Новата мрежа от велосипедни алеи в Бургас вече е почти завършена и резултатите се тестват ежедневно от пътуващите с колела, автомобили и от пешеходци. След няколко месеца експлоатация, може да бъде направена оценка на свършеното и сякаш проблемите са повече от ползите, пише сайтът Burgas1. Множеството от каращите ежедневно колело среща доста трудности с придвижването, използвайки новата вело-инфраструктура. Колегите от регионалната медия са се опитали да подредят по значимост нещата, които според тях трябва да бъдат коригирани.

Извън класацията: Паркиране върху велоалеите.

Въпреки очакванията за сериозни конфликти в това отношение, всъщност зоните с паркирани върху велоалеите автомобили са малко и този проблем отпада от класацията още в предварителните групи.

Велосипедната алея по ул. "Александър Стамболийски" е нещастно разположена в квартала, където няма тротоари а само паркоместа – "Възраждане".

Извън класацията: Непочистена растителност.

Това не е пренебрежим проблем, но поради лесното му решаване също остава извън етапа на елиминациите, отпаднал с равни точки, но по-лоша голова разлика.

Велоалеята по "Захари Стоянов" създава вълнуващото усещане, че се намираш в амазонската джунгла.

Награда на публиката: Необозначени дефекти и ремонти.

Почти единодушно, наградата на публиката отива при проблема с необезопасените ремонти и дефекти по велоалеите. Възложители, изпълнители, експерти по безопасност на движението в общината, всички единодушно игнорират вероятността разни трапове с дълбочина половин метър, премахнати настилки или прегради да са опасни и заслужаващи някаква специална маркировка. За щастие, повечето каращи сериозно колело са минали курсове на обучение за специалните части и подобни опасности са детска игра за тях.
 

Велоалея по улица "Чаталджа".

Велоалея по улица "Захари Стоянов"

Велоалея по "Тодор Александров".

Велоалея в парк "Изгрев"

Класация: 

10. Липса на светофари за велосипедисти.
При кръстовища със светофари и пресичащи велоалеи липсва сигнализация за велосипедистите и за да преминеш с колело по-скоро трябва да разчиташ на интуицията си и инстинкта за самосъхранение.

Кръстовището "Захари Стоянов" – Горно Езерово е регулирано със светофар, но на велосипедистите не е отредено да виждат светлинната сигнализация.

9. Велосипедни стоянки позволяващи да се заключи само предната гума.
В малко жалките си опити за оригиналничене, Община Бургас изгражда разни "атрактивни" и "иновативни" елементи на градската среда, които много често в последствие се оказват пусти, разпадащи се и забравени от всички, поради простия факт, че всъщност са безинтересни или нефункционални. "Революционните" велосипедни паркинги предлагащи стойки с възможност за заключване само на предното колело на велосипеда са точно такава недомислица. Освен неудобни, подобни велостоянки са несигурни за ползване, поради конструкцията на много от съвременните велосипеди с предни колела, които се свалят за три секунди без инструменти.

Велосипеден паркинг на Солниците. Не случайно двете крайни велостоянки от типа за заключване само на гумата са празни.

Велосипедна стоянка в парка, която не само е неудобна за ползване, но и пречи на пейката.

Новата "арт" велостоянка изградена от Община Бургас на алеята към Сарафово е толкова неудобна, че може да служи само за красота.

8. Липсата на велосипедни стоянки.
По наша информация, проектът за Интегриран градски транспорт на Бургас предвиждаше изграждане и на велосипедни стоянки в града. Като начало, Бургас има нужда от стотина велопаркинга и е добра идея те да бъдат еднакви, удобни, обозначени, разпознаваеми и лесно отриваеми.

Импровизирани велосипедни паркинги.

7. Велоалеи с щампован бетон.
Да построиш нова велоалея и да направиш настилката от щампован бетон е все едно да построиш чисто нова автомагистрала и да направиш настилка от павета. Когато за първи път видях щампованите бетонни велоалеи, в главата ми се роди сценарий за хумористичен скеч:
Строителен предприемач се обажда на свой съученик работещ в общината:
– Здравей, как си? Ами предлагам тук нова и много модерна на запад технология. Дай да измислим нещо.
– Ами, добре. Защо да не я сложим на велоалеите. Хем ще бъде атрактивно и на снимките на откриването ще изглежда добре.

Велоалеите с настилка от щампован бетон са красиви… и празни.

6. Неадекватни маршрути.
Това, че някой велопътища свършват така, че за да продължиш трябва да слезеш от колелото е едно. По-големият проблем всъщност е липсата на трасе за велосипедисти по ключови улици. Представете си какво ще се случи, ако бъде затворен за автомобили надлез Владимир Павлов. Сегашните велотрасета принуждават велосипедистите да обикалят няколко километра, за да стигнат от стадион Черноморец до Трапезица, понеже надлез Владимир Павлов е затворен за велосипеди – без велоалея и опасен за велосипедисти.

