Карикатуристът Чавдар Николов излезе с интервю пред легендарния френски сатиричен вестник „Шарли Ебдо“. В броя от 21 март българинът разказва за проблемите на карикатуристите у нас със силните на деня, за съдбата на вестник „Прас-прес“ и за липсата на свобода в родните медии.

„България е под влияние на властта и на мафията, която я е обградила. Има един олигарх, Делян Пеевски, който е собственик на половината от вестниците в България и има влияние върху другата половина. Ние сме по средата на това. Създадохме сатиричен вестник, който се казва „Прас-прес“, което може да се преведе като „пресата, която удря“. Една от мишените ни е точно този депутат, барон на медиите, който също така има монопол върху дистрибуцията на пресата в държавата, и чийто прякор е Прасчо“, казва Николов.

Пред „Шарли Ебдо“ Николов разказва за трудностите при разпространение на „Прас-прес“ в България. Карикатуристът казва, че има само двама души, които са могли да повлияят на разпространителя Пеевски – главният прокурор Сотир Цацаров и премиерът Бойко Борисов:

„Първият направи публични изявления, в които каза, че дъщеря му била „разстроена“ от карикатурите, които сме направили с него. А вторият цензурира 90 мои карикатури, които бях направил за сайта на Нова телевизия. Не му е харесала рисунката, в която го показвах като генерал на гражданските милиции, които гонят бежанците от България“.

Към интервюто са поместени две карикатури – на едната е изобразен самият Чавдар Николов, а текстът към нея гласи: „Когато кажа, че съм български журналист, всички ми се смеят“. А втората илюстрира метода на бухалките в българската преса. Автор на карикатурите е Филип Вилман.

Предлагаме ви пълния текст на интервюто.

Чавдар НИКОЛОВ, български карикатурист:

За да ни обиди, властта ни нарича „шарлита“

Анжелик КУРУНИС, Шарли Ебдо

България, най-бедната страна в Европейския съюз, е сигнална лампа за свободата на пресата: 92% от журналистите обявяват, че се самоцензурират и по-малко от 10% от гражданите вярват в независимостта на медиите… Обяснение на ситуацията дава Чавдар Николов, цензуриран карикатурист, без работно място, без илюзии, но с един вестник, който се продава в цветарски магазини и бакалии.

Шарли Ебдо: – Какво е да си карикатурист в държава, която за 10 години се е сринала с повече от 50 места в световната класация за свобода на пресата?

Чавдар Николов: – Сложно е. Човек трябва да е оправен, да предвижда ударите преди те да се случат. Смешното е, че през 2007-а, когато се присъединихме към Европейския съюз, бяхме на 51-о място в тази класация. Човек би помислил, че Европейският съюз влияе зле на свободата на пресата… Проблемът е, че България е под влияние на властта и на мафията, която я е обградила. Има един олигарх, Делян Пеевски, който е собственик на половината от вестниците в България и има влияние върху другата половина. Ние сме по средата на това. Създадохме сатиричен вестник, който се казва „Прас-прес“, което може да се преведе като „пресата, която удря“. Една от мишените ни е точно този депутат, барон на медиите, който също така има монопол върху дистрибуцията на пресата в държавата, и чийто прякор е Прасчо.

Шарли Ебдо: – Но вие все пак дадохте за разпространение вестника си на този олигарх. Не е учудващо, че не се е получило.

Чавдар Николов: – Реално ние нямахме друг избор. Пеевски контролира над 85% от разпространението в България. През последните 5 години той изкупи всички малки фирми от сектора. Единствено той има камиони за доставки. Той контролира също вестникарските будки и общините си затварят очите. Когато направихме пилотния брой на „Прас-прес“, тези хора ни казаха, че няма проблем и дори подписахме договор за 10 хил. бройки. В деня на излизането на първия брой вестникът ни беше неоткриваем. Ние бяхме доволни, мислехме, че се е разпродал. И когато разбрахме, вече беше късно… Така че сега се опитваме да се справим, разпространявайки се в книжарници, цветарници и дори магазини за хранителни стоки. Хората си предават вестника под палтото, както по времето на комунизма. Паднахме от 10 хил. броя тираж на малко по-малко от 8 хил.: 7 хил. в столицата София и хиляда в останалата част от държавата.

