„Борете се за свобода. Подкрепете Хонг Конг“

Този лозунг изненадващо сблъска спорта и политиката.

Преди всичко той беше използван от протестиращите по улиците на специалния административен район, пише Николай Лавчиев за Свободна Европа. Преди няколко месеца напрежението в Хонг Конг ескалира заради проектозакон, даващ възможност за екстрадиране на гражданите в континенталната част на Китай. Медиите в управляваната от Си Дзинпин комунистическа държава първо почти не отразяваха събитието, а по-ксъно започнаха да описват протестиращите като „радикали“ и „престъпници“.

В края на миналата седмица изпълнителният директор на баскетболния отбор от Националната баскетболна асоциация (НБА) – "Хюстън Рокетс" Даръл Мори публикува слогана на протестите в Хонконг в профила си в "Туитър". Това доведе до остра реакция от страна на Китай, но и в рамките на лигата, която е определяна като „най-будната“ спортна организация по отношение на заемането на политическите позиции, свързани с правата на човека и защитаването на каузи.

Този случай показа една слабо известна страна на света на спорта и конкретно на организацията, „където изумителното се случва“.

Милиардите от Китай

През 90-те години, но още по-осезаемо в последните две десетилетия, в света на спорта тече процес на силна комерсиализация. Най-големите организации, сред които е НБА, бързо се ориентират към финансовия потенциал, който дейността им притежава, и открояват безкрайните възможности на азиатския пазар и по-конкретно Китай.

Благодарение на множество усилия, масирано промотиране, създаване на специализирано съдържание, турнета и прочее, с Китай се свързат приходи и инвестиции в НБА за няколко милиарда долара, а един от собствениците на отбори в организацията – Джоузеф Цай е съосновател на китайския гигант „Алибаба“.

След туита на Мори, който бързо бе изтрит от профила му, настъпи сериозно сътресение. Само няколко часа по-късно две китайски компании замразиха партньорствата си с "Хюстън Рокетс", а технологичният гигант Тенсент, който подписа договор с НБА за излъчването на мачове и събития на лигата срещу над 1.5 млрд. долара, обяви, че няма да излъчва мачове на отбора.

Стигна се и до парадоксалната ситуация с прекратяването на партньорството между китайската баскетболна федерация, оглавявана от Яо Мин и отбора от Хюстън, който е най-популярният в азиатската страна. Мин изигра ключова роля в превръщането на баскетбола в един от най-популярните спортове в Китай и си извоюва място в баскетболната зала на славата именно като играч на "Хюстън Рокетс".

Реакцията от страна на представители на НБА също не закъсня.

„Изключително разочаровани сме от неуместния коментар на изпълнителният директор на "Хюстън Рокетс“, се чете в извявление, публикувано в профила на асоциацията в китайската социална мрежа Sina Weibo, където се казва още, че Мори „без съмнение сериозно е наранил чувствата на китайските баскетболни фенове“.

В същото време, въпреки че изрази подкрепа към Мори, комисионерът на НБА Адам Силвър уточни, че става въпрос за подкрепа спрямо „свободата на изразяване на политическото му мнение“.

Собственикът на "Бруклин Нетс" Джоузеф Цай пък публикува отворено писмо, в което описа ситуацията в Хонгконг като твърде противоречива, за да бъде коментирана от трети страни. Също така, по примера на китайските медии, той нарече протестиращите сепаратисти.

Дори и собственикът на "Рокетс" Тилман Ферита обяви, че изпълнителният директор „не говори от името на отбора“ и че основната дейност на организацията е свързана с баскетбол и няма общо с политиката.

Стигна се и до извинение от страна на звездата на клуба – Джеймс Хардън, който от името на съотборниците си каза: „Извиняваме се. Обичаме Китай, обичаме да играем тук. Ходим там веднъж или два пъти в годината, те ни показват своята любов и подкрепа и ние ги оценяваме като фенска база. Обичаме това, което те представляват, и оценяваме подкрепата, която ни дават, на индивидуално ниво и като организация“.

Правата на играчите в НБА

Проблемът в случая с Мори дойде от това, че реакцията от представителите на лигата влиза в остър противовес с това, което досега е твърдяно, че защитава, както и с действията им, особено в последните години.

