От дарителската платформа “ХелпКарма” са си раздавали заплати по над 20 000 лв, показа разследване (видео)
От фондацията за набиране на дарения за лечение на нуждаещи “ХелпКарма” са си раздавали заплати от над 20 000 лв. Данните за това публикува в свое разследване Мария Цънцарова от bTV.
Собственикът на “ХелпКарма” Константин Кръстев посочва, че имат 130 000 индивидуални дарители, 366 000 броя дарения и набрани 21 милиона лева за двете години, през които тя съществува. През 2017 г. Константин Кръстев регистрира “ХелпКарма” като фондация в обществена полза.
Самият той отчита, че фондацията му за две години е събрала 21 милиона лева от дарения, но до хората в нужда са стигнали около 13 милиона (13 535 135 лв). Загадка е къде са отишли останалите 7 464 865 лв.
В отговор на запитване, от фондацията заявяват за bTV, че по собствените им сметки са останали неизразходвани 5 190 370 лв. Сумата е актуална към 22 октомври. Къде са останалите 2 274 495 лв.?
Фондацията удържа процент от даренията, за да се издържа и развива дейността си. Доскоро сумата е взимана от парите, събрани за хората в нужда. Процент във времето на дейността се променя. Той е 6,5% през февруари 2018 г., а последно процентът е бил 5%.
Отскоро платформата предлага възможност дарителите сами да отчисляват пари за издръжка на дейността ѝ над сумите, които превеждат за нуждаещите се. Основната част от събраните суми отива за заплати на служителите.
“При нас хората са са добре заплатени, тъй като работят изключително интензивно, понякога под доста голям стрес. Каузата е в сърцето, ама в крайна сметка, всички имаме сметки и трябва да си ги плащаме”, казва собственикът на “ХелпКарма”.
Константин Кръстев посочва, че във фондацията работят 17 души. Средната заплата в ИТ отдела на компанията е била 3900 лв. през 2018 г., 4824 лв. през 2019 г., а тази година е паднала до 1213 лв. по данни на организацията.
Техническият директор Славчо Славчев обаче получава доста по-големи суми – средно 28 000 лв. на месец, твърди bTV. Самият Славчев посочва пред камерата, че не си спомня точно каква заплата е взимал през годините, но признава, че е получавал 19 000 лв. на месец. По данни на bTV първоначално заплатата на директора е била 22 000 лв., после стигнала 50 000 лв., след това е паднала до 26 000 лв. и след средата на 2019 г. отново е нараснала до 40 000 лв., като за декември 2019 г. имало данни, че стигала до около 80 000 лв. на месец.
В отчетите привличат внимание и други суми – вземания за около 300 000 лева има в отчета за 2018 г.
“Веднага ще ви обясня – първо ние не даваме кредити, т.е. вземания, не даваме заеми и т.н. Вземането беше следното –2018 г. година имахме един технически проблем с PayPal”, обяснява Константин Кръстев.
Търговският регистър:
Кръстев се е занимавал с бързи кредити и колекторски услуги Според официалния отчет за дейността на фондацията за 2019 г., публикуван в Търговския регистър, в нея са назначени 13 лица на пълно работно време, а средносписъчният състав е 12 души.
Приходите от дарения през 2019 г. според отчета са били 5 млн. лв., а за 2018 г. – 1.8 млн. лв. Преди години Константин Кръстев работеше в сферата на финансите. Той бе изпълнителен директор и акционер в компанията за бързи кредити “Кредисимо”, а също така участваше в управлението на колекторската агенция “Глобекс колект”.
Георги Кадиев: Има несъответствия при осигуровките
Бившият зам.-министър на финансите Георги Кадиев коментира в профила си във Фейсбук, че има разминаване между данните от репортажа и официалните финансови отчети в Търговския регистър. Например в отчетите се говори от постъпления в размер на под 7 млн. лв. за трите години, откакто съществува “ХелпКарма”, докато пред bTV фондацията говори за 21 млн. лв. Кадиев посочва още, че има несъответствия в данните за осигуровките. За 2018 г. например са отчетени разходи за осигуровки на фондацията в размер на 6 000 лв., а през 2019 г. – на 34 000 лв. при разходи за заплати на персонала съответно 208 000 и 679 000 лв. Според бившия зам.- министър на финансите тези суми за осигуровки са крайно недостатъчни.
“Всичко това ме навежда на една обичайна осигурителна измама в нашите фирми: всички пари се получават от едно лице, в случая Славчо, той се осигурява на максимален праг и раздава парите в кеш на останалите. Това обяснява и защо на Славчо със средна заплата от 28 хил. лв. му е трябвал заем от някакви мижави 50 хил. лв. Това става и със знанието на собственика, разбира се, и най-вероятно и той е взимал от тези пари. Иначе работи “без заплата”, както сам каза”, допуска Кадиев.
Източник: bTV, Mediapool
Коментари