Млада жена публикува в социалната мрежа Фейсбук кратка история за агресията, с която се е сблъскала на автогарата във Велико Търново. Текста ни пращат нейни познати, които са възмутени от случката, а ние го публикуваме и се присъединяваме към призива…

Трябва да ви разкажа какво ни се случи вчера, защото нямаме намерение да търсим подкрепа от органите на реда. Както всички ние знаем, нашата система е повече от абсурдна и няма справедливост за наглите и агресивни злодеи. И затова те се чувстват безнаказани и си мислят че могат да ни бият, мачкат, заплашват…

Вчера на автогара Велико Търново зададох въпрос на шофьор дали този автобус е нашият в 09:15 ч. С крайно неинтелигентната си физиономия ме изгледа тъпо, каза: "Ъ-ъ-ъ…" и с насмешка ме попита: "Ти сериозно ли ми задаваш този въпрос?". Не беше нашия автобус. Влади му каза, че се държи тъпо и после се отдалечихме на 10-15 метра крайно възмутени, че за пореден път шофьор на фирмата ЕТАП-ГРУП е толкова невъзпитан и невъздържан в тъпотията си. След няколко минути въпросната мутра – 160 кг и 2 м висок – дойде при нас, хвана Влади за яката и му каза: "Искаш ли да те изнасиля тука пред всички?".

Имаше си доста хора, разбира се безучастни. Тоя продължи да изрежда някакви псувни и да казва как ще го смаже, набие, убие и т.н. Същият тоя беше на работа, а всичко се случва пред камерите на гарата. Веднага се обърнахме към охраната. Той се оказа, че охранява СГРАДАТА, но не и хората. Опита се да ни обясни къде е полицията. Нямаше нито един човек, който да каже нещо на въпреки на шофьора и да ни защити. Едната диспечерка, карайки ни се нещо каза, че той се е бъзикал и не искаше да ни каже името му. Друг шофьор каза, че сме го предизвикали. И накрая даже се оказахме виновни! Вдигнахме страшна олелия, разбрахме името му, писахме на фирмата. Но в мен се ражда страх, колкото и да не ми се иска. Щом това може да се случи на обществено място, а представете си да вземат да го уволнят заради нас (което е най-редното) и той да иска да ни накаже за това…

Хора, положението е много зле. Много случаи на безнаказана агресия. И тук се ражда екзистенциалният въпрос: "Какво правим?". Страхът ни кара да се пазим и да седим настрана от такива, но не е редно. Безучастието ни прави съучастници.

Хора, замислете се и моля ви, ако сте свидетели на несправедливости, не пасувайте. Утре може вие да сте жертвата. А и няма нищо лошо да мислите и за другите. Разберете, че всички и всичко сме едно.

И разбира се, правя рекламация на фирмата ЕТАП-Груп заради шофьорите им! Миналата година майка ми беше попитала един от тях нещо относно закъснението им. След като я нагрубил вербално, подкарал автобуса с бясна скорост. Съответно на масата пътници им се сторило, че мама е виновна. А тя, милата, седяла 3 часа в автобуса на тръни. И така нататъка.

Балкански, диви истории, само да нямаше жертви…