Преди по-малко от 12 месеца пред „Ню Йорк Таймс“ комисионерът Силвър заявява, че НБА умишлено гради репутация на бранд, който адмирира и насърчава това звездите му свободно да изразяват мнение по политически въпроси, обявявайки това за „абсолютно право в рамките на организацията“.

До миналата седмица нещата действително изглеждаха така и докато състезателят по американски футбол в НФЛ Колин Каперник се оказа нежелан от всички отбори заради това, че преди няколко години коленичи по време на изпълнението на американския химн в знак на протест срещу полицейското насилие, звездите в НБА, сред които Леброн Джеймс, Дерек Роуз и отказалият се Коби Брайънт нямаха никакви проблеми заради подкрепата движението Black lives matter (което се бори против насилието и и расизма срещу чернокожите), дори и по време на официални мачове.

Винс Картър преди мач на отбора му с фланелка в знак на протест срещу убийство на чернокож мъж от страна на полицията в Сакременто

Подобен случай, отново свързан с протестите срещу полицейското насилие и конкретно с позицията на Доналд Тръмп, който заклейми всички спортисти, които ги подкрепят, е свързан с отказа на „Голдън стейт уориърс“ в две последователни години, като шампиони в НБА, да посетят Белия дом. А това е привилегия, която традиционно всеки първенец получава.

Колкото до позициите на лигата, определено може да се каже, че такива на практика съществуват. Добър пример е мачът в Африка, който се организира ежегодно, а през 2018 г. той беше проведен в подкрепа на фондацията на Нелсън Мандела и в чест на личността на покойния президент на Република Южна Африка.

Както обаче вече бе споменато, основната цел на визитите в Китай не е свързана с промотирането на ценности или отразяване на това какво се случва в комунистическата държава, а с печеленето на фенове, което да доведе до по-големи доходи.

Важно е да се отбележи и че случаят идва в момент на силно обтегнати отношения между САЩ и Китай, които се намират в състояние на търговска война, а едно от условията за преговори, поставено от Доналд Тръмп, бе именно мирно разрешаване на ситуацията в Хонконг.

Спортът и ценностите

„Ти си призив за борба – символ на живот и свобода!“ (Ода за спорта на Пиер дьо Кубертен)

В мисията на почти всички спортни клубове и организации в света биват отразявани ценности. УЕФА има своите 11 основни ценности, около които изгражда всичките си дейности. Международният олимпийски комитет (МОК) пък цели да постави спорта в служба на хармоничното развитие на човешката раса.

В същото време обаче много от организациите контролират политическите послания и възможността за тяхното предаване. В правилата на футболната игра пише:

„Екипировката не трябва да има никакви политически, религиозни или лични лозунги, изявления или изображения... За всяко нарушение състезателят и/или отборът ще бъдат санкционирани от организатора на състезанието, националната футболна асоциация или от страна на ФИФА“.

В същото време, множество от примерите за лица и организации, свързани със спорта, които отстояват ценности, борят се за каузи и отхвърлят определени режими, имат своето място в спортната история на САЩ.

Освен вече споменатите случаи с Колин Каперник и звездите от НБА, за които не следват проблеми заради това, което пишат на фланелките си в подкрепа на политически каузи, голямо въздействие има например тенис звездата Били Джийн Кинг. Още през 70-те години тя започва борба за равни права между половете, което е породено от несъгласието ѝ с различното заплащане между мъжете и жените в тениса.

В разгара на войната във Виетнам Мохамед Али отказва да се включи във военните действия по време на войната във Виетнам, твъдейки, че няма пререкания с местните, за което е осъден на 5 години затвор, глобен е и е отстранен за 3 години от бокса.

Джеси Оуенс печели олимпийски медал пред погледа на Адолф Хитлер в Берлин

Най-известен пример от света на спорта, свързан с отхвърлянето на режим, незачитащ човешките права, разбира се, остава поведението на тъмнокожия американец Джеси Оуенс на финалите на Олимпийските игри, които се провеждат през 1936 г. в Берлин, когато той печели 4 златни медала. По време на награждаването, въпреки недоволството от страна на Адолф Хитлер и поведението на голяма част от многохилядната тълпа, която вдига ръка с нацистки поздрав, Оуенс отказва да последва техния пример и само козирува с усмивка на лицето.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Източник: Свободна Европа