Нараняванията, които хората получават заради телефоните си, се увеличават с всяка година, съобщава Гардиън. С все по-силния навик за гледане в дисплея, се раждат нови, а понякога направо абсурдни контузии. Хората се удрят в пътни знаци, докато вървят по улицата, чупят ръце в опит да хванат изпуснатия си телефон, така се увличат в разговора, че се спъват и падат. Следващите няколко истории разказват за такива контузии.

"Преди година бях по работа в Нотингам. Не ми хареса храната в хотела и реших да отида до един рибен ресторант, в който бях ходил и преди. Не можех да си спомня маршрута и затова използвах телефона. Оказа се, че съм сбъркал името на ресторанта и вместо да вървя десетина минути се лутах цял час, преди да разбера, че съм се изгубил. Реших да се върна в хотела и тръгнах към близка трамвайна спирка. Все още гледайки в телефона, слязох от тротоара, за да пресека. Тогава се спънах, телефонът ми излетя и дисплеят му се разби, а аз паднах върху лакътя си." Робърт, на 51 години.

"Телефонът ми се изплъзна от ръката и вместо да го оставя да падне, аз реших да омекотя удара, протягайки крак, за да го спра. Оказа се обаче, че е много твърд. Кракът ме боля цяла седмица." Ракин, на 26 години.

"Говорех по телефона и след като затворих, го изпуснах. Инстинктивно се опитах да го хвана с дясната ръка и успях. За съжаление със същото движение ударих и стола, върху който щеше да падне апарата. Изкълчих става на безименния си пръст и счупих кост на ръката." Самир, на 25 години.

"Вървях по крайбрежната алея, говорейки по телефона. Внезапно се намерих наполовина във въздуха, а след това паднах върху каменистия плаж. Краката ми се схванаха и аз много се уплаших, че съм ги счупил. За щастие нямах наранявания. Успях да се върна в бара, където бяха приятелите ми. Беше ме срам да им разкажа." Анонимен, на 62 години.

"Варях си яйца в стаята си в университета. Бях много доволна от себе си, че най-накрая бях разбрала какво да правя, за да станат както ги обичам. В същото време говорех по телефона, държейки го между рамото и бузата си. Толкова дълго се хвалих за варените си яйца, че забравих да ги сваля от котлона навреме. Когато накрая се сетих, се втурнах да изливам водата, все още говорейки, и я излях върху себе си. Но това не е всичко. Продължиха да говоря по телефона и да обяснявам, че всичко е наред, докато кожата по корема и единия ми крак не започна да пари нетърпимо. Тогава затворих и отидох в близкия лекарски кабинет, където прекарах три часа. Още имам белези". Жасмин, на 21 години.

Източник: Гардиън