Спирането на свръхлова и пластмасовото замърсяване на океаните може да помогне за справянето с климатичната криза, чрез подобряване на влошеното състояние на най-голямата въглеродна "мивка" в света, посочва доклад.

Океаните абсорбират както излишната топлина, генерирана от парниковите газове, така самия въглероден диоксид, помагайки за намаляване на въздействието на глобалното затопляне, но вече бързо достигаме границите на абсорбационния капацитет на океаните, тъй като разрушаването на морския живот нарушава жизненоважните екосистеми и естествения въглероден цикъл.

Създаването на океански защитени зони и създаването на нов договор за защита на океаните, с цел да се защитят поне 30% от океаните до 2030 г., биха могли да възстановят много райони, които да помогнат в борбата с еко кризата, според доклада озаглавен „Топла вода: климатичната криза и спешната нужда от защита на океана", публикуван от Грийнпийс в сряда.

Фитопланктонът като водораслите например, превръща разтворения въглероден диоксид в органичен въглерод, който след това става част от хранителната верига. След това, постепенно част от него потъва до морското дъно, където се превръща в утайка.

Без биологичната въглеродна "мивка", която океаните представляват, концентрацията на въглерод в атмосферата днес би била с около 50% по-висока, според анализите, посочени в доклада.

Крилът – вид планктон, също представлява жизненоважна част от въглеродния цикъл в моретата и океаните, докато се движи през нивата на океана и играе голяма роля в хранителната верига на по-големи видове.

Популациите на крил обаче са в дългосрочен спад от 70-те години на миналия век поради замърсяването, свръхловенето и промяната на климата.

Морският живот в другия край на спектъра също играе важна роля. Предполага се, че големите bеззъби китове съхраняват 910 милиона тона по-малко въглерод, отколкото преди комерсиалния китолов, отбелязва Грийнпийс и работата за възстановяване на ключовите популации от китове ще премахне 160000 тона въглерод всяка година.

„Биологията на океана е един от най-добрите ни съюзници в борбата срещу изменението на климата, но прекомерната експлоатация и пристрастяването ни към изкопаемите горива изтласкаха океаните ни до ръба на разпада. Опазването на океаните е равносилно на борбата с глобалното затопляне, защото ако можем да ги спасим, то те могат да спасят самите нас“, твърди Луиза Касон, от Грийпийс.

Междуправителственият панел по изменението на климата наскоро подчерта проблемите, които океаните срещат от климатичната криза, като в първия си доклад се съсредоточават единствено върху морската среда. Той също така задейства и "алармата" за окисляването на океаните и моретата.

В момента те са с около 26% по-кисели, отколкото в предииндустриалните времена, като вредните въздействия върху черупчестите миди са особено разрушителни.

Океаните ще бъдат ключова тема на срещата на ООН относно изменение на климата в Мадрид, където правителствата в момента обсъждат напредъка по Парижкото споразумение.

COP25, както е известна на срещата, трябваше да се проведе в Чили –  страна с брегова ивица, която се простира на повече от 4000 км и има голяма зависимост от океаните, но заради политическите вълнения срещата бе преместен в Сантяго в Испания.

Защитата на океаните също може да помогне на крайбрежните видове да бъдат по-устойчиви срещу въздействието на климатичните промени, тъй като мангровите и кораловите рифове могат да действат като пречка за бури, но от друга страна мангровите блата се унищожават, за да се направи път за търговски риболов, а кораловите рифове се избелват вследствие на  повишаващите се температури.

Спирането на този унищожителен цикъл може да помогне за намаляване на последиците от покачването на морското равнище и бурите, очаквани да възникнат в резултат на глобалното затопляне.

Източник: The Guardian

Грийнпийс също призова за забрана на дълбоководните сондажи, което в момента е икономически осъществимо заради технологичните иновации, но остава индустрия, която до голяма степен е без регулации.