Основните световни цели в областта на околната среда, които се стремят да защитят планетата, биват пренебрегвани от големите световни производители на изкопаеми горива и ще надхвърлят ограниченията, определени в Парижкото споразумение за климата с 50 до 120 на сто, показва проучване на ООН.

Парижкото климатично споразумение определи границите за производството на парникови газове, необходими за поддържане на средната температура на планетата „доста под“ 2 градуса по Целзий, като крайната цел е ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса над средното ниво.

Новият доклад на ООН – първият, който сравнява плановете на страните за изгаряне на изкопаеми горива показа, че 10-те основни производители, включително САЩ и Китай, дори не са близо до постигането на тези основни цели.

До 2030 година планираното производство на изкопаеми горива на 10-те страни ще изхвърли до 39 гигатона емисии на въглероден диоксид в атмосфрата, което е с 53% по-високо от необходимото, за да се намали повишаването на температурата до 2 градуса или 120% повече, отколкото е необходимо за целта от 1.5 градуса, се казва в доклада.

В него също се казва, че до 2030 г. „страните планират да произвеждат 150% (5,2 милиарда тона) повече въглища, отколкото би било в съответствие за целта от 2 градуса, и 280% (6,4 милиарда тона) повече, отколкото би било в съответствие за 1,5 градуса.

Газовете и петролът също са напът да надхвърлят въглеродните бюджети, тъй като страните продължават да инвестират в инфраструктури за изкопаеми горива и така „насърчават“ използването на нефт и газ.

„Въпреки че прекарахме повече от две десетилетия в изготвяне на политика срещу климатичната криза, нивата на производство на изкопаеми горива са по-високи отвсякога“, твърди Менс Нилсон, изпълнителен директор на Института по околна среда в Стокхолм, който помогнал за изготвянето на доклада.

„Този ​​доклад показва, че постоянната подкрепа и финансиране от страна на правителствата за добив на въглища, нефт и газ е голяма част от проблема. Ние сме в дълбока дупка и трябва да спрем да я копаем“, добави той.

Докладът е вследствие на друг доклад на Програмата за опазване на околната среда на ООН (UNEP), който показа, че страните в света не успяват да намалят емисиите си, а дори и да изпълнят целите на Парижкото споразумение за климата, то в крайна сметка резултатите ще са покачване на средните температури с около 3-4 градуса по Целзий.

Допълнително затопляне от само половин градус се очаква да окаже катастрофално въздействие върху нашата планета. Според доклада на Междуправителствена експертна група по климатични промени на ООН за 2018 г., ако температурите достигнат 1.5 градуса над средното ниво, покачването на морското равнище би било с 10 сантиметра по-малко, отколкото при 2 градуса, като така 10 милиона човека в крайбрежните райони ще бъдат изложени на по-малък риск от наводнения, бури или увреждания на културите.

Междувременно се очаква икономическият растеж да бъде по-бавен при двуградусово затопляне, отколкото при 1.5 за много развити и развиващи се страни, опустошени от наводнения или продължителна суша, които могат да подкопаят растежа на културите и да увеличават смъртните случаи на хора и животни вследствие на топлинните вълни.

„През последното десетилетие темата за климатичния разговор се измести. Има по-голямо признание относно ролята, която безпрепятственото разширяване на производството на изкопаеми горива играе в подкопаването на прогреса за опазване на  климата“, заяви Майкъл Лазарус, водещ автор на доклада и директор на Центъра за околната среда на Стокхолмския институт в САЩ.

„Този ​​доклад за пръв път показва колко голяма е "дупката" между целите, поставени в Париж и плановете и политиките на страните за производство на въглища, нефт и газ. Той също така споделя  и решения на проблемите, като предлага начини да помогнат за преодоляването на тези разминавания чрез вътрешни политики и международно сътрудничество", добави той.

За първи път след срещите на Парижкото споразумение през 2015 г. страните трябва да преразгледат и актуализират своите цели за климата до края на 2020 г., което прави следващите 12 месеца критичен период за учените и кампаниите, които да поддържат натиска си върху правителствата.

По-рано този месец отделен доклад също установи, че три четвърти от ангажиментите, поети от държавите относно парижкото споразумение, са "напълно неадекватни".

Източник: Independent