Ето я позицията на съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов за присъдата срещу журналиста от "Капитал" Росен Босев, произнесена от съдия Петя Крънчева. Тя е публикувана без редакторска намеса от Медиапул.

"САМОРАЗПРАВА С ЖУРНАЛИСТ". ПРИСЪДАТА СРЕЩУ РОСЕН БОСЕВ И НАТИСКЪТ ВЪРХУ МЕДИИТЕ

"Това е лично. В моето положение човек придобива някои необичайни рефлекси. Например, да се пита дали ако реагира на някой случай, ако заяви подкрепа, няма да навреди. И друг пример – императивът, че трябва да е кратко и просто.

Днес обаче си давам сметка, че колкото и пропаганда да бъде произведена от реакцията ми, не мога да мълча. И ще кажа точно какво мисля и точно както го мисля. юю

И не просто, защото това е поредното посегателство срещу свободата на словото. А без тая свобода, всяка друга е само временно снизхождение от страна на разсеяната с нещо друго тирания…

Нито, само понеже това е поредната перверзия на правосъдието. А без истинско правосъдие, казано е, държавата е форма на организирана престъпност…

Не, дори, задето това е един от онези случаи, в които в прахоляците на злободневието преминаваме в несвяст граници, които доскоро сме приемали за неприкосновени. И ще разберем, че вече не са – отдавна не са – едва когато разрухата стигне до нас, но вече като правило. А, защото точно те – тези граници – трябва да определят нас: кои сме, що сме, колко сме и до къде сме. Защото те са границите на Свободния Свят в нас. Но-най вече, защото става дума за Росен. И за още неколцина като него, които познавам. А и за други като тях, които – надявам се, трябва! – да има.

Защото в момента, в който пред незрящия ни взор машината на развалата, която „сготви“ това дело, лепна на Росен клеймото „осъден“ и защити „доброто име“ на Мавродиев (представете си само!), вратовете на онези неколцината като него се оголват за същите удари. Че и по-страшни. И защото, мисля си, зная по нещо за равнодушието на ближните, за мълчанието на ведро разсеяните, за самодоволството на удобно неразбралите. За лекотата, с която намираме поводи да се изобличим взаимно и разграничим едни от други (винаги непререкаемо принципни, винаги доктринално императивни) и за непреодолимата сила на еснафското малодушие когато трябва да застанем до някой от своите. За разрушителните фрустрации на безнадеждността, заради които горим мостове и се громим като бесни и за непреодолимата изнемога, която ни обхваща когато трябва да си подадем ръка и намерим път едни към други. За невидимата и неназована радиация на страха, която превръща България в един Припять. За глупашките гримаси, зад които опитваме да прикрием рефлективното си дезертьорство. Затова колко сме храбри във фейсбук и как никакви ни няма когато трябва да устоим заедно на взаимните си кривици, но и заради общата ни правдина…

Онази толкова позабравена, че чак нескопосно и чуждо звучаща дума, която животоспасително обединява „право“ и „истина“: правдина.

Та, затова, ето какво не мога да не кажа: Не е трудно да пропуснеш Росен. Той не обича да се изтъква. Няма да му е комфортно и с това, което пиша.

Но аз познавам Росен и неговата работа. И заради неговата работа познавам себе си, станах гражданинът, който съм.

Ако в последните години ние като общество направихме някакви усилия за истина, ако се приближихме до някаква организирана критика на властта в името на законността, ако започнахме да провиждаме империята на развалата, в която сме крепостни селяни, това се дължи на една често непонятна степен на смелост, настойчивост и умелост на шепа журналисти, карикатуристи и активисти. Тези хора са от различни медии, минаха през много неща, но никога не се отказаха – от нас и от себе си.

Никога не се съгласиха с прогресиращата пареза на паресията.

Още една чужда дума – Паресия – добродетелта да говориш истината в лицето на властта. Не просто непозната дума у нас, а нещо за което нямаме ни свое име, ни утвърден превод, ни понятие…ако не бяха тези като Росен. Защото техните имена са най-близкото, което имаме до превод на паресия на български.

Ако донейде сме заслужено свободни, ако имаме някаква степен на отгледана в себе си демокрация и законност, това ще се дължи на тези хора и тяхната паресия в името на нашата обща правдина. На Росен.

И ако струваме нещо, днес трябва да сме до него.

Ето, защо, днес аз казвам и пиша с името си, че: "Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира "Капитал" и "Дневник"

и

"Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик."

Съдете ме!

Това, както казах, е лично!"

Източник: Медиапул