Велоалея свършва с пешеходна пътека. Ефективен начин да откажеш хората да карат колело изобщо, щом ще трябва през няколко метра да слизат от него и да го бутат.

Бургаска класика. Велопътека препречена от саксия, висок бордюр и светофарен стълб.

Велоалея достигаща до новия пътен възел на Карйезерна, но нещастно завършваща поради липсата на велосипедна част в проекта на новия надлез.

5. Кръстовища без маркировка за велосипедисти.
Има една много популярна легенда, лансирана от разни висши представители на МВР, според която, за да пресече велосипедист кръстовище, трябва да слезе от велосипеда си и да го бута. За щастие това не отговаря на българските закони и да слизаш от колелото е задължително само когато преминаваш върху зебра. Според Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, велосипедна пътека се маркира по същия начин както и пешеходна пътека на кръстовище със светофар. Бургаските маркировки на велосипедните пътеки са такива, че много често по тях се сблъскваш с упорити пешеходци и се налага да спираш по средата на кръстовището. Другият, дори още по-неприятен и опасен вариант е когато преминаването на велосипедистите е немаркирано и движещите се паралелно автомобили се опитват да минат върху тях.

Една от нормалните велоалеи по Тодор Александров завършва на пътен възел Юг по начин, който поставя сериозна загадка с въпрос "Накъде?"

Кръстовището на Янко Комитов пред мол Галерия е не непригодено за пресичанене само от велосипедисти, но и от пешеходци. Пешеходни пътеки на него липсват.

4. Високи бордюри, опасни за велосипедистите.
Високите бордюри на кръстовищата не са чак такава драма. Или поне ако решиш да ги приемаш драматично, трябва през 50 метра да спираш, да отбиваш встрани и да плачеш горчиво. Опасното е когато бордюрът е наистина много труден за преминаване, а кръстовището е без светофар и с автомобили преминаващи на висока скорост. Има доста такива примери в Бургас – вело градът.

Високи бордюри пригодени за преминаване с подръчни средства. Източна районна артерия и пътен възел Юг.

3. Преминаване на велоалеите през автобусните спирки.
На много места маркираните върху тротоарите псевдо-велоалеи преминават през автобусните спирки като слизат на пътното платно и отново се качват на тротоара. Цялата тази идея наистина изглежда сякаш някой проектант-остроумник се е опитал да се подиграе с и без това измъчените велосипедисти бързащи за работа с колелото. Да слезеш от високия бордюр, да опиташ да заобиколиш, излизайки на пътното платно, идващия насреща автобус, да внимаваш да не те отнесе някой преминаващ със 120 километра в час автомобил и след това да скокнеш с колелото върху високия бордюр обратно на тротоара. Дори да си от Меден Рудник, това си е упражнение само за най-нацепените.

Преминаване на автобусни спирки в Славейков и Меден Рудник.

2. Велоалеи върху тротоара.
Истината е, че не всички вело-тротоарни алеи са пречещи и създаващи конфликт. Там където тротоарното пространство е достатъчно широко, нещата не са чак толкова зле. Въпреки това, много от велоалеите върху тротоара са неизползваеми за колела, заради сериозния пешеходен трафик и това компрометира философията на цялата изградена вело-инфраструктура в града. И всичко това без да вземаме предвид недомисленото и противоречащо си маркиране. Според Закона за движение по пътищата, член 7, алинея 3 – "Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци." Всичко, което е маркирано със синия знак с колело и пешеходец е споделено пространство, а не велоалея.

Вело-тротоар.

1. Липсата на адекватно законодателство.
Ясно, че това не е само бургаски проблем, но е толкова голям, че няма как да не спечели голямата награда. Българското законодателство се отнася доста пренебрежително към велосипедистите. В нормативните документи липсват дефиниции и правила за използването на велосипедна алея, а велосипедна пътека единствено е дефинирана. Това, което се изгражда по българските улици по отношение на велосипедната инфраструктура е някакво изсмукано от пръстите тълкуване на общоприетото разбиране на нещата, а не е следсвтие на ясни правила. Общинската философия за велоалеите допълнително обърква нещата – маркирани върху тротоара алеи, означени със знак за споделено пространство. След 3 препрочитания на всички закони и наредби по темата, разбрах как се маркира велосипедна пътека, но така и не ми се изясни на такава пътека кой е с предимство – велосипедистът или автомобилът. Не можах да разбера и това дали движейки се по велосипедна алея, ако няма велосветофари, трябва да се съобразяваш с пешеходните светофари, или трябва да гледаш автомобилните. Не намерих и правата, които дава велосипедната алея на велосипедистите и ограничено ли е за пешеходци да се движат по такава.

Велоалея върху уличното платно в Изгрев. Българското законодателство не дава яснота кой и как има право да се движи върху нея.