Има само двама души, които можеха да повлияят на разпространителя: главният прокурор Сотир Цацаров и премиерът Бойко Борисов. Първият направи публични изявления, в които каза, че дъщеря му била „разстроена“ от карикатурите, които сме направили с него. А вторият цензурира 90 мои карикатури, които бях направил за сайта на Нова телевизия. Не му е харесала рисунката, в която го показвах като генерал на гражданските милиции, които гонят бежанците от България.

Шарли Ебдо: – А Пеевски?

Чавдар Николов: – Той и вестниците му ни наричат „шарлита“. За тях това е обида. А ние в същото време се гордеем с това. Горди сме да сме като колегите си, които устояват на нападките и защитават свободата на словото, които се борят срещу апатията, глупостта и лицемерието. Някои магистрати, които са в опозиция на главния прокурор, ни подкрепят, журналисти също – и дори един дипломат от немското посолство. Но вече не и от френското посолство… В момента 40 хил. души в социалните мрежи ни подкрепят, но само 400 са се абонирали за вестника. Усеща се една умора и отчаяние в българското общество, след почти 30 години непрестанен преход от комунизъм към демокрация, на който не му се вижда краят…

Бандит 1: – Нарекли са се „Прас-прес“. Що за идея… Ти усети ли нещо?

Бандит 2: – Нищо не си разбрал. Това е хумор.

Надпис на вратата: „Влезте преди да почукате/ударите (игра на думи, на френски чукам и удрям е една дума).

Надпис на стената: „Прас-прес“. Сатиричен вестник. Излиза, когато може.

Шарли Ебдо: – Имате ли подкрепата на Европа в тази битка срещу корупцията и за свободата на словото?

Чавдар Николов: – Всъщност, не. Имахме среща с представители на Европейската комисия в България, за да ги помолим за помощ за издаването на вестника ни. Те ни казаха, че нищо не могат да направят за нас. И как биха могли? Когато България пое председателството на Съвета на Европа през януари, председателят на Европейската комисията, г-н Юнкер, в публична реч каза, че чуждата и българската преса преувеличават проблема за корупцията и че трябва да спрем да говорим за корупция и за липса на свобода на пресата в България.

Шарли Ебдо: – И все пак, преди 11 години ЕС постави България под наблюдение заради тази корупция.

Чавдар Николов: – Нищо не се е променило в тази област. Европейските средства облагодетелстват най-вече мафията. Правителството разпределя еврофондовете, предназначени за комуникациите. Те служат, за да се купи пресата, за да имат статии без дъно, без разследване. Партиите в правителството нямат никакъв интерес това да се промени. Още повече, че отсреща няма почти никаква реакция. Голяма част от младите хора напуснаха страната и заживяха на запад. Тук останаха само най-старите, най-слабите, най-апатичните.

Шарли Ебдо: – Хуморът може ли да помогне в такава ситуация?

Чавдар Николов: – Да, само това ни остава. Ние имаме големи традиции в карикатурата, също като във Франция. Шегуваме се с всичко и с всички, никой не може да избяга от сатирата. И искаме да продължим тази традиция. На българите не им липсва чувство за хумор, те нарекоха тази преса, служеща на заповеди, „бухалка“. Това е двусмислено. Това е пресата на мафиотите, но това е също така пресата, която действа като мафиотите.

Ние в София сме застрашени само финансово – упражняват върху нас икономически натиск, за да не можем да отпечатаме вестника си, намаляват ни местата на продажба, саботират ни разпространението… Но в провинцията е много по-трудно да си независим журналист. Много хора са заплашвани физически и има нападения с бухалки, откъдето идва този прякор.

Аз не съм оптимист за свободната преса в България и още по-малко за нашия вестник. Опитваме се да започнем един уебсайт и се надяваме да успеем да създадем финансиране чрез участие на почитателите ни. Правим изложби с карикатурите си, в момента излагаме в една малка галерия. Изложбата се казва „Артпредседателството“, по случай българското европредседателство, което тече в момента. Това е една пародия на известни картини от цял свят – с Пеевски и големите европейски политици в центъра на картини на Леонардо да Винчи, Мазачо и Ван Гог. Хората идват да разгледат изложбата, но това е само в София. В провинцията е пълна стагнация.

Източник: Ploshtadslaveikov.com