месеца преди това, само и само за да видите първия трейлър.

Дори и да не сте били толкова запалени фенове през 1999 година със сигурност са ви побили тръпки, когато светлините загаснаха и „Невидима заплаха" – първият филм от сагата „Междузвездни войни“ след 16 години слухове и очаквания, най-накрая излезе.

Само 55 секунди обаче бяха нужни, за да настъпи разочарованието.

Първоначално видяхме запомнящото се интро на "20th Century Fox", което доведе до блестящо зеленото лого на "Lucasfilm". След това екранът стана черен и внезапно се появи иконичната фраза „Преди много години в една далечна галактика…“, а накрая този познат взрив от духови инструменти и перкусии, от които звучи тематичната музика на Джон Уилямс, докато заглавията и интрото вървят.

Това бе новата трилогия, която превърна цяло едно поколение във фенове и ги добави към семейството на "Междузвездни войни".

Ако трябва да сме честни към Джордж Лукас, създателя на „Междузвездни войни“ и сценаристът-режисьор на филма „Невидима заплаха“, който има наскоро имаше 20-годишнина, цивилизации са воювали и за много по-малко от данъчно облагане. Лукас обаче винаги е бил политически мислещ режисьор – участвал е в ранните етапи на „Апокалипсис сега“, който възнамеряваше да насочи – и може би искаше да предположи, че масовата трагедия често се корени в баналността. 

Това беше и първата индикация, че може би „Невидима Заплаха“ нямаше да бъде голямото събитие, за което се смяташе. Може би липсата на творческа спешност обясняваше цялото време, което бе изминало, откакто оригиналната трилогия на „Междузвездни войни“ бе приключила. 

И все пак, критичното разочарование от това време бавно се е оттегли, защото Холивуд силно се поучи от постиженията на Лукас. Без “Невидима заплаха” и неговите продължения, сложната интеграция на вселената на Марвел например, може би нямаше да бъде възможна. 

Тук на фокус идва Джар Джар Бинкс – прочутият клепоух Гунган, с когото Лукас възнамеряваше да вкара малко комедия в сагата, но който говореше и се държеше като микс от лоши расови стереотипи или както го описва критикът от Уол Стрийт Джърнъл, Джо Моргенстерн  – „растафарист Степин Фетчит“.

Лукас усилено защитаваше Джар Джар дори и през април тази година, когато заяви, че това е любимият му персонаж от "Междузвездни войни". Стереотипите обаче не свършват с Джар Джар, защото много от героите в сагата не биха могли да се спасят от думите на днешните критици.

Все пак, "Невидима заплаха", въпреки провала си преди 20 години, постави началото на големите филмови франчайзи днес. Вселените на "Марвел" и "Ди Си Комикс" например, са пълни с малки детайли и други случайни подробности, които не действат като средство за развитие на историята, а като добавяне на допълнително измерение към вече съществуващ свят. 

Текущата трилогия и страничните филми на „Междузвездни войни“, разбира се, също добавят такива малки детайли и подробности. Научихме например, как Хан Соло е получил името си в „Соло: История от междузвездни войни“, който нямаше никаква драматична стойност.

Обсебването на Лукас да изгради огромен свят в "Невидима заплаха" се оказа много по-голям и траен принос към кино индустрията през 21-ви век, отколкото изглеждаше тогава.

Пример за това е центърът на града "Набу", който изглеждаше като място на цивилизация, която е обградена от симетрия, заради огромните куполи, които са издълбани в природни чудеса. Нека не забравяме и Гуганите, които се оттеглиха в една подводна "Атлантида" с декоративни подводни балончета.

От средата до края на 90-те години на миналия век компютърно генерираните изображения добиха популярност, но нито един филм не бе не използвал компютърни ефекти с такъв устойчив и разнообразен ефект или така безпроблемно не бе показал цифрови творения в контакт с хора от плът и кръв. 

Когато Роджър Иберт каза фразата си „Колко бързо свикваме с чудеса“, в отговор на критиките към филма, неговите думи определено имаха смисъл. Никога преди това не бяхме виждали подобно нещо.

Възрастните, които са израснали с любовта към оригиналната трилогия на „Междузвездни войни“, може би са останали дълбоко разочаровани, но за децата им „Невидима заплаха“ бе началото на тяхната представа за трилогията „Междузвездни войни“.

Независимо от разочарованията, кината бяха пълни и филмът наптрупа печалби от общо почти 1 милиард долара по целия свят, а последвалите части бяха също толкова популярни. Факт е, че след всичко това и самата индустрия се промени. 

Франчайзите като „Хари Потър” и филмите на „Марвел”, а дори и поредицата „Бързи и яростни” имат редица продължения, които се смятат не само като такива, а като задълбочена и продължителна история от огромна филмова вселена. 

Налейте достатъчно въображение и детайли в една продукция, както Лукас направи и със сигурност тя ще намерят място в сърцето на модерната аудитория.

Трагедията на Джордж Лукас обаче е, че в крайна сметка той бе отхвърлен от света, който създаде. 

"Невидима заплаха" потвърди издържливостта на франчайза, но недостатъците му бяха достатъчни, за да накарат феновете и студията да започнат да мечтаят за "Междузвездни войни" без Лукас и да се питат дали проекти в такъв мащаб си заслужават рисковете от визията на един единствен човек.

До края на трилогията на предисторията, Лукас неволно създаде вселената на "Междузвездни войни" толкова детайлно и прецизно, че другите просто можеха да вземат шаблона и да направят своя собствена успешна продукция. Точно това и стана през 2012, когато Дисни закупи правата за "Междузвездни войни". 

Редица сценаристи и режисьори бяха използвани, за да се направят и най-малките нужни промени – по-добра актьорска игра и диалози например или пък по-добър баланс между белокожи и цветнокожи персонажи. В резултат на това, в момента сагата е станала толкова консервативна, че дори най-малкото несъотетвствие на очакванията от „Последния джедай“ се третираха в някои среди като непростима ерес.

Лукас финансира „Невидима заплаха“ изцяло извън холивудската система и по онова време беше като шега да се чуе, че това е била най-скъпият независим филм, който някога е била създаван. Той обаче също го е написал и режисирал, и всичките му чудеса и недостатъци могат да се припишат изцяло на него, което е изключително рядко, че дори и невъзможно да се срещне в днешния Холивуд.

Преди двадесет години никой не бе способен да поярва, че може би Лукас ще бъде един от последните създатели на легандарни и иновативни блокбъстъри и неговият филм ще остави толкова трайна следа в кино индустрията дори и двайсет години по-късно.  

Източник: New York Times