Един от най-значимите белетристи на английски език – Алън Мур се пенсионира, след като обеща, че последеният брой на „Лигата на извънредните джентълмени“ ще бъде последният му комикс и последният му принос към художествена форма, която той напълно трансформира.

Работата му през 80-те години върху "Miracleman" – деконструкция на мита за супергероя, вдъхнови толкова много имитатори за "потъмняването" на до тогава приятелски настроени герои, че Мур трябваше да се извини повече от веднъж за това.

Стилът му се движи между Стивън Кинг и Джон ле Каре, а влиянието на Мур може да се усети навсякъде – в нашата литература, на екраните, дори в нашата политика.

Александрия Окасио-Кортес, цитира Роршах от "Пазителите", в отговор на съобщенията, че агитира демократите – „Не съм затворена тук с ВАС. Вие сте затворени тук с мен".

Дори автори, толкова разнообразни, колкото Чайна Миевил и Та-Нехиси Коутс, също така са го посочили като вдъхновение.

Залогът на HBO след Game of Thrones е поредната адаптация на най-популярната книга на Мур – "Пазителите", която в съавторство с илюстратора Дейв Гибънс продаде милиони копия, след като бе публикувана за първи път през 1987 г.

Самият Мур игра себе си в The Simpsons, видя работата си адаптирана в редица филми и дори вдъхнови активният хакерски колектив "Анонимните" да носи маските на Гай Фоукс като почит към "V" – анархистичния герой на Мур и илюстраторът Дейвид Лойд от филма "V като Вендета".

Мур рисува много рядко, като вместо това той пише сценарии на комикси и то с каква дължина. Те могат да стигат до стотици страници, описвайки всеки детайл и всеки дори незначителен герой.

Самите сценарии, от време на време затворени в луксозни издания на неговото произведение, са толкова подробни, колкото и романите на Дейвид Фостър Уолъс , а сътрудниците на Мур винаги са приемали неговите предизвикателства, внедрявайки детайлите във внушителни екранни адаптации.

Преди Мур, Франк Милър, Дейв Сим и братята Ернандес идеята, че комиксите могат да се считат за литература беше смешна, но  Мур е имал свръхестественото разбиране на тънкостите на един жанр – супергерои.

Той задаваше тревожни въпроси относно супергероите, които винаги са се появявали в истории, които са се пренаписали със задна дата и сякаш продължават завинаги. Къде е краят на тези истории? Бяхме ли разбрали напълно тяхното начало? Възможен ли беше дори героизмът?

Мур, като спасител на супергероите, е ироничен в много отношения. От една страна, работата му подсказва, че в най-добрия случай, те са безучастни и в най-лошият фашистки.

Освеон това, процесът на работа с "DC Comics", която публикува творбите му през двата му големи плодородни периода в средата на 80-те и края на 90-те, толкова го внедри в индустрията, че той често отхвърляше собствената си работа върху корпоративните супергерои, точно когато тя придоби поп културен успех с редица видео игри, екшън фигури и адаптации.

Наскоро попитан за реалното политическо влияние на "V за Вендета", той беше характерно откровен:

„От моятг гледна точка, ако бяха откраднали някоя от идеите ми и тя се превърне в поредния генератор на парични средства за някаква нехуманна корпорация, тогава ако поне е избягала в "дивата природа" достатъчно, за да бъде от някаква символична полза за днешните протестни движения, ще ме кара да се чувствам много по-добре за това, че съм я написал"

В основата на тази антипатия е усилията на "DC" отнсно законните права върху неговите творби "Пазителите" и "V за Вендета".

Мур е имал обещанието, че всички права ще му бъдат върнати, когато "Пазителите" излезе от печат, но това никога не се случило.

Гибънс случайно дори предсказал какво ще се случи с тази уговорка през 1986 година.

„Би било ужасно, а DC може законно да го направи, Роршах да се пресече с Батман или нещо подобно, но имам достатъчно вяра в тях, за да не мисля, че биха направили това “, казал тогава той на Нийл Гейман в публично интервю.

Мур и Гибънс никога не са си възвръщали правата върху "Пазителите", а DC се връщаше обратно към творбата с доходоносни юбилейни издания, предистории, филм, предстоящите телевизионни сериали и дори "Пазителите 2" – който ще бъде създаден от различен творчески екип.

Това ще е и повратната точка, която ще обедини измисления свят Мур и Гибънс с вселената на от "Жената-чудо", "Супермен" и "Зеленият фенер".

Усилията на Мур извън супергероите като например „От ада“, „Изгубени момичета“ и „Малко убийство“ често се цитират като доказателство за неговата литературна стойност.

Най-големият му принос към английската литература обаче не се открива в допълненията му към нарастващия канон на уважавани графични романи – термин, който Мур твърди е измислен, за да позволи на възрастните да „потвърдят тяхната продължителна любов към "Зеления фенер" или "Спайдърмен", без да изглеждат в някои случаи по-малко емоционални".

Приносът в неговото ослепителни и изключително подробни детайли, допълнени с иронично, но никога цинично качество.

Много фенове са останали в неудобното положение да харесват комиксите на супергероите на Мур много повече, отколкото самият той.

Мур ще бъде първият, който ви каже, че сериозността не винаги е добродетел, а неговата старателна трансформация.

За много читатели беше голямо облекчение да се възприемат сериозно като читатели на нещо, което уж бе неграмотно и глупаво, да бъдат третират с интелигентност и грижа и да бъдат запознати с непокорния морал на Мур: неговият страстен феминизъм, съмненията му към авторитета и богатство, любовта му към нормалните хора и почитането на сплотеността, особено пред лицето на безнадеждността на реалния свят.

Разказите му за жестокоста и ужаса вдъхновиха десетки конкуренти да пишат като него, но неговата неочаквана нежност беше това, което накара читателите да се връщат точно към Мур.

Източник: The Guardian