В съобщение, изпратено през 1969 г., шефът на комедийния отдел на BBC изглежда бил загубил чувството си за хумор.

"Моля, бихте ли говорили със сценаристите?", написал Майкъл Милс.

„Досега не съм реагирал на смешните заглавия, които се появяват в сценариите. Надявах се, че те ще напуснат по свое желание", добавил той.

Заглавията, които го раздразнили, включвали „Bunn Wackett Buzzard Stubble and Boot“, шоу, в което се разказва за очевидно измамена юридическа фирма, която по-късно променила името си на "Bunwackett".

Междувременно, самото шоуто имало работното заглавие „Циркът“.

Тогава обаче, Милс бил на края на търпението си:

„Дойде време, в което трябва да престанем да имаме специални заглавия и да се спрем на едно цялостно заглавие… Моля, бихте ли споделили това с тях и да се опитате да създадете нещо приятно?“, написал той.

След тази негова намеса най-накрая било договорено заглавие – "Летящият цирк на Монти Пайтън" и на 19 септември 1969 г. BBC North изпратила покана до журналистите да отидат на мястото на снимачната площадка на шоуто.

Били им обещани „луди скечове“ и „първа възможност да видят този нов стил вечерна комедия в действие, заедно с всички нейни звезди писатели: Джон Клийз, Тери Джоунс, Ерик Айдъл, Греъм Чапман и Майкъл Пейлин.

Тази бележка и съобщение за пресата са били сред документацията, свързана с премиерата на "Летящия цирк на Монти Пайтън", като наскоро те бяха открити от изследовател и разкриха всички тайни на най-ранните дни на групата.

Въпреки че комичната странност беше въведена в BBC от "Goon Show", Монти Пайтън вдигнали летвата.

Продуцентските екипи на BBC може би дори са разбрали от документите, че се задава нещо странно, тъй като имало формуляр за реквизитния отдел, който изисквал "подбор на шест сутиена, шест гащички, шест чорапогащника и флаг със свастика".

Планът за снимачния ден включвал спецификацията "няма гълъб на рамото", а ръчно написана бележка гласяла "Ами без горнище на фонтана?".

На 9 септември, продуцентът на шоуто Джон Хауърд Дейвис изпратил съобщение до Бернар Уилки в отдела за визуални ефекти с молбата да му се предостави 1 екземпляр от „Fighting Temeraire" в разглобяема рамка, която може да бъде счупена и изядена – с две допълнителним годни за ядене рамки".

По-късно в същия ден, асистентът на Уилки върнал заявката с думите:  „За съжаление… всички ядливи реквизити трябва да бъдат получени от мениджъра по кетъринг".

Докато шефът на комедийния отдел убеждавал екипа да избере заглавие, той не можел да ги убеди да вземат насериозно редакторските процедури. Пайтън дори поискали да именуват първия епизод „Програма две“ – шега, която корпорацията избрала да пренебрегне.

Те също така описали шоуто си като „предназначено да подчини насилието у нас с нежен болен смях“.

BBC, вече преживяла заплахата от стачка на служителите заради споровете, че новото комедийно шоу ще замести религиозна програма в късните часове, корпорацията умело се аргументирала, че предаването е преместено, за да пощади богослужителите късно вечер в най-натоварения им ден. В резултат, "Летящият цирк на Монти Пайтън" бе излъчен за пръв път в 22:50 на 5 октомври 1969 г.

Съобщение, изпратено между висшите ръководители разкрива, че първият епизод достигнал 1,5 милиона зрители с оценка на аудиторията, въз основа на малък брой зрители, платени да оценят гледаното от тях с 45 от 100.

За сравнение, шоуто на Ролф Харис макар и с място в праймтайма и с харесван водещ, а не осъден престъпник, какъвто по-късно стана, привлякло 11 милиона зрители и оценка 64.

Публичната реакция, поне от кореспонденцията, архивирана от BBC, изглежда била положителна. Писмата от фенове са сами по себе си уникални, тъй като имитират и използват тона на Пайтън.

Едно от писмата, което изглежда написано от яростен и пенсиониран командир, в което той се оплаквал от "дългокосите момчета", които се подиграват на летящите машини, спечелили Битката за Великобритания, било написано от 16-годишен младеж на име Филип.

Друг зрител, с името Руфус, написал писмото си под прикритието, че е експерт в областта на изкуството или спорт наречен „огъване на черен пудинг“.

Въпреки, че Клийз впоследствие придоби репутация, че е лесно раздразним, в архивите може да се види неговата поразителна доброта.

Ученик от Кент, на име Дъг Холман му писал, искайки билети, за да присъства на снимките на шоуто. Клийз уредил изпращането на два билета, но по-късно Дъг му писал отново казвайки, че е част от голяма група приятели, които искат да отидат заедно.

Клийз се свързал с BBC, за да поиска още 14 билета за неговите приятели.

Отговорът на BBC, според архивите, бил далеч по-малко положителен. По време на седмичната среща, на която висшите мениджъри обсъждали резултатите, един от тях споделил, че намира Пайтън за „отвратителни, нихилистични и жестоки", докато религиозните организации възразявали срещу анимацията на Гилям, в която „Исус замахнал с ръка“.

Ръководителят на BBC One установил, че Монти Пайтън „непрекъснато преминават границата на допустимото“.

Поредният пример за вътрешно неодобрение на групата е, когато им било възложено да предоставят материал за новогодишното предаване на BBC през 1969 г., но материалите им били отхвърлени.

Архивите разкриват и напрежение свързано с телевизионния водещ и продуцент Дейвид Фрост.

На 20 април 1969 г., докато първата серия е в предварителна продукция, сценаристът-изпълнител Бари Ток, а това консултант за BBC, предупредил Милс, че Джон Клийз му се обадил, за да каже, че все още има договор с "Paradine Productions", която искала да участва в проекта като копродуцент".

Фрост, едва на 30, но вече известен телевизионен импресарио, притежаващ "Paradine Productions" съобщил, че ако BBC не си сътрудничи с компанията му, Клийз ще се оттегли от проекта.

Той препоръчал на BBC да продуцира поредица с „Пейлин, Джоунс, Айдъл и анимационни вложки от Тери Гилиъм“, след което да съживи идеята за „Летящия цирк“ през 1971 г., когато изтичал договорът на Клийз.

Винаги има момент, в който нещото, което сега е класика, да e било опасно близо до това да не се случи и именно такъв е бил и случаят на Пайтън. Документацията не разкрива как BBC се е справила с Фрост, но изглежда, че все пак е удържала позицията си.

На 11 август 1970 г., след като като поискал втора продукция на Пайтън, Милс отправил съобщение към йерархията на BBC: „Много съм недоволен, че всички региони се отказват от новото шоу с изключение на зрителите в Шотландия, Северна Ирландия и Уелс".

Всички тези отхвърляния обаче, както и многото мемоари, съобщаващи за нежеланието на Клийз да направи още една поредица, не можеха да попречат на Пайтън да завладеят телевизията, киното и сцената за десетилетия напред.

Източник: Guardian